В света на изоставените деца

<p>Родени в една и съща година а (1895), филмът и псохоанализата растат като брат и сестра, които взаимно се влияят в своето развитие. Последните десетилетия психоанализата се занимава много интензивно с филмова интерпретация и филмов анализ. От 2001 г. на всеки две години в Лондон се провежда European Festival Film and Psychoanalysis (EFFP) под егидата на Бернардо Бертолучи. Организатор е психоаналитикът Андрея Сабадини, близък приятел и съмишленик на Бертолучи.</p> <p>Д-р Вивиан Праматароф-Хамбургер и проф. Андреас Хамбургер работят по мюнхенския проект &quot;Филм и психоанализа&quot;, свързващ Академията за психоанализа и психотерапия с Музея на киното в Мюнхен.</p> <p>Д-р Вивиан Праматароф е от български произход и е мотивирана да пренесе опита си в България. Връзката с деца и младежи от домове се осъществява от сдружение &quot;Прегърни ме&rdquo;, което от десет години организира творчески ателиета за изоставени деца, отглеждани в социални домове.</p> <p><em>През 2010 г. пренесохме в България метода на работа &bdquo;Филм и психоанализа&rdquo;. В София се създаде активна филмова група, подобна на нашата в Мюнхен, която след прожекции в Дома на киното редовно анализира и обсъжда с публиката филмите. През 2011 г. решихме да приложим метода с детски филми и да работим с децата от ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo;. Така се проведе първата творческа ваканция в с. Ново Паничарево. Имахме голямата подкрепа на известните и обичани актьори Ицко Финци и Рашко Младенов, както и хората, които ръководят сдружение &bdquo;Прегърни ме&rdquo;. Работата с децата беше толкова успешна, че решихме да повторим този проект: </em>споделя д-р Вивиан Праматароф.</p> <p><em>Това, че психоаналитиците заедно с публиката анализират филми, е един вече утвърден метод и ние публикуваме редовно по тази тема. С детска публика е нещо съвсем ново. И може да се каже, че това е неговата световна премиера. Радваме се много, че и тази година в с. Ново Паничарево можахме да&nbsp; повторим и доразвием идеята</em>. <em>Когато работим с публиката в Музея на киното в Мюнхен или по международни конгреси, ние поощряваме зрителите да разкажат за своите мисли и чувства, свързани&nbsp; с филма (Фройд&nbsp; ги нарича свободни асоциации). След това разговаряме. По този начин изживяването на филма постига едно ново ниво.<br /> <br /> <strong>Да се говори за преживяното е много важно. &nbsp;</strong><br /> <br /> Картините може да са много интензивни и да предизвикват емоции, но ние имаме нужда от езика, за да изразим точно чувствата си. Това е една от причините зрителите да остават след филма и с удоволствие да разговарят за него. При децата е съвсем различно. От моята работа като психолог на развитието зная, че при децата стъпката към говорене трябва да се подготви. Те по друг начин реагират на събития и най-често се изгразяват чрез игрите. Затова &nbsp;трябваше да нагласим нашия метод на работа спрямо тях. Ние не ги питахме за мислите и чувствата, останали след филма, а им казахме да нарисуват това, което ги е впечатлило най-много. След това разговаряхме за картините. Това междинно ниво им помогна &nbsp;да се изразят и да се замислят за видяното, </em>допълва проф. Андреас Хамбургер.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41337_KFHFDuRq1lP6eqIAcy9cIxJoQP8AYk.jpg" /></p> <p><em>Приятели: Мариан, 8 г., и режисьорът Иван Москов, внук на сценаристката Рада Москова</em></p> <p><em>Допреди двайсет години в България имаше голяма и международно призната продукция на детски филми. За жалост по различни причини тя вече липсва. Искаше ни се чрез избора на българския филм &bdquo;Горе на черешата&rdquo; да почетем хората, които успешно са работили за децата. От особено значение беше, че нашият световно известен цигулар Минчо Минчев играе също във филма като млад човек (сниман преди 30 години) и беше наш специален гост на прожекцията в с. Ново Паничарево. Детството на едно дете вундеркинд (Минчо свири от много малък) има своите големи особености: възторга от таланта и огромният ежедневен труд вместо игри вървят ръка за ръка. Нашата публика се състоеше от деца с тежко детство, настанени в социални домове, лишени от семейната среда. Филмът третираше една важна за тях тема - раздялата. &bdquo;Извънземното&rdquo; на Стивън Спилбърг избрахме, зашото и при него, както и в &bdquo;Горе на черешата&rdquo;, главна тема е изоставянето. Малкият Елиът тъгува по баща си, който е напуснал семейството си, и среща Ити, който пък е изоставен от родителите си на земята. Тези герои са добри проекционни полета за децата, върху които те могат да отразят своя собствен емоционален опит и да го преработят,</em> обяснява Вивиан Праматароф.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41337_9NVy43a7PUNRr1lR2In7BpzqRcLLkn.jpg" /></p> <p><em>Групова сесия след прожекцията на филма &bdquo;Горе на черешата&quot;</em></p> <p><em>Обсъждането на картините ставаше в рамките на една групова сесия. Това е важна стъпка за децата, защото по този начин те са в състояние да свържат опита и преживяното във филма със себе си и събития от своя собствен живот. Но трябва да сме много внимателни - все пак това са деца, които нямат родители или ако имат, по различни причини не живеят при тях. Затова за тях е твърде болезнено да говорят директно за тези свои чувства. Чрез примери от филма този път става по-лесен за извървяване. Вълнуващо е, когато децата разберат, че става дума за тях самите, когато успеят да изразят чувставата си - страх от раздяла и изоставяне. </em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41337_kUlIMVPCzpGdj1vJ3DvHdcj0V8Bsy6.jpg" /></p> <p><em>Театър на маса по пиесата&nbsp;&bdquo;Весели истории от планетата ТъварОм ПяфиОнер&rdquo;, участват (по автор): цар ТъварОм, царица ПяфиОнер, принц Ибрис (Ити), няколко жители на ТъварОм ПяфиОнер (за краткост наречена Тъ.Пъ.), едно Тъ.Пъ.нарско куче, Елиът и неговото семейство</em></p> <p>Последната вечер в салона на читалището в с. Ново Паничарево децата заедно със своите връстници от селото гледаха документален филм, който разказва за вълшебните и вълнуващи дни по време на ваканцията. След прожекцията децата от ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo; изиграха пред публиката пиесата &bdquo;Весели истории от планетата ТъварОм ПяфиОнер&rdquo;, която сами измислиха и написаха с помощта на Рашко Младенов, или както те го наричат - батко Рашко. В нея се разказва за родното място на Ити - планетата ТъварОм ПяфиОнер, за неговите родители, за още една среща и още една раздяла, за силата на любовта и приятелстовото. За това, че ако обичаш някого и той теб, винаги ще сте заедно - и в ума, и в сърцето.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;<em>*</em> <em>*</em> <em>*</em></p> <p>Проф. Андреас Хамбургер е преподавател по психология на развитието в International Psychanalytic University, Берлин, и психоаналитик на частна практика в Мюнхен. Основател е на работните групи &quot;Филм и психоанализа&quot; в Мюнхен и София.<br /> <br /> Д-р Вивиан Праматароф-Хамбургер e гинеколог и психотерапевт, ръководител на Учебен медицински център към Лудвиг Максимилиан Университет в Мюнхен. Съосновател на работните групи &quot;Филм и психоанализа&quot; в Мюнхен и София.<br /> <br /> &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp;<em>*</em>&nbsp;<em>*</em>&nbsp;<em>*</em></p> <p><em>Благодарим на фондация КОМУНИТАС, на Маргрета, Надежда и всички техни колеги от &quot;Уникредит Булбанк&quot; - приятели на децата от ателие &quot;Прегърни ме&quot;, които ни подкрепиха за тази вълнуваща и полезна творческа ваканция.</em></p> <p><br /> <em>* Създадохме ателие &bdquo;Прегърни ме&rdquo;, за да дадем шанс на изоставените ни деца, за да им покажем живота, който им е отказан. Ателието е уютното и красиво място, което те посещават с радост. Там са техните приятели - художници, артисти,&nbsp; писатели и журналисти, с които заедно рисуват, четат книги, илюстрират приказки, майсторят парцалени кукли и копринени ангели. Ателието е мястото, където те получават самочувствие, че могат. Учат се да вярват. Учат се да имат бъдеще.</em><br /> <em>Милена Нейова, сдружение &bdquo;Прегърни ме&rdquo;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>