“Историята трябва да бъде педагогически, а не терапевтичен обект. Вместо да демонтираме статуя или да забраним книга, точно обратното, трябва да заведем децата, учениците пред тази статуя, да им дадем да прочетат тази книга, като им обясним какво се е случило, предоставяйки им всички елементи, които ще им позволят да си съставят мнение, изхождайки от знанието”.

 

 

"Отнесени от вихъра", 1939 г., с Вивиан Лий и Хати Макданиел

 

След лова на статуи, културната война, която изглежда се разрази в САЩ след Шарлотсвил, неотдавна засегна и киното, със забраната в Тенеси на прожекция на “Отнесени от вихъра”. Лоран Буве, професор по политически науки в Университета Версай-Сен Кентен-ан-Ивлин, анализира в интервю за “Фигаро” тази тенденция в Съединените щати. През 2015 г. Лоран Буве издаде книгата “Културната несигурност” (L'Insecure Culturelle). Последната му книга, “Левицата зомби, хроника на едно политическо проклятие” (La gauche Zombie,  chroniques d'une malédiction politique), бе публикувана през март 2017 г. във Франция.

 

 

- Едно кино в Тенеси отмени прожекцията на митичния филм “Отнесени от вихъра” от 1939 г., заради потенциално расисткото му съдържание спрямо чернокожите. Какво мислите за това? 

 

- Дори и да не е нещо ново, особено в САЩ, през последните месеци има тенденция подобен тип поведение и реакции да зачестяват. И преди всичко те много повече са отразявани в медиите, отколкото преди. Превърнаха са в “събития”. Тази видимост се дължи до голяма степен на организацията в социалните мрежи на асоциации и групи за натиск, които се борят за ревизия на историята, за да надделее тяхната визия. В случая с Мемфис - една специфична визия за идентичността: тази, която се отнася до цвета на кожата, “расова”, в термините на американския дебат.

В това е сърцевината на въпроса. Институциите, като киното, от което е било поискано да изтегли филма от програмата си, като местните власти, които са били приканени да преименуват улица или да демонтират статуя, като университетите или библиотеките, призовани да се откажат от преподаването на даден автор или заемането на дадена творба… всички те все повече са подчинени на подобен род искания, които идват от мобилизацията на групи, създадени около критериите на индивидуалната идентичност (“етно-расова”, пол, религия, сексуална ориентация…) на техните членове. Мобилизации, които вече се случват предимно онлайн. 

Проблемът, повдигнат от един такъв пример, препраща пряко към употребите на историята, към начина, по който я разглеждаме и препрочитаме, в светлината на съвременните възприятия и концепции. Това е повсеместен проблем, постоянен източник на питане. Тук навлизаме в съображения, които могат да станат политически проблем, когато това питане надхвърля рамката на чисто историографските дискусии, за да се превърне в обществен залог, и най-вече, когато тази или онази група иска да наложи своя възглед за историята на другите, изисквайки последствията от нея да се проявяват пряко в публичното пространство или колективния живот: да не се позволява вече прожектирането на този филм или да се забрани гледането на статуята на дадена историческа личност. 

 

- Това се случи след оттеглянето на някои статуи на личности от Конфедерацията и събитията в Шарлотсвил. В плен ли са САЩ на истинска културна война? Докъде може да стигне тя?

 

- Съединените щати се превърнаха, поне от 70-те г. на ХХ век, в нещо като лаборатория за отклоненията на идентичността от всякакъв вид, поради идентичностния обрат, който приеха както политическите и социалните борби на левицата (черното движение, феминизма, гей движението…) в края на 60-те г. и началото на 70-те г., така и заради радикализацията на част от бялото население около “ценности”, особено религиозни.

Оттогава има форма на културна война (т.е. около залози, свързани с идентичността), в различни форми според епохите. След възхода на движенията на идентичността, произлезли от мобилизирането на културните “малцинства” през 70-те г., рейгъновата “реакция” (backlash) през 80-те г. доведе до втвърдяване на позициите на двата лагера. 

Още в края на 80-те г. Алън Блум предупреждаваше за това отклонение в книгата си “Затварянето на американския ум” (The Closing of the American Mind), показвайки до каква степен университетските кампуси са се превърнали в място на новата “политическа коректност”, целяща да оголи американската култура от нейните западни доспехи, християнски, бели, мъжки, хетеросексуални… за да настани там мултикултурната различност, която присъства в обществото. 

Този преход от дългогодишното наблюдение в САЩ от автори като Хорас Калън или Уолт Уитман, например, на един фундаментален и основополагащ културен плурализъм на американското общество, към форма на нормативно изискване, възнамеряващо да превърне този културен плурализъм в организация на политическия, юридическия и социалния живот, този преход от де факто мултикултурализъм към нормативен културализъм, е съществен за разбирането на това, което се случва днес.

Президентската кампания през 2016 г. и идването на власт на Доналд Тръмп отвориха нова глава в  историята на този идентичностен антагонизъм, нажежен до крайност вече от самия президент. Тръмп наистина реши да поеме изцяло върху себе си американската културна война, като бъде избран от единия лагер срещу другия, позволявайки така една много широка мобилизация на противниците си, доста отвъд класическите групички от активисти. Това доведе до онова, което можем да констатираме днес в Шарлотсвил, но което води и до едно много по-съществено напрежение, отколкото при президентството на Обама, в много градове между полицията и малцинствата, особено черното малцинство. Сякаш избирането на Тръмп освободи от комплекси расизма на някои хора.

 

Лоран Буве

 

- Това е част от много по-широкото отклонение на мултикултурализма. Какви са идеологическите корени на този тип искания? Как стигнахме дотук?

 

- “Идентичностният обрат”, който споменах по-горе, се дължи на комбинация от фактори, някои чисто американски (спецификата на черния въпрос, контекста на 60-те г…), други по-широки (преход към постиндустриално общество и от социален прочит, изхождайки от класата, към един по-културен прочит, основан на особеностите на индивида, превръщане на политическата антиколониална война от 50-60-те г. в борба за признаване на идентичността…). Във всеки случай,  от този конкретен момент, преди почти 50 г.,  можем да започнем да наблюдаваме отклоненията, чиито последици виждаме днес. 

Идеологически, едновременно става дума за отслабване или изоставяне на големите идеологически разкази, които структурираха ХХ век, особено около марксизма, който омаловажаваше аспекта на културната идентичност за сметка на класовата принадлежност, социалните детерминанти; и промените на модерния индивидуализъм, който, след една градивна фаза около идеята за универсализъм на правата, задълбочена демократизация на обществата и еманципация на личността от всяко господство… доведе до изостряне на критерия за нашата индивидуална идентичност, съставена от множество елементи, чиято характеристика е, че е била отричана, зле признавана, недооценявана и т.н. 

Срещата на този нов индивидуализъм с идеята за “малцинство” бе в сърцевината на съвременния мултикултуралистки подход (нормативния мултикултурализъм).

Наблюдаваме тази промяна особено в средите на част от левицата. Там, където господстваше марксизмът и неговите разклонения, днес се e настанила истинска мултикултуралистка идеология. Поразителното, е, че дори и същността на анализа на обществото и целта на неговата революционна промяна да бяха напълно изоставени и забравени, все още действат същите идеологически процеси. Част от левицата се опитва дори, с помощта на старателна софистика, да представи борбата си за културната идентичност за социална борба. Постоянната и следователно много неправилна употреба на термини като “доминирани” или “междусекторност”, се опитва да прикрие тази архитектурна еволюция от 50 г. насам. Сякаш на всяка цена трябваше да накара хората да повярват, че се бори срещу капитализма и за пролетариата, за да може все още да се нарича “лява”.

Поразителното е, че въпреки опитите да остане в класическата лява линия, това отклонение на идентичността възстановява акцентите на расистките теории от ХIХ век, най-лошите комунитаристки възгледи, описани от германската социология, от Фердинанд Тьонис или Макс Вебер, или пък оправдава фундаментални, естествени неравенства между мъжете и жените! Един от най-удивителните примери е връщането към фундаменталистки, креационистки и наистина мракобеснически прочити на религиозните текстове.

И човек преминава от учудване към изумление, когато чува интелектуалци или изследователи, които на висок глас претендират, че са от най-автентичната левица, да оправдават тези регресии в името на индивидуалната свобода, равенството или еманципацията.

 

- Представителният съвет на черните асоциации (Cran) призова за замяна на “статуите на срама”, като тази на Жан-Батист Колбер, автор на Черния кодекс, в парламента, с фигурите на личности, които са се борили срещу робството и расизма. “Досега за Шарлотсвил френските коментатори изобличаваха американския расизъм (много важен, вярно), без никога да видят гредата в окото на Франция… Вашите герои са нашите палачи. (…) Няма ли връзка между пиедестала, на който се поставят привържениците на робството, и социалното презрение, което понасят потомците на роби?”, пише председателят на Cran, Луи-Жорж Тен. Какво мислите за това?

 

- Първо, преди да копират идеите на САЩ, някои хора би трябвало не само да ги огледат два пъти (и да разберат, че не може да избираш този или онзи елемент, според желанието си, от американското общество, когато всичко е свързано и има своя собствена история и т.н.), а да помислят за разликите в положението на американското и на френското общество! Особено от гледна точка на историята на робството в двете страни.

После този вид приказки, искания, ни кара да сложим пръст в един доста опасен механизъм. Къде спираме, когато веднъж сме решили да пренапишем историята? И кой решава? Днес статуите, а утре какво? Книгите? Няма ли да даде публичното изгаряне на книги визия за историята в съответствие с исканията на тази или онази идентичност? Това очевидно не събужда хубави спомени и ми се струва много опасно. Виждам в него едновременно безразсъдство, безотговорност и очевидно форма на цинизъм.

В крайна сметка, историята трябва да бъде педагогически, а не терапевтичен обект. Вместо да демонтираме статуя или да забраним книга, точно обратното, трябва да заведем децата, учениците пред тази статуя, да им дадем да прочетат тази книга, като им обясним какво се е случило, предоставяйки им всички елементи, които ще им позволят да си съставят мнение, изхождайки от знанието. Така по въпроса за робството е важно да покажем неговите движещи сили, пътища, опит, страданията, които е породило… За щастие, от години насам множество исторически трудове, но също творби, особено в киното, позволиха да се опознае по-добре тази историческа реалност. 

 

- Изоставя ли Франция своя републикански модел в полза на един американски мултикултуралистки и политически коректен модел?

 

- Да кажем, че сме в момент на борба между тези две визии. Има страхотен натиск от нормативния мултикултурализъм, подкрепен от редица чуждестранни примери, на които не се колебаят да се опрат неговите защитници, в противоречие впрочем с културния си релативизъм и скрупульозната си воля за зачитане на местните култури, между другото. Но също така трябва да се отбележи, че в чужбина нещата не се подразбират от само себе си. Последният труд на Марк Лила (The Once and Future Liberal) свидетелства за това. В САЩ и другаде, особено левицата, продължават да мислят за егалитарен универсализъм (най-вече между мъжете и жените) и за свобода на мисълта във всички области, включително религията.

Във Франция битката е трудна за привържениците на републиканската визия (така я наричат във Франция, но всъщност философски става дума за смесица от привързаност към свободата на мисълта, идеята за универсалния хуманизъм, плурализма и интелектуалното отваряне, използването на разума срещу догмите…). От една страна, защото наследените методи, особено вляво, от предишния идеологически период, се използват широко, за да бъдат накарани тези интелектуалци да замълчат, от опити за политическа и академична дисквалификация до клеветнически обвинения. Бързо започват да те смятат за расист или “ислямофоб”, когато се дискутират мултикултуралистките догми, например. 

От друга страна, както в медиите, така и в академичните среди, например, рефлексите на подчинение на тази полиция на мисълта все още са много актуални. Не толкова от съгласие с тях, тази идентичностна идеология остава много ограничена, ако се вгледаме отблизо в няколкото асоциации от активисти и медийни личности, а от страх да не погледнат с лошо око на теб и да те “изобличат” публично, особено в социалните мрежи, от конформизъм също, за да нямаш “неприятности”.

Така при много леви активисти в партиите и синдикатите наблюдаваме форма на умишлено премълчаване по тези въпроси, от желание да останат в комфорта на социалната борба (въпреки че тя е далеч от истинските им тревоги…), което ги кара да приемат за чиста монета онова, което говорят идентичностните мултикултуралисти, понеже те са “от ляво”, в същия “лагер”. Подобен “лагеризъм” обаче от години води до политическа, а вече е и изборна безизходица, в която се намира днес цялата левица: отдалечаване от народните слоеве и неразбиране на онова, което се случва в дълбочина във френското общество.  

Така че битката на републиканците, както казвате, е едновременно интелектуална и идеологическа битка, за да попречи на идентичностния уклон на нормативния мултикултурализъм да засегне още повече нашето общество, и политическа битка, за да даде отново на левицата инструменти за анализ на обществото, в съответствие с неговото развитие. Да оставим полето на идентичностната мисъл не е проблем на дясното или лявото, това само по себе си е проблем. Всеки трябва да го осъзнае, за да избегнем трагичните последици. 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от категорията

Моментът Лутер

Моментът Лутер

Мартин Лутер успява да подрине авторитета на Католическата църква и да...

18 коментар/a

observer на 06.09.2017 в 14:28
Не е забрана, а отменена прожекция. Което не е същото. Преди време по Първи канал на руската телевизия пуснаха "Някои го предпочитат горещо" в нецензуриран вариант, с маркирани изрязаните преди части. И какво са рязали от безобидната комедия някога, там където героите казват, че ще им платят цели 100(!) долара заплата. Някога у нас пуснаха великия "Апокалипсис сега" само сутрешна прожекция за една седмица. Сигурно някой глупак не беше разбрал, че е антивоенен. Тази времената се менят. Има безспорни произведения на изкуството, има и други, които се възприемат нееднозначно. Лично на мен лилавата сага за Юга никога не ми е допадала, особено заради Кларк Гейбъл.
observer на 06.09.2017 в 14:30
И моля за извинение, таблетът ми е цензурирал текста. Не лилава, а лигава сага.
Българин от Б на 07.09.2017 в 02:26
то и за да цензурира човек се иска акъл. Примерно миналия месец по случай годишнината от пакта Рибентроп-Молотов за ненападанение с таен протокол за преразпределение на Европа в лента .ру пускат тази статия с англ. карикатура от 1939 г https://lenta.ru/articles/2017/08/23/packt/ А това е оригиналната англ. карикатура от 1939г: http://www.apstudent.com/ushistory/docs1901/hitlstal.jpg Разликата е в двете свастики, които са премахнати от оригиналната карикатура-дали защото свастиките в Русия се цензурират или защото щом вече Сталин не е толкова кофти пич, защо да подчертаваме, че се прегръща влюбено с нацист( Хитлер като младоженец). В южните щати, ако говорите с някой, имате чувството, че те още са във война със севера, и това съм го видял много години преди Тръмп да се появи като президент. Той самият раздели още повече Америка, в предизборната му кампания той обяви война на: пресата, имигрантите и най-вече тези имигранти от Мексико, жените, ЛГТ, демократите, републиканците, Мексико,Китай, Европа, Иран, НАФТА, Трансатлат.договор, НАТО и т.н. Сега събираме плодовете от диващините му. От 22 години сме тук, и всяка година на Деня на Колумб индианците се събират тук близо в Плимът(първата успешна колония в Сев,Америка) и протестират с насилие, полицията набива няколко, арестуват няколко и така до следващата година, когато това се повтаря.Тази година с новата мода да се свалят паметнижи току виж индианците решат да махнат статуята на Уилиам Брадфорд, губернатор на Плимътската колкония и известен с това, че през десетината години на тази длъжност не е нарушил договора си с индианците.Иначе наистина някои паметници са за сваляне.
Мн.добре. на 07.09.2017 в 10:02
Заглавието,извадено като част от интервюто на Лоран Буве е много силно и вярно съждение.То трябва да се набие в болните мозъци на тукашни демагози като: Иво Инджев,Асен Агов,Методиев,Ал.Йорданов и др.техни последователи,които си повярваха,че историята ни започва и свършва с тях и все им се бутат паметници и символи от изминали времена,ЗАБРАВЯЙКИ /сигурно нарочно/ че плурализма предполага нещо дсруго от техните гьобелсови крясъци и напъни.
Муйо на 07.09.2017 в 12:48
observer пак се прави на нещипана госпожица. "Хъкълбери Фин" също ли е лигава сага, та го пренаписаха? Само че това мина почти незабелязано, тогава нямаше съборени статуи на конфедератски генерали. Впрочем, защо не събарят статуите на робовладелеца Линкълн? А на робовладелеца Томас Джеферсън? Както и да е. Налице е тенденция, и то не само в Америка. Пренаписва се историята, точно както е предсказано в "1984". Победният край ще се достигне, когато се забрани (трудничък е за пренаписване) "Венецианския търговец" от Шекспир.
Българин от Б на 08.09.2017 в 05:01
Муйо, Линкълн никога не е имал роби.Нито е наследил роби от родителите си.
observer на 08.09.2017 в 20:53
Муйо, на фашистите не им е работа да споменават "1984".
Муйо на 13.09.2017 в 17:38
observer, понеже няма какво да възразиш, лепиш етикети, а? Нормално, така би постъпил всеки правоверен глобалист. А за Българин от Б - “Colonization After Emancipation” от Philip Magness и Sebastian Page да не е написана по поръчение на Путин, а? Впрочем, Джордж Уошингтън бил ли е робовладелец и защо не му бутат статуите?
Българин от Б на 15.09.2017 в 01:25
Муйо, ти май 5 дни си търсил да ми докажеш, че Линкълн се е занимавал с робовладелство, сигурно и светлия празник 9.септември ти се е развалил от кошмара, че не си прав:-) По стар савецки обичай колонии и колониализъм си го свързал само с колониите с тежък режим като Гулаг или империалистическия колониализъм, и като си намерил (след 5 дни ровене в нета:), че Линкълн има нещо общо с колонизация след еманципацията(освобождаването) на чернокожите, си решил как си доказал нещо:-) Доказал си само, че не си разбрал за какво точно е книгата. http://press.umsystem.edu/catalog/productinfo.aspx?id=1852&AspxAutoDetectCookieSupport=1 Обясняват ти в съдържанието, че иде реч за създаване на колонии в които да се заселват ОСВОБОДЕНИ негри, тези колонии са извън щатите и това започва от 1820 г по инициатива на организацията American Colonization Society с пари на Конгреса, например Либерия е такава държава, създадена за освободени 15000 американски негри.И се е смятало, че дейността на Линкълн в тази насока е спряла след приемане на Еманципацията по време на Гражданската война. Оказва се, че Линкълн е участвал в планове за разселването им в южна Америка, и това продължава и след освобождаването им през Гражданската война.
Българин от Б на 15.09.2017 в 01:36
Вашингтон е имал роби и със завещанието си ги е освободил, това става през 1799г. Само за обща култура, над 30 г по-късно Пушкин е имал любовна афера с крепостна на приятеля му Ханибал, и когато тя забременяла от Пушкин, той решава проблема като просто помолил приятеля си да я изпрати в друго негово имение, по-далече от него. 19 век е доста тъмен, дори и за таланти и просветлени умове. Нормалният въпрос е защо в Конституцията на щатите от 18 век робите не са освободени-защото южните щати нямало да подпишат такава Конституция и това е означавало разпадане на новообразуваната държава.
Муйо на 18.09.2017 в 22:31
Българин от Б, в посоченото от мен книжле се цитира дукимента за собственост, след което пише: "Вашингтон освободи своите роби със завещанието си. Линкълн не успя да го направи." Само за обща култура, крепостното право в Русия е отменено преди робството в САЩ. Впрочем, "Маса Том" Джеферсън дали е освободил робите си? Защо не му бутат статуите?
Българин от Б на 19.09.2017 в 04:42
Муйо, и аз като Линкълн не успях да освободя робите си-защото никога не съм имал такива. А това, че руските жужета са най-големите жужета, и че руските болни са най-здравите болни, го зная.
Муйо на 19.09.2017 в 16:27
Фактите са упорито нещо, а? "Когато не можете да оборите фактите, пускайте тъпи шегички" - из Наставлението за интернет-демагози, издателство "Отворено общество".
history на 19.09.2017 в 23:05
http://www.history.com/news/ask-history/how-many-u-s-presidents-owned-slaves How Many U.S. Presidents Owned Slaves? http://www.history.com/news/5-things-you-may-not-know-about-lincoln-slavery-and-emancipation Lincoln didn’t believe blacks should have the same rights as whites.
Българин от Б на 22.09.2017 в 01:33
а бре Муйо, намери един линк с нещо, което уличава Линкълн, че е робовладелец...щото в нета има милион линка, твърдещи обратното. А ако считаш за факт какво ЕЖК за нЕкакъв дукимент, който нито ми го показваш, нито ми даваш линк, само ми губиш времето.

Напиши коментар