В началото бяха чертите и резките на един възраждащ се народ

В началото бяха чертите и резките на един възраждащ се народ
Светлият ни 24 май наближава пак и отново всяко българско сърце прелива от вълнения; спомени нахлуват за нестройни детски редици, за море от пъстри цветя, за обточени с гирлянди портрети на първоучителите ни, за нашето а, б; за светла бъднина в далечината. Покрай вълненията, спомените и мечтите забравяме често, че историческите събития, които са в основата на честванията, посветени на светите братя Кирил и Методий, на славянската писменост и на българската просвета и култура, се подлагат днес все по-често на преоценка, понеже нови исторически извори го налагат.

 

Не, и дума не може да става, разбира се, да подлагаме на съмнение колосалната историческа роля на солунските братя за славянската просвета и за българската култура; по-скоро се налага – поради разнообразието от нови исторически сведения – да разширим представата си за Българския златен век.

 

През 1852 г. българинът на руска служба Спиридон Палаузов написва в Санкт Петербург едно от първите български исторически съчинения – „Векът на българския цар Симеон”, и там той обосновано представи идеята си за времето от налагането на християнството в България при княз Борис-Михаил (852–893*) до края на царуването на неговия син Симеон Велики (893–927) като „Златен век” поради необичайното развитие на писмеността и изкуствата в България по това време. Изглежда, че е време да разширим значително времевия отрязък, в който Спиридон Палаузов помести Българския златен век; вероятно множеството нови данни ни дават право да го разположим сега от началото на ІХ в. още.

 

Български владетел победител, изображение върху кана №2 в съкровището от Надь сент Миклош, събрано в пълния му вид след средата на IХ в., Художествено-исторически музей, Виена

 

За нас е безспорно, че рамката от половин век е вече тясна. Причините, поради които ще трябва съществено да я разширим, всъщност повече от четири пъти – до началото на ХІ в., са в съдържанието на понятието, определено от Спиридон Палаузов – единствено „успехите в литературната дейност“ във времето след приемането на християнството в България, т.е. след 865 г. Несъмнено е, че не съществува друго време в цялото Българско средновековие, през което да бъде достигната бляскавата литература на Симеоновото време, усилният литературен кипеж тогава. Но ще е погрешно, ако твърдим и мислим, че тази литература изниква на голо поле. Дори бегъл поглед върху литературните постижения, отразени в надписите върху камък на старобългарските владетели, са именно тази основа, върху която по-сетне ще се развие българската литература в Симеоновото време. И това е съществено основание за разширяване на долната времева граница на понятието „Златен век“.

 

Днес ние не можем да премълчим политическото могъщество на България като фактор от първа величина за културното въздигане на страната и така, макар и предварително, да разширим времевата рамка на Златния век до времето на съществуването на Имперска България – от самия край на VІІІ в. до първите две десетилетия на ХI в. (вж. Свързани текстове). Защото практическото приложение на българската имперска доктрина в началото на VII в. е според нас най-съществената причина за възникването и установяването на българската културна хегемония. Наистина, според сведенията, с които е разполагал в своето време, Спиридон Палаузов определя друга най-съществена причина – приемането на християнството.

 

Внимателното вглеждане в известното ни днес обаче ще ни увери, че не само старобългарската литература, която е била известна на Палаузов и на основата на чието развитие той най-вече формулира понятието „Златен век“, но практически всички други културни явления от времето на IХ–Х в., които днес познаваме, излизат рязко извън половинвековната времева рамка, определена от него. Развитието на българската архитектура, възникването и развитието на градовете, философската и правната мисъл, скулптурата, живописта и всички други изкуства, обработката на скъпи метали и изработката на керамика, всичко това са процеси, които достигат върхови постижения още в самото начало на IХ в., при това главно под влияние на приложението на вече формираната българска имперска доктрина. Ще видим, че имперското владетелско самочувствие на цар Симеон Велики има своите предшественици у владетелите от първата половина на IХ в., които също имат самочувствие на императори.

 

Приемането на християнството, разбира се, както и великото дело на светите братя Кирил и Методий внасят съществено ускорение в развитието на Българския златен век, но тези промени не са из корен, те усилват културното развитие неимоверно, облекчават хилядократно разпространението на старобългарската книжнина, извеждат на съвършено нов етап научната и образователната деятелност, но по своята същност всички те са продължение на процеси, които са вече започнали повече от половин век по-рано, в това ще се уверим, когато се вгледаме по-обстоятелствено във всеки един от тях поотделно.

 

Дворецът на българските владетели в Плиска след първата четвърт на IХ в., графична възстановка на арх. Ст. Бояджиев. На преден план – т.нар. Омуртагова тронна зала, изградена върху част от основите на т.нар. Крумов дворец (вдясно) и дворцовото светилище. На заден план – жилищните сгради, владетелската къпалня (в дъното вляво), стопански сгради, помещенията за личната дружина на българските владетели, както и светилище, разположени зад масивен тухлен зид. Някои елементи от възстановката могат да предизвикат несъгласие, като разположението на т.нар. Каменна библиотека, за която преди време предположихме съвсем друго местоположение. Трудно е също да се съгласим с умалените пропорции на тухлената цитадела, която, макар и в далечина, би трябвало да е значително по-едра.

 

Създаването на имперска по своя характер архитектура в Плиска е част от програмата за утвърждаване на българската имперска доктрина, тази строителна активност е неразделна част от Българския златен век – от първите нетрайни опити за имперска архитектура с дървени строежи, през сградите в opus quadratum и свръхскъпия оpus latericium (тухлата е най-скъпият строителен материал през цялото доиндустриално човешко общество), които карат зрителя да се чувства малък и незначителен, до архитектурната цветност и имперската пищност на Велики Преслав.

 

Всички тези елитни строителни техники трябва да внушат на зрителя идеята за непреходността на политическата мощ и културното превъзходство на България и на българите както преди 865 г., така и след това. В действителния си завършен вид те наистина са постигали желаното. Впечатлението, което тези смайващи градежи са имали върху съвременниците им, е описано картинно от Йоан Екзарх в неговия „Шестоднев“.

 

Първоначално градежите, включително владетелската юрта, в Плиска са дървени. Опитът за внушаване на имперската идея по този начин обаче е нетраен, ако трябва да сме справедливи, той не е и особено сполучлив. При кханасюбиги Омуртаг и насетне централната част на Плиска не познава други цветове освен сивото на блоковия градеж и на оловните покриви и обшивки и тухленочервеното на владетелската резиденция.

 

Посетителят на втората българска имперска столица – Велики Преслав, пък трябва да се чувстват потиснат, смазан от архитектурната цветност и имперската пищност на българската столица. И точно така трябва да бъде, колосалните градежи и в Плиска, и във Велики Преслав имат обща цел – те въплъщават в себе си с различни средства българската имперска идея.

 

Старобългарските знаци, наричани често руни, се усъвършенстват постепенно и в края на съществуването си, изглежда, се подчиняват на общоприети правила за съставянето на кратки текстове с тях. Единичните знаци имат различно предназначение – от родови знаци до цифри, числа и притежателни означения. В средата: Знак, известен условно като „ипсилон с две хасти“, врязан върху камък от настилката в Двореца на българските владетели в Плиска, IХ в. Вляво: златен пръстен от Видин със старобългарски знак на щита, обозначаващ родова принадлежност, изглежда. Вдясно: Розета-печат (?) с рунни знаци; открита над южния басейн в Двореца на българските владетели, в археологическа среда, която може с увереност да се датира във второто десетилетие на IХ в. (средата датира времето, в което е засипан басейнът, а не времето на изработка на розетата); бронз; диаметър 38 мм; IХ в.; Плиска; Национален археологически музей – София. Най-вляво и най-вдясно: Надписи със старобългарски знаци върху тухла (вляво) и върху варовиков блок (вдясно). Докато първият надпис издава несигурната ръка на ученик, то вторият надпис може да означава някакви указания, за местоположението на блока например; IХ в., Плиска.

 

Напълно безспорно е, че появата и разпространението на рунната писменост е явление колкото всеобхватно, толкова и (почти) едновременно в Европа и прилежащите й части от Азия – от появата на най-ранните руни през I в. у древните германци до старобългарската писменост от VII–Х в. и до предположенията за дохристиянска писменост у славяните. От тази гледна точка появата и развитието на старобългарската рунна писменост е неотменима част от много по-широкообхватно явление.

 

Безспорно е, че приемането на кирилското писмо и огромните усилия по разпространението му от учениците на светите братя Кирил и Методий в България са следствие от налагането на християнството при княз Борис-Михаил през 685 г. Създавани ли са обаче книги до 865 г.? Несъмнено. Най-малкото защото преди да се прехвърли на камък, текстът на кой да е надпис от дохристиянско времето е трябвало да бъде съчинен на хартия или пергамент. Защо тези първоначални носители не са се запазили до наши дни, вероятно е понятно за всеки.

 

Разполагаме и с категорично указание за съществуването на документация, очевидно твърде обширна, във владетелската канцелария в Плиска, или където тя се е намирала през VII–VIII в. Това изрично е посочено в договорния надпис № 43 (по Веселин Бешевлиев, Първобългарски надписи, С., 1979; НАМ инв. № 366) от времето на великия господар Омуртаг, където се среща думата „хартия“, употребена в смисъл на първоначален носител на договора, издълбан по-сетне върху мрамор. Впрочем това едва ли може да учуди някого, старобългарската Каменна библиотека има наистина само представителен монументален характер, тя е неприложима във всекидневния, в деловия живот.

 

А ако съществуват – поне във владетелската канцелария – образовани в старобългарско писмо люде, които да съставят надписи върху „хартия” и камък, то непременно ще трябва да се предположи и наличието на място, на което те да получават съответните знания и умения.

 

Голямата базилика в Плиска и нейната обител (въздушна снимка) са изградени през последната четвърт на IХ в. Плановата схема, местоположението на двуетажната сграда и обширният двор от изток към нея, както и добитият при археологически разкопки подемен материал – многобройни писала, закопчалки за книги, инструменти за разчертаване на линиите на пергамента, светилници, определят комплекса южно от Голямата базилика като главно средище на Великата българска школа в Плиска (с положена жълта маска на изображението). Може да се предложи по аналогия със старобългарските светилища, че това образователно средище също възниква върху и/или в близост до по-старо „училище“ по рунно писмо.

 

Нека накрая да ни е позволено да представим тук още едно предположение. Добре известно е, че почти всички прабългарски светилища са преобразувани, даже по няколко пъти, в християнски църкви. Тогава ще е логично и образователното средище, свързано със старобългарската писменост, да се преобразува в училище, в което се преподава новата „християнска“ кирилска писменост. Така ранната средна „школа“ в Плиска до началото на последната четвърт на IХ в. би трябвало да се търси около Голямата базилика. Само времето може да покаже дали е било основателно това предположение.

 

___________

* Поради наличието на нови археологически и сфрагистични находки вече няма да говорим за отказване на княз Борис-Михаил от престола и за самостоятелно управление на княз Владимир-Расате; както по всичко личи, старият княз наистина се е оттеглил в някоя от плисковските обители, но без да се отказва от властта си – тя само е била прехвърлена временно на Владимир-Расате.

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/komentari/51868-bylgariq-shte-dochaka-svetla-bydnina

(България ще дочака светла бъднина)

http://glasove.com/categories/komentari/news/silata-na-vyzrodeniya-narod-ili-kakvo-chestvame-na-24-maj

(Силата на възродения народ или какво честваме на 24 май)

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Питекантроп

    23 Май 2017 20:47ч.

    Нека не забравяме, че не само славянската писменост, човешката цивилизация се е зародила по нашите земи. Преди 7 милиона години. В Чирпан се е появил първият човек. А учените са му дали името Грекопитек. Защо гръкомаймуна, щом всъщност е българин, отговор няма!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Моторист

    23 Май 2017 21:02ч.

    Гръкопитек е защото така е прието в науката. Името е по първата находка. В случая тя е в Гърция и така е влязла в научно обръщение.Ако най-напред беше открит тоя зъб в Чирпан, а после в Патра, тогава човекоподобното щеше да се казва булгаропитек.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Adolf

    23 Май 2017 21:44ч.

    "В Чирпан се е появил първият човек. А учените са му дали мето Грекопитек." Абсолютно невярно.Първата такава маймуна се е появила в Украйна и са и дали името УКРОПИТЕК.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ей що обиждаш адулф хитлир бей маймун

    23 Май 2017 22:34ч.

    знаш кат та запукам с штурмгешуца я питай рашаните ка им течи кръф ут сички дубки

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Химнът на Кирил и Методий на ШЛЬОКАВИЦА:

    23 Май 2017 23:13ч.

    Mar6 napred, o s@viwili se xora,/ Za b@de6tiq wi mar6 napred,/ Prigotwete s@dbata si na slawa,/ 4rez wolqta na bukwite deto dowedoxte./ / Mar6 do mo6tnite poznaniq,/ Neka wa6iqt d@lg da b@de wa6 woda4!/ Pris@edinete se k@m domakinstwoto na drugi narodi,/ Bog winagi 6te e do was./ / Otiwaj! Za6toto kakto sl@nceto e poznanie,/ Du6ata ti ivw@rlq l@4ite si./ Otiwaj! Narod@t nqma da zagine,/ Kogato istinskoto obu4enie oswetqwa dnite mu./ / wedn@v neizwestni i neqsni,/ Zaemete mqstoto si w Istoriq./ Neka dux@t wi uprawlqwa w stranite/ Ti se pokori w pobedata./ / Po tozi na4in dwamata bratq nas@r4awat/ Na6ite xora otdawna./ O, zapomnili stari wremena,/ O, sweti dni!/ / B@lgariq nqkoga e sledwala/ Towa naj-dostojno zawe6tanie,/ I izw@r6eni dela na slawata/ w triumf i zatrudnenie./ / Za6toto ima6e wreme na wlast,/ Sled towa ot4aqno otpadna,/ I wse pak neprestanno posledwa/ Kakwo nqkoga e bilo w@zloveno./ / Ima6e momenti, kogato na6ite pisma/ Razprostranenie b@rzo i 6iroko,/ I te podxranwat 4owe6koto u4enie/ S m@drostta, koqto kriqt./ / Sled towa dojdoxa t@vni i robski godini,/ Kogato gorniqt balkanski sin/ Trqbwa6e da se pokloni pod igoto/ Na bezmilostniq Osman./ / No dux@t na naroda/ winagi t@rsex podkrepa w teb/ M@drecite! Sled xilqdoletie/ Glas@t wi wse o6te zwu4i silen i wqrno./ / O, spasiteli na naciq/ w naj-mra4nite dni na gibel!/ w@zw@rnete duxa si/ Spq6tata w naj-d@lbokata mrak!/ / O, wie 6ampioni na istinskata wqra,/ wragowe na razmirici i l@vi!/ wie, apostolite, wd@xnoweni ot Boga,/ Swetli zwezdi w slawqnskoto nebe!/ / wie, sweti Kiril i Metodij,/ Ti 6te b@de6 blagoslowen tri p@ti po-gore!/ Otci na b@lgarskoto obu4enie,/ Proizwoditeli na ezika, kojto obi4ame!/ / Xorata 6te se powtarqt zawinagi/ Twoite dwe imena w@w wseki klimat/ I slawqnite zapazwat wa6ite silni/ Izkazwaniq do kraq na wremeto!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Репей

    23 Май 2017 23:34ч.

    ЦИТАТ: "Създавани ли са обаче книги до 865 г.? Несъмнено. Най-малкото защото преди да се прехвърли на камък, текстът на кой да е надпис от дохристиянско времето е трябвало да бъде съчинен на хартия или пергамент." ////////////////////////////// На хартия няма как да има писани чернови, защото за първи път в Предна Азия хартия започва да се произвежда през втората половина на VIII век в Дамаск. Да се смята, че е имало търговски контакти между България и Халифата (и то през главата на Византия) през 8-9 век е недоказуемо.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съгласна

    24 Май 2017 0:04ч.

    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ! Честит 24 май и на работещите в ГЛАСОВЕ и на авторите, които пишат тук!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! Честит 24-ти май!

    24 Май 2017 11:55ч.

    Христо Ботев за делото на Кирил и Методий http://septemvri23.com/botev_za_deloto_na_kiril_i_metodii/ 24 май: Тъжни мисли за културната деградация през българския преход към капитализъм http://septemvri23.com/vasil_prodanov_24mai/ Из книгата „Срещи с Буров“, София, 1992, с. 181: Филов… беше говедо на куб, не на квадрат. Животно. Забрани през 1942 година да се чества Свети Свети Кирил и Методий. Това човек ли е? Българин ли е? …Той обиди България, българина… http://glasove.com/categories/novini/news/chestvame-denya-na-bylgarskata-prosveta-i-na-slavyanskata-pismenost

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    24 Май 2017 14:06ч.

    Те тоя път не съм съгласен с уважаемия автор. Идеята посетителят да се чувства потиснат и смазан от "архитектурната цветност и имперската пищност" на чуждата столица датира от времето на Ур, Вавилон и Тива, макар че Александър Македонски, като ги завладял, не си дал зор да гради главозамайващи дворци в Пела, а пък Чингис Хан и Тимур Ленк изобщо не се притеснявали да приемат посетители в юртите си, където посетителите влизали пълзешком, ако искали да излязат. Освен това, на всички древни тухли има черти и резки, които са търговската марка на производителя - по туй недемократично време на държавните поръчки се гледало сериозно и доставчикът на некачествени материали можело да бъде одран жив (Хамурапи) или бит с пръчки до смърт (Дванайсетте таблички). И на мен ми се ще да сме имали страхотна материална и писмена култура, различна от византийската, ама тц. Варварско подражание. Осмелявам се да препоръчам на дълбокоуважаемия автор да се зарови в нумизматиката - тя е квинтесенция на държавата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пенчо

    24 Май 2017 14:32ч.

    Честит празник и от мене! Да пребъде България!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пенчо

    24 Май 2017 14:34ч.

    "нумизматиката - тя е квинтесенция на държавата" Е, чак пък :) И защо точно нумизматиката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    24 Май 2017 16:27ч.

    Да се опитам да обясня. Нумизматиката е история на металообработката - копане, топене, пречистване, сплави, горещо и студено коване, сечене - меч или връх на копие се прави за минути, монета се сече за три-шест месеца, даже ако имаш подръки находище от електрон. Монетите на Сиракуза от времето на Архимед (Хиерон ІІ) са удивителни по рисунък и детайлизация - неповторими от съвременната металургия, макар че фалшификаторите много се стараят - оригинална тетрадрахма с квадрига струва майка си и баща си. Досега никой не се е мъчил да имитира древногръцките монети с микропортрети, които също струват майка си и баща си. Тогава са били убедени, че парче метал с определена тежест си струва един (или два, без значение) коша зърно. Римските монети са груба имитация на елинските; византийските са още по-груба имитация на римските; българските ще възникнат след петстотин години и ще бъдат груба имитация на византийските (костадинките). Междувременно българите ще почнат да уповават на вносни оръжия, поради отсъствието на собствена металургия, и ще апнат дръвцето. Въпроси?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пенчо

    24 Май 2017 22:37ч.

    Отзад напред. За вносните оръжия си прав донякъде, за отсъствието на собствена металургия - не си. Не само със значителни металургични мощности разполага Средновековна България, но и със сложна система за изработка на оръжия от металургичен полуфабрикат (крици) вътре в крепостите - Великата лавра в Търново, крепостта над Севлиево (разкопки на покойния Симеон Симеонов), Мелник (по Ключкото дере), Никопол и още къде ли не. Може би малко късно у нас идва трислойното желязо, изобретено на Запад, поради което се и налага внос на оръжия, забранен специално от Иван Асен ІІ. Това изоставане компенсират сасите - преселници от германските земи на Балканите, които донасят технологията на трислойното желязо за изработка на мечове преди всичко, а после и на по-здрави оръдия на труда най-напред в Средновековна Сърбия, а след това и по българските земи. Наследници на сасите населяват Западна Стара планина (Чипровско). За изработката на монетите също не мога да се съглася напълно, защото това е въпрос естетически, художествен, а не само технологичен. Освен това ако твърдението ти, че "българските ще възникнат след петстотин години и ще бъдат груба имитация на византийските (костадинките)" е отчасти вярно за края на ХІІ в. (първите български монети на цар Теодор-Петър), а за костадинките не е вярно, то през ХІV в. българските монети са досущ на нивото на византийските.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    26 Май 2017 9:46ч.

    Имам предвид металургия, способна да осигури въоръжението на 40-50 хиляди души, със съответния запас. Тука влизат и наплатите на колелетата, и скобите за съединяване на гредите в конструкцията на метателна машина, и главите на тараните, и прочее. Без собствен добив на желязна руда няма как да се получи. Естетиката си е естетика (изображенията на византийските монети са по църковния канон), а технологията си е технология - дори монетите от нископробно сребро, сечени от някои древногръцки владетели, нямат пукнатини, докато при византийските това е нормално явление.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • лош

    26 Май 2017 10:00ч.

    Путин ти "взел" азбуката ли ?! Никой не може да ти вземе това, което нямаш и никой на сила не може да ти даде нещо! "Македонците" са българи приели географското название на областта, в която живеят, но вече НЕ ИЗПОЛЗВАТ КИРИЛИЦАТА, ерго не ги е еня за нея! Така, че без истерии моля!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    26 Май 2017 10:48ч.

    Голямото значение на този празник е в нашето Възраждане, защото той е част от усилията ни да наложим своята национална и културна идентичност в една империя с друг език, религия и враждебно отношение. Обаче обособяването ни с подчинена на държавата църква, със собствен богослужебен език и азбука, споделена към този период от не по-напреднали от нас съседни народи ни е поставила в културна изолация. Най-напредналата сила в региоба, Византия е в многовековен културен упадък, не на последно място и заради ортодоксията си. Парадоксално върху територията на Гърция, дала векове преди това най-блестящите учени, философи и творци на света. Вместо шедьоврите на Фидий, Праксител и Скопас, плоски стандартизирани изображения на светци; вместо прекрасните дори в руини гръцки храмове, повтарящи се, мрачни и нехармонични кръстокуполни църкви. Вместо философия, схоластика. В същото време Европа улеснена от обединената си църква и общия език за комуникация - латинския, обменя философски идеи, технологии и културни постижения. В девети век Кирил и Методий и учениците им разпространяват познанието в Моравия, четири века по-късно в Прага вече има университет. Ние сме се ограничили до преписи на евангелия и требници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    26 Май 2017 11:15ч.

    Всъщност голямата положителна роля на кирилицата и православната ни религия е през Възраждането, когато те ни отварят пътя към световните постижения на руската култура, която да не забравяме това, ги дължи не на последно място и на отварянето на Русия към Европа след Петър Велики.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пенчо

    26 Май 2017 11:35ч.

    Муйо,не те разбирам. Защо реши, че в Средните векове България не добива желязна руда? Вярно, че няма достатъчно проучвания на средновековни рудници, но поне сасите в Западна Стара планина развиват усилна рудокопаческа дейност, ако не друго. В същото време криците, които се намират при разкопки навсякъде в градовете от Второто българско царство, все от някъде е трябвало да се вземат, нали? Наличието на огромно количество крици е доказателство и за наличието на обогатителни съоръжения, които очевидно са се разполагали в близост до рудниците, както е и днес. На всичкото отгоре подградията на средновековните ни градове не са проучвани почти и това което имаме като брой железарски работилници е незначителна част от общото количество работилници.Вероятно железодобивните и железообработващите мощности в Средновековна България многократно надхвърлят твоето условно число от 40-50 хиляди. Технологичните постижения в античните монети не знам как се съотнасят към темата, която обсъждаме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пенчо

    26 Май 2017 11:38ч.

    Налюдател, напълно си прав за Възраждането, но и него нямаше да го има без духовните ни постижения през Ранното средновековие.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    26 Май 2017 17:43ч.

    Именно, Пенчо. И ти визираш Ранното средновековие, а не късното. Тогава с Европа сме равни. Дори сме център на славянската култура. После не. Божествена комедия, катедралите в Шартр, Амиен и Солзбъри, Бокачо и Чосър, Джото, Бейкън и Окам са отпреди падането ни под турско робство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пенчо

    27 Май 2017 14:36ч.

    Не сме много равни през Ранното Средновековие със Западна Европа. Югоизточна Европа (включително и Византия) е настигната технологично и отчасти икономически чак през ХI в.И да, преставаме да бъдем център на славянската култура, вярно е , но единствено по политически причини след унищожаването на Първото българско царство.Не съм много сигурен кое от двете "робства" - византийското или турското е по-пагубно за България. Второто българско царство е само подобие на Първото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи