Какво каза президентът

Какво каза президентът
Медиите се постараха да интерпретират обръщението на президента преди началото на новия парламентарен сезон тенденциозно, сиреч както им бяха заръчали. „Нов изборен цикъл в непосредствено бъдеще няма да отвори нова перспектива“, заяви Радев. Мнозина проспаха уточнението „в непосредствено бъдеще“, уж недоразбраха и смисъла в словосъчетанието „нова перспектива“. Накрая лукаво заключиха, че президентът е против нови избори, че всъщност крепи кабинета и едва ли не „бута рамо“ на Борисов, който търси да набеди баща му за автохулиган. Правдоподобно, нали? Така късите съединения на плитката мисъл и слугинството родиха недоразумение. "Българска журналистика - колко горчива ирония само в две думи“, както беше казал някой.

 

В политиката понякога нюансът е всичко. А в изреченията на иначе късото президентско обръщение е пълно с нюанси. Това, което Радев казва на хората и политиците е, че бързи предсрочни избори само ще възпроизведат подобна на сегашната управленска конфигурация и няма да донесат съществена промяна. Това е социологическа очевидност. Хората ще получат още веднъж от същото и ще бъде удължен животът на един режим, който президентът определи като автокрация. Нещо повече – нови избори сега са желано избавление, мехлем за забуксувалото правителство, което и бездруго се чуди как да изгази от блатото, в което само се вкара.

 

С други думи, президентът не само че не „бутна рамо“ на Борисов, ами му издаде пътен лист към небитието. Като му отряза пътя за отстъпление и го прати да си носи кръста. Посочи му трудния път – да си довърши започнатото, и то така, че да има лице да се яви пред хората на следващи избори. Макар на всички да е пределно ясно, че оттук нататък оплетената в корупционни мрежи и неразрешими лобистки конфликти власт може само да се срива надолу. Спектакълът след вчерашния коалиционен съвет само затвърди боята: Сидеров с раираното сако на Бендер, мнителните погледи на Симеонов, Каракачанов със синята каска и неподражаемо речевитият Цветанов са пишман-лидерите на „това, което имаме като коалиция“. Борисов дори не събра смелост да се покаже пред журналистите.

 

По същата логика Радев заяви в прав текст, че оставките не са решение, а бягство от отговорност, че проблемът на страната не е персонален, а системен и авторитаризмът не е бъдещето на България. Иначе казано – смяната на едни корумпета с други не променя нищо, ако се запазят схемите.

 

Някои видяха противоречие в думите на президента – хем не ще избори, хем не приема оставки. А противоречие няма. Това са две форми на бягство от отговорност, ако не са изпълнени с дълбок морален и политически смисъл. Или ако перифразираме самия Радев: дават ни се обещания, а ние чакаме присъди.  

 

Директно послание бе отправено и към парламентарната и извънпарламентарна опозиция – да не се разсейва с политическо дребнотемие, а да гради смислена политическа алтернатива. Явно намеквайки, че нито изпадналата от парламента и от дебата креслива десница, нито неубедителната левица са в състояние да я предложат. БСП още се бори с вътрешните си противоречия, а пъпкуваната стара десница нарцистично се опиянява от собственото си ехо. В такава ситуация нови избори крият опасност, която един държавен глава е длъжен да избегне, ако мисли за страната си. Преждевременни избори ще задействат инстинкта за самосъхранение у хората, които сигурно ще предпочетат „познатото зло“ пред риска на неизвестността. В известен смисъл Радев се опита да спечели време за опозицията, подканяйки я към отговорно поведение. Като показа недвусмислено, че  е на страната на справедливото недоволство.

 

Да поемат своя дял от отговорността за страната бяха призовани и гражданите. „Несправедливостта и корупцията са рожби на злоупотребата на малцина, но и на примирението на мнозинството. Без него те не могат да парализират обществото ни“, е безпощадно точна констатация за самоубийствената апатия на обществото, което търпи безропотно безобразието и гледа политическия сеир, сякаш той не го засяга.

 

Заключителната част от президентското обръщение също предизвиква смут. Цветан Цветанов със сигурност ще я „прочете“ като заявка за създаване на президентска партия. Него отдавна там го стяга чепикът. „В диалог и сътрудничество с вас ще работя за извеждането на страната към нова перспектива за развитие“, бяха думите на Радев. Което може да се тълкува като директна заявка за пряк диалог с хората, без посредничеството на парламентарните му избраници, политическите партии и капитулиралите пред властта медии. Покана за честен разговор. А какво би се родило от едно непосредствено общуване, ако хората откликнат– само времето ще покаже.

 

С обръщението си президентът очерта ясно координатната система, в която трябва да се води разговорът за бъдещето на България. А тя се разполага изцяло в полето на морала и борави с понятия като справедливост, законност, демокрация. Българинът, отвикнал да мисли в етични категории, е призован да направи едно последно усилие да погледне отвъд пъпа си и да проумее, че без съзнателна борба със злото, с кражбите и несправедливостта обрича своето бъдеще. Катастрофата е въпрос на обстоятелства и може да се случи всеки момент. Народът трябва да проумее, че „аз съм прост и вие сте прости“ не е никаква политическа програма, а обикновен флирт на джебчия, който хипнотизира жертвата си, докато я преджобва.

 

Не го ли направи сега, ще плаща прескъпо утре.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Съгласен съм

    04 Sep 2018 12:36ч.

    с тълкуването на речта на Президента от автора ! Но все пак нужен е Караджата на този народ! БСП-то напълно се резили със своите щуротии, вместо да се заеме с конкретна къртовска работа сред хората и да даде ЛИЧЕН ПРИМЕР на служене на Отечеството. На тях "Визията…" още се готви… А 30 годинги какво правихте пред очите на целия народ? Как и кога ще потърсите отговорност на келеперчиите с партиен билет, които сринаха целият морален авторитет на Партията граден със интелекта и жертво-готовността на нейните създатели???!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мунчо

    04 Sep 2018 13:02ч.

    Блестящ анализ на Анастас Добрев - както винаги го е правил . Браво !!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ала_Бала

    04 Sep 2018 13:22ч.

    "Катастрофата е въпрос на обстоятелства и може да се случи всеки момент. Народът трябва да проумее, че „аз съм прост и вие сте прости“ не е никаква политическа програма, а обикновен флирт на джебчия, който хипнотизира жертвата си, докато я преджобва." По-добре казано не може да бъде!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Добър

    04 Sep 2018 16:55ч.

    анализ. Съгласен съм, че цветанът и разни подопечни псевдо журналисти са чели речта с очите на дявола.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    04 Sep 2018 21:20ч.

    На фона на Радев Нинова изглежда нелепо, опитва се да влезе в кожата на един Троцки. Липсва и само една световна революция. Дискредитира една от основите на демокрацията, парламентаризма, демагогства, но познавайки миналата и дейност и семейната и история, виждаме, че това са само празни думи. Оказа се много по-вредна от пасивния, незабележим неин предшественик Миков. Бъдете сигурни, тя и онези, които е събрала около себе си, ще отблъснат хората. Вече съм напълно убеден, че не тя посочи бъдещия тогава президент, а Първанов. Нинова няма капацитета за това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 1984

    05 Sep 2018 1:28ч.

    Мдя. Човечето на Рокфелер-Сорос-Клинтън-Обама май ще бъде сменено от човече на Ротшилд-Тръмп. Все ще е по-добре от сегашното гниене. observer, както винаги, е неотразим - Нинова се опитвала се да влезе в кожата на Троцки. Да се чудиш защо троцкистчето Станишев се тръшка като риба на сухо срещу решенията на Нинова. Др. Миков е ясен - правилни гени и светло лице. Класическа хуцпа, поздравления.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СМЕРШ

    05 Sep 2018 7:50ч.

    Интересно , какво очаква observer и такива , като Веселина Томова ( и нейните интернет последователи , ма само интернет , иначе хич ги няма ) от парламентарната , повтарям парламентарно избрана опозиция водена от Нинова ( observer , какво завари в БСП Нинова , като пое ръководството от Мики Маус и какво постигна след това ?! ) .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    05 Sep 2018 8:52ч.

    Цитат: "Народът трябва да проумее, че „аз съм прост и вие сте прости“ не е никаква политическа програма, а обикновен флирт на джебчия, който хипнотизира жертвата си, докато я преджобва." Всичко това беше ясно още преди 15 години, когато онзи стана кмет. Когато се опитвахме да обясним това тогава, много хора не обърнаха внимание, харесваха го и гласуваха за него. Дано да не е много късно, трудно се гради лесно се руши.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    05 Sep 2018 9:16ч.

    Нищо не очаквам, другари. Само коментирам. Виждам лицемерничене на висок глас, гюрултия някаква, курс към въоръжена борба и визия. А с президента не съм съгласен в едно, това сегашното не е автокрация, а клептокрация, то и на него му е напълно ясно, но не върви да го каже от трибуната.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нашенец

    05 Sep 2018 9:54ч.

    Иде ми на ум един разговор с един депутат от БСП по времето, когато СДС унищожаваше селското стопанство. Ся, казва той, целта е да ги оставим да се олеят. А аз му отвръщам: Това на да не е сбирка на маса, че като се олеят, да станат за резил и никой за нищо да не търси. Като се олеят политиците, повръщането е върху целия народ, и връщане назад няма. Същите л@йна и тук. Гробарите крадат и унищожават страната като за последно, но ... да не се бърза, че лошо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кмет

    05 Sep 2018 13:11ч.

    Мисля, че Бойко Борисов никога не е бил толкова близо до ръба. Досега винаги е успявал да се измъкне от всякакви ситуации и е проявявал изключителен инстинкт за самосъхранение. От всички политици на прехода той успя да задържи най-дълго доверието към себе си в значителен брой избиратели, така че да е на върха. Сега е на ръба да загуби именно това и да започне да слиза надолу. Решението му да махне трима министри показва, че Борисов отлично си дава сметка за това. Работата е там, че обръчът от бушони, които гърмят, за да пазят него, все повече се стеснява. Съвсем скоро той ще се превърне в тежест на всички, които сега имат достъп до властови и финансови ресурси заради него и го крепят, защото ГЕРБ продължава да е първа политическа сила. В момента, в който процентите се смъкнат под тези на БСП, ще започне много бърз срив, а на Бойко Борисов ще му е много трудно да оцелее за четвърти път във властта. Гневната реакция срещу управлението по повод трагичната катастрофа край Своге е ясен знак, че управлението на ГЕРБ навлиза в своя залез. Спомням си много добре, че подобни реакции имаше срещу Костов няколко месеца преди да загуби катастрофално изборите. Една луда жена на таксиметров шофьор удуши детето си, но вестниците написаха “България уби дете”, а таксиджиите блокираха Народното събрание. Това се случи през март 2001 година. Никой не подозираше, че царят ще влиза в политиката, а победата на СДС на изборите през юни изглеждаше предизвестена. Гневът срещу управлението на Костов обаче витаеше във въздуха и избухваше по всеки повод, независимо дали бе справедлив или не. Правя тази аналогия, защото ми се струва, че същото се случва в момента с Бойко Борисов. Не мисля, че управляващата коалиция ще се разпадне. Струва ми се абсурдно Патриотите да я напуснат, а Валери Симеонов се прави на интересен и се опитва да изглежда, че нещо зависи от него. Дори и без НФСБ властта ще оцелее и това много ясно бе казано от Волен Сидеров и Красимир Каракачанов. Времето сега работи за тях, както и за БСП, защото имиджово те нищо не губят – губи само ГЕРБ. Мисля, че пред Борисов има два варианта – да направи предсрочни парламентарни избори през май догодина с изборите за Европейски парламент или да ги направи през есента, заедно с общинските. Дори ми се струва, че след година ще е твърде късно, защото износването на образа му ще е минал своя предел. Свидетели сме на скандал след скандал – само през отпускарския август имаше три много сериозни: спирането на Търговския регистър (който според мен е най-големия скандал); фалитът на застрахователна компания и оставките на трима министри, заради подозрения в корупция при строителството на пътища. Това изглежда като тенденция, защото от няколко месеца насам не е имало дори една седмица затишие. Следя новините ежедневно и го знам със сигурност. А и България отдавна не се управлява ефективно – тя се носи по инерция. Липсата дори на елементарно усилие и активност, от страна на институции и власти, започва да става все по-очевидна. Усещането е като за разпад в полунапусната къща, която никой не се наема да ремонтира, защото не вижда смисъл. Пътища и сайтове се сриват – красноречив образ. Трупането на гнева може да продължи и по-дълго, но веднъж натрупан, той може да се отприщи по най-незначителен повод. А за Борисов е жизненоважно как ще се оттегли от властта. Досега прояви майсторство в овладяването и задържането й, но следва най-висшият пилотаж – да слезе безболезнено от сцената. Лично за мен това ще е много интересно за наблюдение, защото не се сещам за друга аналогия в историята на следосвобожденска България. Президентските избори са твърде далеч, за да се опита да се пенсионира там, въпреки, че очевидно иска и поради тази причина ГЕРБ непрекъснато бие по Румен Радев, впрочем все по-неуспешно. Изгледите да остане премиер в тази абсурдна коалиция никак не са добри за личния му образ, който така грижливо пазеше в последните 18 години. Само за няколко месеца той може да се превърне от обичан и харесван от мнозина в мразен от почти всички. Това е ръба, за който говорих в началото на този коментар. В някакъв смисъл Борисов е в капан, а дали ще успее да се измъкне и този път предстои да видим.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи