В опит за унищожаване на неравенството

В опит за унищожаване на неравенството
В разговорите ми с познати и в Америка, и в Европа, като на пишещ за съветското минало и руското настояще човек, неведнъж са ми задавали следния приблизително един и същи въпрос: защо руските интелигенти, вече свободни от тиранията, гледат отвисоко и с презрение на явно благородните цели на политическата коректност?...

 

 

Та нали дядовците ви, бабите ви, бащите и майките ви са били унищожавани, хвърляни в затвора, унижавани, оскърбявани, за нищо не са ги броили като личности и граждани, плюели са на всичките им човешки права, вкарали са в един дявол знае какви батаци историята, икономиката, културата и битовия живот на страната ви, а днес мнозина иначе съвсем интелигентни представители на по-възрастните поколения и младите също се отнасят с пренебрежение към нашата родена в мъки демокрация.

 

Защо идеята за постигане на всеобщо равенство, извоювана от нашата свобода, която естествено лежи в основата на политкоректността, толкова отвращава и плаши бившите каторжници и роби?... Ами че нали от глобалното й възтържествуване са само две крачки до братството.

 

Разбира се, краткият отговор „защото милиони хора са изпитали на собствения си гръб прелестната практика на внедряването на идиотската утопия в живота на няколко поколения“ не би задоволил любопитството на тези до известна степен наивни хора. Така че отговарях по-подробно.

 

Разбирам, отговарях и отговарям, благородните цели на политкоректността, но не мога да не я отнеса към поредната модерна утопия, за щастие материализираща идеите си относително безкръвно, ако си спомним доскорошната канибалска практика на ленинизма-сталинизма, хитлеризма, маоизма, полпотиз¬ма и т.н.


Освен това истинските лейди, джентълмени, руските интелигенти и просто хората, отлично възпитани в духа на религиозната или пък висококултурната нравственост, винаги са се оправяли и се оправят и без идеалите на политкоректността и логиката на етическото й мислене, което като че ли е забравило за генетичната си връзка с максимите на библейския и евангелския морал. И може би тъкмо затова то, мисленето, е настроено глобално – и главно, не умозрително, а крайно решително и същевременно трепетно и дипломатично, макар и често необмислено и дори на юруш, а това сродява този стил с методите на съветския утопизъм, който строеше въздушните кули на социализма и дори на комунизма.

 

Може и да греша, но за огромно мое съжаление не мога да не смятам основаната на божествените идеи за преобразяването на човека политкоректност за един от симптомите на ентропията – топлинната смърт – на днешния обществено-политически живот на либералнодемократическия Запад.
Сър Чърчил несъмнено е прав, когато отбелязва, че каквото и да приказват, не е имало и няма по-добра обществено-политическа система от демокрацията. И никога, ще се осмеля да добавя, няма и да има, докато из основи не се преобразуват всички до едно основания и параметри на условията на днешното съществуване на човечеството.

 

Тоест докато не настане – уви, по абсолютно незнаен начин – смяната, както се казва сега, на парадигмата на неговото прекрасно и едновременно уродливо и страшно мъчително съществувание. С други думи, докато Човекът раз¬умен не си „смени кожата“ – не обнови структурите на мозъка си и привичните склонности на нрава си, не хармонизира усложнените си от неизследваността на праисторическия опит доста враждебни взаимоотношения с безсъзнателното. По-точно казано, докато Човекът не стане нов психобиологически вид.

 

Това най-вероятно е въпрос на столетия и хилядолетия, разбира се, ако съвсем скоро ние, хората – както казва жена ми, наплодилите се трънени венци на творението – не си прегризем гърлата под гордо развяващите се знамена на различни доктрини и в крайна сметка на противопоставянията, които заплашват биосферата на Земята с трагични и най-вероятно необратими катаклизми.

 

Няма спор, че като се е преобразявал постепенно, човекът е станал истински гений на чудни научно-технологически и постижения, и изобретения. Наистина са неизброими философските му прозрения, неизмерими са и дълбините, и висините на мисленето му и за щастие, не подлежат на препариране божествено прекрасните образци на различните изкуства, понеже тайната на произхода им, равна на тайната на съешаването на Материята и Духа, си остава заключена с девет ключа. Но да предположим какъв ще стане Човекът разумен след три хиляди години – ако, разбира се, не се самоунищожи или не бъде строго призован от Небесата към ред – е невъзможно.

 

При това смело можем да кажем, че този път строгостта на Небесата по отношение към Човека – и само заради него и към другите живи невинни същества – ще е вече съвсем не символично, а истинско изгонване от Рая, в който, както и да го погледнем, всички ние днес се трудим с пот на челото, измъчваме се, ликуваме и се наслаждаваме на щедростта на битието, с две думи, обитаваме го.

 

Лично на мен – условно казано, оптимистично настроения скептик – ми изглеждат доста вредни и в най-добрия случай напразни опитите да се сринат до основи, а после и да се изкоренят безогледно с революционни методи многовековните следствия, като се оставят (и в това е проблемът!) така и неизкоренени още по-старите причини за расизма, социалната, религиозната, междунационалната, съсловната, а днес вече и половата вражда, накратко казано, опитите просто ей така да се унищожи неравенството.

 

Защото като го унищожаваме, както унищожаваме с пестициди плевелите, които пречат на лозята например, и с това съсипваме природните качества на чистите речни води, ние рискуваме да увредим, ако не и да изкореним от почвите на културата такива свойства на човешкия ум като безстрашното критично мислене, бързата способност мъдро да се реагира на обратните връзки, дори чудесния хумор на вицовете – един от многото дарове на боговете, който днес се преследва.

 

Именно затова не мога да не смятам за некоректно радикални опитите на „кръстоносците“ на новата утопия и с две ръце гласувам за необходимостта от просветено, постепенно и задълбочено – в духа на истинната нравственост – междучовешко, общожитейско, естетическо и психологическо възпитание на съвременниците.

 

Лично на мен не ми е по сърце – и по ум – натрапчивото, често наподобяващо „интелигентен“ терор набиване на максими за различни видове поведение в главите на съвременниците и потомците им. Вече има маса свидетелства, че бюрократичните подходи към решаването на съвсем не локалния, а наистина глобален проблем, който трябва да определи бъдещето на човешката история и облика на самия човек, не само че слабо ефективно възпитават у хората органично добросърдечно отношение към много видове различия, чувството за защита на слабите от силните, взаимно уважение и прочие благородни чувства, но напротив, в много случаи поощряват екстремизма на прагматичните идеолози и политици, изострят противопоставянето между раси, религии и така нататък.


Затова всичките прекалено настъпателни форми на борба с всички вкоренили се в човешките гени вечно позорни язви и митове за неравенството наведнъж ми се струват наистина недалновидни. Много по-актуално, по-насъщно от обучаването на разни простаци на галантно поведение по отношение на уж слабия пол според мен е действеното решаване на проблемите на тероризма, на днешния явно корупционен капитализъм, на бедственото състояние на икономиката на изостаналите страни и на редица други немаловажни проблеми на общественото битие.

 

Още повече че най-добрите представители на човечеството ту с постоянна съзнателност се придържат към религиозните проповеди за любов към ближния, по-точно непрестанно се преобразяват и одухотворяват, ту смайват въображението с постиженията в културата и развитието на интелекта, стигнал вече до звездите и проникнал в микроструктурите на света, ту – за техен ужас – се въвличат от идиотските идеологически доктрини на фанатичните политици в чудовищни световни касапници, конфронтации и застойни задънени улици.

 

И сякаш това не стига, днес наблюдаваме ужасяващото душата настъпление на масовата култура, а следователно падането на традиционните човешки култури от така да се каже, еволюционната стълба, тоест виждаме безсмислено подскачащата, танцуваща, надрусана, татуирана, украсена с дрънкулки и пиърсинги полугола фигура на очевидното свличане в бездните на разбожествяването, да не кажем на настървеното озверяване, гъмжащи от пошлотии, унижаващи и оскърбяващи Словото, Звука, Четката – с две думи, изкуството, което човечеството е трупало хилядолетия. И всичко това, трябва да отбележим, става успоредно с нечувано баснословния прогрес на високите технологии, с въпиещите контрасти между богатство и бедност, с ояждането на стотици хиляди и гладуването на милиони, с ексцесиите на глобализацията на икономиката, а също и със световната корупция, наркоманията, мафията – и с разбушувалата се криза в крайна сметка.


Наистина е учудващо, че в такава неприятна, често дори зловонна атмосфера на повсеместно неравенство на идеолозите и на практиците на политкоректността все едно изобщо не им пука за фактическото неравенство пред закона на дребния служебно защитаван от някой дежурен новак крадец, който непременно ще бъде осъден, и милионера наркобос, който пак така непременно ще бъде оправдан, понеже го брани цяла бригада скъпо струващи печени лойъри.

 

Как при това положение хората да се отнасят към политкоректността с уважение? Неволно ми идва наум сравнението с козметолог, който умело и срещу цял куп пари маха язвите от лицето на нещастен прокажен, докато на него му трябва наистина действено лечение и изобщо борба със самата болест.

 

С две думи, днес именно ние с вас, днешните земяни, сме свидетели на едно абсолютно парадоксално трагикомично зрелище, което уверено можем да наречем исторически факт: човекът продължава невероятно да поумнява, стреми се към звездите и към основите на микросвета, а човечеството като цяло, макар да е въоръжено до зъби с всевъзможни технически чудеса, все повече и повече оглупява, опустошава се и се свлича в пещерното предкултурно минало.

 

Така че ще е по-добре ентусиастите на революционизаторството, които си мечтаят за постигането на хармоничен живот на обществото с помощта на биене на чести дози „политкоректин“, да се вгледат в историческия опит на нравствената еволюция на Човека разумен и в ужасяващите, вещаещи световни катаклизми съвременни събития. За съжаление и умозрителните построения, и практическите инициативи на ентусиастите на новата утопия често комично напомнят за идеалистите, вдъхновили американските политици да приемат сухия закон, който пък като цяло поражда неунищожените и до днес в тази страна структури на организирания гангстеризъм.


Слава Тебе, Господи, че днешните утописти поне не съчиняват разни „Капитал“-и, „Какво да се прави?“, „Майн Кампф“-ове и Червени книжки; а пък ако ще си говорим политически некоректно, идиотската „Краят на историята“ на господин Фукуяма смело може да бъде отнесена към грешките на едно необикновено късогледо и крайно безотговорно политическо мислене.

 

Както и да е, все пак ми се иска да вярвам, че пламенните идеалисти на този нов утопизъм – на пръв поглед безобиден и външно благороден – навреме ще осъзнаят в какви адски тресавища са вкарвали света псевдоидеалите, философемите и митологемите на дивашкия нацизъм, комунизъм и сталински социализъм, които доведоха до унищожението и до дългогодишните мъки на милиони хора.

 

Възможно е това да им помогне да осъзнаят, че лозунговата мечта за равенство и братство, която не се основава нито на горчивия опит на историята, нито на културно-политическата реалност на съвременността, нито на генно наследените ни качества на човекозверове, нито на жестоките условия на природното съществуване изобщо – никога няма да стане действено средство за преобразяването на Човека. Според мен да ни има прекалено дълго в този ни вид, в който ни има вече няколко хилядолетия и който изобщо не внушава оптимизъм, е невъзможно – това е толкова очевидно, че се усеща повсеместно.

 

Ако ме попитат унило – въпреки че това никога няма да стане – представители например на ООН или шефовете на международните финанси: „Какво да правим все пак?”, ще отговоря така: нищо не може да се направи, уважаеми дами и господа. Първо, налага се да си спомним изказването на великия Паскал, че „в нашите училища преподават всичко освен порядъчност“, второ, незабавно да започнем да преподаваме уроци по нравственост – съответно външна и вътрешна порядъчност – още от пелените, от яслите, от детските градини, да продължаваме да го правим в училище и в университетите.

 

В резултат опростачващото се и озверяващо поради безсилието на несъвършената система на възпитание човечество относително бързо ще получи едно-две поколения граждани, които изобщо няма да се нуждаят от политическа коректност и дори ще са забравили въпросния модерен израз. Ако ли пък оставим системата на възпитание на земяните нереформирана, единствено ще задълбочим до неотвратимост раздиращите днешното човечество противоречия, което ще доведе до хаос в общественото битие и до други катаклизми. Собствено това е всичко, уважаеми дами и господа.

 

Като скептик и оптимист, аз съм абсолютно убеден, че Човекът непременно ще излезе органично политкоректно същество от всички бъдещи катаклизми, премеждия, преправяния и пре¬устройства. Много ми се иска да вярвам, че той, преобразеният Хомо сапиенс, ще си остане истински джентълмен, който обича да разказва прекрасни „политически некоректни“ анекдоти на евреи, шотландци, арменци, мюсюлмани, българи, руснаци и така нататък културни хора, които открай време са обожавали и обожават висококачествения, често грубоват хумор.


С други думи, в огромното си мнозинство хората ще станат също такива истински аристократи на духа, битовото поведение, миролюбието и милосърдието, каквито са и днес всички отлично възпитани жени и мъже, които, впрочем, изобщо не се нуждаят нито от наставленията, нито от цензурата на бюрократите на политическата коректност.

 

Нещо повече, на тези хора никога – от хилядолетия, та и до днес – и през ум не им е минавало, че се държат политически коректно с домашните животни, с робите, с друговерците, с чужденците, с подчинените си плюс наистина сексапилните дами. Шегата настрана, но съм убеден, че единствено благодарение на високонравственото поведение на преобразения и преобразяващ се човек културите и изкуствата на цялото човечество остават все още неразбожествени, да не говорим, че Висшите сили се държат с непокорното – явно и латентно, – ужасно разпуснато, разбойническо и невротично човешко племе наистина изключително търпеливо, а също така толерантно, либерално и прости ми, Господи, политически коректно.

 

Накрая позволете да ви цитирам един откъс от Конрад Лоренц, този велик учен, дълбок познавач на поведението на животните и затова и философ, загрижен за отклоненията в психиката на бившия примат, а днес Човек разумен. За разлика от благодушния доктор Спок, който почти съвсем осакати с добронамерените си препоръки психологията на много родители и техните потомци, Конрад Лоренц не забравя, че у Човека – у нас с вас – още са живи гените и способностите на разума да твори зло, които сме наследили от човекозвяра. И че планомерното убийство на китовете, извършвано с предварителна обща упойка, няма да престане да е злостно престъпление пред Тялото Небесно – пред живота на Земята.


Човешкият разум, не мога да не отбележа, е способен да се превръща в самовластен дявол, създаващ невъобразими чудовища не само в ужасните си сънища, но и наяве, и в мечтите, и особено в утопиите, въплъщавани, за жалост, в действителността на Русия, Германия, Китай, Камбоджа – страната, която унищожи половината си народ и в чието име неслучайно се долавя съзвучие с началото на понятието „комунизъм“. Ето ги думите на Конрад Лоренц:   
„Дори на днешното скромно равнище – пише великият учен – нашите знания за природата на агресията имат известна практическа ценност. Тя се състои поне в това, че вече можем да кажем какво няма да се получи.

 

След всичко, което научихме за инстинктите изобщо и за агресията в частност, двата „най-прости“ начина да се справяме с агресията се оказват абсолютно безнадеждни. Първо, тя със сигурност не може да се изключи, като хората се избавят от раздразняващи ситуации; и второ, с нея не можем да се справим чрез морално мотивирана забрана. Тези две стратегии са също толкова добри, колкото затягането на предпазния клапан на непрекъснато подгряван парен котел с цел борба с излишното налягане на парата“.

 

Слово, произнесено на 24 септември 2009 г. на конференцията „Политическата кректност: границите между допустимото и недопустимото”, организирана от сп. „Факел” и Българското училище по политика към НБУ с подкрепата на Международната организация на франкофонията.

 

Превод Иван ТОТОМАНОВ

* Юз Алешковски е роден на 21 септември 1929 г. в Красноярск. Детството си прекарва в Москва. През 1950 г. е осъден на 4 години затвор за нарушаване на военната дисциплина по време на службата си в Тихоокеанския флот. Освободен предсрочно през 1953 г., той работи като шофьор, строител и др. Написва детските книги „Кыш, Два портфеля и целая неделя“ (1970) и „Кыш и я в Крыму“ (1975) и сценариите „Кыш и Два портфеля“ и „Вот моя деревня“. Още от началото на 50-те години придобива всенародна известност като автор и изпълнител на песните „Песен за Сталин“, „Угарчица“, „Персонално свиждане“, „Съветска лезбийска“ и др., които се разпро¬страняват чрез самиздат. През 1979 г. няколко от тях са публикувани в алманаха „Метрополь“. Същата година писателят емигрира в САЩ.

Сред най-известните му книги с проза са „Николай Николаевич“ (1970), „Кенгуру“ (1975), „Рука“ (1977), „Маскировка“ (1978), „Карусель“ (1979), „Синенький скромный платочек“ (1980), „Книга последних слов“ (1984), „Смерть в Москве“ (1985), „Маленькая повесть об одном безумце и сломанной собаке“ (1985), „Блошиное танго“ (1985), „Руру“ (1989), „Перстень в футляре“ (1992), „Тройка, семерка, туз (эскизы к киноповести)“, „Предпоследняя жизнь“ (2009). През 1996 г. в московското издателство ННН излиза „Собрание сочинений в 3-х томах“ с предговор от Йосиф Бродски и послеслов от Андрей Битов, последвано от „Еще один том“. Още пет тома от събраните му съчинения излязоха през 2008 г.

„Николай Николаевич“ и „Кенгуру“ бяха издадени на български език през 2006 г. в поредицата „Нова проза“ („Факел експрес“, „Жанет 45“). Книгата „Светлина в края на дулото“ излезе у нас за първи път в света през 2007 г. („Факел експрес“, „Жанет 45“). Романът „Предпоследен живот“ беше отпечатан също за първи път в света през 2009 г. от изд. „Факел експрес“.


 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Поп Грую

    24 Окт 2010 19:01ч.

    Почне ли евреин да дудне за политическа коректност, ксенофобия, права на човека и пр., веднага го попитай как е "човек" на еврейски и наблюдавай реакцията. Дума за "човек" няма. Има думи за "евреин" и "неевреин".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • М.Кушев

    27 Окт 2010 4:49ч.

    Приятелството не се заражда нито в нужда, нито в беда. Онези „трудни“ условия на живот, които, както се разправя в художествената литература, са задължително условие за възникването на дружбата, просто са недостатъчно трудни. Ако бедата и нуждата са сплотили, ако са посели дружба между двама души, значи това не ще да е страшна нужда, не ще да е голяма беда. Такава мъка не ще да е достатъчно голяма и дълбока, щом може да се сподели с приятели. В истинската нужда се опознава само собствената душевна и телесна твърдост, определят се границите единствено на собствените „възможности“, на физическата издръжливост и моралната сила. В.Шаламов "Колимски разкази"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • asmn

    29 Окт 2010 8:50ч.

    Браво, попе!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ФЕН НА ГОЦЕ- ТУРСКО-ЦИГАНСКАТА ПОДЛОГА

    01 Ное 2010 17:47ч.

    Гоце и смешният му проект са гавра с българския народ Понеделник, 1 Ноември 2010г. Уважаема редакция, Като гражданин на тази държава съм потресен що за президент си имаме. Как не го е срам това подмолно бившо ченге Гоце Първанов, което се води държавен глава на България, спокойно да заявява, че оглавява граждански проект, след като за два мандата не направи друго, освен да разчисти пътя на петата турска колона ДПС и лидера й Ахмед Доган, които разграбиха България? Това вече си е чиста гавра с народа! Изумително е докъде може да стигне безочието и наглостта на Първанов. Четири години, докато тройната коалиция начело с Доган опустошаваше държавата, Гоце си трайкаше и ехидно се подсмихваше на измислени парадчета и международни визити без какъвто и да било смисъл за страната. Това правеше т.нар. президент - пътуваше с огромни делегации до разни екзотични държави, които никога не са имали значими икономически или политически взаимоотношения със страната ни. Не стига това, ами и често-често отстрелваше по някое защитено животно - ей така, за кеф, все едно още се намира в школата на ДС, а не е държавен глава на България. Другото, което правеше Гоце през двата си злополучни мандат, е да раздава ордени на калпак на олигарси и политици, чиито заслуги за страната са много спорни. А, разбира се, към активната дейност на президента ни можем да добавим и мътенето на водите в БСП, където Седефчов си спретна обръчи, които сега да го последват в жалкото му политическо проектче - АБВ (Алтернатива за българско Възраждане). Ако това сдруженийце на двулични и корумпирани политически субекти е алтернатива за възраждане на България, просто думи нямам! Що за наглост е тоя, дето с безхаберието и зависимостите си позволи страната да бъде ограбвана и разсипвана от турци и олигарси, сега да се изживява едва ли не като месия, който ще спасява България! Къде беше последните 10 години, бе Седефчов? По кои миши дупки се кри, докато задкулисно насърчаваше грабителите на България? Как смееш днес да се назоваваш алтернатива за страната, когато ти я насади на пачи яйца? Нима смяташ, че народът е толкова сляп, че да склони да те подкрепи и да те закрепи във властта, след като изтече злополучният ти мандат?! Е, няма да стане! Българите вече прогледнаха и разбраха що за стока си, Първанов! Смешният ти проект, подкрепян от политически импотенти и отрепки, няма да измие калта, в която пълзиш толкова време! Ако толкова държиш да оставаш в политиката, върви в родния Сирищник, където спокойно можеш да се пенсионираш в кметството, ако и там се намеря толкова заблудени хора да те подкрепят, в което силно се съмнявам. Георги Иванов, София

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поп Грую

    02 Ное 2010 20:20ч.

    Георги Иванов, София, фърконавте иудейски, темата е за иудейските "свобода, равенство, братство". Свободата да врякаме в тяхна подкрепа, равенството да сме бедни и братството всичките да ни 3бават. Не се притеснявай - Кунева/Пръмова/истинското име ще ни я изберат, Пунта Мара ша го духа и всичко ще е наред.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Поп Грую

    02 Ное 2010 20:47ч.

    М.Кушев, ГУЛаг е създадено от Френкел, роднина по майчина линия на Шалом Алейхеймов, по заповед на Лейба Бронщайн, по-известен като Лев Троцки. С друга заповед на Троцки (Наркомвоенмор) са създадени трудовите армии - каторга за стотици хиляди неевреи. Беломорканал е прокопан от тях. З/к значи заключенный каналоармеец. Заповедите са издадени през 1918, когато Петроградският съвет на работническите и селските депутати (люлката на геволюцията) има 388 членове, от които 16 (шестнайсет) са руснаци, 1 (един) е негър, останалите са евреи, от които 276 са от Ню Йорк.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • деконструкция

    07 Юни 2016 10:04ч.

    Фашизмът е антимарксизъм, оправдаващ слабостите на капитализмът със слабости на генетиката и подборът, и оправдаващ кризите на капитализмът със синдикатите и демокрацията. Фашизмът подкрепя капитализмът чрез държавна помощ. Капитализмът е плутокрация с имитация на демокрация, а фашизмът е сваляне на маските. Хитлер: "Правителството няма да защитава интереса на германският народ, чрез икономика, организирана от държавата, а ще подкрепя частното предприемачество" http://www.dokumentalni.com/?p=3139 "Бедни са глупавите" - фраза изричана и от Иван Костов, и която е главната философия на дясното. Ето защо наричат нацизмът и фашизмът, крайно дясно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Непримир

    12 Юни 2016 12:03ч.

    Очевидно догматиката, обозначена в наше време като «политическа коректност», е замислена да бъде заместител на християнското светоусещане, което по протежение на последните две хиляди години превръщаше — добре или зле — човешкия вид в ОБЩЕСТВО. В началото на третото хилядолетие изобретателността на христоненавистниците обаче достигна своите върхове, в резултат на което идеята, че «Христос е любов» беше подменена с далеч по-разбираемата (за подобните на цунами чалга-маси) «политкоректност». И наистина, в началото Спасителят, а след него и пропагандаторите на Неговото Учение, заставаха пред людете и им говореха, че не трябва да ожесточават душата си, че трябва да се учат да прощават, че човешките същества са рожби на едно голямо семейство, в което трябва да цари ЛЮБОВ, защото ако няма ЛЮБОВ, това, което запълва овакантеното ѝ място, не е нищо друго, освен ОМРАЗА. (Или «любов» или «омраза» — средно положение няма: безразличието е също вид омраза!) С други думи — ЛЮБОВТА е Бог (Христос, Спасителя), докато ОМРАЗАТА е Нечестивия, Лукавия, Унищожителя. Е, и какво става, когато повече не говорим за ЛЮБОВ? Става това, че започваме да говорим на диалекта на Антихриста, в който самата дума ЛЮБОВ придобива вулгарния смисъл на СЕКС, а онова, което беше до сега единствен регулатор на човешките отношения — ЛЮБОВТА — бива зачеркнато, а на негово място се поставя ФАЛШИВАТА БЛАГОВИДНОСТ, наречена ПОЛИТКОРЕКТНОСТ. Всичко това много прилича на абсурда, над който американската писателка Фланъри О’Конър произнася своята подигравателна присъда, когато един от героите ѝ — проповедник на ново «религиозно течение» — измисля оксиморона „Христова Църква, но без Христос“. Точно до това искат да сведат нещата съвременните глобалистични идеолози — до «(псевдо)Спасение без Спасител». И с какво би трябвало да се спасява в такъв случай човекът на бъдещето? Вероятно с гей-паради и «бракове» на хора с животни…

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Непримир

    13 Юни 2016 1:30ч.

    У нас — в България — „кръстоносците“ на новоизвадената от нафталина либерална и либертарианска утопия си имат специално название: МУТРИ. Логиката на мутрите е простичка: КОГАТО ГОВОРИШ С МЕНЕ, ЩЕ МЪЛЧИШ! Точно това е то, явлението, което напоследък наричат ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ. Светът обаче се нуждае не от „политическа коректност“, а от ТОЛЕРАНТНОСТ — макар някои да смятат, че това е едно и също. Когато е налице ТОЛЕРАНТНОСТ, ние можем да застанем лице срещу лице с някой наш опонент и да побеседваме с него, като по време на беседата се опитаме да вникнем в неговата логика, да отсеем рационалните зърна в неговото светоусещане и — ако сме убедени, че все пак правото е на наша страна, да се постараем да убедим събеседника си в нашата правда. В нашия забързан (за къде ли?) век разбира се няма време за такива «безплодни» събеседвания. В реалния живот не може да се действа другояче, освен по «късата процедура», а тя е: някой като каже «Абе…», законът мигновено да се намесва и като ехо да прокънтява неговото «А, де!». Което всъщност представлява ЗАКОНОСЪОБРАЗНО НАТРАПВАНЕ НА ПОЛИТИЧЕСКА КОРЕКТНОСТ. Най-лошото е, че «политическата коректност» е еднопосочно явление — аз може да съм боязлив гражданин и да се старая да бъда в максимална степен политически коректен, но ОНЗИ, КОЙТО СТОИ НАД МЕН, въобще не се счита длъжен да проявява политическа коректност, а е готов с огромно удоволствие да издевателствува над мен. Което ще рече, че политическата коректност, макар привидно да се старае да постигне равенство между хората, в действителност ЗАДЪЛБОЧАВА НЕРАВЕНСТВОТО. Което е и дълбоко законспирираната цел на новоизобретената утопия. Авторът на статията правилно е осъзнал, че причините са «на ниво ДНК». С други думи: злото е вкоренено и запрограмирано на «клетъчно ниво». Например днес аз съм политкоректен, поради което мутрите играят върху темето ми «степ» с подковани обувки, но утре — щом нещата се обърнат (както не на едно място е описано и в Библията) — не се знае дали аз няма да бъда новата мутра, която ще затропа своя «степ» върху нечие теме. И това ще е така, просто защото и аз съм направен от същото месо (със същата хомосапиенс-ДНК), от което са направени всички днешни мутри или кандидати за мутри (а кой ли пък не е кандидат за такова нещо?). Така че — мили дечица — забравете за въображаемите възможности на еволюцията, която ни обещава, че след няколко хилядолетия човечеството ще се промени неузнаваемо и всички ще бъдат така коректни, та няма да се налага коректността да се нарича «политическа». Накрая ще завърша с една мисъл на Франсис Фукуяма: «Човешкият живот се оказва в плен на любопитен парадокс — той сякаш изисква несправедливост, защото борбата срещу несправедливостта е онова, което извиква най-висшето у човека.»

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи