Природният газ има светло бъдеще, но то трябва да се отърси от политическите компоненти, които постоянно го съпровождат. Около този извод се обединиха енергийни експерти от България, Турция, Сърбия и Русия, които взеха участие в международна Кръгла маса за развитието на газовите проекти на Балканите с медийното домакинство на двете водещи информационни агенции БТА и ТАСС.

Снимки: "Гласове"

 

Експертите бяха единодушни, че търсенето на природен газ в Европа ще се увеличава, защото в същото време намалява добивът от Северно море, а най-голямото находище в Европа – Гронинген е пред закриване (2030 г.) 

 

Европа към 2025 г., според консенсусна прогноза, цитирана от Димитър Щерев от Булгартрансгаз, ще има нужда от допълнителни 60 млрд. куб м газ. Тези количества ще трябва да бъдат внасяни отнякъде, добави Щерев.

 

Освен него в дискусията се влючиха бившият енергиен министър Румен Овчаров, председателят на турския Институт за Енергийни пазари и политики Волкан Йоздемир, старши експертът от EastWest Institute Данила Бочкарев, зам.-директорът на руския Фонд за национална енергийна сигурност Алексей Гривач и сръбската енергийна анализаторка и главен редактор на Balkan Magazin Йелица Путникович.

 

Газопроводът „Турски поток“ и конкретно продължението му чрез разширяване на газопреносната мрежа на територията на България към Сърбия, както и строителството на сръбския участък, ще се случат, смятат експертите. Единствено Румен Овчаров очерта като възможен и по-песимистичен сценарий, ако политиците продължават да се месят в икономическите и енергийни въпроси.

 

 

 „Построихме концепция за енергийна независимост чрез зависимост и преотстъпване на транзита, каза Овчаров, припомняйки, че през 2009 г. страната ни наистина е била енергиен център на Балканите, а после се е превърнала в страна, която всички заобикалят. Предвид факта, че за въглеродни квоти в бъдеще ще се плащат над 30 милиарда, само икономията от природен газ може да се изчисли в милиарди годишно, смята той. Трябва да спрем с повтарянето на мантри като либерализация, диверсификация и т.н. Така не се прави енергийна политика, категоричен е той, като постави въпроса за деидеологизация на сектора. Либерализацията има смисъл, когато създава конкуренция между производители и има полза за потребителите, твърди бившият енергиен министър. Все пак, според него в момента България прави необходимото и всички действия на страната ни са според европейските изисквания – не става въпрос за транзит и транзитни такси, а за цени на вход и изход, за газов хъб, борса за търговия.

 

За Данила Бочкарев от EastWest Institute проблемите в момента са в голяма степен технически, но и той посочи като пример за непостоянството на европейските институции честите промени в Газовата директива, намеквайки, че политиците гонят собствени интереси. Експертите не пропуснаха да коментират и възможностите на втечнения природен газ (LNG), но обърнаха внимание на спецификата на региона. 

 

 

Димитър Щерев от „Булгартрансгаз“, коментира, че България трябва да си възвърне и увеличи своята транзитна сила и да добави към нея още потенциал. Трябва да се прецени кое надделява между политиката и рентабилността, изрази личното си експертно мнение той. Щерев определи "Турски поток" като важен за страната и икономиката и допълни, че по този начин, връщайки си транзита, България става отново играч на газовата карта.

 

„От 1 януари 2020 г. точката на подаване на газ в България се изменя и тя преминава от Турция през България и след това през сръбска територия. Преминали са успешно всички тръжни процедури за изграждането на този нов участък от 484 км с две компресорни станции. Успешно е избран изпълнител на строежа му“, припомни той. Щерев уточни, че до този момент в България няма потвърждение за открития на находища със извлекаеми запаси на газ и нефт. Чирен е единственото газохранилище в България, чиято роля е да изглажда неравномерността в потреблението през годината, посочи той и уточни, че има завършен технологичен проект за разширение на Чирен. 

 

Би трябвало да мислим в малко по-широк, регионален план, защото интересите в целия регион са тясно преплетени и свързани, няма как решенията да са изгодни само за една държава, трябва да се търси взаимният интерес за всички, бе другият извод, споделен от всички балкански експерти. 

 

Волкан Йоздемир, шеф на Института за енергийни пазари и политики EPPEN, отбеляза, че "Турски поток" е необходим не само за Турция, но и за България и Сърбия, а и за Унгария. Турция създава сериозно партньорство с Русия, за да може да осъществи проекта "Турски поток", заради необходимостта от енергийна сигурност, посочи Йоздемир и допълни, че енергийната сигурност е много скъпа услуга. „Например, за да минат 10 млрд. куб. м. природен газ през Турция са необходими инвестиции от 40 млрд. долара“, коментира той. По думите на Йоздемир, за Турция е изгодна реализацията на газопровода „Турски поток“, защото така страната премахва зависимостта си от Украйна. 

 

Алексей Гривач, заместник-директор на руския фонд за Национална енергийна сигурност, също коментира, че основният проблем на европейските и на балканския газов пазар е политизирането. Руският газ е възможност за Европа да разнообрази енергийните доставки, смята той. 

 

Йелица Путникович, сръбски икономически журналисти и анализатор, коментира, че Турски поток е важен промишлен проект в Сърбия, така че Сърбия ще има енергийна сигурност в бъдещето. Тя не спести критиките си към Брюксел за оказвания натиск върху Сърбия, която не е член на ЕС, за разделяне на газовото дружество според изискванията на Третия енергиен пакет. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Ние и аз

Ние и аз

Ние се скъсваме да се противопоставяме един на друг, партийно и извънп...

1 коментар/a

баба мара на 20.04.2019 в 10:18
30 години не можахте да разберете че ни трябва директен внос на газ без украина и султаната те са несигурни във всяко едно отношение аз конфликти с русия не желая ако някои намери по евтина газ да се обади

Напиши коментар