Трудовите лагери в Северна Корея днес

Трудовите лагери в Северна Корея днес
Ново изследване на Центъра за изследване на правата на човека в Северна Корея, направено на базата на дълбочинни интервюта, разкрива подробности за условията на живот в севернокорейските трудово-изправителни лагери в Чонгори и Кечхон.

 

Ким Чен Ун, който е генерален секретар на Корейската работническа партия и върховен главнокомандващ на Корейската народна армия ръководи страната от 2011г.

 

 

Северна Корея е основана през 1948 г., а официалното й име е Корейска народна демократична република (КНДР). Заема северната част на Корейския полуостров. На юг граничи с Република Корея (или Южна Корея), с която до 1948 г. са обединени в една държава. Строго охраняваната граница между двете държави следва 38-ия паралел. На север граничи с Китай и Русия, на запад – с Жълто море и Корейския залив, а на изток – с Японско море. Населението й е близо 25 милиона души.

 

Северна Корея често е обвинявана от международната общност в системни нарушения на човешките права, включително мъчения в изградената мрежа от затворнически лагери. Еднопартийният режим не допуска създаването на политическа опозиция, свобода на словото, свобода на вероизповеданията и практикува колективно наказание за антидържавни престъпления, а прилага и смъртно наказание.

 

Съгласно официалната позиция на КНДР в страната няма никакви нарушения на правата на човека, доколкото съществуващият социалистически строй е избран доброволно от гражданите й и има за цел пълното задоволяване на материалните и духовните им потребности. В същото време от анализите на наличните данни много международни организации правят извод за тоталитарния характер на севернокорейската държава. Някои правителства и правозащитни организации като „Амнести Интернешънъл“ осъждат нарушенията на правата на човека в КНДР, а Общото събрание на ООН приема съответстваща резолюция, подготвена от страните, членки на ЕС. 

 

Гражданите на Северна Корея нямат право свободно да се движат в страната или да я напускат. По тази причина и поради затворената държавна политика, водена от правителството, информация за живота там се получава изключително от бегълци, успели по един или друг начин да прекосят границата. 

 

 

Видове затворнически лагери в Северна Корея

От техните свидетелства, а и от други източници, включително сателитни снимки, става ясно, че в Северна Корея съществуват три вида затворнически лагери. Едните се наричат гуал-ли-со, което в буквален превод от корейски означава учреждения за задържане, и всъщност са трудови лагери, предназначени за политически затворници, извършили престъпления срещу държавата и народа. На подчинение са на Отдела за държавна сигурност.

 

Най-поразителната характеристика на системата за задържане гуал-ли-со е философията за „колективната отговорност“, според която от свобода се лишават и родителите, сестрите и братята, децата, а понякога и внуците на „провинилите се“ политически затворници. Тази практика води началото си от изявление на „великия лидер“ Ким Ир Сен през 1972 г., че „разколниците и класовите врагове, които и да са те, трябва да бъдат изкоренени три поколения напред“. Тези лагери обикновено са разположени в долините на високи планини, често в северните провинции, и заради големите си размери са известни и като колонии. 

 

Другата важна характеристика е, че задържаните в системата гуал-ли-со не пребивават в следствен арест, не получават обвинение за извършено престъпление и не преминават през никакви юридически процедури, където биха могли да се противопоставят на обвинителите си и да получат правна защита. Предполагаемите нарушители и роднините им просто са отвеждани от домовете им, обикновено посред нощ, и закарвани директно в съответните лагери, където са подложени на нечовешки условия, крайно тежък труд и са държани умишлено на границата на глада. Системата гуал-ли-со не предвижда „превъзпитание“, защото не се планира връщането на затворниците в обществото.

 

По думите на бивши надзиратели и полицаи, избягали от Северна Корея, се наблюдава тенденция за постепенно обединяване на трудовите лагери за политически затворници. Някои са слети, други са закрити, най-вече заради близостта си до китайската граница, а задържаните в тях са преведени в други лагери. Според различни източници понастоящем в Северна Корея са останали да функционират между три и пет такива лагера. Затворниците в тях фактически се явяват жертви на незаконно задържане и на жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на международното право.

 

Вторият вид затворнически лагери в Северна Корея се наричат кьо-хуа-со, което в буквален превод от корейски означава учреждения (или центрове) за превъзпитание, и всъщност са трудово-изправителни лагери. Теоретично названието предполага, че в тези лагери акцентът пада върху поправянето и превъзпитанието на престъпниците чрез полагане на труд, че става дума за рехабилитация и социална адаптация. Но свидетелствата на хора, пребивавали в системата кьо-хуа-со, доказва, че теорията няма нищо общо с практиката.

 

Единственият „възпитателен“ или „просветителски“ елемент в тези учреждения е принудителното изучаване и наизустяване на изказванията на Ким Ир Сен и Ким Чен Ир и организирането на събрания, обикновено вечер, когато затворниците вместо да си почиват, застанали на колене признават свои въображаеми грешки и се „самобичуват“. 

 

Трудово-изправителните лагери попадат в ресора на Министерството на народната сигурност и са на пряко подчинение на съответните му подразделения в провинциите, където се намират. 

 

Главното, което отличава задържаните в кьо-хуа-со от затворниците в гуал-ли-со, е, че първите преминават през места за временно настаняване, известни като джип-гйол-со, каквито има във всички провинции под юрисдикцията на подразделенията на Министерството на народната сигурност, през предварителен арест и разпити, получават обвинение и биват съдени, като присъдите им в зависимост от тежестта на престъплението са лишаване от свобода и изправителен труд за определен или неопределен срок. Според Наказателния кодекс на Северна Корея с изправителен труд за неограничен срок се наказват седем углавни престъпления: заговор за сваляне на правителството, тероризъм, държавна измяна, тайно нанасяне на щети/вреди с цел подкопаване на устоите на държавата, предателство към народа, контрабанда и незаконна търговия с наркотици и предумишлено убийство.

 

Престъпленията от общ характер водят до наказания с изправителен труд за определен срок – между една и петнайсет години. Визираните престъпления са уредени в Глава 3 (престъпления срещу държавата и народа), Глава 4 (престъпления, разрушителни за системата на националната отбрана), Глава 5 (престъпления, увреждащи социалистическата икономика), Глава 6 (престъпления, обругаващи социалистическата култура), Глава 7 (престъпления, увреждащи административната система), Глава 8 (престъпления, нарушаващи колективния социалистически живот), Глава 9 (престъпления, увреждащи живота или собствеността на гражданите) от Наказателния кодекс. Тези присъди се изтърпяват в кьо-хуа-со, като там се изпращат лицата, преминали през съдебно дело. По-леките престъпления, уредени в Глави 4–9 от Наказателния кодекс, се наказват от съд или от прокурор с принудителен труд в срок от шест месеца до една година, който се полага в трудововъзпитателни лагери, наричани но донг данг йон де.

 

Наказанията могат да бъдат отменени с извънредно помилване (по случай различни празници и чествания), подписано от първия председател на Комитета по национална отбрана, или с амнистия, постановена от Постоянния комитет на Върховното народно събрание. Не подлежат на помилване убийци, трафиканти на хора, незаконни търговци на цветни метали, лица, направили опит да избягат в Южна Корея. Възможно е при определени условия и намаляване на срока на присъдите – например когато се прецени, че затворникът е напълно превъзпитан или има образцово поведение. 

 

 

Нови данни за „превъзпитанието чрез труд“ в Северна Корея 

В началото на 2016 г. Центърът за изследвания на правата на човека в Северна Корея към Института за национално обединение оповестява обобщените резултати от проведените в периода 2010–2014 г. хиляда сто двайсет и пет дълбочинни интервюта със севернокорейски бегълци. Целта на изследването е да се направи преоценка на състоянието на правата на човека в кьо-хуа-со, като се разглеждат условията на живот основно в двата трудово-изправителни лагера в Чонгори и Кечхон. Акцентът пада върху тях по две причини.

 

Първо, известно е, че там са настанявани основно репатрирани в Северна Корея бегълци. И второ, наличието на изобилна информация за кьо-хуа-со в Чонгори и Кечхон дава възможност за относително обективен анализ, тъй като 120–130 души от интервюираните са изтърпявали присъдите си или последователно в двата лагера, или са пребивавали по два пъти в единия от тях. 

 

Най-масовото престъпление, заради което севернокорейци са изпращани в трудово-изправителни лагери, е „преминаването на реката“ – става дума за плитката река Тумънджян, която отделя Северна Корея от Китай. Преминаването на тази река е равносилно на незаконно прекосяване на границата, което и в двете посоки се смята за престъпление съгласно чл. 221 от Наказателния кодекс и се наказва с престой в трудововъзпитателен лагер за срок до една година. При утежняващи обстоятелства нарушителите подлежат на изпращане в трудово-изправителни лагери за срок между две и три години, а след промените в Наказателния кодекс през 2009 г. – за пет години (и повече).

 

Най-често такива нарушители ги изпращат в кьо-хуа-со в Чонгори и в Кечхон. Това е така, защото повечето севернокорейски бегълци, пристигащи в Южна Корея, идват от граничните райони на провинция Северен Хам гьонг бук до, предимно от Хйо рьонг, Мусан, Чънг джин, както и от провинция Янг ганг, например от района на Хйе сан. Ако бъдат репатрирани, те са задържани най-напред в Шин ъи джу, Он сънг, Ман по, а след това са изпращани в местата за временно настаняване в съответните провинции, преди да бъдат затворени в трудово-изправителните лагери в близост до родните им места. Но не във всяка провинция има трудово-изправителни лагери, както е в провинция Янг ганг.

 

Затова тези хора са изпращани в лагерите в Кечхон, Джонг сан и Хам хунг.. По тази причина в кьо-хуа-со в Чонгори 70–80 % от жените затворнички са настанени с присъди заради нелегално прекосяване на границата. Така например през 2007 г. шест души от интервюираните са осъдени за незаконно прекосяване на границата на три години изправителен труд, а един човек – на две години и половина. През 2008 г. дванайсет души са осъдени на три години изправителен труд, през 2009 г. трима души са осъдени на същия период, а през 2010 г. четирима души са осъдени на пет години изправителен труд, като всички са изпратени или в Чонгори, или в Кечхон. Други престъпления, заради които осъдените отиват в кьо-хуа-со, са кражба на държавна собственост, контрабанда и търговия с наркотици и грабеж на частна собственост. 

 

Въз основа на свидетелските разкази на бегълци от Северна Корея и на сателитни снимки се смята, че понастоящем в страната функционират деветнайсет трудово-изправителни лагера кьо-хуа-со.

 

 

Условията в кьо-хуа-со в Чонгори

Трудово-изправителният лагер в Чонгори (среща се и като Чонголи заради това, че в корейския няма всъщност разлика между р и л, но от друга страна, -ри означава село) се намира в община Мусан – част от град Хйо рьонг, в провинция Северен Хам гьонг бук до, и е под контрола на провинциалното подразделение на Министерството на народната сигурност (сателитна снимка №1). 

 

 

Разположението на този кьо-хуа-со в близост до границата с Китай предпоставя в него да се задържат голям процент репатрирани бегълци. Свидетелски показания сочат, че около 70% от пребиваващите там са затворени заради незаконно преминаване на границата. Първоначално е бил предназначен само за мъже, но между 2008 и 2010 г. са построени още бараки и е създаден и сектор за жени. Интервюираните не са единни относно броя на затворниците, но по обобщените данни трябва да са някъде между 3000 и 4000 души, като 800–1000 от тях са жени. Групирани са в пет отделения, като всяко отделение има по 10–12 части, а отделение №3 е женското. Мъжете се занимават с дърводелство, тухларство, различни производства, ремонти на автомобили, някои (отделение №2) работят в медните мини, намиращи се около километър и половина от основните сгради, добиват варовик (отделение №4) или руди (отделение №5). Жените основно се занимават със земеделие и скотовъдство или правят перуки.

 

Затворническите бараки в центъра за превъзпитание в Чонгори, наричан още и Лагер №12, са в ужасно лошо състояние и затова пребиваващите в тях живеят в нехигиенични условия. Липсата на храна, медицински грижи и лекарства води нерядко до смърт сред затворниците. В едно помещение (без система за отопление или разхлаждане) в обичайния случай са настанени между 35 и 60 души, като пространството е толкова малко, че те могат евентуално да седят в неудобно положение, но не и да легнат. Единствената тоалетна – клекало, в помещението е източник на отвратителна смрад. Въпреки нашествието от бълхи, въшки и дървеници надзирателите и затворническите власти не предприемат никакви мерки и така затворниците често изобщо не могат да спят нощем. За да се справят с положението, много от задържаните използват препарати, купени извън лагера.

 

Питейна вода не им се полага, така че са принудени да извличат вода от потоци. Да не говорим за сапун или дрехи. Само около 30% от затворниците получават някакво работно облекло, а останалите използват или преправят дрехи, донесени отвън. Но най-страшното изпитание за всички е гладът. Недостатъчната като количество и качество храна води до системно недохранване. Ако членовете на семействата им не ги посещават, те са обречени на смърт от слабост и/или болести.

 

Според указанията дневната дажба следва да е 430–450 грама царевица, ориз и „солена супа“. По думите на интервюираните обаче са получавали не повече от 300 грама сурови царевични зърна, примесени с камъчета, и воняща вкиснала оризена каша, доста водниста, за да тежи повече – „храна за кучета/животни“, а сол изобщо липсвала, защото се смятало, че „солта ще даде сили на краката“ им и те ще могат да избягат. И въпреки това те използват излаза: „храната е пари“. От оскъдните дажби успявали да отделят храна, за да я разменят срещу дрехи, обувки, сапун и други неща от първа необходимост вътре в лагера. 

 

В Лагер №12 има три болнични бараки – по една за болните от туберкулоза и хепатит и третата за затворниците с влошено общо състояние, която винаги е претъпкана дотам, че пациентите често се хранят заобиколени от трупове. На практика медицински услуги всъщност няма дори когато става дума за получена рана или травма по време на работа. При тези нечовешки затворнически условия поне по един-двама души умират дневно – от слабост или от болест, най-вече туберкулоза. Срещу инфекциозните заболявания, като треска например, също не се предписват медикаменти. Ако затворникът не получи от роднини, т.е. от хора извън лагера, лекарства, той изобщо няма как да подобри здравословното си състояние.

 

По правило работното време е определено от 8 до 18 ч., като на обяд за хранене и почивка са предвидени два часа – от 12 до 14 ч. Реално обаче, както свидетелстват избягалите затворници, през лятото се работи от 6 ч. сутринта до 19 или 20 ч. вечерта, а през зимата – от 7 до 18 ч., т.е. средно по 12 часа дневно. А ако затворникът не си е изпълнил дневната норма, той или тя продължават да работят, докато я изпълнят. По отношение на заплащането на труда само някои от интервюираните споделят, че при освобождаването си от лагера са получили полагащите им се заплати. 

 

Глад, каторжен труд и изтезания – това са основните характеристики на севернокорейските лагери и т.нар. център за превъзпитание в Чонгори не прави изключение. Физическото насилие се извършва от надзирателите и груповите ръководители. За неспазване на вътрешния ред се налагат различни наказания – от прехвърляне в наказателно отделение през намаляване на дажбите храна, нощни дежурства (т.е. лишаване от сън) до изолиране в единични килии в рамките на седмица. В наказателното отделение се изпращат онези затворници, които са хванати в опит за бягство, в кражба на храна, пушене и др. Прекарват там до шест месеца, като в това време нямат право на посещения отвън. Условията на труд за тях са още по-жестоки, в резултат от което голяма част от тях умират. 

 

Не липсват и публични екзекуции – най-вече на заловените при опит за бягство или извършителите на убийства в рамките на лагера. Екзекуциите се извършват от отряд от седем стрелци, които изпразват пълнителите си в тялото на жертвата. Обикновено това става на празното място пред основната сграда, като след разстрела останалите затворници са принудени да обикалят в кръг двора, за да гледат окървавеното тяло за назидание. „Всеки един в кьо-хва-со видя тялото. Направиха го в района на Първа група. Мъжът беше на ръба на смъртта още преди екзекуцията, след това го застреляха. Всеки затворник трябваше да мине покрай мъртвото тяло и да го погледне. … След това надзирателите накараха всички ни да напишем есе, в което да направим оценка на екзекуцията. Трябваше да опишем какви чувства сме изпитали във връзка с екзекуцията, просто какво сме изпитвали…“, разказва човек, пребивавал в Чонгори от април 2010 до януари 2013 г.

 

Повечето хора, успели да избягат от Лагер №12, заявяват, че не са били свидетели на случаи на сексуално насилие. Що се отнася до бременните жени – или са затваряни, след като принудително направят аборт в предварителния арест, или са освобождавани да родят и след един-два месеца отново са връщани в лагера. Принудителните аборти се извършват винаги, когато се подозира, че бащата на детето е китаец. Жените, за които се смята, че носят „китайски деца“, са прехвърляни в местата за задържане на подчинение на Отдела за държавна сигурност.

 

В заключение може да се каже, че смъртта в центъра за превъзпитание в Чонгори настъпва вследствие на физическа слабост и болести, както и заради липса на адекватно лечение след побой от страна на надзирателите или от загуба на кръв след прострелване при опит за бягство. Съгласно събраните свидетелства средно дневно умират по един-двама души от недохранване, насилие и различни заболявания. Два-три пъти годишно в лагера избухват епидемии от заразни болести като туберкулоза и треска – тогава дневно умират между трийсет и петдесет души.

 

Когато един затворник умре в болничното помещение, най-напред измиват трупа, а после го пренасят в нещо като склад, играещ ролята на морга. Веднъж седмично (в понеделник), разказват оцелели от лагера, моргата се изпразва, труповете се товарят в камион и на няколко курса се откарват в съоръжение за кремация, наречено бул манг сан, което се намира в планината. Според разказите на затворниците обаче огънят в пещта не бил достатъчно силен и телата не изгаряли напълно, затова често ги карали да разчленяват труповете, преди да ги хвърлят в контейнерите, а след изгарянето им пепелта била в такива огромни количества, че се налагало да я събират на огромни купчини. 

 

Семействата не са уведомявани за смъртта на своите роднини до момента, в който не изтече срокът на присъдата им. 

 

 

Условията в кьо-хуа-со в Кечхон

Трудово-изправителният лагер в Кечхон се управлява от подразделението на Министерството на народната сигурност в провинция Южен Пйонг ан – намдо и се намира в Як-су донг (dong означава квартал), квартал на град Кечхон (сателитна снимка №2). Обозначава се официално като Лагер №1. Има сведения, че е бил преобразуван от гуал-ли-со.

 

 

По описанието на интервюирани затворници в сградата с червения покрив (долу вляво на снимката) се намира администрацията, а помещението, в което се осъществяват срещите с посетителите е точно до централния вход при приемната. Сградите са стари и се рушат, защото са строени още по времето на японската колониална епоха (1910–1945 г.). Частните домове на надзирателите и семействата им са в близост до лагера.

 

Заради ограничения радиус на движение на задържаните е трудно да се получат точни данни за общия им брой, отново има разминаване в свидетелствата, но се приема, че са между 3000 и 4000 души. Отделени са районите за мъже и за жени, като има и обособени зони за осъдените на лишаване от свобода за определен и съответно за неопределен срок. Контактите между хората от различните зони са забранени.

 

Според Бялата книга за човешките права в Северна Корея в този кьо-хуа-со се настаняват предимно лица, получили по-тежки наказания, от които голяма част са жени, осъдени на изправителен труд за неограничен срок. Работните групи в женските зони се занимават със земеделие, скотовъдство, производство на трикотаж, оглеждане на плодове и зеленчуци и др. С изработка на трикотаж са заети основно жени, изтърпяващи присъда за неопределен срок заради нелегално прекосяване на границата или трафик на хора, за които има риск да се опитат да избягат. Тези жени са настанени в двуетажна постройка, нямат обособен работен район, а трябва да работят в килиите, в които живеят. Мъжете произвеждат тухли, различни видове обувки и ботуши, колани, кобури и др. или са изпращани във въгледобивните мини край лагера. 

 

Свидетелствата на избягалите затворници потвърждават като цяло, че трудово-изправителният лагер в Кечхон е специализиран най-вече в производство на обувки, дрехи и трикотаж. Преобладават жените, задържани за незаконно пресичане на границата, които плетат шапки, жилетки, покривки и други подобни изделия, често предназначени за износ.

 

Условията в Лагер №1 не зачитат човешкото достойнство. Помещенията са малки, подът е бетонен, няма отопляващи, респективно охладителни системи. Във всяка килия има воден резервоар и тоалетна, но поради недостига на питейна вода един затворник е натоварен да отговаря за разпределението на водните запаси. Той определя и реда за къпане, като взимането на душ е разрешено веднъж на пет дни. Затворниците не получават сапун, тоалетна хартия и други хигиенни консумативи освен от външните посетители.

 

Затворническите власти не взимат мерки за подобряване на хигиенните условия, което нерядко води до избухване на епидемии от заразни болести, които взимат множество жертви. Един затворник, престоял в лагера между юни 2011 и март 2014 г., разказва за епидемия от паратифоидна треска, по време на която умирали по десет души дневно. Заради оскъдните дажби храна лагерниците страдат от остро недохранване. Беглец, който е бил задържан от 2009 до 2012 г., свидетелства, че дажбата се състои от един черпак ориз, примесен с двайсетина процента боб. 

 

Повечето затворници се препитават от продуктите, донесени от семействата им. Когато роднини идват на посещение, се налага да носят големи количества храна, която се съхранява в специални складови помещения. Който няма посетители, рискува да умре от недохранване. По трима-четирима души умират дневно вследствие на заболявания, получени от недохранване. Жена, чийто съпруг е бил задържан от септември до ноември 2012 г. и е починал в лагера, свидетелства, че трийсет процента от донесената храна трябва да се предостави на надзирателите. Всеки месец тя носела по петдесет килограма брашно, като на всеки десет килограма давала на затворническите власти по три килограма. 

 

Независимо че в лагера има болнично помещение, никой от затворниците не получава адекватна медицинска грижа или лекарства дори когато се е наранил по време на работа. Същата жена обяснява, че съпругът й е починал вследствие на дълбока рана на главата, която не е третирана с обяснението, че „колкото повече кърви, толкова по-добре“, а операция не е извършена поради „липсата на лекари“. 

 

Работният ден в Кечхон започва със събуждането. Няма определено работно време, нито време за хранене – когато си изядат дажбата, се връщат на работа и трябва да довършат дневната си норма. Жена, престояла в лагера от 2009 до 2012 г., разказва, че са длъжни да изплетат по четири-пет шапки на ден или една жилетка на два дена. „Ако не успееш, цяла нощ те бият. А ако сбъркаш, разплиташ всичко и започваш отново. Работата е много тежка и уморителна.“ При неизпълнение на нормата или при некачествено изпълнена работа наказанията са бой, намаляване на дажбата храна, а в някои случаи писане на самоанализ и карцер. 

 

Сведенията за получени възнаграждение при освобождаването от лагера са противоречиви – някои свидетелстват, че не са получили никакви пари, други споменават за заплата от 50 до 70 вона месечно в зависимост от категорията труд. 

 

В кьо-хуа-со по принцип няма бременни, освен ако някоя жена е успяла да прикрие бременността си. В такива случаи се прекъсва изпълнението на присъдата и ги изпращат един месец преди термина да родят у дома, но няколко месеца по-късно трябва да се върнат отново в лагера. 

 

Ако надзирател насилва сексуално затворнички, го наказват или уволняват. Многобройни са обаче разказите за физическо насилие и смъртни случаи вследствие на рани от побой, нанесен от надзирателите. Основната причина за това е липсата на каквото и да било лечение. В едно от интервютата се описва жена, която е бита, защото много говори и не плете. Умира през лятото на 2010 г., двайсет дни след побоя, от загуба на кръв, понеже никой не й обръща внимание. Друга петдесет и седем годишна жена умира също след побой, въпреки че е преместена в болничното отделение и прекарва там две седмици, очевидно без каквито и да било медицински грижи. 

 

Когато затворник бъде хванат при опит за бягство, екзекуцията му е публична. „Видях го да се случва – спомня си човек, пребивавал в Лагер №1 от април 2009 г. до октомври 2011 г., – един беглец беше екзекутиран. Беше жена. Надзирателите накараха всички затворници да се съберем наоколо и ни казаха, че това ни очаква, ако се опитаме да избягаме.“

 

Обобщените данни показват, че смъртните случаи в изправителния лагер в Кечхон се дължат изключително на слабостта и лошото здравословно състояние вследствие на изнурителния труд и недохранването, както и на липсата на хигиена и медицински грижи, когато затворниците са станали жертва на „наказанията“ на надзирателите. Според едно от свидетелствата през 2010 г. всеки месец в групата, която се занимавала с плетене, умирали по десет жени. И отново семействата разбират за смъртта на своя роднина едва след изтичане на срока на присъдата му. Телата не се предават на близките, а се заравят в планината или се изгарят в близост до лагера от мъжете затворници. А преди това престояват колкото е необходимо в помещение, пригодено за морга, което е в приземен етаж под килии на жени затворнички. 

 

В заключение може да се каже, че събраните данни от тези над хиляда дълбочинни интервюта, направени със севернокорейски бегълци, потвърждават, че пенитенциарната система в Северна Корея не отговаря на международните изисквания, норми и стандарти по отношение на зачитането на правата на човека. В същото време това изследване е и първото, което дава толкова подробни данни за отвратителните условия, при които затворниците излежават присъдите си в трудово-изправителните лагери в страната, които в крайна сметка са получени не за углавни, а за престъпления от общ характер, и то най-вече за опити за бягство от КНДР. 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Georgi

    10 Юли 2016 20:35ч.

    НАТО защо не ги освободи тези хора? Така ми е жал

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Жалко за хората

    10 Юли 2016 21:35ч.

    Нищо по-различно от обикновен затвор в Латинска Америка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • СМЕХХХ

    11 Юли 2016 9:38ч.

    Да, да знаем - точно така пишеха на запад и за нас преди 26 г. Реалността е доста по-различна, ама кой го е еня... Но, от цялата статия възниква 1 въпрос - защо ние нямаме такива затвори за нашите родни политици ?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    11 Юли 2016 10:03ч.

    Запишете се за екскурзия в Корейската народно-демократична република. Ще ви покажат една напълно различна страна, нямаща нищо общо с описаното в статията. Ще посетите тематични спектакли, ще се поклоните в мавзолея, ще поднесете цветя на паметниците. Дано ви хареса.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КНДР симпатизант

    11 Юли 2016 10:42ч.

    Пропагандата срещу напълно суверенната КНДР става все по-смешна ! Добре е , че все повече хора започват да разбират това . Не знам какво е в техните затвори , но някакси знам , че в нашите едва ли е по-хубаво ! За Гуантамо да не говорим ... Всъщност - ХИЛЯДА пъти предпочитам престъпниците да са ВЪТРЕ в точно така описан затвор , отколкото да се договарят с прокуратурата след което да гърмят на поразия по махленски свади в Слънчев Бряг ! Или пък директно да си отпътуват от страната , необезпокоявани от никого с ЦЯЛ микробус с милиони пачки в Евро ; Което им гарантира доживотно добруване там някъде в Африка , откъдето НЕ МОГАТ да бъдат екстрадирани ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Борислав

    11 Юли 2016 13:15ч.

    Лагерите в Северна Корея са ужасяващи. Много за тях може да се намери в книгата "Империя на ужаса" на Канг Чхол Хуан, който е в такъв лагер много години, успявайки да избяга, доколкото си спомням, в началото на 90-те години на миналия век и е единствения избягал за период от около 20 години.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    11 Юли 2016 13:46ч.

    Ами имаше един филм, комедия - "Цирк", там Любов Орлова се возеше в открита американска лимузина, вятърът развяваше косите и, а имаше и песен - "Я другой такой страны не знаю, где так вольно дышит человек". А има ги и "Колимски разкази" на Варлаам Шаламов. Различни гледни точки, една страна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 123

    11 Юли 2016 14:50ч.

    Накратко да отбележа, в такива лагери са хора с обвинения за тероризъм, изнасилвания и убийства, поне така пише в статията. В България лицата извършили престъпления от горните категории свободно се разхождат, посещават скъпи ресторанти и се возят в скъпи лимузини. Затова в Северна Корея няма терористични актове и убийства, няма изнасилени деца. Дали е справедливо един убиец или изнасилвач да бъде в такъв лагер или да се разхожда в скъп морски курорт, преценете сами. Да ви кажа, че съм убеден демократ!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • BTW

    11 Юли 2016 22:03ч.

    Козякистка пропаганда..нищо повече...Да си гледат Тимътитита и Микитата....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • J.V.S.

    12 Юли 2016 8:57ч.

    Това писание ще да е поручено и платено от другаря троцкист и евреин между другого-СОРОС!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хм...

    12 Юли 2016 12:50ч.

    Трудно ми е да разбера ирационалността в мисленето на някой, който би защитавал Северна Корея. България никога не е стигала в историята си до такова ниво на репресии, контрол и ограничения на народа. Никога не е била толкова изолирана. Дори Сталиновият Съветски съюз през 37-а не е имал за враг целия останал свят. Това не е народна демокрация, това не е и комунизъм, а познатата азиатска деспотия. Северна Корея е едно туморно образувание, страна, в която на мястото на прокламираната власт на народа имаме наследствени монарси и безправни роби.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Борислав

    12 Юли 2016 15:37ч.

    В КНДР се практикува „колективната отговорност“ . А при нас се практикува "колективната безотговорност". Как би изглеждало подобно есе за БГ - например Милен Велчев решава да завлече държавата чрез държавния дълг, пуска го в Народното събрание, където нашите хора го гласуват, т.е то става колективно безотговорно решение. Допълнително Миглена Тачева - м-р на правосъдието, прокарва закон за амнистия на всички кражби. Дали е по-добре от Северна Корея??? Посочените имена са само пример, пълно е с такива безобразия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    12 Юли 2016 19:13ч.

    Бориславе, условният ти пример е твърде абстрактен. В Северна Корея първо нямаше да имаш възможността да напишеш това където и да било, а второ, единственото което би имал правото да направиш, щеше да е да повториш някой от лозунгите, одобрени от партията. Всъщност, несъгласието ти с политиката на държавата ти, щеше да ти донесе смъртна присъда. Дали оценяваш свободата на словото си?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • do observer

    12 Юли 2016 20:11ч.

    В Северна Корея на Борислав няма да му се налага да пише такива неща, защото там няма престъплението кражба. А много пенсионирани учители, инженери, лекари, научни работници оценяват свободата на словото, но то не може да ги нахрани или изпълни с достойнство и гордост, когато ровят в кофите за боклук на полуграмотните богаташи натрупали пари чрез "честен бизнес".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    13 Юли 2016 12:52ч.

    Какъв ужас! Eдинственото ми утешение е, че в Страната на Свободните (САЩ, естествено, макар че са на първо място в света по абсолютен и относителен брой на затворниците ) няма такива лагери и никой не кара затворниците да работят. Шегичка.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ......................

    09 Авг 2016 23:28ч.

    Най-голямо недоумение е възниквало в мен, когато американци с някакъв странен абсолютизъм са ме уверявали в ужаса на "нашия" комунизъм! ......... В Америка никога робството не е изчезвало, само са променялаи наименованието му! Кой днес в Америак е свободен?! ......... Голям майтам! Хванали са те в абсурда на живота на кредит и ти цял живот строиш кули, даже не от пясък! ..... Въпросът е да имаш застраховка, за кучето си, за покрива си, макар и не твой, за пералнята и ако умреш, не по правилата! .............. А те за Корея се загрижили! .................... А срещали ли сте виетнамец в Америка! ........... Е там вече промиването на мозъка е колкосално, слушаш и не верВаш! ................

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • .......................

    09 Авг 2016 23:32ч.

    Да не говорим, че в Америка затворите са частни, ....... бизнес на висота, .... адвокатите заработват здраво, ако осигурят материал за тях! ............... Всъщност, то и държавата САЩ е частна, какво да се чудим за затворите!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Велизар Пешев

    05 Апр 2018 23:38ч.

    Не мога да разбера хората, защитаващи КНДР независимо дали статията е пропаганда или не. Тази тиранична Корея, каквато само севернокорейците си знаят каква е (или пък не), не е въобще достатъчно изследвана. Ние може да критикуваме статията, но повярвайте едва ли е толкова лъжа написаното. Гледал съм клипчета в Ютуб за Северна Корея, където войниците буквално крещят и вдигат юмруци точно като готови за война, телевизията им е с една водеща, говореща гордо през цялото време пак крещейки. Гледал съм хиляди хора, ревящи като диви зверове за "великия" си лидер и още куп изродщини... Ако не вярвате, просто вижте в Ютуб. Така, че Сорос не ни е виновен. Нека се ограмотим и най-важното - ДА СЕ РАДВАМЕ НА ЖИВОТА, КОЙТО ИМАМЕ! Демокрацията е нормалния път, по който върви една държава. И да, капиталисти сме. И това не е лошо. Лошо е да ти тъпчат главата 40 години за "дивия капитализъм, който експлоатира човека"! Ами замислете се - след прехода, не са ли на власт същите, които 40 години вдигаха юмруци на 9 септември и се кланяха на СССР? КАК така за 1 ден всички станаха демократи и изведнъж разбираш ли почнали да градят ДЕМОКРАТИЧНА държава? Същите, на които им е набивано в главите за АНТИ-демократични " ценности"??? А ние като овце повтаряме всичко, което чуваме и същите НИЕ градим СОБСТВЕНАТА си държава... След прехода избягахме на запад. В КАПИТАЛИСТИЧЕСКИЯ запад! Защо не избягахме в Китай? В КНДР? И като за финал искам да кажа, че България е преживяла много. Като почнем с византийското, турското робство, кланетата в Тракия 1900-тните години, втората световна, после КОМУНИСТИТЕ, които разрушиха истинския автентичен БЪЛГАРСКИ НЕПОБЕДИМ дух, заличиха ХРИСТИЯНСКИЯ дух зад маската на някаква си религиозна философия... Тъй, че да се радваме на това, което имаме, защото една държава като КНДР не знае какво е щастие!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи