Седем примера, които Кремъл не бива да забравя

Седем примера, които Кремъл не бива да забравя
За строители на империи, като САЩ, преговорите са само тактически средства за отвличане на вниманието, с цел разоръжаване на независимите държави, за да бъдат отслабени и след това атакувани

 

Американският професор Джеймс Петрас дава седем примера, които Кремъл не бива да забравя. Той е почетен професор по социология в Университета на Бингхамтън (Ню Йорк). Написал е 62 книги, публикувани на 29 езика, над 600 статии, публикувани в специализирани научни списания както и над 2000 статии за водещи обществено-политически издания. 

 

През последните години американската империалистическа стратегия е била да намали разходите за своите поражения и да сваля правителствата на други страни. Инструментите и методите за това са доста праволинейни: глобални пропагандни кампании, които демонизират врага; привличането и използването на европейските и регионалните съюзници (Израел, Великобритания, Франция и Саудитска Арабия); вербовка, привличане, обучение и въоръжаване на местни и чуждестранни наемници, наричани "бунтовници" или "демократи"; икономически санкции, насочени към провокиране на вътрешно социално напрежение и политическа нестабилност на правителствата; предложения за преговори за уреждане на спорни въпроси; преговори с искания за едностранни отстъпки, включително промени в сферата на стратегическите оръжия в замяна на обещания за прекратяване на санкциите, за извършване на дипломатическо признаване и ориентиране към мирно съжителство.

 

Стратегическата цел е разоръжаването на онези от непокорните държави, за да се улесни и ускори военната интервенция, която да доведе до поражение, окупация, смяна на режима, установяването на „клиентелистки режим". И това с цел да се улесни ограбването на икономическите ресурси и разполагане на военни бази, свързани с американската империя, което пък ще превърне страната в нов трамплин за по-нататъшно завладяване на новите съседи и все още независимите опоненти.

 

Пример № 1: Либия

 

След десетилетия на неуспешни опити за сваляне на правителството на Муамар Кадафи, ползващо се с обществена подкрепа, с помощта на племенни и монархически настроени въоръжени терористи, а също така и с използването на международните икономически санкции, САЩ реши и предложи политика на преговори и отстъпки.

 

Съединените щати започнаха преговори за прекратяването на санкциите, предложиха дипломатическо признаване и приемане в "международната общност", а в замяна на това Муамар Кадафи трябваше да направи демобилизация, да изостави развитието на стратегическите оръжия, включително и на ракети с далечен обсег и други ефективни средства за сдържане. САЩ не съкратиха броя на базите, от които бяха готови да атакуват Триполи.

 

През 2003 г. Кадафи сключи споразумение с режима на Джордж Буш-младши. Бяха подписани значителни американско-либийски петролни споразумения и дипломатически споразумения. Съветникът по националната сигурност на САЩ Кондолиза Райс посети Кадафи със символична визита за мир и приятелство, докато САЩ през това време, прехвърляха военни помощи на въоръжените си клиенти.

 

През февруари 2011 г. САЩ под ръководството на президента Обама и държавния секретар Хилъри Клинтън обединиха силите си със своите съюзници (Франция, Великобритания и др.) и започнаха да бомбардират Либия – нейната инфраструктура, пристанищата, транспортните възли, съоръженията за съхранение на петрол, болниците, училищата. Терористите, подкрепени от САЩ и ЕС, завладяха контрола над основните градове, хванаха, измъчваха и убиха либийския лидер Кадафи. Повече от 2 млн. работещи имигранти бяха принудени да избягат в Европа и в Близкия изток или да се върнат в Централна Африка.

 

Пример № 2: Ирак

 

По времето на Саддам Хюсеин Ирак получи от Вашингтон оръжия и подкрепата му, за да атакува Иран и да нахлуе в тази страна. Това де факто подтикна иракския лидер да повярва, че сътрудничеството между националистическия Ирак и императорския Вашингтон говори за наличието на обща програма за нуждите на деня. Впоследствие Багдад смята, че имат мълчаливата подкрепа на САЩ в териториалния спор с Кувейт. И когато Саддам нахлу в Кувейт, САЩ бомбардираха и ограбиха Ирак, нахлуха в страната, окупираха я и я разделиха.

 

САЩ подкрепиха завземането на Северен Ирак от кюрдите и създадоха там зона, забранена за полети. Впоследствие президентът Бил Клинтън нанесе няколко ракетни и бомбени удари, но те не разрешиха проблема със свалянето на Саддам Хюсеин.

 

При президента Буш-младши САЩ разгърнаха пълномащабна война, нашествие, окупация и извършиха убийството на стотици хиляди иракчани, хвърляйки цялата страна в миналото. САЩ систематично унищожиха модерната светска държава и нейните жизненоважни институции, като по този начин разпалиха най-жестоката религиозна и етническа война между иракските шиити и сунити.

 

Опитите на Ирак през 1980 г. да си сътрудничи с Вашингтон, с цел да противостои на своя националистически настроен съсед Иран, доведе до нахлуването в страната, нейното разрушение, до убийството на хиляди светски лидери, включително и на Саддам Хюсеин и на цялата светска и научна интелигенция, както и преобразуването на Ирак в беззъба държава-васал на империята.

 

Пример № 3: Сирия

 

Сирийският президент Башар Асад, за разлика от Кадафи и Хюсеин, запази в някаква степен своята независимост на фона на увертюрите на Вашингтон, даже и когато той се опитваше да съдейства за водената от САЩ инвазия в Ливан и подкрепяше християнското малцинство и прозападната опозиция.

 

През 2011 г. в САЩ скъсаха мълчаливото споразумение с него и започнаха да осигуряват оръжия и финансиране на своите местни ислямистки клиенти с цел организирането на въстанието, в което ислямистите придобиха контрол върху по-голямата част от селските райони и над по-големите градове, включително и половината от Дамаск. За щастие, Асад потърси подкрепа от Русия, Иран и от ливанските бойци на "Хизбула". През следващите седем години терористите, подкрепяни от САЩ и ЕС, претърпяха поражение и бяха принудени да се оттеглят, въпреки масивната военна, финансова и логистична подкрепа от страна на САЩ, ЕС, Израел, Саудитска Арабия и Турция.

 

Сирия оцеля и успя да отвоюва по-голямата част от страната. По този въпрос Либия и Ирак се провалиха, но Сирия успя да го направи, защото си осигури въоръжен съюз със стратегически важни съюзници, които успешно неутрализираха вътрешносирийските бунтовници.

 

Пример № 4: ФАРК (Революционни въоръжени сили на Колумбия)

 

Организацията ФАРК е създадена в началото на 60-те г. на ХХ век, най-вече като селска армия, която към 2000 г. достигна близо 30 хил. войници и милиони привърженици, най-вече в селските райони. Извън големите градове наистина се формира система на двувластие.

 

ФАРК направи няколко опита да започне преговори за мирно уреждане с олигархичния режим на Колумбия. В края на 1970-а временното споразумение доведе до това, че много фракции на ФАРК предадоха оръжието си, създаде се политическа партия за участие в изборите - Патриотичен съюз, и той взе участие в тях. След няколко изборни победи олигархията неочаквано прекъсна договора и започна кампания на терор, убивайки над 5000 активисти на партията, няколко кандидати за президент, за депутати в Конгреса и за други изборни длъжности. И ФАРК се върна към въоръжената борба.

 

В годините 1980-1981 г., олигархичният режим прекъсна преговорите, надявайки се да убие представителите на ФАРК, като проведе акции по места. Но ръководителите на ФАРК успяха да избегнат залавянето в плен. През 2016 г., въпреки многократните провали, ФАРК се съгласи да се присъедини към "мирните преговори" с режима на президента Хуан Мануел Сантос, бивш министър на отбраната, който оглавяваше въоръжените сили в периода 2001-2010 г. - по време на кампанията, за унищожаването на активистите на ФАРК и техните поддръжници, в селските райони и по време на нападенията в градовете. Но основните политически промени се състояха в рамките на ФАРК. По време на предишното десетилетие бяха убити или умряха онези лидери на ФАРК, които направиха историята. Те бяха заменени от нова група, на която липсваше опит и отдаденост, за да постигнат споразумения, които да гарантират мира и справедливостта при условие, че си запазят оръжията в случай на саботаж на преговорите от страна на коварния олигархичен режим, който многократно, е развалял така нареченото "мирно споразумение ".

 

В слепия си стремеж към мир, ФАРК се съгласи да демобилизира и разоръжи своята революционна армия, но той не успя да установи свой контрол върху социално-икономическите реформи. ФАРК предаде въпросите, свързани с безопасността на въоръжените сили на режима на землевладелците, на американските военни, разположени в седемте военни бази на САЩ и на "отрядите на смъртта" на наркобароните.

 

"Споразумението за мир" унищожи ФАРК. Веднага след като бе обезоръжен, режимът наруши споразумението. Десетки бойци на ФАРК бяха убити или принудени да избягат. Олигарсите запазиха пълен контрол над земите, заети от бедните и лишените от собстеност селяни, поеха природните богатства, публичните финанси и провеждането на избори в интерес на елита. Лидерите и активистите на ФАРК бяха хвърлени в затвора и бяха подложени на заплахи за убийство и на постоянни пропагандни атаки от страна на враждебните публични и частни медии.

 

Разрушителното мирно споразумение доведе ФАРК до вътрешен разкол, раздори и изолация. Към края на 2017-а ФАРК се разпадна, а всяка негова фракция тръгна по свой път. Някои се обединиха в малки партизански групи, а други изоставиха борбата и започнаха да си търсят работа, а трети съзряха възможност да си сътрудничат с режима или започнаха да отглеждат кока.

 

Олигархията и САЩ по пътя на преговорите си осигуриха капитулацията и поражението на ФАРК, което те не успяха да постигнат за четири десетилетия на въоръжена борба.

 

Пример № 5: Иран - ядреното споразумение

 

През 2016 г. Иран подписа мирно споразумение със седем държави - САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Китай, Русия и Европейския съюз. Споразумението предвижда Иран да ограничи производството си на обогатен уран за двойно приложение - гражданско и военно, и да го премеси извън страната. Иран даде възможност на Запада да инспектира ядрените му съоръжения и тези инспекции потвърдиха, че Техеран напълно спазва задълженията си.

 

В замяна на това САЩ и неговите съюзници се съгласиха да сложат край на икономическите санкции, да размразят иранските активи, да спрат ограниченията върху търговията, банковото дело и инвестициите.

 

Иранците напълно спазиха споразумението. Лабораториите, в които се извършваше обогатяването на уран, спряха производството си, а останалите запаси бяха изнесени в чужбина. Инспекторите получиха пълен достъп до иранските ядрени съоръжения.

 

За разлика от това, режимът на Обама не спази изцяло споразумението. Някои санкции бяха отменени частично, но други бяха усилени. Достъпът на Иран до финансовите пазари беше рязко намален, което беше явно нарушение на споразумението. Независимо от това, Иран продължи да спазва своята част от споразумението.

 

С избора на Доналд Тръмп, САЩ отхвърлиха споразумението ("това е най-лошата сделка за всички времена") и в съответствие с военните планове на израелския премиер Бенямин Нетаняху поискаха пълното възстановяване на санкциите, разваляне на цялата иранска система за противовъздушна отбрана и предаване на страната под диктата на САЩ, Израел и Саудитска Арабия.

 

С други думи, президентът Тръмп хвърли споразумението на боклука, въпреки мнението на всички основни страни в Европа и Азия, но в съответствие с изискванията на Израел за изолация и разоръжаване на Иран, както и за нападение срещу Иран и създаване на марионетен режим в Техеран.

 

Френския президент Емануил Maкрон се опита да "промени” споразумението като включи някои от изискванията на Тръмп, проектирани за получаването на нови военни отстъпки от страна на Иран. Те включват: (1) отказ на Иран от съюзниците си в региона (Сирия, Ирак, Йемен, Палестина, ливанската Хизбула и масовите ислямски движения), (2) демонтаж и прекратяване на по-нататъшното развитие на съвременни ирански междуконтинентални балистични системи за противоракетна отбрана, (3) съгласието за американския (т.е. израелския) надзор и проверка на всички ирански военни бази и научни центрове.

 

Позицията на президента Макрон беше да се "спаси споразумението" под формата, на неговото разрушаване по същество. Той споделя целите на "Тръмп", но се опита да намери стъпков подход, основаващ се на "промяна" на съществуващото споразумение. Тръмп вече беше избрал израелския подход - праволинейно отхвърляне на цялото споразумение, в съчетание с открити заплахи за военен удар, ако Иран отхвърли всякакви отстъпки и отказва да капитулира пред Вашингтон.

 

Пример № 6: Палестина

 

САЩ се преструват, че посредничат при постигането на споразумение между Израел и Палестина, в което Израел ще признае Палестина, ще сложи край на колонизацията (чрез изграждането на селища) и по пътя на мирно споразумение ще стигне до решение, приемливо и за двете страни и основано на териториалните и историческите права, съществували преди 1967 г. При президента Клинтън САЩ приветстваха това споразумение, но след това... избраха да подкрепят всички нарушения на това споразумение, които Израел направи. Повече от 600 000 израелски колонисти завзеха земите, от които бяха експулсирани десетки хиляди палестинци. Израел редовно нахлува в Западния бряг (река Йордан), тази държава уби и лиши от свобода десетки хиляди палестинци. Израел напълно завзе и контролира Йерусалим. САЩ стъпка по стъпка одобриха, въоръжиха и финансираха Израел, докато той извърши етническото прочистване и проведе юдеизацията на Палестина.

 

Пример № 7: Северна Корея

 

Съединените щати наскоро обявиха, че ще приветстват споразумение, предложено от севернокорейския президент Ким Чен-ун. Пхенян предложи да спре ядрената си програма и изпитанията, и ще започне преговори за сключване на постоянен мирен договор, включително и ядреното разоръжаване на полуострова и запазването на американски военни бази в Южна Корея.

 

Президентът Тръмп от преди това, следва стратегията на "подкрепа" на преговорите... при едновременно затягане на икономическите санкции и продължаването на военните учения в Южна Корея. В навечерието на преговорите САЩ не направиха нито една отстъпка на реципрочна основа. Тръмп открито заплаши незабавно да се оттегли от преговорите, ако Северна Корея не се поддаде на настойчивите изисквания на Вашингтон за разоръжаване и демобилизация на своите отбранителни сили.

 

С други думи, президентът Тръмп иска да проведе със Северна Корея същите политики, които доведоха до успешните американски инвазии, военното завоюване и унищожаването на Ирак, Либия и ФАРК.

 

Преговорите на Вашингтон за мирното уреждане на корейския въпрос вървят по същия път, по който и наскоро развалената "ядрената сделка" с Иран - по пътя на едностранното разоръжаване на Иран и последвалото неспазване на условията на споразумението.

 

За такива строители на империи като САЩ, преговорите са само тактически средства за отвличане на вниманието, с цел разоръжаване на независимите държави, за да бъдат отслабени и след това атакувани. И всички разгледани от нас случаи демонстрират това.

 

Заключение

 

Ние осветихме как Вашингтон използва "преговорите" и "мирния процес" като тактическо оръжие за по-нататъшно укрепване на своята империя. Разоръжи и демобилизирай противниците! - и това ще ти помогне да постигнеш стратегическите си цели, като смяна на режима.

 

Да знаеш, че строителите на империя са коварни врагове съвсем не означава, че страните трябва да отхвърлят мирните процеси и преговорите. Подобно поведение би осигурило на Вашингтон пропагандни козове. Вместо това опонентите на империята могат да действат в следната посока.

 

Преговорите трябва да доведат до взаимни, а не до едностранни отстъпки, особено ако това се отнася до едностранното съкращаване на програмата за въоръжение.

 

Преговорите никога не трябва да стигат до демилитаризация и демобилизацията на собствените сили за отбрана, тъй като с това се увеличава уязвимостта и се създават условия за изненадваща атака. 

 

Преговарящите трябва да запазят способността си да налагат на империята висока цена за нарушаването на приетите от нея задължения и по-специално при внезапен отказ от военни и икономически споразумения. Имперските нарушители се съмняват във възможността за нашествие, ако човешката и държавната издръжливост се окажат високи и политически непопулярни.

 

Противниците на империята не трябва да остават в изолация. Те трябва да сключат военни съюзи. Случаят със Сирия е ясно доказателство за това. Асад изгради коалиция с Русия, Иран и Хизбула, която ефективно се изправи срещу терористите "бунтовници", които бяха подкрепени от САЩ, ЕС, Израел, Турция и Саудитска Арабия.

 

Иран действително се съгласи да демонтира ядрените си възможности, но запази своята програма за междуконтинентална противоракетна отбрана, която осигурява на страната възможност за възмезден удар в случай на внезапно нападение от страна на Израел или САЩ. Почти сигурно е, че Израел ще настоява за това САЩ да поемат разходите и тежестите на войните в Близкия изток в полза на Тел Авив.

 

Северна Корея вече направи еднострани - неосновани на принципа на взаимност, отстъпки на САЩ, и в по-малка степен - на Южна Корея. Ако Северна Корея не може да си осигури съюзници (като Китай и Русия), и ако с това сложи край на ядреното си възпиране, то за Вашингтон това ще бъде една покана да иска нови отстъпки.

 

За свалянето на икономическите санкции може да се отвърне с взаимност, но не и за сметка на намаляване на стратегическите възможности във военния и отбранителния сектор.

 

Основните принципи са реципрочност, стратегическа отбрана и тактическа икономическа гъвкавост. Основната идея е, че няма постоянни съюзници, а има само постоянни интереси. Не трябва сляпо да се вярва на възвишените величествени западни имперски "ценности", а нереалистичното признаване на имперските интереси може да стане фатално за независимите лидери и разрушително за всяка нация, както ясно е показано в случаите с Ирак, Либия, Палестина, и става почти фатално за Сирия. Най-новият пример е случаят с Иран. САЩ подписа мирното споразумение през 2016 г. и се отказа от него през 2017 г.

 

Северна Корея трябва да се поучи от опита на Иран.

 

Времевата рамка за отказ от споразумението може да варира. През 2003 г. Либия подписа споразумение за разоръжаване със САЩ, но Вашингтон я бомбардира през 2011 година.

 

Във всички случаи този принцип си остава един и същ. В историята няма пример, в който имперската държава да се откаже от своите интереси в съответствие с документа на споразумението. Тя ще спазва споразуменията само ако няма други възможности.

 

Джеймс Петрас,

Превод на „Свободная пресса” (https://svpressa.ru/)

 

Превод от руски: Павел Марков

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Eisblock

    11 Май 2018 10:45ч.

    Отлична статия. Срещу фактите и Боговете мълчат!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българина

    11 Май 2018 10:49ч.

    Това което не е написано и е най фрапиращо, ссср се разпадна с уговорката нато да не се разширява на изток! Сащ и юдеите излъгаха всички нато разоръжи всички, като замести местните армии с американски бази и се разшири до черно море! Долу сащ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Позната тактика

    11 Май 2018 11:27ч.

    Плащаш на американец да очерни Америка, публикуваш го в родна медия, „Свободная пресса” и ефектът е на лице. Читателят си казва, ето даже тези мръсници сами си признават престъпленията. Има го и обратното, руснаци на американска хранилка да очернят Русия. С не по-малко основание. Ами пуснете и някоя такава статия за баланс. А още по-добре, насочете се към сериозни и обективни анализатори, както го правехте преди.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Долу Фашистите САЩ

    11 Май 2018 11:56ч.

    Смърт за бандитите терористи САЩ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пропуснал си

    11 Май 2018 12:11ч.

    Слава товарищу Сталину!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иван

    11 Май 2018 16:01ч.

    До Позната тактика: Не знам трол ли си или си заблуден, но казването на истината не е очерняне в случая на САЩ! Посочи поне един факт от изнесеното в статията, което не е истина! Обикновено феновете на САЩ са с плътни пердета на очите и не могат да проумеят елементарната истина, че САЩ е това, което е най-вече благодарение на това, че изсмуква ресурсите (включително и интелектуални) на другите държави и народи от целия свят! Примери колкото щеш! Истината е, че и Доларът, като световна валута не струва и хартията на която е напечатан, но неговата сила е в силата на американската армия! Не случайно САЩ имат над 780 военни бази из целия свят. Дори у нас те имат 3, за които не плащат и стотинка! Това е още едно доказателство, че България е колония на САЩ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петрас не е Петреус!?

    12 Май 2018 16:33ч.

    Добър преглед на случилото се през последните 20ина години,но вълка козината си сменя но нрава не.Всички тези факти като равносметка са ясни на просветените, а плебеите да ги знаят все тая.Тръмп продължава с Пакс Американа като Америка фърст.Следващата стъпка ще е вероятно САЩ да излязат от ООН както направиха с ОН през 1930те и от постоянното членство в СС защото ООН отдавна е контрапродуктивно. А за Либия и Кадафи не е споменал най-важното, Кадафи работеше упорито в създаване на африкански съюз нещо като нато+ЕС , с африканско афро подплатени със стотици тонове злато,минерални суровини и работна ръка. По това време явно Путин не е бил готов, противно на Сирия да противодейства защото в Либия бяха замесени и ОК,Франция,Италия май и Германия макар че берлускони се пишеше за негов приятел, а Обама може да е решил да "помогне" на съетноса си и прародината си, а англичаните още ги е яд че Кадафи закри военните им бази там още през 1970те както и монархията. Да очакват ли венецуела,Боливия,Бразилия...- задният двор на САЩ подобна съдба.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бай Иване, бай Иване, що се правиш, че не разбираш

    12 Май 2018 17:02ч.

    Пълно е в сайта със статии на западняци, които плюят страните си. Нито писането там, нито публикуването им тук е даром. Същото върви и в обратната посока. А стане ли дума за материален интерес, истината не я търси. Кое било истина. Ами когато американец напише “Северна Корея трябва да се поучи от опита на Иран.”, а ракетите на Ким са насочени към собствената му страна и близките му хора, такъв човек се е продал. Това е.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • оригиналът

    12 Май 2018 17:21ч.

    Imperial Road to Conquest: Peace and Disarmament Agreements https://petras.lahaine.org/imperial-road-to-conquest-peace-and/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • либерал

    12 Май 2018 21:34ч.

    Има си предимства либерализмът, можеш да си дрънкаш каквото ти роди изкуфялата глава, можеш да го осребряваш в зелено, и няма никаква опасност да те застрелят на някой мост, да те отровят или изпратят в трудов лагер да полагаш основите на най-хуманния и прогресивен Строй.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Плюещтите

    18 Май 2018 15:02ч.

    Казването на истината няма нищо общо с патриотизма и много общо с човечноста. Макар че по горе прочетох призив за оборване на изнесените, факти единственния резултат беше още плюнка. Влизането в разговор без факти с обиди и плюене е израз на нисък интелект и тесногръдство (неспособност да приемеш чуждо мнение).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • stein

    23 Май 2018 0:38ч.

    Я погледнете приложението на закона "О ветеранах", за да видите колко войни е водила Русия и СССР http://docs.cntd.ru/document/9010197

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи