Властта на медиите и медиите на властта

Властта на медиите и медиите на властта
Четвърта власт? Метафората на информационната власт като четвърта, е натоварена с функциите да бди (независима) над останалите три власти – съдебна, законодателна и изпълнителна. Като такава, тя гарантира тяхната независимост една от друга и потентността им, функционалността им. В демократичните конституции тази роля е положена във формулата на гаранцията за свобода на пресата и мнението. Тя се изпълнява успешно там, където разследващата журналистика или възможно неутралното пресъздаване на действителността са приоритет и основна цел на медията. Едно от големите постижения на демократичните общества е именно развиването на тези функции. Разкритието на политически, социални и икономически злоупотреби, корупция и скандали довежда до корекции върху системите на съответната власт, в която последните са били открити и извадени на публичното внимание.
<p>Изразът &rdquo;четвърта власт&rdquo; се налага във Франция при аферата Драйфус. След войната между Франция и Германия 1870 -1871 френският висш офицер Алфред Драйфус е обвинен, че е немски шпионин и че предавал на германците тайна информация от генералския щаб, с което допринесъл за загубата на Франция. Драйфус е осъден набързо, изхвърлен е от армията и заточен в Гвиана. Само благодарение на журналистическите разследвания и медийната кампания срещу процеса, организирана и платена от френски интелектуалци и общественици, се разкрива, че Драйфус е невинен. <br /><br />В основата на инсценираната истерия и процеса стои само една причина: Драйфус е евреин. Медиите са онези, които разкриват този случай. &ldquo;За щастие има една четвърта власт&rdquo;, пише Емил Зола, &ldquo;която е в състояние да открива и коригира грешките, допуснати от трите секуларни власти...&rdquo;. Днес все по-малко медийни концерни обръщат особено внимание на тази първична функция на четвъртата власт. Динамиката на глобализацията води до сливане интересите на медии, концерни и политика. Те са важни елементи на финансовите пазари: Мърдок, Тайм Уорнър, Майкрософт и др. Вследствие на електронната революция се размиват и резките разлики между класическите медии: принт- и аудиовизуални медии се изменят според новите условия, наложени от електронните медии. Би трябвало да се очаква, че именно технологичният прогрес, с възможностите и свободата, които дава, ще стимулира медиите не само да достигат максимално бързо и близко до протичащите събития, но и да информират максимално прецизно, стремейки се към придържане към фактите. За жалост, това не е така. <br /><br /><strong>Демократичната цензура</strong><br /><br />Медиите създават масовата култура, създават телевизията, киното, музиката, владеят все повече от спорта. Потребителите различават понякога все още интуитивно или съзнателно култура, реклама и обикновена информация. Но за медийните концерни тези сфери принадлежат към едно цяло &ndash; и то изгражда света на медиите. Чрез него се преследва само една цел: рентабилност и печалба. В този стремеж се игнорира обществената задача, която би трябвало да има четвъртата власт. Информацията се превръща в стока, чийто пазар се променя конюнктурно. Но същевременно стокооборотът й създава и поддържа конюнктурата. <br /><br />Само до преди 80 години медиите продаваха информация на хората. Днес се продават положителни и отрицателни имиджи на хора и групи. Целта е достигане на максимално количество потребители, разширяване на целевите групи. Колкото повече хора търсят една медия, толкова повече се качват тиражите и квотите й. Съответно, толкова по-скъпа става рекламната медийна площ. За да достигнат по-високи тиражи и квоти, се привличат нови консуматори посредством разнородни стратегически акции - с гратис издания, игри, печалби. Или чрез сензационно съдържание &ndash; дори в строги политически медии тази стратегия все повече взима превес. Иначе те не биха оцелели. <br /><br /><br />Ние биваме цензурирани не с това, че ни се отнема директно информация, а чрез изкривеното поднасяне на такава и поради това, че сме изправени пред огромен поток интерпретации и детайли. Работейки с такива мащаби, ние се чувстваме безсилни и губим естествен интерес да се задълбочим в търсене на цялостния образ, на истината. Класическата форма на цензурата, каквато я познаваме от авторитарни и тоталитарни системи, не може да се открие в демократичните общества. За разлика от нея се развива друга форма &ndash; тази на демократичната цензура. Тя не отнема и не забранява информация, а контролира или принуждава към конюнктурно мнение чрез селекция или нихилизъм &ndash; поради невъзможността да се обхване предложеното свръхколичество. <br /><br />Филтрирането и паралелното поддържане на информационен хаос се прилага често в опитите за оклеветяване на религиозни или социални общности. То изглежда невинно, но всъщност е опасно. <br /><br />Медиите създават голямата част от правилата за образуване на общественото мнение в демократичните процеси. На тези тенденции в развитите демокрации се подчиняват водещи политически и обществени лидери. На правилата на информационното общество се отдава често повече внимание, отколкото на онези правила, които създава същото то като гражданско общество. Това разминаване води до тенденцията все повече публични личности да инсценират себе си, вместо да се занимават наистина със съществени за специалното им място в социалната и политическа реалности въпроси. За да спечелят медийното внимание и оттук публичното, обществени лидери и групи търсят начини за печелене на медийното благоволение. Или търсят средства, чрез които да поставят медиите под свое влияние, под свой контрол &ndash; пряк властов или тематичен. <br /><br />Медиите стават средство на властта в този случай. Властта ги инструментализира за целите си, поставя ги в зависимост от такъв род, че да не й вредят. Резонен въпрос се явява този, дали медиите все още осъществяват ролята си на независима четвърта власт и доколко могат да имат независима позиция? Журналистиката ли ухажва властта или властта нея? Създатели и пазители ли са медиите на доминиращата масова култура или допринасят за разрушаването й с цел да създават нова конюнктура? На стари или нови тенденции дават тематичен приоритет и с каква цел? Забавят или прогресивно стимулират общественото внимание, и чрез това &ndash; реакциите на индивида и масата в действителността? Осигуряват ли обществен дискурс по актуални теми или го възпрепятстват? И в резюме &ndash; медийната политика покачва само тиража и квотите на медийното издание или води до директно участие на медиите в политическа власт? <br /><br />Съвременната медийна култура на информационното общество изпада нерядко до плоскостта на консумация на информация подобно на заведенията за бързо хранене. Информацията е възможно най-бързо поднесена, бързо смилаема, субективизирана и селективно тематизирана. Резултатът е булевардизиране, инфотейнмънт, риалити-шоу &ndash; тривиалното и бруталното владеят като утвърдени параметри големи области на масовата медийна култура. Медиите внасят тези тенденции за масова, обществена консумация и ги поддържат витални, тъй като са им необходими за тиражите и квотите. От друга страна те сондират групови тенденции на различни целеви групи и поднасят необходимото на тези, за да ги спечелят като свои консуматори. Създава се един затворен кръг на взаимодействие, който държи в границите си и определя в тях общественото мнение. <br /><br />Свободата на словото, свободната информация дават, но и отнемат личната свобода на достъп до истината, посредством възможността за филтриране и манипулиране. Тъй като медийните потребители не могат да се справят с огромния и разновиден информационен поток, се стига до парадокса на дарено широко масово доверие на медиите при селекцията и едновременен скептицизъм по отношение на която и да е фактологично подкрепена новина.<br /><br /><strong>Медийни и политически интереси </strong><br /><br />Между масовите медии и политиката съществуват комплексни взаимовръзки на влияние. Представянето, изобразяването на действителността е едната сфера, където двете системи се срещат. Властта над общественото мнение и социално-политическите процеси e другата, в която двете &ndash; политика и масмедия &ndash; се сблъскват или си сътрудничат. Кой кого и как в смисъла на демократичното разделение на властите - или противно на него - контролира, често не може да се определи веднага и пълноценно &ndash; толкова гъста е мрежата от влияния между двата големи властови центъра на информационното общество. В известен смисъл, самото понятие &ldquo;информационно общество&rdquo; води немалко социолози и политолози до разсъждения над това, дали вследствие на преплитането на медии, политическа власт и политическа конюнктура не може да се говори за &ldquo;медиакрация&rdquo; или &ldquo;телекрация&rdquo;, вместо за демокрация. Медиазирането на политиката и политическите интереси, което е черта на информационното общество, означава, че има подчинение на политиката на условията на масовите медии. В борбата за оцеляване и налагане на политически интереси поставянето в центъра на медийното внимание на обществени, религиозни и политически лидери и групи се оказва все по-важно от исконността на ценностите и разбиране идеите на дадена обществена, религиозна или политическа платформа. Паралелно явление е политизирането на масовите медии в тяхната собствена борба за оцеляване. Медийните групи и концерни се нуждаят и прибягват до покровителството на определени политически кръгове. Ориентирането на медиите в ляво или в дясно е от една страна свободно решение на редакционната, издателска и собственическа политика в разбирането им за отразяване на действителността. Но същевременно, именно това води до максимално отдалечаване от задължението за неутралност при ролята на медиите да информират и пресъздават социалната реалност, която е обект на наблюдението им. <br /><br /><br />Чрез процеса на образуване и поддържане на общественото внимание и мнение се контролира обществото. Оттук се контролират социално-политическите процеси, връху които създаденото и поддържано групово мнение има отражение. Сензационната журналистика заема все повече тематични области. Нейно стандартно средство е ползването на средства за убеждаване, за да пропагандира и налага определени интерпретации целенасочено, извън контекста на доказателствата и реалната ситуация. <br /><br />Тук най-засегнати области се явяват две &ndash; на религията и политическата власт. Първата - по причина, че е най-податлива на компрометиране, предвид високата й цел, претекст и предизвикателство &ndash; да представлява трансцедентното, възвишеното, моралното. Втората &ndash; поради борбата й за оцеляване при стабилизиране на политически сили и интереси. Оттук, и двата обекта на сензационната, пропагандираща масова комуникация - политиката и религията - се превръщат в жертва на информационното общество, което същевременно е ощетено като гражданско. <br /><br />В този трагичен парадокс откриваме, че свободата на словото може да доведе до унищожение на свободното слово, на истината и фактологията. <br /><br />Инструментализиране на медиите се извършва чрез политиката и новите видове цензура в демокрацията. Контрол над медиите за масовата комуникация и контрол върху съхраняването и предаването на информации е една черта на властта да притежава право на контрол над обществени явления и умонастройка. Коя публична личност или организация би искала да се съпротиви на една подобна власт или да се откаже от услугите й? <br /><br />Голямо е изкушението у не един и двама политици, партии, организации и публични личности да се стремят да се сдобият с медийно внимание, но и с пряка медийна власт - чрез закупуването на издателства, телевизии, радиопредавания или участие в управителните медийни съвети и органи. Контролът чрез медийната политика минава през селекцията на теми, за да стигне до поставянето на умишлен акцент на интерпретация. За да се отклонява вниманието от реалността и по този начин тя да се изкривява. Информацията се цензурира чрез едностранчивостта на избора на гледната точка. Медиите не само информират и забавляват, те изграждат тематично-субективни позиции за своите и конюнктурни цели, оттук те се влияят от наличната конюнктура, но същевременно я и поддържат в този процес. Стига се до злоупотреба с гарантираната свобода на словото, независимостта на информацията, правото на мнение и критика, защото отпадат основните атрибути на журналистиката и функциите на професионалната етика се обезсмислят: респектът пред истината и пазенето на човешкото достойнство, пълноценното и съвестно изследване, ясното разделение между конюнктура, действителна ситуация и медийна политика в общественозначими теми, респектът пред личния живот и интимната сфера, недопускане на неуместно и сензационно представяне и фаворизиране на насилие и бруталност. <br /><br /><strong>Ролята на глобалната и дигитална информираност</strong><br /><br />Глобализирането на икономиката, а с нея и на информацията, води до парадокса, че никога до този момент не се е ползвало толкова много, различна и свободна информация. Но същевременно се наблюдава рязко поляризиране и изграждане на тематичен субективизъм, до загуба на независимия характер, който би трябвало да имат отделните частни и национални медии. Скептиците виждат в това окончателна загуба на социалната функция и отговорност, която носят медиите. Оптимистите виждат възможности за максималното й разширяване и разпространение именно посредством глобализацията. <br /><br />Глобално е при всеки случай растящото недоволство от медийното представяне, &ldquo;media performance&rdquo;, което все повече се предопределя от ефектите на медийните пазари. Медиите не осъществяват независимата си функция на обществен контрольор на трите власти, те самите са се трансформирали отдавна в централни и мощни политически и икономически властови центрове. В редица страни медиите са традиционен елемент на демократичността и плурализма, вид обособен барометър на демокрациите. Тази характеристика отдавна е отслабнала, като в редица демокрации именно медиите се превръщат в проблем или предизвикват, инсценират и налагат тенденции на обществено мислене и оттук &ndash; кризи и проблеми. <br /><br />Най-засегнати в това отношение са три области &ndash; религията, етносите и политическата власт. Те са най-податливи на разнородни интерпретации, понеже предлагат палитра от елементи, чието тематизиране винаги може да послужи за някоя нова сензация, откриване или инсцениране на проблем. В подобни крайни случаи медиите са разглеждани като пречещи на демокрацията фактори, които вместо да й осигуряват свободата на естествено развитие, блокират или изместват пътя на социални процеси чрез инсцениране на публични конфликти и сътресения. Медиалното отношение към истинността, фактологията, доказателствената част е толкова слабо, че се превръща в проблем. Медийните потребители са доведени до парадокса да дават доверието си на информационни източници, за които предварително са сигурни, че няма да могат и нямат за цел да им гарантират максимална достоверност. В социално критични моменти се разкрива чувствителността на гражданите към манипулации и същевременната им манипулируемост като потребители. Мнозинството хора, показват статистиките, дават доверието си на медиите, макар да знаят предварително, че медиите изкривяват действителността при пресъздаването й, че манипулират и мамят с цел постигане на определени медийни ефекти.<br /><br /><em><strong>Текстът е публикуван в</strong></em><a href="http://www.svobodazavseki.com/bg/"> www.Center-ReligiousFreedom.com</a><em><strong>. Тук е поместен със съкращения. </strong></em></p>

Още от Култура и общество

Коментари

  • прошко янчев

    19 Май 2009 5:41ч.

    я,няма нищо против Иван Костов!!! ???

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Tanya

    19 Май 2009 6:09ч.

    Е как да има? По времето на Костов Явор Дачков се радваше на комфорт, бе превзел БНТ и .... Колко ти плащаха, ЯЬворе?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • калин

    19 Май 2009 7:03ч.

    Стига с този Костов, бре!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • калин орела

    19 Май 2009 18:16ч.

    как стига бе? че този сайт за какво е създаден, мислиш?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • petq

    17 Ное 2010 19:38ч.

    hubavoe

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи