Срещата в Аман и претенцията на Цариградския патриарх за първенство „по власт“

Срещата в Аман и претенцията на Цариградския патриарх за първенство „по власт“
Сега, след като Цариград реши да предостави автокефалия на една Украинска църква, различна от вече съществуващата, и вероятността нещо подобно да се случи и в Македония, става ясно, че намерението е тези решения да се взимат по друг начин, а позицията на засегнатите църкви – в случая Руската и Сръбската - да се игнорира „по принцип“. Ако това бъде прието – изрично или мълчаливо - тогава ние вече няма да имаме съборно православие, а вместо това ще имаме религиозна организация, слабо отличаваща се от римо-католическия епископат – такъв, какъвто съществува поне от средата на XI век. В такъв случай отделеността на Ватикана от православието, на което доскоро се гледаше като на „отпадане“ от Църквата, вече няма да има смисъл. Тогава двете организации би трябвало да се слеят; като дори ще е безразлично дали върховен предстоятел на новата структура ще е римският или цариградският епископ. Така че инициативата на Иерусалимския патриарх за свикване на общоправославно съвещание, на която в крайна сметка се отзоваха по-малко от половината автокефални (все още) църкви, е инициатива за обсъждане на претенцията на Цариград за първенство „по власт“.

 

 

На 26-ти февруари в йорданската столица Аман се състоя среща на представители на шест от общо 15-те автокефални православни църкви в света.

 

Иерусалим, Русия и Сърбия участваха чрез предстоятелите си – патриарсите Теофил III, Кирил и Ириней. Заслужава да се отбележи, че на срещата присъстваше и Киевският митрополит Онуфрий, предстоятел на Украинската православна църква (Московска патриаршия). Българската православна църква не изпрати свои представители. 

 

Събранието се свиква, несъмнено, главно по настояване на Руската църква, макар че и Сръбската е силно заинтересована от обсъждане на сегашното положение в православието. Цариград отказа участие под предлог, че общоправославни събрания, стремящи се да се превърнат в Събори, могат да се свикват само от предстоятеля на тази Църква. 

 

Главният въпрос, който днес църквите са длъжни да решат, е какъв ще е оттук нататък статутът на Цариградския патриарх. Както виждаме от събитията през последните години, Цариград, представляван от патриарх Вартоломей, се стреми към промяна на начина, по който се взимат решенията в православния свят.

 

В течение на историята всяка автокефална църква сама е управлявала своя диоцез, а решенията за предоставяне на нови автокефалии, впрочем твърде редки, са се взимали първо от църквата-„майка“, от която новата църква се е отделяла; и после е следвал процес на признаване от другите, който понякога е траел дълго. В случая с Българската патриаршия – 90 години (след създаването на Екзархията), и то при положение, че нашата Църква е автокефална още през средновековието. 

 

Сега, след като Цариград реши да предостави автокефалия на една Украинска църква, различна от вече съществуващата, и вероятността нещо подобно да се случи и в Македония, става ясно, че намерението е тези решения да се взимат по друг начин, а позицията на засегнатите църкви – в случая Руската и Сръбската - да се игнорира „по принцип“. 

 

Ако това бъде прието – изрично или мълчаливо - тогава ние вече няма да имаме съборно православие, а вместо това ще имаме религиозна организация, слабо отличаваща се от римо-католическия епископат – такъв, какъвто съществува поне от средата на XI век. В такъв случай отделеността на Ватикана от православието, на което доскоро се гледаше като на „отпадане“ от Църквата, вече няма да има смисъл. Тогава двете организации би трябвало да се слеят; като дори ще е безразлично дали върховен предстоятел на новата структура ще е римският или цариградският епископ. 

 

Така че инициативата на Иерусалимския патриарх за свикване на общоправославно съвещание, на която в крайна сметка се отзоваха по-малко от половината автокефални (все още) църкви, е инициатива за обсъждане на претенцията на Цариград за първенство „по власт“. 

 

Затова не е чудно, че патриарх Вартоломей отказа да вземе участие – това значи, че той не желае този въпрос да се обсъжда, тъй като го смята за решен. Но ако бъде решен по този начин, това ще значи унищожение на православието като „съборно“. И тъй като без съмнение ще има епископи и църкви, които ще откажат да участват в това унищожение, то в бъдеще именно те ще останат в едната, света, съборна и апостолска Църква; а останалите ще отпаднат – така, както това се е случило по една причина в средата на V век, а по друга – в средата на XI-ти.  

 

Ето защо Светият Синод на БПЦ (БП), няма защо да отлага решението си по украинския въпрос. Сега темата не е дали ще има автокефална украинска църква – няма нищо страшно някога и да има – а дали това може да стане просто поради волята на Цариград. За да има православна Църква, този начин за взимане на решения трябва да бъде отхвърлен. 

 

-----------------

 

Николай Гочев е доцент, доктор в „Класическа филология“, преподавател по антична литература. Завършил е класическата гимназия в София, а после и Атинския университет – специалност „Езикознание“, работил е по много проекти в областта на античната литература и философия, превеждал е Софокъл, Аристотел, Платон. От 18 години е преподавател по гръцка античност в Катедрата по класическа филология в Софийския университет. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • православен

    28 Фев 2020 15:05ч.

    От ставащото в света,особено в последно време е видно, че светът стремглаво се подготвя за идването на власт на последният и най-свиреп диктатор на света наречен в Библията с много имена:"син на погибелта ",човека на греха","звяр с име 666" и "антихрист".Съгласно Библията,идването на антихриста ще бъде предшествано от обединението на всички народи и религии в едно цяло и днешната съвременна глобализация, която по Божие допущение, се осъществява успешно пред очите ни, от световното сдружение на най-могъщият и свръх богат луцифериански банков елит на Земята, ще бъде с планетарен характер и по нелъжливите думи на нашият Спасител и Господ Иисус Христос ще обхване всички племена, народи и езици по цялото земно кълбо,защото в Откр.13:7,Той е записал:„...даде му се власт над всяко коляно, народ, език и племе”.Точно този елит от банкери наречени в Библията "царе които предават властта и силата си на звяра(антихриста) и мат една мисъл-да купят земното кълбо и чипират всеки жител на земята" искат на земята да има само една религия.В момента наблюдаваме свирепата им борба с последният йм враг-по думите на апологета им(вече покойник) Бжежински - Православието.Ето защо искат православните държави да се мразим!А ако може да се лее и православна кръв,ще е най-добре!Виждаме,че с религията си икуменизъм успяват,чрез апостола на антихриста Вароломей,който за голямо съжаление има последователи и в нашият синод начело с еп.Николай.Това което всеки православен вижда (злото взема превес над доброто) а именно повсеместното безбожие и разврат и на Изток, и на Запад е ,че светът вече е назрял за появата на антихриста и всички останали пророчества изброени от Спасителя в Библията като знамения за близкият край са налице. От Библията разбираме и ,че за да тури край на злото Той ще бъде Принуден да се намеси при Второто Си и страшно славно Пришествие за да ни освободи от тиранията и диктатурата на антихриста и последователите му(новият световен ред), зад които стои врагът на човешкият род-сатана.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Красимира Владимирова Узунова

    28 Фев 2020 17:01ч.

    Вартоломей, а и всеки друг, макар и наричащ себе си "патриарх", епископ, свещеник, православен не Е такъв ако не изпълнява в пълнота Каноните, правилата и Символа на Вярата на Православната Църква! ! Така че Вартоломей е пръв, но както го наричат на Запад-Икуменически патриарх! Горко му в Съдния ден ако не се разкаже и не принесе плодове достойни за покаяние!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Желанието на украинците за автокефална Украинска църква

    29 Фев 2020 13:55ч.

    Желанието на украинците за автокефална Украинска църква Не е по-различно от желанието на българите някога. А не сме имали дори държава и независимата ни Църква е една от първите крачки по пътя към създаването ѝ. Подобно е положението с автокефалията на Македонската църква, а там нещата стоят много по-остро, сърбите насилствено я присъединяват към своята, заедно със заграбените български земи, след което упорито преобръщат и националното съзнание на македонските българи. Това са все процеси, нямащи нищо общо нито с Бога, нито с Вярата, това е само политика и нищо друго.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До" Желанието на украинците..."

    01 Март 2020 10:50ч.

    Украинците винаги са имали автокефална-независима от Русия църква,а не както ние някога под гръцко църковно робство-прави разлика. Русия не нарежда на украйнският патриарх Онуфри какво да прави.Те си имат отделен независим от Русия синод.Ако не бе така,цяла Украйна щеше да скочи срещу Русия.Друг е въпроса,че шайката банкери,господари на САЩ ,ЕС и НАТО които искат да купят земното кълбо и да ни чипират, е възпрепятствана от обединението на православните държави около Русия,която е единствената държава в състояние да погуби войската им НАТО и затова там направиха пуч и поставиха техния човек-Порошенко,а сега Зеленски, а народа,както и в Бългрия не бе попитан иска ли да се отдели от Русия и да иде в НАТО и ЕС!Това е истината-малцинството управлява!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вхзт

    15 Март 2020 16:18ч.

    Руско православие няма, то се контролира от бившите чекисти и директно от путин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи