А. Архангельский - Внуши, Боже, молитву мою

Псалом 54

Чуй, Боже, молитвата ми и не се крий от моето моление;
3. послушай ме и чуй ме; стена в тъгата си и се смущавам
4. от гласа на неприятеля, от притеснението на нечестивеца, защото хвърлят върху ми беззаконие и с гняв враждуват против мене.
5. Сърцето ми трепери в мене, и смъртни ужаси ме нападнаха;
6. страх и трепет ме връхлетя, и ужас ме обвзе.
7. И аз рекох: кой би ми дал криле гълъбови? Аз бих отлетял и бих се успокоил,
8. далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята;
9. побързал бих да се скрия от вятъра и бурята.
10. Разстрой, Господи, и раздели техните езици, защото виждам насилие и разпри в града:
11. денем и нощем обикалят по стените му; злодейства и неволя всред него;
12. всред него е пагуба; измама и коварство не напущат улиците му;
13. защото, да би ме враг хулил, - това бих понесъл; да би ми се противник големеел, - от него бих се скрил;
14. но това си ти, който беше за мене същото, каквото аз, - мой приятел и мой близък,
15. с когото сме имали искрени разговори и сме ходили заедно в Божия дом!
16. Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища.
17. Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси.
18. Вечер и сутрин и на пладне ще моля и ще викам, и Той ще чуе гласа ми,
19. ще избави в мир душата ми от ония, които въстават против мене, защото много ги имам;
20. Бог ще чуе и отвека Живеещият ще ги смири, защото в тях промяна няма; те се не боят от Бога,
21. простряха ръце върху ония, които живееха в мир с тях, нарушиха своя съюз;
22. устата им по-меки от масло, а в сърцето им вражда; думите им по-нежни от елей, но те са голи мечове.
23. Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.
24. Ти, Боже, ще ги свалиш в гибелния ров: кръвници и коварници не ще поживеят ни половина от дните си. Аз пък на Тебе (Господи) се уповавам.

------------------------------

Внуши, Боже, молитву мою и не презри моления моего. Вонми ми и услыши мя: возскорбех печалию моею и смятохся. От гласа вражия и от стужения грешнича, яко уклониша на мя беззаконие и во гневе враждоваху ми. Сердце мое смятеся во мне и боязнь смерти нападе на мя. Страх и трепет прииде на мя и покры мя тьма. И рех: кто даст ми криле, яко голубине? И полещу, и почию? Се удалихся бегая и водворихся в пустыни. Чаях Бога, спасающаго мя от малодушия и от бури. Потопи, Господи, и раздели языки их: яко видех беззаконие и пререкание во граде. Днем и нощию обыде и по стенам его. Беззаконие и труд посреде его и неправда. И не оскуде от стогн его лихва и лесть. Яко аще бы враг поносил ми, претерпел бых убо, и аще бы ненавидяй мя на мя велеречевал, укрыл бых ся от него. Ты же, человече равнодушне, владыко мой и знаемый мой, иже купно наслаждался еси со мною брашен, в дому Божии ходихом единомышлением. Да приидет же смерть на ня, и да снидут во ад живи, яко лукавство в жилищах их, посреде их. Аз к Богу воззвах, и Господь услыша мя. Вечер и заутра, и полудне повем, и возвещу, и услышит глас мой. Избавит миром душу мою от приближающихся мне, яко во мнозе бяху со мною. Услышит Бог и смирит я, Сый прежде век. Несть бо им изменения, яко не убояшася Бога. Простре руку свою на воздаяние, оскверниша завет Его. Разделишася от гнева лица Его, и приближася сердца их, умякнуша словеса их паче елеа, и та суть стрелы. Возверзи на Господа печаль твою, и Той тя препитает, не даст в век молвы праведнику. Ты же, Боже, низведеши их во студенец истления, мужие кровей и льсти не преполовят дней своих. Аз же, Господи, уповаю на Тя.