"Светът е в пълен безпорядък. Има много гняв, хората се чувстват безсилни. Разбирам гнева, знам откъде идва, но насилието не решава нищо. Всеки един от нас изгражда света чрез всяко свое решение, което ни прави силни. Това, което ни липсва, е достойна за уважение фигура на властта".

 

 

Преди година Стинг ни изненада с тонизиращ албум, който беляза връщането му към рока след серия от езотерични албуми. Успехът на “57th & 9th отведе английския певец и басист на дълго турне, което наскоро приключи. В Париж той излезе на сцената на зала “Батаклан”, отворена отново след атентата на 13 ноември 2015 г., а после на зала “Олимпия” за два концерта през пролетта. Дискът Live at The Olympia предава непокътната енергия на този сценичен звяр, в компанията на големия му син Джо, чийто тембър е удивително близък до този на баща му. По повод излизането на този диск, английският певец обръща поглед назад към кариерата си, започнала преди 40 г. с групата “Полис”, в интервю за "Фигаро".

 

- Току-що завършихте дълга серия от концерти…

 

- Турнето завърши в Румъния преди три седмици, в Трансилвания. Внимавах концертът ми да бъде преди Хелоуин, за да не срещна вампири. После заминах направо за Нюкасъл за една седмица, за да подготвя пиесата, свързана с албума ми The Last Ship, която ще бъде представена през май.

 

- Хареса ли ви това турне?

 

- Силният момент в тези концерти бе връзката, която успях да създам с големия ми син. Моят китарист Доминик Милър също бе придружен от сина си. Така зрителите можаха да присъстват на едно рядко събитие в рокендрола: бащи и синове да свирят заедно. В личен план беше приятно да бъда с Джо. Прекарах голяма част от детството му на път. Днес е истинска привилегия да мога да споделя живота си с него на сцената, както и зад кулисите. Уважавам го като артист, много обичам да пея с него. Същото важи и за Доминик и Руфъс Милър. 

 

- Ваша ли беше идеята да ги вземете на турне?

 

- Да. Оказа се, че и двамата са на разположение. Нямаше много точна организация, но трябва да кажа, че това придаде особен характер на тази серия от концерти. Нашите синове имат голям проблем заедно с нас, другите музиканти: никога не сме си у дома. Приятно е да накараме децата си да разберат нашия живот, защо сме били далеч през цялото това време. В крайна сметка, това е като помирение.

 

- Джо изпълнява една красива версия на песента Ashes to Ashes на Дейвид Бауи. Защо?

 

- Това е част от неговото шоу и аз го помолих да я изпее заради връзката с песента ми 50 000. А освен това ми позволява да избягам за три минути, за да изпия един чай. На моята възраст се нуждаем от малко почивка. Това е доста физически спектакъл: два часа непрекъснато пеене е нещо доста атлетично. 

 

- Откъде идва тази енергия? 

 

- Аз съм атлет. Неотдавна навърших 66 г. и се чувствам добре. 

 

- Смятате ли да продължите да изнасяте подобни концерти?

 

- Не знам точно какво ще правя сега. Идеята е да продължа да изненадвам себе си, а също и публиката. Не знам какво се задава. Ще разбера.

 

- Преди година свирихте при повторното откриване на “Батаклан”…

 

- Важно е това място да продължи да действа. Затварянето му би било признание за поражение. Имаме право да споделяме музиката, не могат да ни попречат за това. Дори и да е трудно, трябва да продължим. Това не беше лесен концерт. Имаше много неща, които трябваше да се съгласуват: уважението към мъртвите, присъстващите оцелели, екипа. Помолиха ме да свиря и аз веднага приех. Пял съм там през 1979 г. с “Полис”. Изнасянето на този концерт беше политическо действие.

 

- Никола Сиркис от групата “Индошин” смята, че вече е неприлично да се свири в “Батаклан”…

 

- Нито една група не е длъжна да ходи там. Важното е да върнем отново тези места в живота на нашите градове. Нападателите нямат друга философия, освен омразата, това няма нищо общо с религията. Важно е да продължим да живеем.

 

- Прекарахте една година, пътувайки по света. Какво научихте за сегашното положение на нашите общества?

 

- Светът е в пълен безпорядък. Има много гняв, хората се чувстват безсилни. Разбирам гнева, знам откъде идва, но насилието не решава нищо. Всеки един от нас изгражда света чрез всяко свое решение, което ни прави силни. Това, което ни липсва, е достойна за уважение фигура на властта. Последната такава фигура беше Нелсън Мандела. Харесвам сегашния папа, той казва удивителни неща. Може би Ангела Меркел, която се опитва да задържи жив европейския проект. Но останалите… Вече не знам какво казват. Това, което ни трябва, е нова визия за човечеството. Демокрацията ни предпазва от анархията, но ни трябва по-висша визия, за да оцелеем.

 

- Проследихте ли испанската криза?

 

- Това, което се случва там, е тъжно и опасно. Не толкова отдавна страната премина през ужасна гражданска война. Мисля, че в тези националистически движения има тенденция да не желаят да подкрепят най-бедните региони. Това се случва също в Италия и Америка. Това ме тревожи. Аз се чувствам европеец, подкрепям проекта за Европейски съюз, гласувах против Брекзит, който е напълно несвързан проект. Проблемът с референдумите е, че това е любимият инструмент на диктаторите. А въпросът за Европа е прекалено сложен, за да може да се сведе до “да” или “не”.

 

- Тази година е 40-ата годишнината на първия албум на “Полис”. Планирали ли сте да отпразнувате тази дата?

 

- Това означава, че съм прекарал последните 40 г. на път. Повече от 3000 концерта. Не съм особено носталгичен. Признателен съм, но не изпитвам нужда да чествам каквото и да било. Нямам желание да давам концерт по този повод, например. 

 

- Слушахте ли Gizmodrome, новия проект на Стюарт Коупланд?

 

- Да. Смятам, че е интересен. Радвам се за него. Важно е да вървиш напред, също като него. Той работи с Ейдриан Белю и Марк Кинг, нали? Хубава група!

 

- Какви са непосредствените ви проекти?

 

- Ще започна да записвам, наистина още не знам какво.  Нямам никаква идея. Нито една песен не е готова, но ще вляза в студиото, за да видя какво ще стане. Молейки се за вдъхновение. Така започна последният ми албум. Възможно е да създам нещо напълно различно. Вече искам преди всичко да бъда изненадан. В наши дни музиката е склонна да става малко мързелива. 

 

- По време на концерта в “Олимпия” споменахте легендарни фигури, които са били в тази зала, но също Пластик Бертран. Защо?

 

- Много харесвам Ça plane pour moi. Това е много добър пънк сингъл, дори и да казват, че е сглобено парче. Това е дяволски добър диск.

 

- Докато стъпвахте на сцената на “Олимпия”, усетихте ли присъствието на призраци?

 

- Не толкова призраци, но знам, че там са минали Ив Монтан, Пиаф, “Бийтълс”, Джими Хендрикс. Чувстваш, че принадлежиш към едно семейство. Чувствам се горд. Държах този диск да бъде заснет в специална зала, а не на безличен стадион. “Олимпия” заема важно място в този филм. Свирил съм там много пъти. Много обичам да виждам името си на фронтона, това е важно за мен.

 

 

 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар