Демотивираните българи

Демотивираните българи
Около 330 хиляди души са демотивираните българи – тези, които са в трудоспособна възраст, но не учат, не работят и не са регистрирани в Агенцията по заетостта (Бюрото по труда). Това сочат данните от специално целево проучване на изследователски център „Тренд“ по поръчка на Фондация „Фридрих Еберт“. Теренът на изследването бе осъществен между 10 и 28 септември и е представително за целевата група. В извадката попаднаха общо 1123 души, отговарящи на профила на демотивираните българи (425 случая от национално представително изследване с извадка 5000 души и 698 идентифицирани след подсилена случайна извадка).

 

 

Изготвихме сравнителна таблица между данните от демографския профил на демотивираните българи и национално представителната картина.

 

 

По отношение на възрастта се отчита по-голямо натрупване сред хората на възраст (18-29 г.). Тук трябва да отчетем, че една част от младежите все още са в процес на търсене на своята професионална реализация.

 

 

Данните за образованието показват ясна зависимост. Ниски дялове на демотивирани българи имаме при хората с висше образование, а най-сериозно натрупване на хора със средно образование – над половината от попадащите в тази група (53%). Данните еднозначно показват, че високото образование дава по-високи шансове за по-добра реализация.

 

 

По отношение на семейния статус, то малко над половината от демотивираните българи са женени/омъжени. В голяма степен това е предпоставка демотивираните българи да са издържани от други членове на семейството. По отношение на по-младите в голяма степен от техните родители и близки.

 

Професионалният статус на по-голям процент от демотивираните българи е работник/неквалифициран труд – близо една трета , както и 21% квалифицирани работници.

 

 

Мнозинството (72%) нямат личен месечен доход. 13% имат личен доход до 500 лв. Тук трябва да отбележим, че в част от респондентите, които по обективните критерии попадат в групата на демотивираните българи, получават доходи като работещи в сивата икономика, чрез ренти или доходи от чужбина.

 

Месечният доход на домакинствата ясно показват, че демотивираните българи се издържат в голяма степен от доходите на други членове на семейството. Едва 2% са без никакви доходи на домакинството. Една четвърт от домакинствата на демотивирани българи получават доходи в размер до 500 лв. или между 501-1000 лв.

 

По отношение на етническия произход, българите, които попадат в групата на демотивираните, са 56%. Отчитат се високи нива на такъв тип хора при ромите, които са близо една трета.

 

По тип населеното място, без изненада, най-висок дял на демотивираните българи има в селата – 42%. В областните градове делът е малко под една трета, а в малките градове - 22%. С най-нисък дял от целевата група се отчита в столицата – едва 7%.

 

Над 80% от демотивираните българи са без работа повече от една година, като 12% от тях никога не са работили.

 

Близо половината (47%) от всички демотивирани българи не си търсят работа, тъй като твърдят, че няма работа за тях. Едва 13% посочват като причина, че ги издържат роднини и че няма работа по специалността им. Сред висшистите половината изразяват мнението, че няма работа по специалността им. Резултатите са логични, тъй като традиционно висшистите са по-претенциозна група, като не малка част от тях държат да се реализират по специалността си. Това се доказва и от данните, че само 21% от висшистите в целевата група са на мнение, че няма работа за тях.

 

Официалният държавен посредник в лицето на Бюрото по труда се оказва изключително неефективен механизъм за успешна реализация на пазара на труда. Само 1% от всички анкетирани са имали положителен опит при намирането на работа чрез бюрата по труда.

 

Повече от половината (52%) от всички демотивирани българи твърдят, че държавата е длъжна да им осигури работа, докато 42% са на обратното мнение.

 

Голяма част от анкетираните (47%) заявяват, че биха започнали работа за сравнително адекватни възнаграждения – между 500 и 1000 лева. Предвид статистическите данни, че средната брутна месечна работна заплата в България в началото на 2017 г. е вече над 1000 лева, ясно сочи, че очакванията към пазара на труда в България са напълно реалистични от страна на респондентите.

 

Сред висшистите и живеещите в София, желаната заплата е по-висока от общата картина в порядъка 1001-1500 лв.

 

43% от всички демотивирани българи имат доказана професионална квалификация, докато над половината нямат. 37% пък биха се включили в курсове за квалификация, за да си намерят по-лесно работа.

 

Една трета от анкетираната група пък е склонна на по-сериозна трудова мобилност, като са готови да започнат работа в населено място, което е отдалечено на 50 километра от дома им, ако им бъде осигурен транспорт. Тук отново прави впечатление зависимостта между възрастта и склонността да се започне работа на отдалечено място от дома. Над 40% от най-младите декларират готовност, докато само 14% сред най-възрастните изразяват готовност за работна мобилност. Съществена разлика се наблюдава и в разбивката по пол. Мъжете са раздвоени (по около 45%) относно склонността си да пътуват до 50 км до работа, докато при жените 68% декларират, че не са склонни.

 

Мотивацията на целевата група може да дойде практически почти единствено от добро заплащане (53%). Разликата между тази опция и всички останали е съществена. Единствено при висшистите, една четвърт от тях държат на подходяща за специалността им работа.

 

 

Според демотивираните българи това което може да направи държавата, за да подпомогне хората в намирането на работа е да поема част от осигуровките (53%), като следват подпомагане на деца и зависими членове на домакинството (31%) и помощ при преместването и наемането на жилище в друго населено място.

 

58% от анкетираните предпочитат да живеят в България. Малко над една четвърт обаче при първа възможност бих отишъл да живеят в чужбина. Прави впечатление, че най-висок е процентът сред най-младите (41%) и тези с висше образование (35%). Сред най-младите повечето искат да заминат в чужбина, отколкото да живеят в България. 8% биха се преместили в друго населено място в България.

 

Институцията, която трябва да бъде посредникът между безработните и пазара на труда, практически не се използва като средство за информация за работа. Над 80 процентни пункта сочат роднини/близки и приятели като основно средство. Това говори за обезсърчаване от основните методи, които им се струват ненадеждни, а надеждата остава основно в помощта и ходатайството от близки хора. Единствено висшистите залагат колкото на възможностите по „втория начин“, толкова и по търсене за информация за работа чрез интернет сайтове. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • БСК (Българската стопанска камара) има...

    07 Ное 2017 17:24ч.

    ...на сайта си далеч по-смислени анализи и изследвания за ситуацията в милата ни татковина, но тъй като тези са поръчани от Немски щифтунг, то са гоЕмата работа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • mathur

    07 Ное 2017 21:38ч.

    А колко са избирателите на герп , циганите които никога не са работили и ги издържаме години наред?????КОЛКО ??????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Горният материал предлага статистика.

    09 Ное 2017 10:35ч.

    Статистиката е интересно нещо и би била даже и хубаво нещо, ако беше вярна. А тя не е вярна, защото всяко нещо е вярно ТОГАВА и САМО ТОГАВА, когато е КОНКРЕТЕН СЛУЧАЙ. А статистиката дава обобщения, който обикновено са най-доброто средство за ЗАМАЗВАНЕ на ИСТИНАТА. А че българите НЕ СА МОТИВИРАНИ (с мотивацията да се залавят с каквото и да е) — това можем да си го кажем и без «статистика». А защо българите не са мотивирани? Отговорът е: защото българите са един народ от индивидуалисти — те не могат да бъдат пролетарии (знаем каква е пролетарската мотивация: «Другари, дайте да дадем!»). Българите могат да бъдат или ГОСПОДАРИ — ако се намерят отнякъде разни «парии и презрени», които да се съгласят българинът да господарствува над тях (а то е твърде съмнително!), — или пък другото нещо, което могат българите, е да бъдат СЕБЕ-ЕКСПЛОАТИРАЩА СЕ средна класа. Казват, че «средната класа» била нещо като мечта или красив сън — доколкото под «средна класа» се разбира съвкупност от хора, отличаващи се от останалите по това, че са абсолютно независими; а знаем, че «абсолютната независимост» е от сферата на утопиите. Ние дълго време си мислехме, че обществото (не само нашето, но и кое да е друго човешко общество, представлява сандвич, чиято горна кора е богатото съсловие, долната кора са безнадеждните маргинали, а по средата има един дебел слой пастет, който именно сме ние — «средната класа». Но това беше измамна представа, защото «дебелият слой пастет» съществуваше не защото беше НЕЗАВИСИМ, а защото онзи (или онези), от които зависеше всичко, бяха решили, че им е изгодно да има такъв «дебел слой пастет». В по-ново време разбрахме, че по-голямата част от нас сме БЕЗНАДЕЖДНИ МАРГИНАЛИ. Оказа се, че сме прекалено много, за да образуваме «дебелия слой пастет» на обществения сандвич. Оказа се, че трябва да поизмрем, защото евентуалната МОТИВИРАНОСТ у евентуалната «средна класа» е трън в петата на мутренско-криминалното съсловие, което напоследък формира «горната кора на сандвича».

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи