Пожар предшества клетвата на княз Александър I Батенберг в Търново

Пожар предшества клетвата на княз Александър I Батенберг в Търново
Преди 138 години, на 27 юни 1879 г., хесенският принц Александър Йозеф фон Батенберг полага в Търново клетва като владетел на България. Той е избран за княз на страната ни от Първото Велико народно събрание на 17 април с.г. измежду трима кандидати. Като негово предимство пред останалите се изтъква участието му като офицер от руската армия в Руско-турската освободителна война. Така, едва 22-годишен, Батенберг става първият български монарх след Освобождението, под името княз Александър I.

 

Новоизбраният владетел стъпва на българска земя на 24 юни 1879 г. във Варна. Вестник „Целокупна България“ разказва за посрещането му.

 

„Посрещането беше назначено за 11 ч. сутринта, но духна силен вятър и се появи притеснение, че това ще забави пристигането. Но точно в 11 ч. параходите „Константин“ и „Владимир“ се зададоха на хоризонта и след половин час те вече влезнаха в морския порт. Чуждите кораби, които се намираха там, развяха флаговете си, настанената на брега българска батарея от осем топа взе да стреля поздравително.

 

На пристанището, окитено с гирлянди и флагове от червено сукно, чакаха Княз Дондуков, генералният щаб, губернаторът, градският глава (председателят на Градския съвет), представителите от общините българи, гърци и турци, и много дами с букети.

 

В 11,30 ч. князът се качи на парен катер (едномачтова лодка), „Константин“ се присъедини към салютите и след 10 минути Князът стъпи на българска земя в български мундир. Княз Дондуков го поздрави. След това губернаторът и градския глава произнесоха слова. Като тръгнаха от пристанището, дамите хвърляха букети цветя, българите и руснаците неистово крещяха „Ура!“, гърците се усмихваха и се споглеждаха, турците мълчаха и се отнасяха повече с любопитство, отколкото враждебно.

 

На брега ги посрещна почетен караул и два полкови оркестъра свиреха народния химн. Девойките от българските училища, в бели дрехи с ленти с националния флаг през плещи, пяха приветствие. През цялото това време князът ласкаво поздравяваше на две страни и се обърна към децата.

 

След това със свитата си на коне и бавно между множеството, което постоянно викаше „Ура!“ и неспиращият химн, когато да влезе в улицата под арката с надпис: „Дерзай, Княже! Народът е с тебе!“, депутацията му поднесе хляб и сол на голям сребърен поднос.

 

От там Князът отиде в православната българска черква, дето получи благословението на духовенството, на чело на което бе митрополитът и се отслужи кратък молебен. След това мина през целия град, украсен с разноцветни флагове. Квартирата на Княза беше приготвена в конака, дето го посрещна руски почетен караул, подир това се представиха депутациите от българи от Букурещ, Тулча и Мачин.

 

В 18 ч. се даде парадна вечеря. Вечерта имаше илюминации и фойерверки. Българите бяха в ентусиазъм.

На 25-ти в 8 ч. тръгва за Русе.

Князът е представителен и хубавеляк.“

 

Бъдещият български княз (крайният вляво) като офицер от руската армия по време на Руско-турската война; пред къщата на хаджи Николи, в която се помещава Главната щабквартира на руската войска - отдясно наляво: Н.В. императорът Александър II (седнал), румънският княз Карол I, великият княз Николай Николаевич, великият княз Сергей Александрович и други висши офицери, Горна Студена край Свищов, август 1877 г.

 

В Русе Батенберг е посрещнат на гарата от губернатора и всички граждански и военни чиновници. Поздравен е от руската флота и българската артилерия със 101 топовни салюта. След това Князът, придружен от свитата си и множество народ, се отправя към съборната църква, където произнася първите си думи на български език – в знак на благодарност за произнесеното от митрополит Григорий трогателно слово. Вечерта целият град празнува.

 

На следващата сутрин новоизбраният владетел заминава за старопрестолния град Търново, за да положи клетва.

 

Посрещането му е невиждано. Североизточният край на града е като огромен мравуняк от хора, всички височини по левия бряг на р. Янтра са обсипани с мъже и жени. На входа на Търново е издигната триумфална арка, около която са наредени духовенството, войската, ученици. Всички искат да видят и приветстват него, избраника. Той усмихнато и вежливо поздравява множеството и едва си проправя път през претрупаните тесни улици до приготвената за него квартира.

 

Народът скандира „Добре дошъл!“ и „Да живей!“, и князът на няколко пъти излиза на балкона, благодарейки на български. Тази еуфория продължава чак до вечерта. И точно тогава страшно бедствие сполита града – внезапно избухва силен пожар. Тогавашната преса описва случилото се:

„В този час, когато радостта и веселието бяха на своя връх, в самата най-тържествена минута на народното възхищение, Провидението поиска да ни даде урок, и то урок впечатлителен: как трябва, когато сме най-весели и радостни, да сме и най-внимателни.

 

Тъкмо посред нощ внезапно избухва пожар в югозападния край на града на самата главна улица. Само този, който знае как е разположено Търново, как са нагъсто и една връз друга къщите му, може приблизително да си представи сепването на населението и на ликуващото множество. Сцената изведнъж се промени - обладаните от радост се изпълниха с тъга и ужас, сияещите лица помръкнаха. Всички напуснаха веселбата и се завтекоха кой да гаси, кой да изнася, кой да помага, а разбира се някои и да крадат, други просто да гледат върлуването на страшната стихия.

 

Властите и началствата се озоваха на мястото на бедствието. Усилията, които показваха те към насърчаване на гасящите, усърдието, особено на войските, бяха наистина удивителни, но средствата недостатъчни, а пожарът беше бърз, стремителен и поглъщащ. Едва след час и половина усилни старания се ограничи разпространението му. Но той продължи да върлува в завладените от него здания, които изтребваше безпощадно, и грозните пламъци се отразяваха зловещо над останалата част от града посрещнаха появата на деня. Безпокойството беше общо, него споделяше и Негова Светлост гостът ни, който не се махна от балкона, додето сам не видя с очите си потушаването на пожара и отстраняването на всяка възможна нова опасност.“

 

 

Княз Александър I Батенберг с ордена “За храброст” и руският “Георгиевски кръст”, фотография от 1886 г.

 

На 27 юни Търново осъмва посърнало и глухо. Пожарът още тлее, гъст и тъмен дим се вие над града. От множество къщи и дюкяни са останали само развалини. Но в мига, в който зазвъняват църковните камбани, възвестяващи отиването на княза в Божия храм, картината отново коренно се променя. Пострадалите забравят нещастието си, останалите забравят за съжалението си и всички се отправят към квартирата на Батенберг.

 

След посещението си в църквата, той се отправя към Народното събрание, където да положи тържествена клетва. Там владетелят е посрещнат въодушевено.

 

„Перото не е в състояние да даде ни най-малка представа от впечатлението, което произведе на присъстващите кратката, но величествена и пълна със значение минута при заклеването на Княза във вярност на Конституцията“ – пише вестник „Целокупна България“.

 

След този исторически акт, с който официално поема управлението на страната, князът произнася кратко слово и е изпратен от цялата зала с възгласи „Да живей!“. Вечерта прави преглед на войската, посещава пострадалите от пожара и дарява 4 хил. франка. На следващата вечер е дадено угощение за цялото население в местността Марно поле. Свири музика, вият се народни хора, гърмят фойерверки.

 

На 29 юни сутринта княз Александър Батенберг, изпратен от целия град, заминава за София. За да започне краткото му  7-годишно управление, завършило с принудителна абдикация на 26 август 1886 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Лопе де Вега

    27 Юни 2014 23:35ч.

    Истински, голям българин! Поклон!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи