- Автор: Анастас Добрев
- 10 Sep 2020
- 10975
- 38
А парите са много. Според гласуваната от парламента бюджетна рамка – 1,8 млрд. лева. Само че...
Докладът на междуведомствената експертна група, внесен в Министерски съвет, който препоръчва закупуването на F-16, отваря вратата към мащабна далавера. В него се иска от кабинета:
„Да разреши Проектът на международния договор по т.1 да се отклонява от задължителните изисквания, посочени в Актуализиран проект за инвестиционен разход „Придобиване на нов тип боен самолет“...
Тоест, оставя се възможност на правителството при преговорите с американската страна да излезе извън „задължителните изисквания“ (които спират да са задължителни) за цена, годност, срок на доставка и прочие. Така се дава пълен простор на произвола. Цената може да надвиши определения бюджет, срокът за доставка може да се окаже много по-дълъг от предвидения в офертата, техническите параметри стават променлива величина.
Изобщо, създават се всички предпоставки един ден да се озовем с морално поостарели и недотам годни за експлоатация скъпи железа, както стана с прехвалените хеликоптери „Кугар“ навремето, оказали се постфактум негодни да летят в определени услови, поради липса на система срещу обледяване.
Щом в един експертен доклад са заложени толкова драстични компромиси, значи те непременно ще се случат.
И за лаик е видно, че докладът е писан според вече направени лобистки договорки. Допуснатите вътре изключения напълно обезсмислят предстоящите преговори с американската страна. То е все едно да обявиш, че търсиш най-добрите домати, но си готов да платиш същото, че и отгоре, за сдухан зарзават. Накрая непременно ще получиш зарзавата.
Още при първото разглеждане на офертите преди две години стана ясно, че цената за американските F-16 надхвърля с 500 млн. лв. предварително определения от държавата бюджет и поради тази причина предложението бе дисквалифицирано. Разликата в цената се равнява на половината годишен бюджет на Министерството на отбраната. В дългосрочен план разходите ще нарастват още, предвид необходимостта от изграждане на допълнителна инфраструктура и закупуването на още поне 8 изтребителя, тъй като само една партида не е достатъчна да обезпечи нуждите на националната ни сигурност. Вкратце, очертава се една бездънна яма за източване на средства от държавния бюджет, сиреч от нас.
Преди дни целият държавен апарат бе впрегнат в мощна лобистка кампания да ни убеждава как американците, видите ли, били подобрили офертата си. Конкретни подробности обаче така и не бяха съобщени. Междувременно шведите отвяха конкуренцията с ново суперизгодно предложение: 10 многоцелеви изтребителя „Грипен“ на цената на 8. И тъкмо в момента, в който състезанието започна да ни носи финансови ползи, правителството избра възможно най-скъпите трици. Защо?
Свръхскъпите изтребители са цената, която Борисов плаща за американската си легитимация. Лептата, срещу която Тръмп ще благоволи най-сетне да се снима официално със съмнителния шериф на онази там държава, България, след излагацията с нагъзването в ООН.
Българо-американските отношения напоследък куцат. Свърши златното време на Обама, когато финансирани от САЩ неправителствени организации диктуваха дневния ред на властта у нас и следяха за спазването на човешките права и демократичните свободи срещу заплащане. Родната демокрация вече не интересува Вашингтон, ако изобщо някога го е интересувала.
САЩ отдавна нехаят и за миротворческия ни принос в Афганистан и Ирак, след като самите те се оттеглят от конфликтните точки. В ерата Тръмп единственият приоритет е колко кеш могат да измъкнат от „партньорите“. За Вашингтон България не е държава, а клиент. Затова държавният секретар на САЩ Майк Помпео прати спешно в България наместника си Съливан да проконтролира местните лобисти, а след това звънна на Борисов като гарант за сделката. Очевидно оная „грама“ на Байърли не е загубила давност.
Срещу всичко това Борисов ще спечели дружеско потупване по рамото от Тръмп и евентуално – привилегията онзи да му запомни името, а българскитя народ ще загуби няколко милиарда лева с обвързващ ангажимент за удвояване на сумата.
В това е цялата работа. А приказките за „стратегическо партньорство“ и прочие алабализми на лобиста Цветанов, който от година не се спря да обхожда медиите като търговски пътник на „Локхийд Мартин“, са зоб за наивници.
Нямат особено значение и качествата на самолетите, които ни се предлагат, след като сделката е изцяло политическа. Съпоставянето на разните параметри също губи смисъл. Какво от туй, че шведите дават повече за по-малко пари от американците, при положение, че сделката е предварително сключена нейде из коридорите на американската администрация по време на цветановия гастрол в САЩ преди месеци.
Лобистката операция по спасяването на редник Бойко е грандиозна обида спрямо добросъвестните военни експерти, загубили половин година да сравняват чарковете, снаряжението и експлоатационните предимства на предлаганите изтребители, за да изготвят най-добрия възможен инвестиционен проект. Като не броим годините работа преди това.
Дискредитира се и самата идея за модернизация на армията, която ГЕРБ обърна на средство за получаване на комисиони от неизгодни за държавата сделки, в осребряване на националното предателство. При това извършвано от политици, именуващи се "патриоти".
Няма съмнение, че въпросът за изтребителите, като всички останали въпроси в държавата, ще бъде решен еднолично от Борисов, в името на Борисов и за победата на Борисов. За да може пак да „ги бие“ на избори и да си управлява максимално с аверите. И Цветанов да е неговият про..., пардон, булдог. И всичко това с нашите пари, разбира се. Тежко и горко на народ, който си плаща, за да го унижават.
