“Трагикомедията на западния естаблишмънт е в това непрекъснато учудване от случващото се. Сякаш светът не престава да ни изненадва и да бъде необясним. Това е знак за дълбока идеологическа слепота, фалшивото съзнание на марксизма! Ако се съгласим да погледнем нашия свят такъв, какъвто е, с неговите нива на безработица, застой на заплатите, забавяне на социалната мобилност и, в крайна сметка, фрагментация на обществата, тогава ще можем да разберем тези електорални колебания почти навсякъде в Европа и света”.

 

 

Френският историк и демограф Еманюел Тод изобличава конформизма на елитите, залегнал според него в догмата им за свободната търговия. Във възхода на популизма той вижда демократично възраждане на народите. 

 

- Може ли Доналд Тръмп да предизвика нова търговска война с последните си протекционистки мерки?

 

- Първо трябва да се разберем за думата “търговска война”! Защото всъщност вече сме в търговска война. Нашата свободна търговия, със структурното напрежение на търсенето, вече е търговска война. Доналд Тръмп само промени правилата на играта в тази военна ситуация. Трябва да престанем да се преструваме, че това не е сериозно, само защото става дума за Доналд Тръмп и цветът на косата му не ни харесва или пък не е популярен сред актьорите милиардери в Холивуд… 

 

Въпросът е какво означава всичко това в исторически план. След Втората световна война САЩ наложиха на света свободната търговия, в началото с тази щедра мярка да отварят пазара си за възстановяващите се страни, от Европа до Япония. Така те положиха основите на триадата, която позволи да устоят на комунизма. Но след падането на Берлинската стена Китай с неговите 1,385 млрд. жители постепенно навлезе в играта на свободната търговия. Тогава САЩ разбраха, че търговският им дефицит излиза извън контрол. Днес 65 процента от този дефицит се дължи на търговията с Китай!

 

Но икономистите от цял свят и от всички страни, включително отляво, развиха простодушна вяра в свободната търговия! За тях тя се превърна в ненадминат хоризонт, нещо като религия. Няколко проучвания обаче показаха, че от 1999 г. нивото на смъртност на белите американци е спряло да  намалява, за да се повиши значително, и особено в онези райони, чиято индустрия е засегната от влизането на Китай в Световната търговска организация. Тази внезапна промяна очевидно засяга широките слоеве, които гласуваха за Тръмп. Впрочем той не бе единственият, който издигна протекционистка програма: Бърни Сандърс също, като той е по-скоро представителен за задлъжнелите дипломирани млади хора. В действителност, има промяна в американското обществено мнение в полза на протекционизма.

 

- Това е доста неочаквано от страна, която традиционно подкрепя свободната търговия…

 

- Да, интелектуалната и идеологическа битка срещу свободната търговия бе загубена в САЩ или във Франция от блестящи икономисти като Жак Сапир или Жан-Люк Грео, от мен също… Но поради драматичното влошаване на положението на широките слоеве и на младите дипломирани американци, тази битка изненадващо бе спечелена в САЩ, и то на най-високо ниво, в един втори, изборен рунд, от прозорливите популисти срещу слепия естаблишмънт. Сега преживяваме смяна на цикъла. Водещата сила в света преминава на другата страна. Англосаксонците наистина ловко сменят курса. 

 

С неолиберализма на Рейгън, едно поколение събори обществото, създадено от Рузвелтовата социална държава; едно ново поколение американци е напът да помете днес модела от 80-те години. Така че основният въпрос не е дали това е добро или лошо, а да признаем, че се случва! Не трябва да разсъждаваме в термините на морала, а на силовите отношения. САЩ си станаха самодостатъчни от гледна точка на петрола, те произвеждат една трета от патентите в света и всички мечтаят да учат там. Ако американците искат протекционизъм, те ще успеят. Yes they can (Да, те могат). Що се отнася до китайците, те са в търговски излишък спрямо американците, слаби са технологично, ускорено застаряват, най-динамичните емигрират; те загубиха предварително.

 

- След избирането на Тръмп вие въведохте концепцията за “умората от глобализацията” (Globalization fatigue). За какво става дума?

 

- Представиха ни електората на Тръмп като банда груби, недодялани, необразовани, неквалифицирани работници и ние имаме изкривена представа за ситуацията. Победата на Тръмп бе възможна благодарение на вота на работниците, но не само. Свободната търговия произвежда постоянно, жестоко нарастване на неравенствата в напредналите общества. То облагодетелства собствениците на капитали и възрастните хора. В един момент облагодетелстваше хората с диплома. Апотеозът на свободната търговия беше, когато 20 процента от завършилите висше образование бяха наистина облагодетелствани. Но от началото на 2000 г., след като средният доход спадна драстично за обикновените хора в САЩ, доходът на дипломираните американци на свой ред изпадна в застой. Дипломираните млади хора вече не са защитени от социално изпадане. Ето защо заговорих за умора от глобализацията. Американците са уморени. И в някои случай това може дори да доведе до смърт. 

 

- Значи преживяваме края на глобализацията?

 

- За да отговоря, би трябвало да направя разграничение между “глобализация” (globalisation) и “мондиализация” (mondialisation). “Мондиализацията” е интернет, ускоряването на комуникациите навсякъде по света, установяването на английския като световен език, засилването на международната миграция. Защото планетата като цяло беше ограмотена и масите в Третия свят днес са в състояние да прегърнат западната мечта. Така, както селяните започнаха през ХIХ в. масово преселване от селските райони, тъй като имаха интелектуалните средства да мечтаят за по-добър свят. 

 

Понятието “глобализация” трябва да се ограничи до свободното движение на стоки и капитал. Вероятно ние живеем в края на глобализацията, но не и на мондиализацията.

 

Бедните ни елити ще трябва да спрат да си дерат гърлата, без да мислят, че “протекционизмът е връщане към съветския дирижизъм”. Протекционизмът, в смисъла, в който беше теоретизиран от Фридрих Лист, е само клон на либерализма, но който приема съществуването на нация. Лист искаше защита на стокообмена, но беше благосклонен към свободното движение на хора и капитали. Това е ефективният протекционизъм: привличаме инвестиции и динамична имиграция към нашия собствен вътрешен пазар! Свободната търговия е опростенческа идеология, според която е достатъчно да се премахнат всички бариери и всичко ще бъде наред. 

 

Така впрочем Тръмп може да разтърси системата. Срещу него идеолозите ще рецитират своето кредо: “Нашата свободна търговия, която е на небесата, да се свети твоето име, да дойде твоето царство…” и ще обявят отлъчване на първата световна сила… Самият Тръмп вече освободи повече или по-малко страни от данъци върху вноса, с мотива, че са съюзници. И по същия начин Мексико, Канада, Великобритания ще откажат да влязат в челен сблъсък, да се присъединят към една митична ос на свободната търговия Берлин-Пекин. Освен това германците или китайците сами по себе си не са привърженици на свободната търговия: те са меркантилисти и практикуват дискретен протекционизъм, договаряйки вътрешното си търсене. Ако американците превърнат Япония, чийто излишък е в застой, но също произвежда една трета от патентите, в свой главен партньор, те са спечелили предварително. 

 

Така че, с две думи, ще останем глобализирани, английският език ще продължи да се разпространява, интернет ще разширява империята си; но ще станем свидетели на нови геополитически конфигурации. Интернет вече засили значително англосферата, сближавайки британците и австралийците със Съединените щати.

 

- След Брекзит Англия изглежда също изкушена от протекционизма…

 

- На този етап, не от протекционизма. Но в Англия, както и в САЩ, се наблюдава разрив между поколенията: англичаните унищожиха работническата си класа като американците, Тачър беше толкова важна фигура на неолиберализма, колкото Рейгън. Великобритания, както и САЩ, бе финансиаризирана. А за Брекзит гласуваха същите широки слоеве, които доведоха Тръмп на власт. Той е и началото на промяна на цикъла. Но за разлика от нашата френска постдемокрация, англичаните отдават истинско значение на демократичните избори и поемат по път, успореден на този на Съединенитете щати.

 

Най-голямата ни изненада бе, когато видяхме, че консервативната десница се нагърби с Брекзит, сега обсъжда неговите условия и дори се ангажира с един “ляв” консерватизъм. Трябва да призная, че развивам истинска нежност към Консервативната партия. Но този нов консерватизъм съживява и левите идеи и Лейбърстката партия. От другата страна на Ламанша се ражда един нов свят, със стачкуващи университетски преподаватели, подкрепени от приветствените възгласи на уличните чистачи. Ние на континента спим. Но е вярно, че вече бяхме изостанали в неолибералната фаза. 

 

- Какво ще прави Европа?

 

- Когато си представя френски лидер на масата за преговори, все по-често си мисля за гениалния филм на Франсис Вебер “Вечеря за глупаци”. Същите тези технократи, които така добре укротиха Германия (82 млн. жители), сега ни предлагат да поставим на колене САЩ (325 милиона). Но те дори не знаят, когато говорят за търговска война, че ако има зона в света, в която интензивността на тази война да е максимална, това е именно еврозоната! Сериозният спад на търсенето, съчетан с невъзможността за спекулиране с валутните курсове, прави тази война по-интензивна; Франция впрочем е напът да загуби. Ние постепенно губим индустрията си, способността си да строим високоскоростни влакове и толкова други неща… така че, когато чувам, че САЩ ни тласкат към търговска война, това няма никакъв смисъл!

 

Ако определението за пространство, защитено от американците, ни бе накарало да създадем защитена зона в Европа, щях да аплодирам с две ръце: увеличаването на заплатите щеше да стане възможно   и търсенето в световен мащаб щеше да нарасне, съживявайки така обмена между континентите! Но Европа не е като англоамериканския свят демократична по характер. За да се премине към протекционизъм, трябва да се приеме легитимността на избора на обикновените хора. Преминаването към протекционизъм е социална революция. За да разберем тази икономическа концепция, трябва не само да се запитаме дали е полезна за общия брутен вътрешен продукт; трябва да разберем, че протекционизмът облагодетелства работниците, специалистите, инженерите, обикновените хора, младите, дипломирани или не, имигрантите и техните деца. Протекционизмът е демократичен по своята същност, защото води до намаляване на неравенствата. Молитвеното колело “протекционизъм = затваряне = расизъм” е само оръжие на идеологическата война на прекалено богати или прекалено мързеливи хора.

 

- Изборите в Италия част ли са от тази протекционистка реакция?

 

- Аз най-вече ги анализирам като приземяване в реалността! Трагикомедията на западния естаблишмънт е в това вече непрекъснато учудване от случващото се. Сякаш светът не престава да ни изненадва и да бъде необясним. Това е знак за дълбока идеологическа слепота, фалшивото съзнание на марксизма! Ако се съгласим да погледнем нашия свят такъв, какъвто е, с неговите нива на безработица, застой на заплатите, забавяне на социалната мобилност и, в крайна сметка, фрагментация на обществата, тогава ще можем да разберем тези електорални колебания почти навсякъде в Европа и света. 

 

Употребата от един коментатор на думата “популист” най-често означава: аз нищо не разбрах, но съм се докопал до микрофона. Днес е Италия, но вчера беше Каталуния. Това не бе казано достатъчно ясно: каталунците не искаха да се отделят, просто защото са по-богати, а защото Испания като политическа нация е спряла да съществува! Мадрид вече е само предавател на нарежданията на Брюксел, които поддържат безработицата и емиграцията. Кризата в Италия включва силно антигерманско чувство сред културните елити и експлозията на политическата система би могла да има сериозни последици за Европейския съюз. Но във Франция системата на политическото представителство също се взриви. Искахме да подражаваме като маймуни на Германия, но, без да разберем, станахме като италианците или испанците.

 

- Избирането на Еманюел Макрон не звучи ли като спирачка пред популизма?

 

- Не, при нас също политическата система бе пометена от популизма. Депутатите от “Републиката напред”, наети набързо, за да бъдат безполезни, са превъплъщение на популизма. Френската криза обаче има своята специфика, защото позиционирането на Националния фронт блокира играта. Но старото разцепление дясно/ляво просто изчезна. И аз оставам убеден, че Макрон бе избран по подразбиране и дори бе избран благодарение на популисткия елемент в програмата му: именно обещаното премахване на жилищния данък. 

 

Във всеки случай, избирането му не означава, че Франция не е прекосявана от това явление! И това е едва началото. Икономиката е неподвижна, обществото се раздробява и електоратът е деструктуриран, което прави трудна всяка опозиция. В този род ситуации виждаме, че държавата да се засилва и да се превръща в тоталитарен режим! Така че, когато правителството иска да прави закони за информацията и да отнеме от парламента правото на поправки… има за какво да се тревожим!

 

- Критиката, която правите на свободната търговия, е главно икономическа: няма ли и бунт срещу прекомерната свобода на движение на хора?

 

- Да, абсолютно. Първоначално демокрацията не е била универсална, обясних го в последната си книга. В началото демокрацията е един отделен народ, който се организира на една територия, за да разисква на език, който всички разбират. В идеята за демокрация съществува идея за териториалната принадлежност и винаги има елемент на основополагаща ксенофобия. Защо отказваме да видим историята, Атина, расовата Америка, френския революционен национализъм. Ето защо е напълно логично, че демократичното възраждане, което наблюдаваме днес, има елемент на ксенофобия. Ще опитам един афоризъм, надявайки се, че ще бъде възприет с малко чувство за хумор: “Ако много ксенофобия разрушава демокрацията, малко ксенобофия може да я възстанови”. Самосъзнанието на един народ е “необходимо зло”, за да се установи минимална социална сплотеност и способност за колективно действие. 

 

Винаги съм бил разумен “имиграционист”. Историята на моето семейство ми забранява да мисля другояче. Винаги съм смятал, че една правилна доза имиграция може да динамизира обществото. Идеята за обединение и сливане на народите от всички религии и от всички цветове в “световни градове”, като Ню Йорк, Лондон и Париж, винаги ме е карала да мечтая. 

 

Но вследствие на някои британци, които разсъждават по въпроса, и особено Пол Колиър, автор на забележителната книга Exodus, аз не мисля, че демократичният живот е възможен без съществуването на минимална териториалната сигурност за населението. Аз не разглеждам априори контрола на миграционните потоци като нелегитимен. Не харесвам начина, по който Тръмп говори по тези въпроси, но за мен не е ясно от само себе си, че всички мексиканци имат право да се заселят в САЩ! И не всички поляци могат да се заселят в Обединеното кралство. И това важи и за Франция.

 

Когато написах “Кой е Шарли?” (Qui est Charlie), изгорях напълно заради защитата на мюсюлманите! Така че да не ми дават уроци по универсализъм! Всички тези удари в лицето поне ми позволяват днес да кажа, че контролът на границите може да е необходим. Освен това твърдя, че отричането на легитимността на този контрол съдържа имплицитен антидемократичен елемент. Хората, които подкрепят абсолютното отваряне на всички граници, смятат, че са леви, но те според мен са радикални антидемократи. Нито една система на демократично представителство не е възможна без без териториална стабилност. В последните години усетих странно засилване на ожесточението на тази поза в някои малцинствени културни и социални среди, в момента, в който западните жители изявиха легитимното си желание да съхранят една минимална затворност. Тази радикализация по никакъв начин не е знак за прогрес, за по-голямо отваряне към Другия; в нея аз виждам нихилистично измерение.

 

- И накрая, вие предсказахте падането на СССР: пророкувате ли днес рухването на Европейския съюз?

 

- Вече не смея да правя пророчества за Европа: оцеляването на еврото ме кара да съм скромен. Предсказах, че никога няма да проработи и, от тази гледна точка, не съм се излъгал! Но, в замяна на това, не бях предвидил нивото на насилие, с което управляващите класи щяха да поддържат тази валута. Накрая разбрах, че европейският континент не е демократичен и традиционно либерален и неговите лидери, с авторитарна традиция, са напълно способни да поддържат една единна валута, която може да разруши обществата. 

 

- Но все пак могат да се напишат две колони за днешното състояние на Европа.

 

- В колоната “стабилност” е невъзможността на нашите “елити” да приемат своя неуспех и негодност. Налице е и фактът, че континентът е много стар. Възрастните хора впрочем, сред които съм и аз, станаха заложници на еврото, защото лидерите ни заплашват със стопяване на пенсиите и на икономиките, в случай на разрив с валутната система. В колоната “разрушаване на Европейския съюз” има много елементи: еврото не работи, границите вече не се контролират, икономическата и културна несигурност се увеличава, народите са разярени…

 

Брекзит може би е ключът. Изглежда, че Европейският съюз се оказва в конфликтна позиция с Обединеното кралство, като се опитва да наложи един наказателен Брекзит. Но няма исторически пример за континентална сила, която да е успяла да победи Великобритания. Ако Брюксел продължава да заплашва териториалната цялост на Великобритания, играейки с ирландската граница, аз съм готов да се обзаложа, че каквато и да е тяхната русофобия и днешната им омраза към режима на Путин, британците  ще обърнат посоката на съюза. И Европейският съюз ще се срине с много шумно… 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

логореята на 19.03.2018 в 09:46
САЩ се оказаха притиснати от новите тежнения към добре забравеното старо, затова и прибягнаха към протекционизъм. Да, те могат да си създават и купуват медии и да принудят такива като тоя от академичния истеблишмънт да им възхвалява университетите - тези съвременни протезни генератори на ялово образование, което (по)вече не може да произвежда човечност, както и да се възхищава от причастността на образованите африканци към прословутата им "мечта"... Но САЩ не са нито енергийно самодостатъчни, нито пък някога мондиализмът ще може да противодейства ефективно на нововъзраждащата се геополитическа тяга на телурокрация Евразия. Не, Китай не е загубил битката (и как така Китай нямал технологии, като поне в ширпотребно отношение Китай е фабриката за технологии тъкмо в мондиален план и ширпотребното патентно уж американско ноу-хау няма какво толкова да скрие поради ниския си коефициент на технологична сложност); докато е плътно заедно с Русия, Китай никога няма да загуби, защото ще му бъде предоставена северната алтернатива като път и в буквалния, и в преносния смисъл.
Поп Грую на 19.03.2018 в 18:15
Авторът не прави разлика между реална и номинална икономика. Близо две трети от БВП на САЩ идва от "услуги", главно финансови операции по преливане от пусто в празно. Европа е малко по-добре, там секторът на услугите е 45-50%. Идеята беше простичка - папуасите ще произвеждат, ние ще потребяваме и ще им въртим парите. Нещо като Източноиндийската компания в глобален мащаб. Само че папуасите взеха да се насочват към вътрешния си пазар и се стигна до коуъркинг, каршеринг, коливинг и други прелести. За патентите - фантастичният електромобил "Тесла" на още по-фантастичния Илон Мъск е защитен с 13 патента. Нито един от тия патенти не се отнася до техническо решение, всичките са за дизайн! Което би трябвало да подсказва нещо. Кой първи скочи срещу имиграционната политика на Тръмп? Ами щатът Вашингтон, защото без непрекъснат приток на инженери-имигранти Боинг е заникъде. Три четвърти от дипломираните в САЩ са икономисти, юристи, политолози и прочие мениджъри.
китайците загубиха предварително на 19.03.2018 в 19:25
Списък на Питии и Касандри, към които можем да причислим и автора: https://pp.userapi.com/c844617/v844617669/816c/s8ZqUIouNwA.jpg
Вася Н. Илиева на 20.03.2018 в 13:41
Смело и вярно мислене на автора. Икономическите ориентири са гъвкави, от което социалната компетенция печели, т.е. и за професионалния икономист, ако е непредубеден, анализът ще е полезен, защото разширява полето. Има тези, които надхвърлят възможността бг и европейски политици да осмислят, напр.:"оцеляването на еврото ме кара да съм скромен. Предсказах, че никога няма да проработи и, от тази гледна точка, не съм се излъгал! Но, в замяна на това, не бях предвидил нивото на насилие, с което управляващите класи щяха да поддържат тази валута. Накрая разбрах, че европейският континент не е демократичен и традиционно либерален и неговите лидери, с авторитарна традиция, са напълно способни да поддържат една единна валута, която може да разруши обществата." Поздравления за избора и превода!

Напиши коментар