Трябва ли да се пренапише “Отело”? А “Антигона”?

Трябва ли да се пренапише “Отело”? А “Антигона”?
“Идеята ми бе подсказана от директора на театъра, който искаше да намеря начин Кармен да не умира. Той смята, че в нашата епоха, белязана от бича на насилието над жени, е немислимо да аплодираме убийството на една от тях”. Ето как италианският режисьор Лео Мускато оправда пренаписването на финала на “Кармен” в операта във Флоренция. В постановката му, чието действие се развива в ромски лагер, младата циганка не е убита от полуделия от ревност сержант Дон Хосе, а натиска спусъка и убива нападателя си.

 

 

Излизане от самия двигател на произведението на Жорж Бизе, вдъхновено от новелата на Проспер Мериме, който сам казвал, че е черпил от гръцките трагедии. Според деконструктивистите няма никаква универсалност на трагедията: страстният хюбрис е сведен до съвременните социологически категории на “женоубийството”. 

“Кармен” е била написана преди 150 г. в различен културен контекст. Времената се менят, обяснява пред в. “Телеграф” Паоло Клун, директорът на “Театро дел Маджо музикале”. “В някои опери от ХIХ век има едно отношение към женските образи, което в някои случаи вече е неприемливо”, добавя директорът на Фестивала в Авиньон, Оливие Пи.

 

Обратът на аферата “Уайнстийн”

 

Трябва ли да се пренапише и “Отело” (още един отрицателен не-бял герой), където ревнивият мавър убива Дездемона? Антигона, погребана жива от Креон? Ифигения, пожертвана от Агамемнон, за да се хареса на боговете?

Разбира се, не за първи път театрална творба е атакувана от политическата коректност. Вече не можем да отидем на опера, без да видим класически произведения, натоварени със съвременен заряд срещу расизма или борбата срещу дискриминациите. Но феминистките атаки срещу произведенията приеха особен обрат със световната кампания срещу тормоза, започнала с аферата “Уайнстийн” миналия октомври.

Веднъж британска майка поиска приказката “Спящата красавица” да бе премахната от училищната програма с мотива, че младият принц целува принцесата без нейното съгласие, което подхранвало в колективното въображение “културата на изнасилването”. Друг път университетската преподавателка Лор Мюра изрази във в. “Либерасион” раздразнението си, след като гледала отново “Фотоувеличение”, шедьовъра на Антониони, чийто главен герой не се колебае да притеснява женските си модели. 

Тя изрази дълбокото си притеснение от “отвратителния и постоянен начин, по който са представяни отношенията между мъжете и жените” в този филм, който вече е “неприемлив”, и цитира историка Режи Мише: “Западното изкуство говори за секса само по един начин: насилието”. Този тип инициативи се умножават до такава степен, че Обсерваторията на свободата на творчество, създадена през 2003 г., за да защитава художествената свобода от т.нар. реакционни асоциации, които искат да защитят детството от порнографията, сега се тревожи от “нова форма на цензура, идваща от феминистките и антирасистки асоциации”.

 

Бах, Пушкин и Аушвиц

 

В един приятен роман, публикуван през есента, L'Homme surnuméraire, писателят Патрис Жан разказва за смяната на професията на Клеман, безработен почитател на литературата, който е нает от издателска къща, за да върши странна работа: да пренаписва великите класически произведения от колекцията “Хуманистична литература”, като премахне от тях всяко “гадно” расистко, женомразко или хомофобско слово. 

“Днес социалният расизъм на Молиер е архаичен, вече не можем да поставяме на сцената селяни, които говорят диалектно, за да им се подиграваме, това наистина е отвратително”, обяснява му издателят, който ръководи проекта. Вече не можем да си позволим да публикуваме страници, които осмиват безмилостно човечеството”.

Тези редове от фикцията изглежда, че лека-полека стават реалност. 

В известното си есе “Екстериториалност”, Джордж Стайнър разглежда връзката между злото и художественото творчество. Той отговаря на Жан-Пол Сартр, който в “Какво е литературата?” твърди, че е невъзможно да се напише хубав роман, възхваляващ антисемитизма. Стайнър оспорва този платонически възглед, припомняйки, че, уви, е напълно възможно човек да слуша Бах и да чете Пушкин и да става всяка сутрин, за да изпълнява зловещата си задача в Аушвиц. Произведенията на изкуството не са тук, за да ни поучават, а за да изразят по универсален начин трагичната двойственост на цялото човешко съществуване, разкъсвано между стремежа към добро и изкушението на злото. За останалото - литературата е бохемско дете, тя никога, никога не е познавала закон.

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Коментари

  • КРАТУНЧО

    09 Яну 2018 13:52ч.

    ИДИОТИ, СЪР...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Неприемливо

    09 Яну 2018 15:15ч.

    Неприемливо е да се пренаписват, т.е. ПОДМЕНЯТ (това е същността на т.нар. постмодернизъм като идеологическа доктрина на късния капитализъм) класически произведения на европейската култура. Като не им е удобна "Кармен", да си напишат своя ултрасуперсвръхполиткоректна опера, да си я поставят и... да й търсят зрители.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    09 Яну 2018 17:24ч.

    Е, те тръгнаха от приказките. Нали вече целувката на любовта я дава злата вещица, а бащата е злодея, сещате се, Maleficent, Господарката на Злото. Измамата е, че това е новото и модерното. Измама е това, че сме еднакви. "Децата днес са такива, хората днес са онакива", това не е вярно, само някои деца са такива и само някои хора са такива. Не са успели да сложат ръка на всички, няма и да могат. Това не е бъдещето, всичко това го има и в миналото и то в най-древното минало. Различни видове мислене, хора, които търсят правилната естествена подредба свише, заедно с хора, които искат да я разбият, винаги е смесено. Затова хората не трябва да се връзват, че модата е такава и че едва ли не е победила , тази мода не е нова. Стара е и е многократно изтиквана в ъгъла от едно малцинство, може би, но което никога няма да влезе в този калъп, защото е от друго тесто замесено.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    09 Яну 2018 17:47ч.

    Всичко може, щом религията на глобализма го изисква. Вече пренаписаха "Хъкълбери Фин", в новата постановка на БиБиСи за Троянската война Ахил е негър... Чекам да забранят "Венецианския търговец" (Шекспир е мъчничък за пренаписване) и да обявят пълната и окончателна победа на мултикултурализма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • модерно робовладелство

    09 Яну 2018 18:21ч.

    В "Язон и Аргонавтите" Холивуд бе изтипосал и Орфей като негър. Боли ги, много ги боли т.нар. евреи и се страхуват от свръхдревната история. Явно има какво да се фалшифицира там в името на днешния глобализъм на (псевдо)богоизбраните...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • …в колективното въображение — „култура на изнасилването“…

    09 Яну 2018 19:23ч.

    В колективното въображение друга култура, освен културата на откровените порно-мечти и съответния „твърд“ онанизъм, никога не е избуявала. Всъщност, така наречения „трети пол“ не е нищо друго, освен полът на онанистите. В техния случай брачният партньор може да бъде всичко — дори четка за бръснене. Ами хайде тогаз да ми разрешите да се оженя (омъжа) за четката си за бръснене. Или още по-добре — за четката си за зъби, предвид по-добрата оперативност на въпросния инструмент…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • На въпроса на Жан-Пол Сартр “Какво е литературата?” ние вече можем категорично да отговорим:

    09 Яну 2018 19:49ч.

    Литературата е една осъдена от безумен трибунал жертва, на чиято агония и смърт ние ще бъдем съвсем скоро свидетели — агония и смърт, предизвикани посредством надлежна политкоректорска стерилизация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дръндорков

    10 Яну 2018 13:22ч.

    Мултиидиотизъм...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    25 Яну 2018 11:03ч.

    И какъв е проблемът, че ограничените и необразовани зрители ще разберат класиката превратно? Че те класика не гледат, а тв сериалите и филмите на Марвел и така отговарят на нормите. Така е било и в класическите времена на създаването и, а за надзирателите от Аушвиц се съмнявам дълбоко, че са четяли Пушкин. Пушкин може би са четяли някои от унищожените там.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бай онзи

    01 Март 2018 9:27ч.

    новото политическо течение е "подменизъм"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи