Всеки е изпадал в състояние, когато нито му се лежи, нито му се стои, нито му се излиза, нито му се седи вкъщи, нито да е сам, нито да се среща с някого. Това все още не е състоянието, наречено емоционално прегаряне. Но трябва да сме внимателни. Прегарянето е състояние, когато нямате нито сила, нито радост в живота – това е бичът на нашето съвремие. За щастие с него може да се борим. Когато го познаваме. Сайтът „Тезиси. Хуманитарни дискусии“ публикува лекция на известния австрийски псисхотерапевт д-р Алфред Ленгле за това състояние, за симптомите, кои са причините и как да живеем с това. Този материал излезе в "Гласове" в края на миналата година. Случаят с акушерката и пребитото бебе направи темата особено актуална. Предлагаме да я прочетат и някои от нашите специалисти, които днес не слизат от екраните на телевизиите.
Пътят на емоционалното прегаряне: от ентусиазма до отвращението

Снимка: Materialibera

 

Емоционалното прегаряне (burn-out) – това са симптомите на нашето време. Състоянието на изтощение, което парализира нашите сили, чувства и е съпроводено с липса на каквато и да е радост от живота. Случаите на прегаряне стават все по-чести.

То поразява не само хората със социални професии, за които синдромът бе характерен и по-рано, но и други професии, както и личния живот на човека. Разпространението му е свързано с епохата на постижения, потребление, новия материализъм, развлечения и получаване на удоволствие от всичко.

Лекото прегаряне

Аз си мисля, че всеки човек все по някое време е изпитвал симптомите на леко прегаряне. Забелязвали сме у себе си признаците на изтощение, ако сме преживели голямо напрежение или сме направили нещо мащабно. Например, ако сме се готвили за изпити, работили сме над някакъв проект, писали сме дисертация или сме възпитавали две малки деца. Случвало се е в работата да има голямо напрежение, да възникнат кризисни ситуации. Например по време на грипна епидемия на лекарите им се събира твърде много работа.

И тогава възникват симптоми като раздразнителност, липса на желание и мотивация за каквото и да е, безсъние, чувство за дискомфорт. Могат да се появят депресивни симптоми на извънредно напрежение.

Когато ситуацията се промени, симптомите изчезват от само себе си. При такива случаи могат да помогнат почивните дни, отделено време за себе си, сън, отпуск, спорт. Ако ние не се заредим с енергия, организмът минава в режим „икономия на сили“.

В действителност и тялото, и психиката така са устроени, че голямото напрежение е възможно, ако хората трябва понякога да свършат много работа и да стигнат до някаква голяма цел. Например да измъкнеш семейството си от голяма неприятност. Проблемът обаче е другаде – ако разрешаването на проблема не приключва дълго време, ако човек не може да отдъхне и непрекъснато се намира в състояние на напрежение. Ако непрекъснато усеща, че към него има някакви изисквания, той непрекъснато е загрижен за нещо, изпитва страх, вина, постоянна бдителност, постоянно очакване. Това довежда до напрежение на нервната система, на мускулите и дори възниква болка. Някои хора насън скърцат със зъби – това може да е един от симптомите на пренапрежение.

Хроническо прегаряне

Ако напрежението стане хроническо, то прегарянето вече е на ниво разстройство.

През 1974 г. психиатърът от Ню Йорк Фройденбергер за първи път публикувал статия за за доброволци, които работили в социалната сфера от името на местна църква. В тази статия той описвал тяхната ситуация. Тези хора имали симптоми, приличащи на депресия. В анамнезата им той отбелязвал едно и също: в началото тези хора били ентусиазирани и във възторг от своята дейност. След това възторгът им постепенно намалявал и накрая „прегорели“ до състояние на пълно „изпепеляване“. У всички тях се установило изтощение, постоянна умора. При един от тях дори мисълта, че на другата сутрин трябва да иде на работа, го карала да се чувства преуморен. Имали различни телесни оплаквания и често боледували. Това била само едната група симптоми.

Що се отнася до психиката им, те просто нямали сили за чувства. Това Фройденбергер нарекъл „дехуманизация“. Изменило се отношението на тези доброволци към хората, на които помагали. В началото отношението им било внимателно, след това станало цинично, отблъскващо, негативно. Влошили се отношенията с колегите, възникнало чувство на вина, желание да се махнат от всичко това. Работели все по-малко и правели всичко механично като роботи. Тоест тези хора вече не били способни както преди да контактуват и не се стремели към това.

Такова поведение има своята логика. Ако нямам сили да чувствам, то нямам сили да обичам, да слушам, а останалите хора се превръщат в тежест. Появява се чувство, че не мога да бъда на ниво и че техните нужди за мен са прекалени. Тогава се задейства автоматическа защитна реакция. От гледна точка на психиката това е много умно.

Хората били недоволни от работата си и от своите постижения. Те се преживявали като безсилни, нямали чувството, че са постигнали какъвто и да е успех. Всичко им изглеждало прекалено трудно, смятали, че не получават признанието, което заслужават.

Фройдербергер забелязал по време на изследването, че симптомите на прегаряне нямат връзка с количеството работни часове. Наистина, колкото повече някой работи, толкова повече страда емоционалната му сила и толкова повече се изтощава. Но другите симптоми – работоспособността и дехуманизацията, почти не се повлиявали от работните часове. Човек продължавал да е работоспособен още известно време.

И от това следва един удивителен извод – прегарянето има своя собствена динамика. Тя е повече от обичайното изтощение.

Стадии на прегарянето

Фройденбергер създал скала от 12 степени на прегаряне. Първата степен изглежда доста безобидно.

В началото у пациента със симптоми на прегаряне възниква натрапчивото желание за утвърждаване в съперничество с други.

После следва небрежното отношение към собствените потребности. Човек не отделя за себе си свободно време, все по-малко се занимава с физическа дейност, все по-малко време му остава за другите хора, за самия себе си, все по-малко разговаря с когото и да е.

При следващата степен човек няма време да се погрижи за конфликните ситуации – и затова той ги игнорира, а след това престава изобщо да ги забелязва. Той не вижда, че в работата, у дома, с приятели има някакви проблеми. Той отстъпва. Прилича на цвете, което започва да увяхва.

Скоро става нечувствителен в отношението към себе си. Превръща се в машина, която просто не може да се спре.

След някое време хората усещат вътрешна пустота и ако продължат в същия дух, то често ги наляга депресия.

В последния дванайсети стадий човекът е напълно сломен. Той заболява – телесно и психически, преживява отчаяние, често го връхлитат самоубийствени мисли.

Веднъж при мен дойде пациент с емоционално прегаряне. Седна в креслото, въздъхна и рече: „Радвам се, че съм тук“. Изглеждаше изтощен. Оказа се, че той дори не е имал сили да ми позвъни, за да се договорим за среща, а жена му набрала телефонния номер. Тогава го попитах по телефона доколко е спешно да се видим. Отговори ми, че е спешно. И тогава се договорихме за първата среща в понеделник. В деня на срещата той призна: „Тези два дни не можех да гарантирам, че няма да скоча през прозореца. Състоянието ми беше непоносимо“.

Този човек беше успешен бизнесмен. Сътрудниците му дори не подозирали за неговия проблем – така добре успявал да го прикрие. И доста дълго време го крил и от жена си. На единайсетия стадий жена му забелязала. Той обаче продължавал да отрича да има проблем. И чак когато повече не можел и не искал да живее, бил готов да сподели с някого и нещо да направи.

Толкова далече може да стигне синдромът на прегаряне. Разбира се, това е извънреден пример.

От ентусиазма до отвращението

За да се каже с прости думи как се проявява емоционалното прегаряне, може да се прибегне до описанието на немския психолог Матиас Буриш. Той е описал четири етапа.

Първият етап изглежда съвършено безобиден, той дори не е съвсем прегаряне. Но това е стадият, когато трябва да сме особено внимателни. Именно тогава човек е движен от идеализъм, от някакви идеи, от една прекалена възторженост. Дотук добре. Но изискванията, които има към себе си, са извънредни. Той прекалено се пренапряга без почивка седмици и месеци наред.

Вторият етап е изтощението – физическо, емоционално, телесно.

През третия стадий се задействат първите защитни механизми. Какво се случва с човек, чиито изисквания са прекалени? Той излиза от социалните контакти, следва дехуманизация. Това е реакция на противодействие, защита, за да не стане изтощението още по-голямо. Интуитивно човек усеща, че му е нужна почивка, и силно намалява контактите си. Тези контакти, които са неизбежни, се правят с отвращение.

Четвъртият етап на прегарянето е по-усиленият вариант на това, което се случва при третия. Буриш го нарича „етап на отвращението“. Това означава, че на този етап човек не изпитва никаква радост. То е, когато сте се натровили от някаква храна. И само миризмата й след това предизвиква отвращение. Това е защитно чувство след отравяне. 

Причини за прегарянето

Причините са в три области – индивидуално-психологическа, когато човек изпитва желание да се отдаде на този стрес. Втората сфера – социално психологическата, е външният натиск. Това са различни модни течения, някакви обществени норми, натиск в службата, изобщо духът на времето.

Ако например смятам, че всяка година трябва да се ходи на пътешествия, но не мога да го правя, тогава не съм съответстващ на хората, живеещи в дадено време, аз съм извън приетия образ на живота. Този натиск е в скрита форма, но може да предизвика прегаряне.

Но има и трета причина, която е свързана с организацията на държавната система. Ако тя предоставя на човек твърде малко свобода, твърде малко отговорности, тогава хората са подложени на твърде голям стрес. И тогава трябва да се реструктурира системата и институциите. Но това е политически проблем.

Смисъл не може да се купи

Емоционалното прегаряне може да се разбере и като особена форма на екзистенциален вакуум, което ние установихме по емпиричен път.

Виктор Франкъл описва емоционалния вакуум като чувство на пустота и липса на смисъл.

Изследване, проведено в Австрия, по време на протести на 271 лекари, показало следните резултати. Лекарите, които намирали смисъл в живота си и не страдали от емоционален вакуум, нямали признаци на прегаряне дори когато работели много часове напрегната работа. И онези лекари, при които е установено високо ниво на емоционален вакуум, имали и високи нива на прегаряне, дори когато работели по-малко от колегите си от другата група.

От това следва изводът: смисълът наистина не може да се купи. Изработените пари не ти дават нищо, ако на работата си усещаш пустота и отсъствие на смисъл.

Синдромът на прегарянето поставя пред нас въпроса: наистина ли аз преживявам толкова емоционално смисъла на това, което правя? Смисълът зависи от това намираме ли нещо от личните си ценности в своята работа или не.

Ако ние намираме важен смисъл в кариерата, социалното признание, любовта на околните – това е лъжлив и повърхностен смисъл. Той ни струва повече сили и предизвиква стрес при всяка промяна на отношението на околните. И като следствие у нас възниква дефицит на работоспособност и преживяваме чувство на опустошение дори когато се забавляваме.

Като обобщение можем да кажем следното: прегарянето е крайно състояние, настъпващо в резултат на непрекъснато създаване на нещо, без преживяване по време на изпълнението. Тоест, ако в това, което правя, аз преживявам смисъл, ако чувствам, че то е хубаво, интересно и важно, ако се радвам на това и искам да го върша, прегаряне няма да настъпи, независимо дали работите повече часове. Но тези чувства не бива да са съпроводени с прекален ентусиазъм.

Превод: Рени Нешкова

 

 

 

20 коментар/a

МАРКС Е БАЩА НА ПСИХОАНАЛИЗАТА на 21.12.2014 в 01:40
Животът в бедност формира невробиологията на развиващото се дете в силна степен, засягайки поведението, здравето и успеха му. Това показват данните от ново американско проучване, представено в Сан Диего и цитирано от \"Франс прес\". Американските учени са открили т.нар. „биология на неуспеха” сред възрастните, които са били бедни като деца. Това особено важи за тези, които са живели в бедност, преди да навършат пет години. Ранното детство е критичен момент за развитието на архитектурата на мозъка, която формира бъдещото когнитивно, социално и емоционално състояние на детето, твърдят експертите. „При децата, израстващи в неравностойно материално положение, се наблюдава свръхреагиране в стресови ситуации, което личи при хормоналните проучвания, неврологичното сканиране на мозъка и изготвянето на епигенетичен профил”, твърди Томас Бойс от университета в Британска Колумбия. Идеята, че битието определя съзнанието, е ключова във философията на Карл Маркс, който е един от идеолозите на социализма.
Васик на 21.12.2014 в 06:20
От статията разбрах, че буржуите трупат парите си с отвращение.
Спиноза на 21.12.2014 в 06:47
Статията казва, че ако бачкаш а ти плащаш мизерно, както в България, цялата ти рабитна дейност става безсмислена и \"прегаряш\", ако това продължи достатъчно дълго. Не случайно авторът ви казва че това е политически проблем. Логичен е резултатът от проучване, показващ че българите са най-нещастния народ, тук и самоубийствата са повече от другаде, и българите са по-болни и с по-висока смъртност. Факторите за това са външни и обективни, а не както ви баламосват соросоидите - бедни сте защото сте прости и мързеливи балканци. И за да не спори някой - в Германия работникът получава 47% от израбитения БВП, в България - само 15%. Другата дума за това е геноцид!
Спиноза на 21.12.2014 в 06:51
С българският народ някой извършва смъртоносен социален експеримент, вече 25 г., вероятно се учудва че все оше не сме изчезнали като народ, както са изчезнали далматинците.
кривата краставица на 21.12.2014 в 20:56
Проблемът не е само в мизерното заплащане. Нас ни \"прегарят\" като потушават всеки наш опит за промяна и обезсмислят всеки наш напън да излезем от калъпа. Нашите искания се обявяват за глупави, протестите ни целенасочено се опорочават - това трябва да сломи съпротивата ни.
Радослава на 23.12.2014 в 14:14
Здравейте, Аз страдам от това. Направих коренна промяна във външния ми вид и от това получих депресията. Някои мои приятели останаха верни с мен, други ме изоставиха. Намирам трудност и в ученето/работата си. В момента не работя, както и в отношенията си с мъжете. Не мога да си намеря сериозен приятел, макар че никак не бързам и нямам желание в момента за това. Единствено искам да си стабилизирам настроението и да излезна постепенно от депресията. Тя е свързана с изрусяване на косата. Благодаря предварително. :)
Жоро на 26.12.2014 в 04:47
Повечето коментари тук са като писани от хора с акъл на тинейджъри - много сте остроумни. Статията ми хареса, макар и да ми се стори малко разхвърлена. Който не е работил дълго работа свързана с високи залози и хора не може да разбере тази статия. Това изключва повечето хора, тъй като хората инстинктивно избягват такива ситуации като избор за ежедневие. Описаните неща обаче са верни и трудни за преодоляване.
Ерих Фром на 28.12.2014 в 22:41
Какво означава терминът „приучена безпомощност”? Представете си куче, което ту награждаваш, ту наказваш, ту игнорираш по неритмичен начин, несъобразен с полезността на действията му. То скоро придобива приучена безпомощност и тя води до невротично поведение, което може да има широк спектър – от автоматична агресивност и озлобеност до необяснима пасивност и дезориентация. За съжаление, на национално ниво ние сме твърде дълго време с дълбока невротичност на поведението; не сме убедени, че можем да конструираме целенасочено поведение, социална солидарност и колективна ефективност, за да подобрим положението си. Затова всеки се е затворил в своята малка защитена общност – в семейството или в рода си, в тесен кръг от приятели и колеги, но е твърде сам в собствените си проблеми и тревоги, което води до това, че трудно се ориентира към организирани социални действия. Всяко осъзнато действие е резултат от връзката между усилията на хората и резултатите, които са получавали. Например – не сме се борили много за демокрация, но я получихме. Но това не ни помогна да научим урока, че за да сме ефективна, а не фасадна демокрация трябва ежедневно гражданско действие. От друга страна, мнозинството от хората полагат много усилия в трудовия си живот, но доходите им не се качиха сериозно, за да придобият усещането за сигурност. Сменя се властта, т.е. гласува се, а социално-икономическият и психосоциален статус на огромна част от българите не се променя. Социалната неинформираност и психосоциалната некомпетентност допринасят до това огромна част от българите да се задържат съзнателно или не в пасивна и агресивна форма на защитно поведение, което обаче не е конструктивно и не води до удовлетвореност и социална организираност и интеграция на социалния капитал. Това ли е причината да нямаме силни синдикати? В крайна сметка те присъстват само в държавните предприятия, в частните фирми не се съобразяват с тях. И те са част от този институционален механизъм, който поражда безпомощност. Самите те сигурно под повърхността си се чувстват объркани, екзистенциално тревожни и дори безпомощни, защото не могат да променят базисни неща като условия на труд или икономическите параметри на социалния договор. Когато имат възможност да изпълнят основната си работна задача, те или въобще не работят по нея, или се занимават с нещо различно, служещо само за намаляване на напрежението. Това е основен закон на психосоциалната динамика, но той не може да бъде разбран от хората, които говорят на езика на макроикономиката, политическата икономия и сервилната рейтингова социология. Хората са не само икономически, но и обществено депривирани. Депривация означава, че усещането за лишение от възможности и системи за овластено действие е системно. Усещането, че не може да се излезе от това състояние, е вече хронично. Начинът, по който хората са депривирани, ги прави пасивни, дезинтегрирани и неориентирани като общности, накрая дори има огромен сегмент от направо неадекватни в поведението си хора. Те не могат да си формулират постижими цели, да изградят системен модел за осмисляне и отстояване на собствените си интереси, реагират фрагментарно, ситуативно, параадаптивно и няма как да бъдат част от организирано социално действие или програма. Дори да ги призовават да правят протести и подкрепят каузи, те не могат да се вдигнат и не са готови да се инвестират граждански. Вижте, даже хора, които успяват да се справят битово, не могат да се обединят, та те дори си пречат, нарояват се в паралелно действащи микро-проекти и атомизирани организацийки. И това е само един фрагмент от общата картина на едно дезинтегрирано гражданско общество. Най-общо казано, хората не се чувстват съавтори на собствената си съдба, отчуждени са от ангажираното затъпничество за каузата на публичния интерес и това не е свързано само със злокачествения нарцисизъм на политическата ни система. Такива изследвания правя от 1985 г. и показателите не са се променили много-много. Преди ни беше страх от ДС, милицията и партийния апарат на БКП, сега това става чрез съвсем други механизми за икономическа принуда и социална дезинтеграция, но практически ефектът е абсолютно същият – прегаряне на обществената, гражданска ангажираност.
Непримир на 04.01.2015 в 19:14
До форумния участник, подписал се като \"Ерих Фром\". Готов съм да се съглася с почти всичко, написано от Вас по-горе, но искам да си отговоря на следния върос: не усещате ли, че в обсъжданата тук статия, както и в другия подобен материал по страниците на \"Гласове\" - \"Присъствате ли в живота си? Това не е очевидно\" (и двата са в превод на Рени Нешкова) - е заложена една тънка и коварна неолибералистка манипулация. Изразена е обичайната философия на Запада, според която каквото и да се е случило, вследствие на което един човек се е почувствал капитулант в своя живот, за това си е виновен единствено само той. Това обаче не е вярно! Няма да си служа със старите и \"вече компрометирани\" клишета на класиците на комунизма, според които пък вината за упадъка на \"низшите класи\" не е мързелът, алкохолизмът и наследствените пороци на определен сорт люде, а хищническата същност на \"висшите класи\". Отдавна ни е ясно, че такива неща като \"низши\" и \"висши\" класи са въпрос на \"социални роли в дадена конюнктурна ситуация\" и че мързелът, злоупотребата с алкохол, наркотици и всевъзможни стимулатори на порочността, както и самите пороци, са равномерно разпределени сред човешкия род. По важно е друго - деперсонализацията, за която правилно е подчертано, че стои в основата на цялата човешка трагедия, не е ЛИЧЕН ИЗБОР на индивида, а МУ Е НАЛОЖЕНА ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВАТА. Ще възразите: \"Да, да - нали! На българите все някой друг трябва да им е виновен!\" Така е - имаме си и поговорка за това: \"Всяка коза - за свой крак...\" Но че в \"голямата картина\" на едно общество има и неща, които са ОБЕКТИВНИ ФАКТОРИ, а не колекция от СУБЕКТИВНИ УСЕЩАНИЯ (майната му на солипсизма!) - това никой не може да отрече. В детството си всеки от нас е играл разни общоприети колективни детски игри, които според мен бяха крайно невъзпитателни. Участниците в една такава игра извършваха действия, които изискваха известно умение, натренираност, повишено внимание. Случеше ли се някой да направи грешка - \"да наруши правилата\", - такъв биваше тутак-си изхвърлян от играта и обявяван за \"изгорял\". Това е същия този ПРОФАНИЧЕСКИ термин, който е възприет и в материалите, преведени от Рени Нешкова - ПРЕГАРЯНЕ. В това има нещо неотвратимо - нещо като проклятие. Не ми харесва този американски стил на изковаване на нео-жаргони, при което твърде пошли повседневни изрази навлизат в научната литература и в официалния език. Аз бих говорил за ПРЕГРЯВАНЕ, а не за ПРОГАРЯНЕ. \"Прогарянето\" внушава чувството, че индивидът е \"човек за еднократна употреба\". Малоценен и малотраен. Докато \"прегряването\" е временно състояние - човек \"прегрява\", после се \"охлажда\" и се възстановява. Ако искаме ДА ПРАВИМ ОБЩЕСТВО (а обществото е именно такова нещо, което се прави - от нас, от всички нас!), то ние трябва да се отнасяме към хората като към саморегенериращи се системи. И да им даваме шанса да се самовъзстановят. Представата, че всеки от нас е \"бушон\", който \"прогаря\", е излишен фатализъм, който може би устройва някои лидери на Запад, които добре знаят, че най-добрия начин да елиминираш \"от раз\" огромни маси конкуриращи властта ти човешки единици е като ги зомбираш с едно \"прокобно светоусещане\", но има и още нещо. Зад тази неолиберална уловка се крие и чисто фашисткото схващане, че ЩЯЛО БИЛО ДА ОЦЕЛЕЕ САМО НАЙ-ПРИГОДНОТО. Е добре, щом 95 процента от оцененото като \"непригодно\" човечество (без майтап - посочват се из \"литературата\" точно 95 процента) е обречено да ПРЕГОРИ, да ИЗГОРИ, да НАПУСНЕ ИГРАТА, какво тогава гарантира, че този елит, които ще остане, ще е в състояние да поддържа своето ОБЩЕСТВО в такъв вид, че да не се налага да се връщаме към пещерите или клоните на дърветата?
... на 27.04.2015 в 19:26
...борбата е 15% от БВП, които се дават на работещите да станат 7%...
... на 27.04.2015 в 21:40
...борбата е 15% от БВП, които се дават на работещите да станат 7%...
ПРЕГАРЯНЕТО В БЪЛГАРИЯ се изразява в БОМБИРАНЕ на 28.04.2015 в 03:49
щот там са ОГРАБЕНИ ОТ КОМУНДЕРИТЕ ДО ШУШКА ОРАта и не бърнват ами направо са ПОДПАЛВАТ или БОМБИРАТ разни там бедняци от средната клас с по ПЕТ ШЕСТ СТОТАКА ЗАПЛАТА и който има по-убава жена тя гледа да си напрай неко лев от ТЕЛОТО и си намира некой по-дашен чичка, и тогава нейния там СЪПРУГ изпушва и я бий докат не я пребий или я фърга от високо, и всичко това за БЕЗ ПАРИ щот КОМУНИСТИТЕ НЕ ДАВАТ ПАРИ те с ства са известни, че ОБИРАТ ОРАТА, а на останалите живи подфъргат ТРОХИ.
Aliya Osho на 28.04.2015 в 19:36
Като грабнат медиите някой нововъзникнал термин недомислица и почнат да го размятват по страниците си :) Нашият народ има по-хубави и по-мъдри термини от английските неологизми. Нарича се Душа! И когато си забравил, че имаш Душа и Сърце, когато си пренебрегнал себе си в гонитба на пари, позиции, придобивки, то душата те боли, и страда. А ти се превръщаш все повече в зомби, забравило за душата си, готово в преследване на умствените си илюзии, амбиции и прочие принципи на несъществуващото, да върви срещу себе си и другите. Защото условието да тръгнеш срещу другите, и дори срещу деца, бебета, жени, старци, е най-напред да си тръгнал срещу себе си, да си се намразил, да си изгонил любовта от себе си. И тогава се превръщаш в саморазрушиотелно и разрушаващо чудовище - като терористите, политиците, педофилите, сексуалните перверзници. https://www.kaldata.com/forums/blog/1328/entry-10620-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B8%D0%B7%D0%BC%D1%8A%D1%82-%D0%B8-%D1%87%D1%83%D0%B2%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B0/
Влаев на 02.05.2015 в 18:06
Едва събрах сили да напиша горното,защото съм в тринадесетата(рептилна)фаза на бърнаут.Моля,не приспивайте ума на бездруго ошашавения българин с подобни псевдонаучни статии!
jibjabst на 17.09.2015 в 11:24
fv9k0hxs kszbtkt1 insurance gup0ron3 tcpblr72

Напиши коментар