Роджър Скрутън: Защо трябва да бъдем консервативни

Роджър Скрутън: Защо трябва да бъдем консервативни
"Политическата коректност ни подтиква да бъдем възможно “най-приобщаващи” и да не дискриминираме нито в мисълта си, нито на думи, нито на дело етническите, сексуални, религиозни или поведенчески малцинства. За да бъдем приобщаващи, ни насърчават да очерняме онова, което чувстваме като особено наше. Генералният директор на ВВС неотдавна осъди своята организация и нейните програми като прекалено бели и от средната класа. Университетските преподаватели гледат отвисоко на културата, създадена от “бели, европейски, мъртви мъже”. Една британска благотворителна организация, специалист по отношенията между етносите, определи утвърждаването на “британската” национална идентичност като расистко. Подобни злонамерени изявления изразяват кодекса на политическата коректност. Защото, макар че включват преднамерени присъди въз основа на класата, пола или цвета на кожата, целта не е да изключат Другия, а да осъдят самите нас".

 

 

Британският философ Роджър Скрутън е една от големите фигури на интелектуалния живот отвъд Ламанша. Откъси от книгата му “Как да бъдем консерватори” (How to be a Conservative?), които илюстрират финеса и дълбочината на неговата мисъл, публикува “Фигаро” по повод издаването за първи път във Франция на негов труд.

 

 

Съвсем дискретно

 

Обикновените консерватори - а много хора, може би повечето от тях, влизат в тази категория - постоянно чуват, че техните идеи и чувства са реакционни, пристрастни, сексистки или расистки. Те дразнят новите форми на приобщаване и недискриминация просто с това, което са. Техните почтени опити да живеят според принципите си, създавайки семейство, вкусвайки радостите на местния живот, почитайки боговете си и привързвайки се към своята култура - тези опити са презирани и осмивани от читателя на “Гардиън”. Поради тази причина в интелектуалните кръгове консерваторите се движат мълчаливо и дискретно, привличайки погледа на себеподобните си, където и да са те, подобно на хомосексуалистите при Пруст, които този велик писател сравнява с боговете на Омир, които единствени могат да се разпознаят помежду си, когато се движат под прикритието на маскировката в света на смъртните. Така че ние, които привидно спазваме изключването, сме принудени да крием какви сме от страх да не бъдем изключени. Аз не приех това, което направи живота ми много по-интересен, отколкото можех да очаквам.

 

Деконструкция

 

Вземете който и да било аспект от западното наследство, с което нашите предци се гордееха, и ще откриете курсове в университета, посветени на неговата деконструкция. Вземете която и да е положителна черта на нашето политическо и културно наследство и ще откриете съгласувани усилия, едновременно в медиите и в университета, за нейното поставяне в кавички и представянето й като лъжа и измама. Впрочем един значителен сегмент на общественото мнение вляво се стреми да насърчи тези критики и да ги превърне в политически действия. На тази “култура на отричането”, както аз я наричам, трябва да припишем последните атаки срещу националната държава и националната идея. Що се отнася до консерватизма, той е култура на утвърждаването. Той засяга онова, което е ценно за нас и което искаме да защитим. Мисля, че всеки, който разбира какво е заложено на карта в днешния световен конфликт, ще види, че нацията е едно от нещата, които трябва да запазим. 

 

Поражение на социализма

 

Социалистическата държава не “преразпределя” общото благо. Тя създава такси върху приходите на данъкоплатците и ги предоставя на своите привилегировани клиенти. Тези клиенти запазват таксите, гласувайки за онези, които им ги предоставят. Ако гласовете им са достатъчни, тези такси стават постоянно притежание на онези, които са достатъчно големи късметлии да ги поискат. Тогава наблюдаваме, както в Гърция, създаването на една нова "класа на безделниците", която използва държавата, за да извлича доход от нея. В същото време властта на държавата расте: когато повече от половината от населението е отговорност на държавата, както във Франция днес, националното богатство в действителност е конфискувано от онези, които го произвеждат, и прехвърлено към една бюрокрация, която го разпределя. Така с нарастването на бюджета им тази бюрокрация става все по-малко отговорна пред избирателите. Тези недостатъци са вече достатъчно сериозни. Въпреки това ми се струва, че истинската перверзия на социализма не почива в обърканите икономически теориии, които очароваха Маркс, нито в онези за социалната справедливост, предложени от мислители като Джон Роулс. Нейната истинска перверзия произтича от една особена грешка, според която животът в обществото е така устроен, че успехът на едни означава неуспех за други. Според тази грешка печалбите на едните се плащат от загубите на другите. Обществото е игра с нулево равенство, в което цените и печалбите се уравновесяват и победата на печелившите причинява загубата на губещите. 

 

Капитализъм или грабителство

 

Супермаркетите успяха да изнесат реалните разходи на своя успех - успеха да елиминират кварталните магазини, да накарат всеки един да отиде да пазарува в търговския център, да разнасят евтина храна в четирите краища на страната, без да си дават труда да правят бизнес с местните производители, нито да плащат реалната цена за тяхната продукция. Същото нещо важи за повечето от другите вериги в Европа и Америка. Това се отнася и за строителната индустрия, за производителите на напитки и захарни изделия, както и за производителите и дистрибуторите на инструменти и железария. Накратко, в някои отношения световният капитализъм е не толкова упражнение по пазарна икономика, в която разходите се приемат от гледна точка на печалбата, колкото вид грабителство, при което разходите се прехвърлят на следващите поколения с оглед на възнаграждението тук и сега. 

 

Политическата коректност

 

Политическата коректност ни подтиква да бъдем възможно “най-приобщаващи” и да не дискриминираме нито в мисълта си, нито на думи, нито на дело етническите, сексуални, религиозни или поведенчески малцинства. За да бъдем приобщаващи, ни насърчават да очерняме онова, което чувстваме като особено наше. Генералният директор на ВВС неотдавна осъди своята организация и нейните програми като прекалено бели и от средната класа. Университетските преподаватели гледат отвисоко на културата, създадена от “бели, европейски, мъртви мъже”. Една британска благотворителна организация, специалист по отношенията между етносите, определи утвърждаването на “британската” национална идентичност като расистко. Подобни злонамерени изявления изразяват кодекса на политическата коректност. Защото, макар че включват преднамерени присъди въз основа на класата, пола или цвета на кожата, целта не е да изключат Другия, а да осъдят самите нас. Любезната пледоария за приобщаването прикрива силното, не особено любезно желание да изключат стария виновник за изключването: с други думи, да отхвърлят културното наследство, което ни определя.

 

Развлечение

 

Всички граждани са част от една-единствена машина за развлечение, подобно на гражданите от “Прекрасния нов свят” на Хъксли. Техните емоционални състояния са краткотрайни и с глътки удоволствие; трагичният дух напълно е изчезнал от хоризонта им; тяхната преданост е купена от държавата на цената на еуфоризираща дрога. В такъв свят разговорът е въпрос на усмивки и моментални снимки, кратко вълнение и викове на наслада. Някои смятат, че западните общества се доближават до това състояние, защото потреблението е заело мястото на възпроизводството като кулминационна точка на човешката драма. 

 

Социалните мрежи

 

При някогашните нормални условия на човешкия контакт хората завързваха приятелство, защото стояха един срещу друг, разбираха многобройните фини сигнали на езика или на тялото, чрез които другият проявяваше своя характер, емоции и намерения и които създаваха привързаност и доверие. Вниманието се фокусираше върху лицето, думите и жестовете на другия. И той или тя, като въплътен човек, беше прицелът на приятелските чувства, които той или тя вдъхваше. Онези, които градят приятелство по този начин, напълно осъзнават, че изглеждат на другия по същия начин, както той им изглежда. Лицето на другия е огледало, в което те виждат себе си. Именно защото вниманието се фокусира върху другия, се представя възможност за познание и себепознание, нараснала възможност за свобода, благодарение на другия - една от радостите на човешкия живот. В замяна на това, обектът на приятелското чувство ви гледа и отговаря свободно на вашата свободна активност, разширявайки едновременно своето и вашето съзнание.

Накратко, приятелството, такова, каквото традиционно се е смятало, е път към себепознанието. Когато вниманието се фокусира върху един екран обаче, има подчертана промяна на акцента. Пръстът ми е върху клавиша. Във всеки момент мога да накарам образа да изчезне или да премина към нова среща. Другият е свободен в собственото си пространство, но не съвсем в моето, защото е напълно зависим от моето решение да го оставя там, където е. Аз държа върховния контрол и не поемам рискове в приятелството - както би било, ако срещна другия лице в лице (…). Между нас се получава среща с ограничен риск, в която всеки осъзнава, че другият е фундаментално сдържан, владетел на своя непревземаем кибер-замък.

 

Принадлежност

 

Ние сме нуждаещи се същества и нашата най-голяма нужда е нуждата от домашно огнище, мястото, в което намираме закрила и любов. Ние откриваме това огнище, благодарение на представите, които градим за собствената си принадлежност. Ние го откриваме не сами, а заедно с другите. И всичките ни опити да придадем подходящ вид на заобикалящата ни среда - чрез украсяване, организация и творчество - са опити да посрещнем още по-добре самите себе си и онези, които обичаме. Поради това човешката нужда от красота е не просто излишна добавка към списъка с човешките стремежи. Това не е нещо, от което можем да се лишим, за да се чувстваме изпълнени като човешки същества.

 

Красота и предаване

 

Съхраняването е въпрос на красота; но именно поради тази причина то е също въпрос на история и смисъл на историята. Някои имат статична концепция за историята, разглеждайки я като останка от едно отминало време, което се съхранява като книга, в което проверяваш за нещата, които са изчезнали (…). Моят баща предпочиташе една динамична концепция, според която историята е аспект на настоящето, нещо живо, влияние върху нашите проекти, което също се променя под тяхно влияние. Миналото според него не беше книга, в която да правиш справки, а книга, в която пишеш (…).

Ние не само изучаваме миналото: ние го наследяваме и наследството носи със себе си не само правата на собственост, но и задълженията за доверие. Нещата, за които някои са се борили или са загинали, не трябва да се пропиляват несъзнателно. Защото те са собственост на онези, които още не са се родили. Така че на консерватизма трябва да се гледа като на част от една динамична връзка през поколенията. Хората оплакват разрушаването на онова, което им е скъпо, защото то нанася вреда на тъканта на доверието, отрязвайки ги от онези, които са били преди тях, и замъглява нашето задължение спрямо онези, които ще ни наследят. 

Пустите терени в предградията - като онези, които се простират на 50 мили около Детройт във всяка посока - са места, в които не се зачитат миналите и бъдещите поколения, места, в които гласовете на онези, които са починали, и онези, които ще се родят, вече не се чуват. Това са места на оглушителна нетрайност, в която днешните поколения живеят без да принадлежат - където няма принадлежност, защото принадлежността е отношение в историята, отношение, което свързва колкото сегашните, така и бъдещите поколения, и което зависи от възприятието на едно място като домашно огнище.

 

Надежда

 

Според консерваторите това не е краят на историята. Западната цивилизация ни е дарила с друго средство, с които нашите загуби могат да бъдат разбрани и приети. Това средство е красотата. 

Характерът на западната цивилизация, която превърна загубата в централна тема на нашия опит, постави също трагедията в центъра на нашата литература. Най-прекрасните ни произведения на изкуството са размишления за загубата, всякакъв вид загуби (…) Тези произведения не просто ни учат как да се справим със загубата: те пренасят в една въображаема форма понятието, което най-големите късметлии са били способни да извлекат от елементарните форми на религиозния живот, понятието за свещено (…).

Ние трябва да живеем в духа на нашите недели на почит, виждайки в загубите си жертвите, които са купили отсрочката, която продължаваме да ползваме. И трябва да се съпротивляваме на онези, които биха искали напълно да обърнат гръб на загубата, да разчистят сенките, интимните кътчета и старите врати, и да заместят града с голям стъклен екран над бездната, в който погледът ни ще бъде погълнат, още повече, завинаги. 

 

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Само не разбрах, защо английски философ

    19 Sep 2016 21:23ч.

    се превежда от френски. Впрочем през два превода не се знае, кое е спестено и кое просто е пропаднало някъде. Напр. "Тогава наблюдаваме, както в Гърция, създаването на една нова класа, която използва държавата, за да извлича доход от нея. В същото време властта на държавата расте: когато повече от половината от населението е отговорност на държавата, както във Франция днес" всъщност изпуска определението 'LEISURE CLASS' за Гърция, а това че половината от населението във Франция е на ДЪРЖАВНА ЗАПЛАТА се превръща в "отговрност"... това са само два от много други примери

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Да не говорим, че Фигаро или Гласове (с извинение)

    19 Sep 2016 21:27ч.

    променят напълно смисъла, подменяйки заглавието How to be a Conservative / Roger Scruton и дори не го крият.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • читател до горния

    19 Sep 2016 21:37ч.

    Сложили са това заглавие, за да са адекватни на малоумното население, което не знае въобще какво е консерватизъм.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до читателя

    20 Sep 2016 2:44ч.

    И какво ще им се изясни от тази промяна? Или просто редакторите смятат, че на "малоумното население" следва да се каже "Так надо!"? Консервативният човек е консервативен по умонастроение, а не защото някой му го е препоръчал...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Последните ще бъдат първи!

    20 Sep 2016 15:04ч.

    Написаното от този англичанин звучи прекрасно, но лесно им е да милеят за консерватизъма си онези, които винаги са били „на върха“. Какво да кажем обаче ние, гдето винаги сме били нищожни и жалки — мръсни, космати, с тъмен цвят на кожата и с още по-тъмни мисли в главата. Ние също искаме да се почувствуваме хора. Някога ни залъгваха, че сме били революционна класа, че посредством нас щяла да победи световната революция и животът щял да стане Рай. Но чий живот? Отново — не нашия. Използуваха ни пак за роби, а когато трябваше — пращаха все нас за пушечно месо. Все ние бяхме нискочелите примати — с тъпите изражения на маймунските си лица. Ние — омотаните с парцали, защото това е нашата национална носия, ние — чиято религиозна ориентация се приемаше осъдително, защото «висшите» я възприемаха «неправилна». Както впрочем «неправилна» биваше и сексуалната ни ориентация (ще се гаврят те с домашния добитък — скотоложци такива!). Търпяха ни, защото трябваше да има някий или нещо на дъното, в тинята. В противен случай — изчезнехме ли, — щеше да се наложи някой от «по-висшите» да си цапа обувките, стъпвайки в калта. Но… ето на — настъпиха Новите Либерални Времена, когато мъдрите люде, стояли до този миг в сянка, ни пошепнаха: „Хайде, момчета! Давайте напред! Вие — вечно последните — ще бъдете първи! Дошло ви е времето — мигрирайте! Искайте! Който не умее да си поиска, не заслужава да живее!“ И ние заплюхме консерватизъма на консервативните, заплюхме тяхната арогантна вяра и се надигнахме на нов поход — на Ново Велико Преселение. Ние сме тези, които ще направим възможно несъстоялото се досега бъдеще — едно космато, мръсно, вулгарно, гнусно бъдеще, в което НИЕ ще бъдем този път щастливите. И въобще няма да ни интересува дали някой друг може да понася нашата чалга, смрад и воня.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи