В седмицата, в която канцлерът Ангела Меркел обяви, че ще се бори за четвърти управленски мандат, по книжарниците се появи българския превод на прочутата книга на Тило Сарацин „Германия се самоунищожава”. Това е най-продаваното и най-коментираното политическо четиво в Европа през последното десетилетие, а авторът е най-радикалния критик на имиграционната политика на Меркел.

 

 

 

Тило Сарацин е потомствен германски интелектуалец, финансист и политик, доктор по икономика. Заемал е различни отговорни постове в държавната администрация на Германия. Бил е финансов сенатор на Берлин и член на Управителния съвет на Бундесбанк. Дългогодишен член на Социалдемократическата партия. След излизането на книгата му „Германия се самоунищожава” той е подложен на остра критика от медии и политици и е принуден да напусне Бундесбанк. 

 

За сметка на това Сарацин се превръща в най-четения германски автор на политически бестселъри – само за няколко месеца са продадени 1,5 млн. копия от „Германия се самоунищожава”. На какво се дължи този успех? Сарацин е първият изтъкнат европейски политик и интелектуалец, който нарушава табуто на политическата коректност.

 

Той казва в прав текст, че Германия е изправена пред демографска катастрофа, предизвикана от ниската раждаемост и наплива на мюсюлмански имигранти, които не могат и не желаят да се интегрират в обществото. Сарацин описва упадъка на германската образователна система и деморализиращия ефект на високите социални помощи. Той пише остро, предизвикателно и полемично за всички социално-политически проблеми, които са били замитани под килима на политическата коректност. 

 

„Германия се самоунищожава” не е публицистичен памфлет, а сериозен научен анализ, подкрепен с факти и статистически данни, подбрани с немска прецизност. Книгата е удивително актуална на фона на имигрантската вълна, която залива Европа през последните месеци. Тревожните тенденции, уловени от Сарацин, се наблюдават в почти всички европейски държави, включително България. 

 

 

 

 

Сарацин говори с болка за демографските и социални промени в Германия и заключава: „Аз не бих искал страната на моите внуци и правнуци да е предимно мюсюлманска, в големи части от нея да се говори на турски и арабски, жените да носят забрадки, а ритъмът на деня да се определя от призивите на мюезина... Аз не бих искал да станем чужденци в собствената ни страна, даже в отделни нейни части”.

 

Авторът предупреждава, че по-нататъшната масова имиграция на на малограмотни и малокултурни жители на страните от Африка, Близкия и Средния Изток няма да реши проблемите на германския пазар на труда, а ще създаде нови. Ако Германия продължи да върви по същия път, то всяко следващо поколение етнически германци ще бъде с една трета по-малобройно от предходното, при което образованите прослойки ще намаляват особено силно. Най-мрачният сценарий на Сарацин звучи така: „Германия няма да загине с гръм и трясък.

 

Тя ще угасне тихо заедно с германците и демографски обусловеното изтощаване на техния интелектуален потенциал... Немският език може да изчезне от Централна Европа, така както гръцкият някога е изчезнал от Мала Азия... Ние, германците, няма да бъде изгонени от нашата земя, ние просто тихо ще излезем от историята в пълно съответствие със закономерностите от таблицата за смъртността на Федералната статистическа служба”. 

 

Името на Тило Сарацин отдавна е станало знаме за всички онези европейци, които не са съгласни с доминиращата в Германия и в европейските общества политическа коректност. Излизането на неговата най-популярна книга на български език е знак, че България не е културна провинция, а част от общоевропейския интелектуален и политически дебат.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

 Годината на Магрит

Годината на Магрит

“Свръхреалното е реалността, която не е отделена от своята мистерия”....

7 коментар/a

Васил Здравков на 23.11.2016 в 00:14
Фамилията на автора - Сарацин е и символична и симптоматична. Бас ловя, че е потомък на мюсюлмански сарацин /т.е. воин/, доведен като пленник в Германия по времето на кръстоносните походи. Имам приятел швейцарец - Стефан Саладин, който също е такъв. Въпреки териториалните си придобивки главно в Испания, преди 800-900 г. мюсюлманите са влизали в Северна и Централна Европа като пленници. Сега влизат в Европа като нашественици и ние ставаме техни пленници в собствения си дом.
Петров на 23.11.2016 в 09:33
Произходът на автора и неговата фамилия действително е много интересен - в книгата той го обяснява подробно
Политичен на 23.11.2016 в 16:24
Дааа ,той и Нено Сенегалеца на Чудомир е от Сенегал....Аман от кухоглавци!!
Замислен на 23.11.2016 в 20:48
Това което предстои на Германия в България вече е факт.
Бай Иван на 25.11.2016 в 17:23
По данни на министерството на образованието през 2012 г. първокласниците в България са били в съотношение 1:1 етнически българчета към първокласници от малцинствата! (Това го гледах и чух от самия министър в правителството на Б.Б. 1. Преди това бях чул по радиото друга статистика на министерството на труда и соц. грижи, че младите хора, които излизат на пазара на труда през 2014 г. са в същото съотношение към етническите българи! България е в ДЕМОГРАФСКА КАТАСТРОФА, но нашите политици това не ги интересува! България загива! Надежда вече почти няма! Затова гласувайте само за патриотичните партии! Сегашните управляващи наглеци започнаха да заселват в нашия земен рай всякаква мюсюлманска измет от Авганистан, Пакистан и от къде ли още не! Българи, ако не се обединим сме загинали! Излизайте на протестите срещу приемането и заселването на страната ни с араби! На последния протест на Лъвов мост имаше само шепа млади хора! Софиянци кротко, като овчици си стояха в къщи и не излизаха навън макар, че времето бе хубаво! Така кротко като овце отиваме на заколение, като си седим в къщи и гласуваме за ГЕРБ, БСП, РБ! Българи събудете се!
Непримир Вироглавович Противопоставский — до @Бай Иван на 29.11.2016 в 16:56
Бай Иване, ти пишеш по-горе нещо, което всеки ден четем и чуваме: „България е в ДЕМОГРАФСКА КАТАСТРОФА, но нашите политици това не ги интересува! България загива! Надежда вече почти няма!“ Съвсем нямам за цел да оправдавам безхаберието на управляващия елит, но се питам: ако ние — ти или аз — принадлежахме на тези управленчески среди, какво бихме могли да направим? Комай и ние НИЩО! Очевидно е, че има подсъзнателно състезание между етническите българи и етническите НЕ-българи у нас. В това състезание единият лагер трябва да надделее над другия. Ние, етническите българи сме загубили това състезание ПРЕДВАРИТЕЛНО. Естествено е, че ти и аз не можем да се втурнем в креватите на сънародниците си и всяка вечер — с молби, заплахи и насилие — да ги принуждаваме да правят деца. Дори и да създадем прекрасни икономически условия и благоденствие на тези хора, няма да можем да ги кандърдисаме да започнат да се самовъзпризвеждат като етнос. Защо ли? ЗАЩОТО ТЕ НЕ ИСКАТ!!! Това, което те искат е: да се наслаждават на живота до смърт (до изчерпване на остатъка от дните, отредени им на тая земя — които съвсем не са много) и да не мислят за никакви потомци. В същото време в лагера на съперниците ни, НЕ-българите, е точно обратното: те искат да имат потомци, защото смятат, че тази територия, тази прекрасна земя, която ще получат в наследство от нас (след като и последния етнически българин безславно си замине от този свят), трябва да остане на някого. Някой ще трябва да поеме собствеността и грижовното стопанисване на всичко онова, дето иначе е било завещано — не някому другиму, а именно на НАС — от НАШИТЕ предци. Защо се случи така, че не оправдахме надеждите на нашите прадеди? Аз знам отговора на този въпрос. Ние се отучихме да живеем. За да живееш, не е достатъчно само да пулсира в тялото ти течността, която ние по навик наричаме „кръв“. Не е достатъчно само ДА ОЦЕЛЯВАМЕ или да се НАДЯВАМЕ, че някой би ни протегнал ръка, защото — видите ли — заслужили сме си го, или защото „човещината“ би заставила някой си да прояви милост към нас, изпадналите в беда. Не е достатъчно да сме толкова много „духовни“, че нашата духовност да ни отпраща във вертепа на насладите, били те наистина духовни или просто — най-елементарни и животински. Не е достатъчно да си повтаряме, че ТРУДЪТ е ДОБРОДЕТЕЛ, а трябва и да доказваме тази житейска максима във всяка секунда от нашия живот. Ако сега решим да направим реформи и оразмерим останалата да пустее земеделска земя в България, ако я разделим на парцели и понечим да я раздадем на онези наши сънародници, които биха пожелали да я стопанисват, колцина си мислите ще бъдат мераклиите да се заемат с такава дейност. Пресказвам, че те ще бъдат твърде малко, защото това е тежък, изнурителен труд, от който не е сигурно, че бързо могат да бъдат постигнати отчетливи резултати. А и хора не останаха. Тук-там по някой старец. Младите — ако не умират масово (по някакви твърде странни причини), бързат да се изнасят вън от страната, за да не ги застигне и тях тази ТАЙНСТВЕНА СМЪРТ. За реставриране на индустрията, каквато я имахме по времето на комунизма, няма да говорим въобще, защото това не беше наша индустрия. Тя беше СЪВЕТСКА ИНДУСТРИЯ, посята на наша територия, която наистина замърсяваше жестоко околната ни среда, но и даваше поминък да доста широк слой от населението. Вярно е, че това, което правеха съветските комунисти, създавайки индустрия у нас, си беше чисто тяхна работа (ние от такава индустрия никога не сме имали нужда), но на народа ни се даваше известен шанс да си поиграе на икономика (колкото и фалшива да беше тая игра) и някои даже да се докоснат до някакво скоромно „застойно“ благоденствие, каквото днес — дори и то — напълно е изчезнало (освен ако не си в системата на корупциите и криминалното самообогатяване с мутренска бухалка в ръка). Ако ние с теб, бай Иване, днес се опитаме да изградим отново индустрия, успехът ни ще бъде не по-различен от опита ни да раздадем пустеещи земи на хипотетичното „трудолюбиво население“. Нашият изход беше наистина да станем част от Евросъюза, но не се бяхме разбрали по един много важен въпрос: Европeйският Съюз не си го представяхме като нов СССР. А не си представяхме също така и това, че в нашия „разграден български двор“ ще могат да нахлуват не само гости от разградена Европа, но и цялата главорезка сган от Африка и Азия.
българин на 01.12.2016 в 11:27
"След рухването на комунистическите догми, Западът подтиква посткомунистическите лидери да се придържат по един опростителски и механистичен начин към новата догма за свободен пазар, без оглед на социалната цена и на политическите рискове. За да бъдат настигнати първенците на свободния пазар, е необходима продължителна държавна интервенция, особено в налагането на дългосрочна политика чрез разумно определяне на националните икономически цели. Икономиките на посткомунистическите държави се нуждаят от държавна интервенция не само за да компенсират пазарните грешки, но и защото частният сектор е недостатъчно зрял, а пазарите са в начален етап на развитие." Збигнев Бжежински, 1993 г. Казано преди 23 години! Ама няма кой да чете! Много по-лесно е да се освояват европейски фондове/ крадат/. На кой му пука за България и народа и.

Напиши коментар