- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 13153
- 7
Тило Сарацин е потомствен германски интелектуалец, финансист и политик, доктор по икономика. Заемал е различни отговорни постове в държавната администрация на Германия. Бил е финансов сенатор на Берлин и член на Управителния съвет на Бундесбанк. Дългогодишен член на Социалдемократическата партия. След излизането на книгата му „Германия се самоунищожава” той е подложен на остра критика от медии и политици и е принуден да напусне Бундесбанк.
За сметка на това Сарацин се превръща в най-четения германски автор на политически бестселъри – само за няколко месеца са продадени 1,5 млн. копия от „Германия се самоунищожава”. На какво се дължи този успех? Сарацин е първият изтъкнат европейски политик и интелектуалец, който нарушава табуто на политическата коректност.
Той казва в прав текст, че Германия е изправена пред демографска катастрофа, предизвикана от ниската раждаемост и наплива на мюсюлмански имигранти, които не могат и не желаят да се интегрират в обществото. Сарацин описва упадъка на германската образователна система и деморализиращия ефект на високите социални помощи. Той пише остро, предизвикателно и полемично за всички социално-политически проблеми, които са били замитани под килима на политическата коректност.
„Германия се самоунищожава” не е публицистичен памфлет, а сериозен научен анализ, подкрепен с факти и статистически данни, подбрани с немска прецизност. Книгата е удивително актуална на фона на имигрантската вълна, която залива Европа през последните месеци. Тревожните тенденции, уловени от Сарацин, се наблюдават в почти всички европейски държави, включително България.
Сарацин говори с болка за демографските и социални промени в Германия и заключава: „Аз не бих искал страната на моите внуци и правнуци да е предимно мюсюлманска, в големи части от нея да се говори на турски и арабски, жените да носят забрадки, а ритъмът на деня да се определя от призивите на мюезина... Аз не бих искал да станем чужденци в собствената ни страна, даже в отделни нейни части”.
Авторът предупреждава, че по-нататъшната масова имиграция на на малограмотни и малокултурни жители на страните от Африка, Близкия и Средния Изток няма да реши проблемите на германския пазар на труда, а ще създаде нови. Ако Германия продължи да върви по същия път, то всяко следващо поколение етнически германци ще бъде с една трета по-малобройно от предходното, при което образованите прослойки ще намаляват особено силно. Най-мрачният сценарий на Сарацин звучи така: „Германия няма да загине с гръм и трясък.
Тя ще угасне тихо заедно с германците и демографски обусловеното изтощаване на техния интелектуален потенциал... Немският език може да изчезне от Централна Европа, така както гръцкият някога е изчезнал от Мала Азия... Ние, германците, няма да бъде изгонени от нашата земя, ние просто тихо ще излезем от историята в пълно съответствие със закономерностите от таблицата за смъртността на Федералната статистическа служба”.
Името на Тило Сарацин отдавна е станало знаме за всички онези европейци, които не са съгласни с доминиращата в Германия и в европейските общества политическа коректност. Излизането на неговата най-популярна книга на български език е знак, че България не е културна провинция, а част от общоевропейския интелектуален и политически дебат.
