“Апокалипсисът не е насилието на Бог, както смятат фундаменталистите, а настъплението до краен предел на човешкото насилие. Само един нов рационализъм, който включва религиозното измерение на човека, може да ни помогне да се изправим пред новата ситуация”.

 

В “Да завършим Клаузевиц” (Achever Clausewitz), Рене Жирар интерпретира мисълта на големия философ на войната, в светлината на своите концепции за миметичния характер на насилието. Възглед, който дискутира Реми Браг, авторът на “Закона на Бог” (La Loi de Dieu), в който сравнява трите големи религии на Книгата. Разговор между Рене Жирар (вдясно) и Реми Браг във “Фигаро” от 08/11/2007 г.

  

- Рене Жирар, какво разбирате под “да завършим” Клаузевиц?

 

- Клаузевиц започва своята велика книга “За войната” в края на управлението на Наполеон и работи върху нея до смъртта си. За 30 години той не е успял да я завърши. Така че да завършим Клаузевиц, означава да се опитаме да осмислим книгата в нейната цялост. Един толкова авторитетен политолог като Реймон Арон го прави в собствената си книга: Penser la guerre, Clausewitz, публикувана през 1976 година. Аз, от моя страна, открих Клаузевиц в едно американско издание и бях поразен от термина “настъпление до краен предел”, който използва за военните отношения. Тази формулировка опровергава хуманизма на Просвещението, който предполага, че нормалните отношения между хората приличат малко на тези между билярдните топки: тяхното действие е предвидимо, чисто рационално. Впрочем Клаузевиц, въпреки че е човек на Просвещението, изважда наяве онова, което се крие в човешките взаимоотношения, когато станат враждебни. Той ни казва фундаментални неща за този закон на подражанието, който подхранва войнствената екзалтация и може да доведе до най-лошото. 

 

Реми Браг: Мисля, че Арон е още повече човек на Просвещението от Клаузевиц. Това обяснява защо е поставил акцента върху всичко онова при Клаузевиц, което може да направи възможни и най-приглушените, най-обузданите конфликти. Мисля, че той е изпитвал носталгия към онази епоха, в която са вярвали, че разумът е решаващата способност. Но това, което вие показвате, е, че рационализмът има граници и хората са същества, доминирани и от своята емоционалност.  

 

Рене Жирар: Арон вярваше също, че сме навлезли в ера, в която средствата за разрушение са прекомерни, но смяташе, че сме достатъчно разумни, за да не ги използваме. Днес той може би щеше да бъде принуден да констатира провала на политиката на Запада, която не успя да предотврати разпространението на ядрените оръжия, както се вижда с Иран. Това, което Клаузевиц казва всъщност за “настъплението до краен предел”, при което най-лошото може да се случи чрез неконтролируемо насилие, продължава в моите очи. Това е самият закон на историята.

 

- Казвате, че творчеството на Клаузевиц е един от “ключовете за разбиране на френско-германския конфликт”. Какво имате предвид?

 

- Творчеството на Клаузевиц е показателно за това, което наричам миметичен конфликт. Франция и Германия искат едно и също нещо: да доминират в Европа. След смъртта на Карл Велики, двамата му внуци, Карл Плешиви и Лудвиг Немски, ще започнат война, която ще бележи историята на Европа и ще стане заразителна след победата на Наполеон при Йена през 1806 г. и превъоръжаването на Прусия, което ще доведе до трите войни, които познаваме. Ето защо жестът на помирение на Дьо Гол и Аденауер през 1963 г. в Реймс е толкова важен. 

 

Реми Браг: Това, което наричате “миметично френско-германско съперничество”, имаше и забавни последствия. Пиер Гаксот отбеляза, че това, което обичаме да заклеймяваме чрез “Бош” (презрително прозвище на немец - бел. ред.), а именно непреклонния и милитаризиран прусак и т.н., несъмнено идва от нашите хугеноти калвинисти. Защото начинът, по който французите гледаха на германците преди отмяната на Нантския едикт*, беше различен: германецът се възприемаше по-скоро като бонвиван, спокоен добродушко с нощно боне, не особено хитър. А после, в един момент, това се преобърна и се оформи образът на твърдия и строг военен. Тези два образа се откриват във всички литературни адаптации на войната от 1870 г., при Доде и Мопасан, например, с русия и студен прусак, от една страна, и “дебелия, брадат и рижав” баварец, от друга…

 

Рене Жирар: Това, което е очарователно в отношенията между народите, са проекциите: всеки вижда другия такъв, какъвто би искал да бъде. Например, това, което французите казваха за германците след войната от 1870 г., германците го бяха казвали за французите. Че езикът им е твърд и суров, създаден за военни заповеди! В книгата си Клаузевиц пише дори: “Франция е войнствената нация par excellence”. Сякаш това е сън.

 

- Западните хора смятаха, че са отдалечили войната от хоризонта. Вашата книга писмено отрича този оптимизъм. Тя дори има “апокалиптична” тоналност. 

 

Рене Жирар: Изглежда, че ние не успяваме да мислим за най-лошото и за това може да ни помогне Клаузевиц. Днес има три ужасяващи въпроса: екологичният с оредяването на природните ресурси, военният с увеличаването на силите за ядрено унищожение и въпросът за биологичните манипулации. В САЩ екологията е подценена от републиканците, които я смятат за маневра срещу икономическата свобода. Краят на комунизма отприщи капитализма. Ако икономическата конкуренци е положителна, тя може също да се превърне във война. Икономическият живот не може да бъде освободен напълно. Съединените щати например, най-добрите специалисти в ядрената индустрия, са склонни да поставят своя талант в услуга на частни лаборатории в името на свободното предприемачество, докато във Франция държавата и нейната администрация са още един фактор за сигурност чрез контрола, който упражняват върху този тип дейност.

 

Реми Браг: Съгласен съм с вас за крайностите на “освободения” капитализъм. Но бих искал да се върна към вашата антропология на насилието. Обяснявате, че всяко общество е склонно да принесе жертва, за да затегне връзките си. Има обаче и друг начин на изключване, който разкривате в “Романтична измама и романна истина”, където развивате интерпретация на снобизма, която не е загубила нищо от своята актуалност. Анализирайки творчеството на Пруст, вие показвате, че ползата да бъдеш приет в салона на Германт не е в това да понесеш скуката на един посредствен разговор, а да бъдеш сигурен, че няма да срещнеш еди-кой си. Този анализ би могъл да се приложи към съвременния свят, за който понякога имаме чувството, че се превръща в частен клуб. Нашето общество се опиянява от дискурса за изключването, но нарастващата му приватизация прави излишно изключването. Изключването вече се е случило във всички салони. 

Що се отнася до вашето виждане за апокалипсиса, той се мисли в термините на катастрофа. Но той може да приеме “меки” форми. Например, омразата към съществуването, изразяваща се в демографското изчезване, което дебне Европа. 

 

- Рене Жирар, вие твърдите, че “политиката вече не  поражда смисъл”. В същото време трябва да се избира и този избор не може да бъде основан на евангелски принципи, неприложими политически.

 

- А ако оцеляването на земята може да се основава само на евангелския морал? Мисля, че насилието, което беше в основата на архаичните религии, вече не произвежда свещено, а само насилие. Ето тук християнството има нещо оригинално да ни каже: да се откажеш от насилието, означава да излезеш от цикъла на отмъщението и репресалиите. Апокалипсисът не е насилието на Бог, както смятат фундаменталистите, а настъплението до краен предел на човешкото насилие. Само един нов рационализъм, който включва религиозното измерение на човека, може да ни помогне да се изправим пред новата ситуация.

 

Реми Браг: Парадоксално, краят на войната не означава непременно изчезване на насилието. В рамките на това, което наричаме война, държавите, които имаха “монопол над насилието”, трябваше да предотвратят разпространението на тероризма, на който сме свидетели днес и който би могъл да ни накара да съжаляваме за някогашните войни.

 

- Рене Жирар, вашето творчество е заклинание в полза на християнството. Какво отличава формулата “да се любите един другиго” от модния пацифистки морал?

 

Рене Жирар: Това е героична формула, която надхвърля всеки морал. Но тя не означава, че трябва да се откажем от битката, ако не е възможно друго решение. 

 

Реми Браг: В пацифизма от вас искат “да се сприятелите” с враговете си. Вече няма врагове. В Евангелието врагът съществува, но ние нямаме всички права над него. Това е разликата между Корнеевия морал на един Пеги, който ще подхрани най-добрата френска военна традиция, и ценностите на Клаузевиц, който води до тотална война и до унищожаване на противника. В Корнеевия дуел по френски битката е също толкова важна, колкото победата, при Клаузевиц резултатът е над всичко. Но каква полза да победим, ако чрез използваните варварски методи сме загубили причините, които сме имали, за да живеем?

 

* Нантският едикт, подписан от френския крал Анри IV през 1598 г., слага край на Религиозните войни във Франция и предоставя религиозни и политически права на хугенотите. Отменен е от Луи ХIV през 1685 г. - бел. ред.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар