Нов закон в Квебек задължава държавните служители да работят с открито лице и да обслужват само гражданите, чиито лица не са забулени. Останалата, англоговоряща част от Канада е възмутена.

 

След дълги месеци на отлагане, Националното събрание на Квебек прие много оспорвано законодателство. По силата на новия закон 62, "насърчаващ уважението на религиозната неутралност от страна на държавата", обществените услуги трябва да се извършват и получават с открито лице. Квебекските власти аргументираха решението си със съображения за сигурност. Освен в министерствата и обществените органи, законът ще се прилага и в автобусите и метрото.

"За да вземеш обществен транспорт, трябва да си с открито лице. По целия път", обясни преди седмица пред телевизионния канал TVA квебекската министърка на правосъдието Стефани Вале. Това разгневи активистите на левите партии, въпреки че министърката обеща впоследствие всеки отделен случай да се разглежда поотделно. В неделя те организираха в метрото в Монреал протест, в подкрепа на правото на жените да носят бурка.

Мюсюлманските асоциации също се активизираха, защото дори и носенето на религиозни знаци като чалми и фереджета да не е забранено, бурките и никабите са забранени. "Закон 62 окуражава разделението, създадено от неравенствата и нарушава нашата харта на правата и свободите", написа група от мюсюлмански асоциации в свое изявление. 

Темата за секуларизма е особено чувствителна, както в Квебек, така и в Канада. Закон 62 пробужда най-вече културния и социетален разрив между Квебек и останалата част от Канада, привърженик на мултикултурализма, при който религиозната свобода на индивида е над всичко. Лидерът на Новата демократична партия (лява) Джагмеет Сингх, сикх по произход, се бори, например, сикхите да бъдат освободени от носенето на мотоциклетни каски, за да могат да носят чалмите си. В името на религиозната свобода. Според проучване на института Angus Reid, публикувано в началото на месеца, 87 на сто от квебекчаните подкрепят закон 62, докато англоговорящите канадци му се подиграват. "Квебекският закон 62 е това, на което прилича ислямофобията", писа неотдавна торонтското списание Maclean's.

Федералните политически партии изразиха острото си несъгласие с Квебек. Канадската министърка на правосъдието Джоди Уилсън-Рейболд заяви пред агенция "Ла прес канадиен": "Позицията на правителството на Канада е, че всеки индивид би трябвало да бъде свободен да носи това, което иска". 

Много политици и известни личности в англоговоряща Канада дадоха да се разбере, че оспорват закон 62, опирайки се на канадската харта за правата и свободите, която гарантира "свобода на съвестта и на религията". Битката е предварително спечелена, тъй като хартата има превес над законите. Така че ако приемането на закон 62 прилича по-скоро на популистки ход по-малко от година преди изборите в Квебек, би било неудобно за Отава да се намеси юридически във вътрешните дела на Квебек, с риск да налее масло в огъня на движението за независимост.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

Моментът Лутер

Моментът Лутер

Мартин Лутер успява да подрине авторитета на Католическата църква и да...

3 коментар/a

Руди на 26.10.2017 в 16:19
Безумието отдавна надделя в земите на либералните "ценности". В този(крайно мек) проектозакон, няма нищо секуларно, дискриминационно, хомофобско и пр. Има опит за налагане на ред, произтичащ от здравия разум. Но поставен в "неолиберален дискурс", здравият разум се пръска по шевовете... Не е вярно твърдението на кебекарската министърка(ако е нейно), посочено по-горе. Изобщо, отново препоръчвам кебекарски и монреалски източници, вместо Фигаро и т.п. А федералната министърка, вместо да рецитира либерални клишета, да беше дала някакъв практичен съвет. Закон 62(ако мине) ще се опита да регулира ползването на персонализирани обществени услуги и проблема за идентификацията на гражданите, там където тя е необходима. Правото на ползване на редица услуги се удостоверява със снимка на ползвателя - на физиономията му, не на бурката. Всички пълнолетни граждани на Кебек имат здравна карта със снимка. С нея се легитимират и чрез нея се стига до личното здравно досие на всеки ползвател на услугата. Кой и как е в състояние да потвърди или отхвърли съответствието между снимката на документа и маскираната особа, която го представя? Как служителят, сестрата, лекарят да е сигурен, че въпросното лице е с валидни здравноосигурителни права, а не е някое съвсем друго лице? Или още по-зле, представете си следната(напълно реална) ситуация: В болницата докарват надлежно забулено същество(най-вероятно е жена), на което трябва да се приложи животоспасяваща или животозастрашаваща интервенция. Съществото не говори ни френски, ни английски или пък не е в състояние да говори в момента. Цялата история на пациента е в досието му(електронно), което е асоциирано с картата му: предишни заболявания, кръвна група, взимани медикаменти, наследствени предразположения, всякакви рискови фактори и т.н. Хубаво, ама как да си сигурен, че забуленият пациент е същият като този, сниман на здравната карта? Кой лекар ще поеме риска да прави каквото и да било? А ако има травми по главата? Кое по-напред да му браниш - правото на живот или правото на вероизповедание? За обществения транспорт - всички ученически, студентски и пенсионерски карти са със снимки. Такива са още някои карти, свързани с преференциални тарифи. Същият проблем е налице - невъзможност за идентификация. Забележете "дребния" либерален пропуск - ако пътувате с билет по нормална тарифа, никой не иска да се "разбурквате". Не се "разбурквате" и в метрото и в рейсовете, освен ако компетентен орган не реши да провери картите и билетите,т.е., не става дума за нарушаване религиозни права Библиотеки - влизаш, четеш, слушаш, няма проблем. Искаш да вземеш книга или филм - проблем. Детска градина - водиш дете/деца, добре. Взимаш дете/деца от градината - проблем. Вие съгласни ли сте да дадат детето Ви на всеки, който твърди, че му е родител или е упълномощен от родителя, нищо че не му се вижда лицето? Разбира се, всички гореописани услуги не са задължителни - не ги ползвай и си стой не с бурка, ами с маската на Дарт Вейдър, ако щеш! Обаче, има обществени сфери, където няма искам/не искам - как се легитимираш пред КАТ, Полиция, съд, граница/митница, данъчна служба и пр.? За това става дума в закон 62, а не за либерали и мотопедни каски за сикхи,чиито пътни застраховки ще плаща, Господ знае кой. Между другото, в армията въпросът с чалмите е решен - вижте снимки на пазачът, дето стана военен министър на Канада. Докато не се въведе някакъв всеобщ чип или нещо а ла идентификатора на опуления Москов, ще се ползва наличната система и ще трябва да се решават проблемите и. Интересно, общността на ЛГТБ + 30 и няколко разни други, засега мълчи. Може би, защото те пък искат да са голи и ако може гей-паради ден и нощ и навсякъде. Сблъсък на интереси. Либерални интереси. Мълчат и феминистките - те са против бурките в Близкия изток, където потъпкват правата на жените, но са за бурките в Кебек, понеже там ислямът е просветен и либерален.
muncho на 27.10.2017 в 22:48
Преди няколко години във Ванкувър отказах медицински преглед и направих огромен скандал, след като ми се изтърси някаква "лекарка" с бурка, забулена от глава до пети... Тогава разбрах, че Канада е свършена държава. Но най-важното е, че не получих смислен отговор от директора на болницата, какво е според него естеството на медицинската професия и особено връзката лекар-пациент. Не може да съществуват анонимни лекари! Лекари без лице, без идентичност, без емоции, без човешки контакт с пациентите... Няма такава медицина!
шива на 28.10.2017 в 22:06
"Това разгневи активистите на левите партии"," Мюсюлманските асоциации също се активизираха", Най -ме развесели обаче,"Лидерът на Новата демократична партия (лява) Джагмеет Сингх, сикх по произход, се бори, например, сикхите да бъдат освободени от носенето на мотоциклетни каски, за да могат да носят чалмите си." Моят скромен съвет към въпросният Джагмеет е - не носи , уважаемий ,слагай си пласмасово цокало.

Напиши коментар