Този въпрос е актуален за всяко поколение и време. Задал го е и литераторът Петър Зяпков през 1931 г. в статия, публикувана във вестник "Пряпорец", по повод 55 години от смъртта на поета и революционер. Отговор търсим и днес.

 

"Изглежда, че Христо Ботев е действително умрял.

 

Такава рядкост е вече да го срещнеш някъде, някога, у някого.

 

Освен сред младежта, и то от 2 юни на 2 юни, едва ли някога другаде можеш да зърнеш неговия избледнял образ.

 

Той като че ли е забегнал завинаги от българската земя, която толкова много обичаше.

 

И защо пък да не забегне? Тъй лесно ли е да му се намери място между нас? Къде да го пуснем да живее? В нашите почти без любов основани домове ли? А той беше писал на жена си, че след отечеството най-много е обичал нея.

 

Да го пуснем в нашите сухи училища ли? И там Ботев би се почувствал толкова чужд, колкото днешните канцеларско-кариеристични училища са се отчуждили от народния и общочовешки живот. А той обичаше народа и и неговото „училище житейско“, затова даде кръвта си за народната свобода.

 

Да го поканим на поклонение и живот в църквата ли? Но той искрено се кланяше само на могъществото на разума и свободата, макар и посвоему разбирани, и никога не би се чувствал близък на днешния църковен формализъм и бюрократизъм.

 

Да го поканим тогава в нашите партийно-политически борби? Но той познаваше и признаваше само една борба – тази за свобода и правда на целия народ. Тогава, който може, нека си представи Ботев нареден под фалшивите знамена на днешните партии. Аз не мога да си го представя. Той не се бореше за власт над народа, не се бореше за лично, за класово, за съсловно властване, забогатяване и влияние. Той не би се борил и днес за такива гнили и опасни идеали. Напротив, с буйността на своя голям характер, Ботев би сринал в прахта днешните дребнави методи на партийно-политически борби.

 

Да, много трудно днес бихме могли да дадем на Ботев кътче сред нашите „обществени кръгове“, дето той да се чувства като у дома си.

 

Ботев чезне, Ботев умира. Той е само на устата ни, но твърде малко в душата ни.

 

Нашето време днес само празнува и декламира за Ботев, но ръководи своя живот по методите на „силните на деня“. За силните на вековете в нашето практично време няма място.

 

Остава само една надежда – младежта, с нейната по-възприемчива и по-независима душа. Младежта – утрешна България – ще съживи Ботев, когото днес ние почти умъртвихме. Ще го съживи и ще го сложи като фар из жизнения път на интелигенция и народ."

Петър Зяпков, в-к „Пряпорец“, юни 1931 г.

 

 

 

Паметникът, издигнат на връх Околчица в чест на Христо Ботев и четата му претърпява няколко метаморфози

 

През 1925 г. е учреден Комитет за въздигане на паметници на Ботев за "увековечаване на неговата епопея". Комитетът възлага на арх. Дограмаджиев от архитектурно бюро "Дограмаджиев - Новоселски", град Враца, да изготви план за изграждане на паметник - кръст, който да се издигне на лобното място на революционера. Решено е кръстът да бъде железобетонен с каменна облицовка. Средствата се набират чрез дарения.

 

Поради ред причини той е построен едва през 1938 г. След 9 септември 1944 г. се взима следното решение: "Да се префасонира кръстът на Околчица, като на върха му се постави петолъчна звезда, а крилата на кръста се унищожат." Извършването на ремонта става по проект на инж. Новоселски от същото архитектурно бюро, което години преди това изготвя плана за монумента. Инженерът предлага 6 проекта за “префасонирането” на кръста в звезда. Възприето било звездата да се направи от железобетонна конструкция и рабец в краищата – от две части, които се прикрепят от двете страни на кръста (северна и южна) срещуположно, като за основа им послужат крилата на кръста, а излишните части се изрежат.

 

Звездата трябвало да има диаметър от 7 метра. През 1949г. пък се решава да се облицоват всички плоскости на петолъчната звезда в бял или цветен камък, така че да се вижда денем колкото се може от по-далечно разстояние и от близките села. Смятало се че, вишневият цвят е най подходящ за звездата. За електрифициране на обелиска бил прокопан далекопровод до с. Руска бяла. Един клас от техническата гимназия във Враца и бригада от с. Челопек извършили почистването, залесяването и облагородяването на местността около паметника за 10 дни. През 1950г. в писмо до Научния институт “Христо Ботев” – София комитетът си поставя още една амбиционна задача “да се изгради в основата на паметника на Околчица мавзолей, в който да се съберат костите на загиналите Ботеви другари, които са запазени в с. Скравена, Ботевградско, в Рашов дол при с. Лютиброд, Врачанско, в параклиса в с. Веслец и в черквата 12-те апостоли във Враца. Била осъществена и още една идея: по пътя на четата от Козлодуй до Врачанския Балкан били поставени 47 малки паметни знаци.

 

През 1991 г. паметникът, увековечаващ подвига на Ботев и неговите четници, отново връща автентичния си вид - кръстът е възстановен.

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Шепот от Бергман

Шепот от Бергман

Светът отбелязва на 14 юли 100 години от рождението на един от най-вел...

19 коментар/a

Символ-верую на българската комуна на 03.06.2014 в 17:23
\"Вярвам в единната обща сила на человеческий род на земното кълбо, за да твори добро. И в единний комунистически ред на обществото, спасител на сички народи от вековни тегла и мъки чрез братски труд, свобода и равенство. И в светия животворящ дух на разума, укрепляющ сърцата и душите на сички хора за сполуката и тържеството на комунизма чрез революция. И в единното и неделимо отечество на сички хора и обща собственост върху сички имоти. Изповядвам единний светъл комунизъм, поправител недъзите на обществото. Чакам събужданието на народите и бъдащий комунистически строй на целия свят.\" Галац, 20 април 1871 г. Хр. Ботйов
Неофашизъм, неолиберализъм, комунизъм, Русия на 04.06.2014 в 20:30
А що не вземете да прочетете, какво пишат философите през последния век за обществения строй.Ама филмите са по интересни а? В България никога не е имало комунизъм, че и социализъм, би Ви казал Ботев, ако беше жив.Днес в България останаха посредствените и мутрите, с дипломи естествено, останалите са на запад, където има едно социално общество, строящо именно това което Ботев е казал.Сори, но не можете да обидите или убедите хора, които са прочели библията и световната история.
Въпросът не касае нито световната история нито библията, на 05.06.2014 в 01:50
а личната битност на поета! Той е такъв какъвто е бил, а не такъв какъвто някои го искат. Единствените обективни следи от неговото бурно и велико АЗ се съдържат в неговото творчество и в това число и в неговия ръкопис с пламенното слово: Символ-верую на българската комуна! Жалко, че е загинал твърде млад, преди да се е осъществил напълно, но от друга страна може би неговото АЗ е спечелило, защото със сигурност е избегнал голямото си омаскаряване по българските стандарти!
Наследник на 10.06.2014 в 21:44
Който, каквото чел, чел! Аз се надявам само някой ден, някой като мен със смелост в сърцето да покаже, че българският дух е несломим, а българският интелект неизчерпаем. Със сигурност не съм единственият революционно настроен не само в България. Но никой нищо не иска да направи. Още имаме явно да трупаме от всичко. А времето си тече. Мислете над това!
JJJ на 02.06.2016 в 10:04
Както саможертвата на Исус Христос е изкупление за всички човешки грехове, както напътствията му за водене на праведен, хармоничен живот отекват в душите и сърцата ни ежедневно, така и Христо Ботевата саможертва е изкуплението за робската психика, алчността и простотията на българския народ. За краткия си живот Христо Ботев, подобно на Христос ни е завещал изключително съдържателно творчество, разтърсващо до мозъка на костите, пропито с болка и надежда, че българите могат да се променят към по- добро. Не е "добър Християнин", който "не свойта душа дава, а душата на народа". Както речната вода облива камъните, а отвътре остават сухи, така учението на Христос и Христо Ботев трудно стигат до съзнанието на хората. Събрали се да честват "Деня на Ботев" вечерта на 1.06.2016 във Враца, но израженията на лицата им показват душевна пустота, формализъм и дори отегчение. Мизерно изпълнение на войнишкото вземане "За почест!", мизерна програма, мизерия, мизерия, мизерия... После по първа програма на националната телевизия, редовния тъп сериал...Никой не ще да се замисля, да се задълбочава, да помене подходящо Ботев. Най- обикновени машини за л-на.
МНМ (за тези които не са го чели,или които са го чели и забравили) на 02.06.2016 в 16:48
О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, а ти, що си в мене, боже - мен в сърцето и в душата... Не ти, комуто се кланят калугери и попове и комуто свещи палят православните скотове; не ти, който си направил от кал мъжът и жената, а човекът си оставил роб да бъде на земята; не ти, който си помазал царе, папи, патриарси, а в неволя си зарязал мойте братя сиромаси; не ти, който учиш робът да търпи и да се моли и храниш го дор до гробът само със надежди голи; не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците, на човешките душмани! А ти, боже, на разумът, защитниче на робите, на когото щат празнуват денят скоро народите! Вдъхни секиму, о, боже! любов жива за свобода - да се бори кой как може с душманите на народа. Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и аз гробът! Не оставяй да изстине буйно сърце на чужбина, и гласът ми да премине тихо като през пустиня!...
Това беше най-нелепото... на 02.06.2016 в 16:51
...честване на 2 Юни, което обществената ни телевизия е предавала пряко! Завършекът с мизерна заря на фона на музиката от Кармина Бурана /на 2 Юни пред паметника на Ботев?!?!?!/ доказа, че обществените ни лица са под нивото на народа си... Жална ни майка!
Маги на 02.06.2016 в 22:00
Ботев нямаше да има място в нашето алчно, лъжливо и крадливо време. Ако беше жив, пак щяха да го убият!
хайдут Рашко на 03.06.2016 в 18:29
Наистина Христо Ботьов е уникален и заедно с Левски които се допълват като характери,цели и идеи ако беше една личност щеше да бъде Гений. той и сега е гений- революционер,хайдут,хъш,публицист,писател и поет в едно- колко българи тогава са чували или чели напр. за Парижката комуна,Гарибалди ,комунизъм- в примитивният,първичен и идеалистичен аспекти, европейската история и съдбини и т.н. Бях на похода от Козлодуй до Околчица,наистина впечатляващо и патриотично особено от групите на ученици и студенти,възрожденски песни,знамена и възгласи - над 1000 човека и минахме през села където бяхме събитието на годината за месстните,по-голямо от селския сбор,но 50% от този край е в разруха и над 50% цигани и власи,черкези не видях като по ботево време! Проблема е в образованието и възпитанието- особено литератеура и история които умишлено се игнорират и пренаписват от куневици и др. под диктонката на чичо Сам.
Чунчо от Чеч на 04.06.2016 в 01:09
Както и да разглеждаме Ботев и Левски (било от гледна точка на национал-революционери, хъшове, борци за свобода, демократи, изразители на българския гений, организатори и идеолози на национално-освободителното движение и пр.), поразителна е тяхната Голгота с тази на Иисус. Саможертвата им е с единствена цел: да бъдат свободни българите, но и всички други националности и етноси в Българско (турци, гърци, цигани, евреи - вж. "во Христе несть ни эллина, ни иудея" от посланието на ап. Павел). При все, че Ботев бичуваше фарисейщината и пасивността на някои църковни служители, в тази критика се долавяха вечните мотиви на православната етика. И животът, и делото им ги доближават до божественото начало. А бяха и безсребърници. Затова са толкова големи, защото се докосват до религиозния идеал и му дават човешко измерение.
observer на 02.06.2018 в 12:12
И през социализма се задаваше този въпрос и със същото чувство на вина. Оказва се и преди е било така. Ботев е неотделим от епохата. Извън нея не би бил той. Приятелят му го е казал: Времето е в нас и ние сме във времето. И с годините думите са придобили философски смисъл.
Мери на 02.06.2018 в 13:05
Нямам време да чета материала, следователно не мога да го коментирам. Ще кажа само, че днес, преминавайки през градинката на стар софийски квартал, точно когато завиха сирените, всички младоци станаха на крака и застанаха мирно с наведени глави, дори бебетата. ТРЯБВА ЛИДЕР! ТРЯБВА ДЪРЖАВАТА ДА СЕ СПАСИ!
В. Николова на 02.06.2018 в 13:46
Ботев е по велик от Левски за мен лично . Той притежава нещо което Левски не притежава -талант . Ботев никога не мога да си го представя да се маскира както го е правил Левски . Ботев е огън , идеалист ..и България и българите не го заслужават . Те го убиха и захлопнаха вратите пред него .
Helleborus на 02.06.2018 в 15:12
Всички герои имат горещо сърце, което люби и мрази. Колкото са те по-близо до истината, толкова по-просветено воюват и техните удари попадат в целта, в самото сърце на Звяра. Който не е човек, а смъртоносен вирус, извращаващ законите на живота, в технология за смърт и унищожение. А законът на живота е любов, но не каква да е , а любов към тези свещени технологии, естества и природи, които са основали Живота от начало и го поддържат, от които сме изградени и ние самите с нашите елементи. Да възлюбиш Божието дело и да намразиш онова, което го съсипва, това са правили херосите от началото на света до днес. Под Божието дело нямам предвид църковност и попщина. Вирусът трансформира тази любов, в любов и толерантност към разрушителното си дело, към лъжедоктрини имитиращи истината и към високомерните и безсърдечни свои слуги. Точно заради този извратен дух има тъпаци, които външно имитират героичния патос, но всячески мачкат онези, за които се жертват героите. Това е въпроса, да се жертваш или да ХУЛИШ? Като Николова, която плюе по народа, който Ботев е обичал повече от всичко, до смърт. Как смееш, Николова, да сравняваш Левски и Ботев, когато ден подир ден тъпчеш, кълнеш, презираш техните близки, тяхната родина, техните наследници, тяхното свято дело? Ако можеше да ги срещнеш, нима мислиш, че щяха от суета да се прехласнат по твоите нелепи хвалби за тях, без да се разгневят на ежедневната щета, която нанасяш на техния народ? И Левски и Ботев и Христос, не са ли знаели, че има и нищожества сред народа, както сред всеки народ има по целия свят егоистични кърлежи? Но какво е Божието дело, не е ли да възлюбиш грешника още в греховете му, да опиташ да го събудиш, да го подтикнеш към активно възприемане на правдата и истината, да го научиш да се отърси от измамите. Нищичко не си разбрала за героите, Николова, макар до един да искаш да си ги присвоиш, като сврака, крадяща лъскави предмети. Ти си на съвсем друг дух, на клеветника на Божия народ, а не на жертвения агнец, принесъл себе си.
Helleborus на 02.06.2018 в 15:29
А за Левски и Ботев мисля, че сме прекалено малки да ги сравняваме. Никой от нас не е направил такава саможертва и никой от нас не знае, дали би я направил. Когато си платил с живота си, ти си доказал за вечността какво сърце носиш, не с празни думи и тази саможертва е заличила спомена за всеки дребен недостатък, който може да са имали някога преди това. Не е задължително да се гледат под лупа, те са хора. Левски лично на мен ми е по-близък като разбиране, понеже е виждал технологията на Божието дело, не да презираш дребните душици, поробени на ежедневните си нужди, а да знаеш, че има Път за тяхното трансформиране. Че съдът може да се изпразни от едно съдържание и да се изпълни с ново съдържание. По-лесно е да презреш, по-трудно е да сееш и пак да сееш семената на Възраждането и обновлението, да пресътвориш наново. Левски всъщност е направил единственото, което наистина може да победи Звяра, да го изтръгне от неговото убежище в човешкото сърце, чрез просвещение.

Напиши коментар