„Св. Климент Охридски" е мястото, където се изградих като личност и специалист. Проблемът на българските университети не е, че преподавател Х не си е взел две занятия през семестъра, нито че преподавател Y чете от записки, написани на ръка. Един от основните проблеми е финансирането на висшето образование и, донякъде, прекалената разпокъсаност на висшите учебни заведения (понастоящем 51 на брой). Ако системата на финансиране се промени, преподавателите ще имат по-добра мотивация и възможности да си вършат работата на оптимално равнище, а от университетите ще излизат по-малко на брой, но по-качествени специалисти. Другият вариант е най-талантливите младежи на България да избягат в чужбина, да придобият образование там (както Вие добронамерено им препоръчвате) и никога да не се върнат тук. Ние пък ще си обучаваме богатите синчета и дъщерички на несъществуващата просперираща средна класа, на които не им се пътува на дълги разстояния, и ще се борим за бройки.

 

 

Настоящият текст е отговор на статията на г-н Калоян Константинов  „СУ е дупка, в която загубих 4 години от живота си“ в OFFNews , публикувана и в сайта glasove.com. 

 

Не съм част от ректорското ръководство на Университета, но съм част от това учебно заведение вече 16 от общо 34-те си години (като студент, докторант и преподавател) – това ме кара да реагирам не само в коментар под тази творба, но и със самостоятелен текст. 

 

Доколкото разбрах, уважаемият господин (естествено, няма да го нарека „колега“, както е прието сред принадлежащите към една и съща Алма Матер), е журналист и е завършил Факултета по журналистика и масови комуникации. Аз самият съм възпитаник на Факултета по класически и нови филологии, преподавател съм във Философския факултет. Не мисля, че тази разлика е сериозна, доколкото авторът на текста генерализира проблемите, които (по неговите думи) е имал с отделни преподаватели до проблеми на целия Университет и на цялото българско висше образование. Това, апропо, се нарича „прибързана генерализация“ (hasty generalization – няма латински термин) и е тежък манипулативен похват.

 

Както уважаемият журналист безспорно знае, обикновено коментар на текст се пише на четири нива – аргументативно-съдържателно, структурно, стилистично и перлокутивно (какъв е ефектът върху аудиторията). От аргументативно-съдържателна гледна точка г-н Константинов заслужава моята вечна благодарност – снабдил ме е с христоматия по логически грешки (errores) и манипулативни похвати (fallaciae) за лекциите ми по теория на аргументацията.

 

Отбелязвам изрично, за да не се притеснява авторът, че редовно осъвременявам курса си, имам чудесни Power-point презентации (не използвам Prezi) и за няколкото занятия, които съм изпускал поради болест през кариерата си, съм намирал заместници. Пращам почти всичките си материали по интернет на студентите, дори на някои от тях съм подарявал собствената си книга, която по необходимост е част от библиографията. За колегите, които нямат възможност или желание да се сдобият с труда ми, винаги изпращам алтернативни материали, които покриват напълно изискванията за изпита. Вдълбочавам се по такъв начин в собственото си житие и битие, защото е логически обосновано изолираните примери (в случая – няколкото предмета от специалност „Връзки с обществеността“ към ФЖМК) да бъдат оборвани с изолирани примери (трансдуктивно), а не с общи съждения (дедуктивно).

 

И така, какви са аргументите на г-н Константинов? Той самият не е бил „студент за пример“ (по неговите собствени думи), но се е сблъсквал с преподаватели, които според него не са били на нивото на неговите високи изисквания. Държа да подчертая, че не познавам лично колегите, за които той пише, но имам доста добър опит с други преподаватели от ФЖМК – всички без изключение са чудесни специалисти, има и доста млади и активни хора. Трябва да подчертая, че ако бях на мястото на очернените от него колеги, бих завел дела за клевета. Та, на базата на горния си спорадичен опит, той прави три генерализации:

 

• СУ „Св. Климент Охридски“ не струва.

• Висшето образование в България не струва.

• Висшето образование в чужбина (коя чужбина!?) е прекрасно и българските студенти трябва осторожно да се насочат нататък.

 

И трите съждения са по презумпция неверни, защото се базират на горепосочената „прибързана генерализация“. Те формират логическа грешка „хлъзгав наклон“ (slippery slope) от типа:

 

Скъпи, ти не искаш да измиеш чиниите! Ти все така правиш, само седиш пред тоя телевизор след работа и пиеш бира. Ти не зачиташ моите усилия да поддържам къщата, а само гониш секретарките в офиса! Спрял си да ме забелязваш! Не ме обичаш вече! Не ме уважаваш като човешко същество! За теб аз стоя по-ниско от кучето Макси! Какви ги приказвам... Аз съм просто мебел за теб! Фотьойл! Ваза!

 

Човекът просто не е измил чиниите. Това не знак, че възприема жена си като част от мебелировката.

 

Да, вероятно в България има преподаватели на възраст, които водят лекции от писани на ръка листове (което само по себе си не е особено прегрешение). Вероятно в България има преподаватели, които не осъвременяват лекциите си. Вероятно в България има преподаватели, които не си вземат редовно часовете. Така, както има некадърни лекари, шлосери, журналисти. От това обаче не следва логически нито, че висшето образование в България не струва, нито, че в чужбина висшето образование е прекрасно.

 

Съвсем случайно аз самият съм завършил, освен СУ, и реномиран европейски университет (пълен курс на обучение с бакалавърска степен, не един семестър по програма „Еразъм“ или двусеместриална магистратура) и си спомням един характерен пример за горната постановка. Имахме задължителен курс по латински език. Преподавателят не се появи цял семестър и всички започнахме сериозно да се притесняваме за изпита. Тогава няколко мои колеги обработиха на „Фотошоп“ стандартното обявление за изчезнали деца, написаха под титула „Изчезнал“ името на въпросния преподавател, плеснаха снимка на бюста на дебелия император Тит Флавий Веспасиан и разлепиха това транспарантче из целия факултет. Така и не видяхме уважаемия професор по латински език. Изпита ни друг преподавател.

 

В същото висше учебно заведение, което разполага с чудесна мудъл-система за качване на материали, сме учили както от заети от колега записки, така и от надлежно изготвени бази данни с изследвания по съответната материя. Там също сме имали както 60-годишни професори, така и 30-годишни асистенти. Моите любими преподаватели бяха двама – единият беше току-що завършил главен асистент по Нова европейска история, другата беше маститата професорка по неоплатонизъм, защитила оксфордския си докторат значително преди да се родя. Така че да уведомя г-н Константинов – такъв тип изолирани проблеми не са „българска работа“, както нашего брата обича да си мисли в своето мазохистично национално самоунижение. Фактът, че един професор е достигнал 60-годишна възраст не означава, че трябва да бъде изпратен в екарисажа (както в романа Pebble in the Sky на Айзък Азимов), а може да продължи да бъде полезен. Подобни проблеми има навсякъде.

 

Що се отнася до СУ „Св. Климент Охридски“, уважаемият автор на статията заявява, че повече кракът му няма да стъпи в Алма Матер, но аз все пак си позволявам да му препоръчам да се разходи до Малкия двор на това учебно заведение. Там е поставена табела, в която надлежно са посочени направленията във висшето образование, по които СУ е класиран на първо място в България. Въпросната класация е извършена по рейтинговата система на МОМН, а не е резултат от вътрешно проучване. Изкушавам се да дам още един пример. Наскоро си говорих с един бивш докторант към моята катедра. Той ми каза, че смятал да кандидатства за работна виза в Австралия. Единственият български университет, чиято диплома се признавала в това отдалечено и екзотично, но добре уредено и проспериращо кътче от света, била тази от СУ.

 

Може би уважаемият г-н Константинов е трябвало да положи повече усилия да бъде добър студент, вместо да се възмущава от нивото на висшето образование в София и в страната? За мен е възмутителен фактът, че неговият тезис за некачествения преподавателски състав се подкрепя от определен брой изолирани примери (доказани само чрез думата на самия автор), а примерите, които той самият дава за „качествени“ професори, например проф. Баева, е приблизително същият.

 

След този пространен индуктивен процес, който включваше (както и статията на г-н Константинов) изолирани примери в противоречие, преминавам към сериозните неща. Първо ще си позволя да обърна внимание на областта, в която работи самият автор на гореказаната творба. После ще се опитам да начертая (за пореден път) реалните проблеми в българското висше образование, на които един сериозен журналист би трябвало да се спре – нежели да попържа университетите и страната си. Основният ми тезис е, че трябва да полагаме усилия да подобрим нещата у нас, вместо да подгъзуваме на свръхскъпите англосаксонски висши учебни заведения и да препоръчваме с притворно омерзение на младото поколение да бяга от страната и да ходи там. България може да даде качествено образование, стига да има кой да учи. Ако имате едно кафе време, дочетете текста ми.

 

В своя епохален диалог „Държавата“ Платон с брилянтна индуктивна аргументация доказва, че добре уреденото общество е онова, в което всеки се грижи за сферата, в която той самият е специалист. Представете си, че обущарят Харитон започне да дава компетентни мнения за работата на ковача Пандемион, който му е направил подкови. В същото време кожарят Клеон започва да ругае гореказания обущар Харитон за лошите подметки, които са му стрували луди пари. В Древна Гърция не е имало медии, които да се използват за пропагандиране на подобни „мнения“ и поради тази причина те са имали ограничено влияние. В съвременния глобализиран свят това обаче не е така. Всяко базирано на ограничени генерализации мнение може да бъде разтръбено и да нанесе ужасни травми на цялото общество.

 

Доколкото разбрах, г-н Константинов работи в областта на медиите – каквато, бездруго, е специалността, която е завършил в омразния му СУ „Св. Климент Охридски“. По въпроса за качеството на българските медии може да се пише и е писано доста. Извинете, г-н Константинов, но дали би могло българските медии да не са доминирани от безкрайно каканижене (за да употребя Вашия собствен глагол, който отнасяте към мен и колегите ми) относно популярни светски фигури (певци, актьори, участници в риалити-шоута) и кървави природни бедствия в Зимбабве, а да отразяват сериозните проблеми в национален и световен план? Дали би било твърде утопично да си представим един слънчев медиен ефир, в който не се възпява „стабилността“ на икономиката ни, а се провежда сериозен диалог например за ниските доходи и обезлюдяването на цели области от страната ни? Дали не би било по-професионално от страна на Вас и Вашата гилдия да се говори повече за изтичането на млади и образовани хора на Запад, вместо да се подкрепя същото това изтичане чрез безсрамно псуване не само на висшето образование в страната, но и на държавата, българите и системата като цяло? А? Или искам прекалено много професионализъм както като гражданин, така и като изследовател?

 

В статията си Вие говорите за финансирането на висшето образование у нас. Естествено, че държавното висше образование струва пари. Много пари. Същото се отнася за държавното здравеопазване, осигурителна система, и много други сфери. Държа да Ви уведомя, че проблемите с това финансиране са сериозни, но за жалост Вие не достигате до тях – ограничавате се до „несправедливо“ заработените от преподавателския състав заплати. Бих искал да припомня един проектозакон от преди около година, който беше изготвен от народната представителка проф. А. Клисарова. Този проектозакон включваше установени долни прагове на заплатите на преподавателите в акредитирани университети. За доцент заплатата беше приблизително равна на възнаграждението, което получава шофьор на автобус в СКГТ-София. Познайте, какво стана с този проектозакон? Беше отхвърлен още на ниво „експерти“ в МОМН.

 

Нямам никакво намерение да обвинявам държавата или самото министерство за това. Хората бяха прави. При настоящия начин на финансиране няма как да се гарантира такава заплата. Това е така, защото преди 20 години беше въведена мракобесната система „парите следват студента“, която задължава университетите да гонят бройка. Не можем да оцелеем, ако не обучаваме колкото се може повече хора. Искате ли да проведете сериозно журналистическо разследване и да изясните на българския народ, защо студентите се възприемат като глави добитък, а ние – като селски пъдари? Или на кого му е хрумнала идеята, че колкото повече висшисти има в страната, толкова повече ще просперираме? Или защо трябва да бъде унищожено държавното, социално ориентирано висше образование чрез принудително вдигане на таксите, които да компенсират недомисленото делегиране на бюджети? Може би смятате, че университетската диплома се полага само на онези, чиито родители са склонни да плащат по 2000 лв. на семестър?

 

Уважаеми г-н Константинов, проблемът на българските университети не е, че преподавател Х не си е взел две занятия през семестъра, нито че преподавател Y чете от записки, написани на ръка. Един от основните проблеми е финансирането на висшето образование и, донякъде, прекалената разпокъсаност на висшите учебни заведения (понастоящем 51 на брой). Ако системата на финансиране се промени, преподавателите ще имат по-добра мотивация и възможности да си вършат работата на оптимално равнище, а от университетите ще излизат по-малко на брой, но по-качествени специалисти. Другият вариант е най-талантливите младежи на България да избягат в чужбина, да придобият образование там (както Вие добронамерено им препоръчвате) и никога да не се върнат тук. Ние пък ще си обучаваме богатите синчета и дъщерички на несъществуващата просперираща средна класа, на които не им се пътува на дълги разстояния, и ще се борим за бройки. За момента това не се е случило, по-голямата част от студентите ми са интелигентни и доста съвестни млади хора, с които е удоволствие да се работи.  

 

 

Още от категорията

32 коментар/a

MrBean на 27.08.2018 в 09:07
Г-н,доц. Петрински, много сте прав. И е отлично ,че Гласове са публикували и различно от предходното мнение,за това поздравления. Не съм завършил Алма матер,но винаги когато преминавам пред входа със скулпторите изпитвам респект/толкова грозна ,но точна дума/ .Мисля че не е проблема в обучението висше,средно или нещо за след дипломна квалификация.,сигурен съм че обезличаването на традиционно доброто образование дойде след закона Лучано. С него се разреши всеки галош без особен ценз,дори не е задължително да умее да пише,да има право да заема държавни,управленчески,контролни и прочие длъжности. Пресен пример от това лято е министъра на туризма-пълен ноу-сенс,проверява хора създали бг туризма,съхранили го колкото миогат ВЪПРЕКИ държавната загриженост.В последните 25 години създали и държали на работа стотици хора/семейства/ .Проверява и унищожава.!!! Сигурен съм ,че във всеки отрасъл ,всяка фирма е така,защото контрола на функциите на държавата са тежко раково болни,заразени от полуграмотни крадливи паразити,начело с министри,премиери и т.н. Но ,казват че вече ракът се лекува! Познавам Васко/Лучано/ и знам как той и семейството му направиха сладкарничка,кафене и верига после,с колко труд и безсънни нощи. Но тогава ДПС си пробута закона тихомълком ,а сега поържаме Васко... е орисия.
РАБОТНИК на 27.08.2018 в 10:39
"Ако системата на финансиране се промени, преподавателите ще имат по-добра мотивация и възможности да си вършат работата на оптимално равнище..." Това не може да бъде аргумент, с който да се оправдае безхаберието на една част от преподавателите. Мен не ме стимулират финансово, но си върша съвестно работата. Но не може да се отрече, че нивото на преподаване в СУ е паднало, както не мога да приема, че зъвръшилите в Европа някакъв "селски " ВУЗ са по-добре подготвени от съвестните студенти в СУ. Лошото е, че работодателите като видят диплома от Запада и се прехласват.
ттт на 27.08.2018 в 10:52
И двамата автори имат право. Просто са малко крайни. Ясно е, че университетите са в лошо състояние (то кое ли е в добро?), но с повече работа, финансиране и кадърни хора всичко може да се подобри. Прави ми лошо впечатление, че когато стане дума за висше образование в България, винаги се има предвид СУ. Извинявайте, но има други университети, които произвеждат не по-малко важни кадри за държавата. Това, че болшинството журналисти (тоест тези, които пишат и правят репортажи) са завършили СУ, не означава, че това е най-важният/престижният университет в държавата. Някой да се е поинтересувал какво е положението в медицинските университети например? Или в техническите, икономическите, транспортния, минно-геоложкия, архитектурния, аграрния и т.н.? От тези университети излизат хора, които реално участват в икономиката на държавата и изграждат гръбнака на обществото. Не казвам, че журналисти, юристи, математици, филолози и др. не са важни, но не би трябвало винаги всичко да се върти около СУ. А дали някой изобщо се замислия какво е нивото на средното образование, което дава хора на висшето? Не може една елементарна матура да бъде на изхода на 12 години обучение. Биха ли били необходими толкова университети, ако имахме сериозно средно образование където се придобиват задълбочени практически познания за бъдещия живот?
Г-н Калоян Константинов е пропуснал да опише, че... на 27.08.2018 в 10:55
...нивото на преподавателите отговаря точно на нивото на студентите! Ни повече, ни по-малко! Преподавателите идват от там от където идват и студентите, та ситуацията, г-н Калояне, е - хвани едните, па удари другите! Бъдете здрави!
Висшето образование е последния бастион на свободата на Територията. на 27.08.2018 в 11:04
След началото на царуването на новия меринджей БНТ замяза на тотална клоака, не може да бъде наречена нито обществена, нито медия. Публицистиката й е беззъба и лигава, а филмовата й програма започна бълва без край безумни филми, пропагандиращи разпада на традиционните човешки ценности и срамни либерални мантри! Та на този фон БПЦ и тук-таме из ВУЗ-овете все още се срещат нормални хора, но явно дойде време да се вдигне мерника и тези две институции!
совата на минерва на 27.08.2018 в 11:09
Завършил съм висшето си в СУ, докторант бях на СУ. Част от гилдията съм. За мен СУ си остава най-престижният бг университет в миналото (до началото на 90-те гг.), но днес, при новите условия, повече не е така. Около 20 университета у нас са на едно и също ниво... и като качество на преподаването, критерии за влизане и равнище на студентската маса, СУ с нищо не ги превъзхожда. Същото се отнася и до сравнението на нашето висше образование с това на Запад. Пълна илюзия е, че западното е по-качествено и пълноценно. Потвърждавам, че единственото, с което западното "превъзхожда" нашето, е, че е гарантирано по-скъпо. Що се отнася до опитите на автора в науката логика - е, не му се е получило, поне тук. С това не искам да отрека заключенията му по принцип.
Манго на 27.08.2018 в 11:41
Бавно, но упорито се домогват до СУ! Вече десетилетия наред този стожер на българският дух и интелект бърка нечии сметки! Първо се захванаха с редовите завършили Алма Матер! То не беше чистене, не беше гонене! Трудно обаче е да се докопат до върховете на този университет, затова се опитаха да сложат нужните кадри на нужните места! Явно и това не е достатъчно! Гадините копаят откъдето могат и както могат! Уважаеми, как се разбива хилядолетен дух??? Смешници!!! Да не забравяме българската поговорка, че всяко стадо си има мърша! Приемам всички доводи изложени по-горе, но драги ми съфорумци, нас демонстративно ни показаха, как се избива цяло стадо дребен добитък, когато в него се открие поне едно заразено животно! Това ли целят и със СУ, който е част от българското национално самосъзнание, драги ми дами и господа??? Мислете, Уважаеми, мислете!!!
Манаф на 27.08.2018 в 11:50
Манго е прав и най-добре от всички е обяснил как така се разбива хилядолетен български дух.
Българин от Б на 27.08.2018 в 14:05
"Човекът просто не е измил чиниите." Не е толкова просто, според статистика в щатите no husband has ever been shot while doing the dishes (няма случай съпруг да е бил застрелян докато мие чиниите:-) Съгласен съм с автора, че е въпрос на пари , как те се използват за обучението, и не на последно място-за амбициите на отделния човек да се изучи и реализира(което пак опира до пари, за съжаление). И пак за съжаление в БГ и висшето образование се оформи като една спирала, водеща все надолу...и все надолу по пътя, в който е важно да си нахален, арогантен и най-добре да си мутра с анцуг, за да успееш. Или в по-културният вариант-да имаш нЕкой от родАта ти в управлението, и той да те вземе в неговия "дрийм тим" независимо колко си некадърен и без амбиции да създадеш нещо полезно. Конкретен пример: племенникът ми завърши СУ, след това се опита за докторант в него, след което се изуми, че трябвало да работи с професор в СУ(не искам да му казвам името), който дори не може да си направи имейл адрес и няма елементарни знания как да ползва компютър. Започна докторантство, но в Италия заедно със съпругата му, и сега и двамата са в Англия, заедно с дъщеричката им.И знаете ли кога точно ще се върнат в БГ:точно никога. Когато на изхода на 'вишото' в БГ те чака работа, в която ще ти мине живота, но с трудност ще си плащаш сметките, е, това не звучи привлекателно. Иначе истината е, че едно време образованието във ВИАС (където завърших) беше на ниво, научиха ни да се трудим и мислим, а реализацията след това беше невъзможна, ограничение в материалите(проектирал съм стоманобетон и само една сграда от стомана в Правец, по онова време за да се проектира стомана се изискваше специално разрешение от Партията, защото стоманата се изнасяше на запад). Нямаше дървени конструкции, защото дървения материал беше скъп и се изнасяше и той на запад, най-много някой дървен покрив на къща. Главно панелно строителство, защото това бяха директивите(на Партията) за строителството, въпреки, че беше най-скъпо(виждали ли сте напоследък дори и една нова сграда, която да е изпълнена с панели???)
lon на 27.08.2018 в 14:14
Интересно защо всички факултети скочиха да се защитават след този материал, в който се говори изцяло за ситуацията във ФЖМК и конкретно специалност Връзки с обществеността. Аз съм минала през същата специалност, преди това съм следвала и в съвсем друг факултет на СУ, а имам близки, които работят в трети и четвърти. Сравнението, което правя, е, че ФЖМК е значително по-зле от останалите. Доколкото знам, това е и общоизвестно сред работещите в останалите факултети на университета. Почти всичко, което е писал авторът на онази статия, съм видяла и аз с очите си. За дипломирането не е написал нищо, но аз мога да го допълня, че завърших с отличен успех без никой да прочете дипломната ми работа, дори научният ми ръководител. Не че не бях за такава оценка, но ми се искаше след огромния труд, който положих, поне един човек да го прочете... Вместо да се опитвате да се защитавате без обвинения (което само изважда на показ и вашите проблеми, защото да си го кажем честно, СУ има проблеми като цяло), просто поискайте от OffNews да променят заглавието да не обобщава статията за целия университет.
...и все надолу по пътя, в който е важно да си нахален, арогантен и най-добре да си мутра с анцуг... на 27.08.2018 в 14:26
Е, то е така от време оно и ако на някой му е приятно да е наивен и да се самозаблуждава, че тук е така, а там не е, това ще си е негов проблем. Най-страшната заблуда на тоз свят е самозаблудата!
"Когато на изхода на 'вишото' в БГ те чака работа, в която ще ти мине живота, но с трудност ще си плащаш сметките, е, това не звучи привлекателно." на 27.08.2018 в 14:36
Аааа, така - НЕ!!! Това е в пълен разрез с догмите на свободния капиталистически пазар, че умните и красиви са богати, а грозните и глупавите - бедни! А иначе, да отидеш в Англия, все още добре уредена, след 200-300 години колониална кражби, държава не е кой знае какъв героизъм, нали?! От ратаи и слуги винаги има нужда!
Шери Бренди на 27.08.2018 в 14:43
Без извинение , но от некачествен материал /89 % горе-долу/, няма как да изкараш качествен продукт. Така и с висшето образование - каквито хората , такива и резултатите. Всъщност всички хвърлят ла*на върху управляващите, но не се замислят, че желаещи да управляват оэлобено и некачествено множество НЯМА. И няма как да има поради простата причина, че умен и нормален човек не би се захванал със управление на България в този момент. Когато стане по - читава държавата, може би.
Българин от Б на 27.08.2018 в 14:44
до колегата с пост от 27.08.2018 в 14:26-не е така и най-доброто доказателство сме тези 2 млн българи, които работим извън БГ.
Дани на 27.08.2018 в 14:47
Е, добре не е дупка. Но не е и стока... Т.е. разликата между СУ и западните университети е като разликата между футболното ни първенство и футболните първенства в Западна Европа...

Напиши коментар