Дето старикът е никому ненужен, там са погазени десетки свещени принципи. Погазени от самите старци на младини или от родените от тях (или неродени) деца. Дето не уважават покоя на мъртвите, там и за живите няма милост. Дето не се пази заченатото, там и роденото няма стойност. Дето в мъжа търсят жената, а в жената – мъжа, там псето ще е по-възлюбено от човека, а и псето ще е от човека по-добро. Дето крещят за забава: „Забранено е да се забранява!“, там на дявола път струват. След обещанията за небивала свобода веригите имат свойството да стават по-тежки. За да унищожиш човека, трябва да го развратиш. За да го развратиш – да го излъжеш. А за да го излъжеш, трябва да му обрисуваш фантастична картина, в която той тутакси би се озовал, стига само да се откаже от всяка забрана. Технологията е отработена. Тя си има създател. А днес, когато Земята е пълна с хора, дори не му се налага лично да придумва всяка Ева. Днес той има много помощници.

 

Майските събития от 1968 г. във Франция

 

Когато през 1968 година революционното човешко море за пореден път се изля по улиците на Париж и други френски градове, един от лозунгите на недоволстващите гласеше: „Забранено е да се забранява“. Там имаше много лозунги: оригинално-иронични, грозно-цинични, просто глупави и безсмислени. Бой по полицаите, почивката – цял живот,  паветата – на барикади...Към какво ли не призоваваха, включително към неща, които разумът не побира...Споменаваше се, включително, за секс и ЛСД. 

 

Но „забранено е да се забранява“ някак си се откроява. В него не се съдържа откровената агресия на уличния натурализъм. Затова пък има афористична краткост и концептуална завършеност, заявяващи претенцията да се превърнат в „нова заповед“. И колкото и ефектни да са останалите скандирания, те отдавна са под нафталина на музейните сбирки, докато тази не е загубила актуалност. Вярно, че вече не я скандират обезателно по улиците. Но тя е залегнала в университетските учебници и в лекциите на професорите. В това свое качество тя може да оформя съзнанието на цели слоеве от населението, на медийния и политически елит, да речем. А неговите представители оттам нататък ще облъчват общественото съзнание, докато не направят позволено всичко, което от векове е било забранено, като в замяна забранят всяка критика на този своебразен преврат.

 

Вече почти не останаха забранени неща

 

„Борбата със забраните“ е „лудостта“ на съвременния свят. Но тъй като поначало е невъзможно да паднат всички забрани, патосът на освобождението е насочен преди всичко към традиционния морал на силно  отслабеното християнство. Самата Църква се възприема от мнозина като институция, пораждаща само забрани и ограничения. А малко са нещата, които останаха непозволени. Да речем, че човекоядството и кръвосмешението все още предизвикват известен ужас. Но нали по същия начин навремето бяха заклеймявани абортите, а до неотдавна – и еднополовите връзки. А ето, че към днешна дата те са толерантно преглътнати и усвоени като „норма“. Така че този процес ще продължи. И бъдещето вещае, първо – продължаване на ефективната борба срещу забраните; второ (като следствие) – по-нататъшно размиване на моралните координати и загубата у човека на чувство за самосъхранение и трето – разпространението на „новия морал“,  който ще доведе до загиването на човешкия род като такъв. Колкото и патетично да звучи.

 

Едва ли с нашето копие и с нашия Росинант ще успеем да се преборим с тия медийни великани, тайни правителства и всичката хилядоглава нечестивост, задвижваща руля на апостасийните процеси. И все пак има смисъл да наречем бялото – бяло и черното – черно. Най-малкото за да опазим съвестта си чиста. А още по-добре – в прослава на Истината, Която все пак съществува. Една от границите на Истината е тъкмо в разбирането, че забраните са същностно необходими. Неспособността да отличиш земното от небесното, делничното от празничното и забраненото от позволеното би значело, ни повече, ни по-малко, просто да не си човек. Да си престанал да бъдеш или никога да не си бил.

 

Мисълта сама прибягва до понятието „разчовечаване“, щом стане дума за отмяна на забраните. Очевидно няма как да минем и без активното участие на тогова, когото Спасителят нарича „изначалният човекоубиец“ (Ин. 8: 44). Първият убиец измежду хората е бил Каин. Но първият убиец въобще не е човек, а дух. Онзи, който подучил жената да пренебрегне заповедта и да посегне към забранения плод.

 

„Премини границата“. „Престъпи чертата“. „Опитай, глупачке, не е страшно“: ето ви пример за убийство чрез лукав шепот. Ще минат цели столетия и хилядолетия, преди този глас да придобие наглост и смелост; преди да се възползва от хиляди други гърла, за да ревне на улицата: „Забранено е да се забранява! Всички заповеди се отменят“.

 

Съвсем съзнателно ще се въздържа да навлизам в религиозната страна на проблема с неизбежното изброяване на това кое е строго забранено и кое – по-скоро нежелателно. Има хора, които само при споменаването на тези думи, веднага ще се отдръпнат и ще престанат да четат или слушат. Затова ще пренеса разговора в руслото на културата. Малцина осъзнават значението на това сложно понятие. И в това няма нищо чудно. Понятието е действително сложно. Същевременно повечето хора изпитват подсъзнателно уважение към това понятие. Но културата, например, е съвършено невъзможна без забрани. Там, където има култура, нейните запрети съзнателно се приемат и съблюдават.

 

Не ми се иска да навлизаме в областта на оперното пеене или да обсъждаме нуждата от чиста кърпа. Културата не се изчерпва с етикета и изкуството. Да тръгнем от по-ниско. Да вземем, например, понятието „култура на шофиране“, „култура на движението на пътя“. Този пример е показателен за всичко останало. Културното шофиране (което толкова ни липсва) представлява строго ограничаване на участниците в движението чрез забрани и доброволното спазване на тези забрани. „Забранен завой“, „ограничение на скоростта“, „спирането забранено“, „изпреварването забранено“...“Двойна непрекъсната линия“, „Внимание! Деца!“. Спазването на тези знаци спасява човешки живот.

 

Това са все строги забрани в името на общото благо.

 

Нарушаването им може да причини смърт!

 

Всички сме за това да има по-малко хулуганство на пътя. Шокира ни статистиката за смъртните случаи, причинени от катастрофи. Възмущаваме се от злоумишлените нарушители. Защо? Ами защото всичко е премислено – ето това е безкултурието, което не просто обижда вкуса, но и реално убива. Нарушаването на някои забрани (дори да не са свещени и религиозни) убива! И в случая изобщо не става дума за Ева в Рая, а за дете на „зебра“ или възрастна жена на спирка.

 

Хайде, кажете, че забраната не е нужна. Но автоджигитът най-безотговорно си казва: „Забранено е да се забранява“. И натиска газта до дупка.

 

Ако вземем, например, културата на хранене, тя съвсем не означава всеядност. Гаргантюа е всичко друго, но не и културен. Както и Робин-Бобин от английските приказки. Тъкмо сложната система от съчетаване на продуктите, забраната за употреба на някои от тях, времето за прием на храна и начините за приготовление – цялата тази наука е пример за „култура на храненето“. Тази сложност обикновено има някаква цел. Тя може да е чисто утилитарна – да отслабнеш или да оздравееш. Но много често хранителната етика почива на религиозен фундамент. Индусите, юдеите и мюсюлманите имат какво да кажат по този въпрос. Защо евреинът, например, не смесва мляко с месо? Защо телешкото отсъства от масата на индуса? Откъде идва забраната да се яде кърваво месо? Тези забрани съвем не са кулинарни. Не за това става въпрос. А за нещо съвсем различно.

 

И тук отново ми идва на ум притчата за нарушаването на райската забрана за ябълката, която наричаме катастрофа. Съществува подозрението, че човек, който не се ограничава в нищо, едва ли ще разбере най-важните моменти от историята на човешкия род.

 

Така плахо и внимателно стигаме до най-сложната тема за отношенията между мъжа и жената, между стареца и внука, между човека и животните или човека и растенията. Там, където виждаме сложност, осмисленост и някаква традиция, там има и култура, която не е непременно еднаква по целия свят. Но има своите забрани навсякъде.

 

Да не седиш пред по-стария. Да не ходиш в женската част от къщата. Да не убиваш малка рибка. Да не сядаш на гробен камък. Да не плюеш в кладенец (какво по-разбираемо?).

 

Върху всичко това може да се разсъждава, от него човек може да се поучи. Може също да го оспори и да му се противопостави, приемайки го като заплаха за своята идентичност. Но трудно ще му се обърне езикът да каже, че това са пълни глупости и бабини деветини.

 

Забраните спасяват хората и не им позволяват да загубят човешкия си облик.

 

Замърсяването на околната среда също е резултат от престъпването на множество забрани в името на печалбата и загуба на чувство за святост.

 

Дето старикът е никому ненужен, там са погазени десетки свещени принципи. Погазени от самите старци на младини или от родените от тях (или неродени) деца.

 

Дето не уважават покоя на мъртвите, там и за живите няма милост.

 

Дето не се пази заченатото, там и роденото няма стойност.

 

Дето в мъжа търсят жената, а в жената – мъжа, там псето ще е по-възлюбено от човека, а и псето ще е от човека по-добро.  

 

Дето крещят за забава: „Забранено е да се забранява!“, там на дявола път струват.

 

След обещанията за небивала свобода веригите имат свойството да стават по-тежки.

 

За да унищожиш човека, трябва да го развратиш. За да го развратиш – да го излъжеш. А за да го излъжеш, трябва да му обрисуваш фантастична картина, в която той тутакси би се озовал, стига само да се откаже от всяка забрана.

 

Технологията е отработена. Тя си има създател. А днес, когато Земята е пълна с хора, дори не му се налага лично да придумва всяка Ева.

 

Днес той има много помощници.

 

 

Протоиерей Андрей Ткачов

26 юли 2018 г.

 

Превод: "Гласове"

 

Източник: www.pravoslavie.ru

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

На извора

На извора

Има нещо магическо в това място. Когато вечер иззад смълчаните борове...

18 коментар/a

Helleborus на 05.08.2018 в 19:53
Много по-абсурден от самите забрани на забраните е мотивът, с който те се налагат. За да се чувстват добре закононарушителите. Заради чувствителните души на незачитащите правилата хора, които драматично преживяват, че някой ги е погледнал накриво. Проститутката, прелюбодейката, хомосексуалният, нехранимайкото, егоистът, кариеристът, сребролюбецът, не се чувстват добре с начина си на живот, докато има някой, който учи децата си да не правят така и вярва, че това не е правилно. Затова тези хора всъщност забраниха на останалите да възпитаваме децата си и да им казваме кое е добро и зло. Целите нравствени устои, които светът е имал до днес, начело с християнството, попадат в определението на "традиция, която трябва да се изкорени". Защото дели хората на по-добри и по-лоши. Равнопоставеността, за която се борят, е да кажем, че грешното е съвсем същото като правилното. Всъщност това е най-агресивната идеологическа секта до днес. Тя не работи с меч и фанатизъм, а директно с финансиране на политика и образователна система и със законите. Те обличат идеологията си в научни претенции и боравят с лостовете на властта. Точно за това науката, културата и образованието не бива да бъдат монопол на държавата.
observer на 05.08.2018 в 20:43
Бих разбрал поне мотивите на руснак заклеймяващ Прага 68, все пак смазването на прикритото зад лозунги за свобода антикомунистическо движение стана с усилията и оръжието на СССР, исторя един вид, но Париж 68? Парижките събития бяха представяни някога като нещо добро, ляво, макар и по същество приличащи си с пражките, а и с антивоенните и расови бунтове в Щатите, но по логиката щом някой се бунтува в лоното на Врага, значи е от нашите? А сега всичко се обръща с главата надолу, всички вкупом вече не строим социализъм, не се борим за мир, не изповядваме диалектическия материализъм и не заклеймяваме расизма и социалното неравенство, а трудещите се по света вече не са ни братя, а цел за хиперзвуковите ракети. Всичко е вече точно обратното, при това го вършат същите предишни хора, набързо пребоядисали се, а стоте хиляди паметници на Вожда продължават да си стърчат и да сочат с ръце, кой знае защо, из необятната страна. Само Врагът е същият, от войните с шведите до днес.
логореята на 05.08.2018 в 20:55
observer на 05.08.2018 в 20:43 , шведите са ТЕ, а не НИЕ, и цивилизацията е тяхна, не наша, в това е същността на разликата. В тяхната цивилизация ние сме на 28-о място в "клуба на богатите", а така се живее цял живот с комплекси и най-вече с комплекса на вечно догонващия. Ето затова не ги искаме - защото са ни нарочили за варвари, и дори без да ги искаме, щом ги следваме, ни обезличават...
във връзка с казаното от Helleborus на 05.08.2018 в 21:05
Затова Христовото Царство не е от "този свят" - този свят в крайна сметка бива техни-чески обезпечен и превръщан като "техен", а религията (автентичната) издига мъчениците, а не подскачащите под ритъма на госпъл модерни протестанти в името на всеобщата уравниловка и забавление. В света на практическия разум всякога и до последно "носиш Кръста си", именно защото синовете на тоя свят се оказват по-нагли и по-гъвкави (ако решиш да продължиш да следваш завет или традиция).
Българин от Б на 05.08.2018 в 21:42
"Забраните спасяват хората и не им позволяват да загубят човешкия си облик". Зависи за какво се отнася забраната. Забраната на БПЦ да се разкрият агентите от ДС в нея надали допринесе за някакъв човешки облик, даже напротив, с нея за пореден път загуби човешки облик.
Горния българин на 06.08.2018 в 00:57
Ай стига с тази ДС!!! Имало е държава, затова е имало и Държавна сигурност. Когато през деветдесетте почнаха разтурването на държавата, първо разтуриха ДС. За да няма кой да ги пляска през крадливите ръце.
САЩ никога не са били свободна страна на 06.08.2018 в 08:37
Забраната идва, когато липсва самоограничение. Самоограничението е от Бога и другото му име е разумност и самообхода в Христа. Забраната е по човешки закон, все още не е от дявола. Тя действа опосредствано съобразно предназначението на спасението. Тя спасява реда, обществото, но не и човека като конкретно лице и личност. Когато похитят забраната като най-отдалеченото от Истината свещенодействие, тогава иде упадъкът, разпадът, изчезването - разбираемо е, че не само на личностите, но и на културата, обществеността, народа, расата... Сиреч, става дума за степени на отдалечаване от автентичното, от Истината... В това отношение йерархиите са строги, а, погледнато изцяло отгоре, свободата в човешкия смисъл е ненужна и вредна - като стихия...
"Ето затова не ги искаме - защото са ни нарочили за варвари, и дори без да ги искаме, щом ги следваме, ни обезличават... " на 06.08.2018 в 09:28
Точно и ясно! Не им щем ни меда, ни жилото!!
Лесно на 06.08.2018 в 10:25
Лесно е да рушиш, трудно е да създаваш! Съдаването иска да мислиш, да имаш воля и сила да го направиш по съответния "проект" (на книга или в главата), но болшинството от хората обичат да утвърждават: "най-мразим да мислим!" Без обиди-спомнете си когато смениш мобилния си телефон, колко време ти трябва да го усвоиш като го осмислиш и как предпочиташ-стария, който ти е вършил същата работа... Християнството повече от 2000 години проповядва кое е добро, кое-лошо, но войните и разрухата не намаляват в човешката история, хората по своето количество нараства и става все по-трудно да се управляват капризите на това множество. А добрите християни защо не искат да си спомнят как се е налагало християнството през вековете по целия свят. Например защо Българският княз Борис 1, покръстил България(приел Православието като държавна религия), отива в манастир? Защо добрите християни си въобразяват, че всеки новороден се ражда готов християнин? А еничарите? А потурчените в България и еуфорията по предоляване последствията от т.н. "възродителния процес" със всичките му политически дивиденти за най-сериозния патриот А.Доган??? Въобще към какво се стреми днес Човешката Цивилизация? От нейната цел се определят действията. Свидетели сме как богатите баламутят беднотата и богатсвата им растат, а мизерията става все по-голяма...Малцинството диктува правилата на мнозинството и започва борбаба за оцеляване на инстиктивно ниво…
На нас шведките не са ни враг, на 06.08.2018 в 10:31
а на observer шведите.
Не е точно по темата, но на 06.08.2018 в 12:13
Дай му власт на глупака и му гледай сеира. Та и тия с техните свободи, по-скоро слободии. Каква е крайната им цел? Неразбирам, какво целят със нещото си дето толкова много го искат в личен план ? И какво искат изобщо? ............ Като започнат разни промивки за социален живот. Че то социалният живот е първия признак за липсата на личен живот. Социалният живот те прави зависим от някой, а личният живот носи лично удовлетворени, а и за обществото също в крайна сметка. Тия шоута, дето цялата пасмина участва , някакви реалита, това какво е? Гледаме и храним една пасмина боклуджийска, която ако няма кой да я гледа умира. Та и тия! Я обърни гръб на педераса и да видиш колко ще се обиди, че не е удостоен с внимание. Затова започнаха децата ни тук да ги учат да са в колективи, да няма лидери, всичко в кюпа. Ама и това ще е до време. Спокойно.
Helleborus на 06.08.2018 в 12:52
05.08.2018 в 21:05 Мъченичеството не е самоцел, то просто е следствие на живот, който е изживян със същите цели, с които е живял и Сина - Божието Царство да бъде сред хората тук, на земята, помежду им. Такъв живот преминава през извеждането на показ на скритите анонимни сили и власти на разрухата, които задвижват своите пионки против един такъв човек и в крайна сметка го унищожават. Но християните не захвърлят земния си живот ей така, само за да станат мъченици. Смъртта на всеки един е имала такъв ефект, че е отворила врати на следващите поколения да разгърнат делото му. Всъщност никой не е искал да умира, дори Христос! Затова пролятата кръв ще се изиска от тези, които са направили неизбежно нейното проливане. Загиването на невинни хора не е изискано от Бога, подобно на сектантските чудовищни практики да се принасят жертви. Точно за това ще има и възмездие за тази зверска злоба, с която хората преследват Божието дело, което има една цел, тя не е мъченичество, тя е Божието Царство на земята, сред хората, които искат това.
Авторът е напълно прав в това, на 06.08.2018 в 19:57
че сегашният неотроцкистки патос на хомосексуалната революция се корени в бунтовете във Франция от 1968 г., като "сексуалната революция" е само един от нейните лозунги. Идейната платформа на тези бунтове е културният неомарксизъм и неотроцкизмът е имплантиран в желанието за "непрекъсната революция". Свалянето на генерал Дьо Гол е по сценарий, а лидиращите интелектуалци са с крайно леви убеждения. Самият Митеран решително подкрепя "червения май". А сега да си припомним прословутата "закуска с Митеран" и да си направим изводи за съдбата на нашия преход, който се оказва от някакво ляво към ултраляво, т. е. неотроцкистко. И да не се подвеждаме по пропагандните клишета на този преход. Та точно този тип идеология на непрекъснатата революция се финансира понастоящем активно от финансовия спекулант Сорос. А желанието за "отворено общество" като "Божие царство на земята", в което да е забранено да се забранява, е не просто поредната утопия, а антиутопия. Божието царство, както повеляват нормите на християнската религия, не е на земята.
Но комунистите от френската компартия на 06.08.2018 в 21:17
напуснаха тази партия масово когато Хрусчьовката разкри злодеянията на Йосип Джугашвили, пладншкият убирджия от Тифлис, и втори световен евър масов убиец след ВеиЛЕНИН, единствени диктатори евър издавали държавни заповеди за убийства на деца.
До 06.08.2018 в 21.17 на 06.08.2018 в 22:01
Даже се учудвам, че изразът ви днес е по-сериозен. Та по този повод - т. нар. културен марксизъм и неотроцкизмът се внедряват на Запад именно защото лидиращите фигури в него не са удовлетворени от резултата на болшевишко-масонската революция, която помита елитарните пластове на руската култура. Искат по-успешна революция, затова и даже "ВеиЛенин", както пишете, и самият Льовочка Троцки, според тях не са довели нещата до желания резултат. Омръзна ми от пропагандни клишета за "сини" и "червени".

Напиши коментар