По своята същност темата съвсем не е дребна. Става дума не за бедите на конкретния режисьор, окрал или не, 68 милиона рубли. В случая със Серебренников цялата вина на държавата се свежда до това, че на режисьора са дадени много държавни пари. Именно тук е изначалната точка на разиграващата се драма. Защо изобщо властта финансира театри? Или така се откупва от „либералната интелигенция“? Сега тази система „къпе режисьора в шоколад“, поставяйки го на бюджетна хранилка. Утре същата система ще го прати в затвора, превръщайки го в трагичен герой. За промяната на тази система обаче, се изисква спокоен разговор за ценностите и техния смисъл – впрочем, не много приятен разговор нито за интелигенцията, нито за властта. Това е трудно. По-лесно е да се крещи, изобличава или злорадства…

 

„Бобо“ (от френски: bourgeois bohemian, буржоата бохеми) е термин от  глобалното информационно общество, въведен в съвременния му контекст от американския социолог и журналист Дейвид Брукс. Неговата книга, наречена „Бобо в рая: откъде идва новият елит“ излиза през 2000-та година в условията на противоборство между идеологиите, тоталния крах на СССР, настъплението по всички фронтове на Pax Americana („мира по американски“). По това време в САЩ, под звуците на суинга на Ела Фицджералд, израства и демонстрира себе си плеяда от млади и  талантливи хора, които в пика на най-новите технологии правят сериозен бизнес, печелят твърде добре, но не произхождат от ордена на потомствената буржоазия, остават си зад борда на Билдербергския клуб. Това именно поколение Дейвид Брукс нарича „бобо“, представя го като ново културно явление и посочва портретните му характеристики.

 

 

„Бобо“ се самоопределят като естети, оригинално мислещи интелектуалци. Свобода на възгледите, свобода на словото – това е критерият им за успех както в личностен план, така и в работата. Те са новите интелектуалци, във висша степен толерантни; за тях моралните оценки и нравствените императиви са подвижни и субективни.

 

Идеологията им се изразява в презрение към руската култура, ненавист към Руската православна църква. Желанието „да се махнем от Русия“ е техният дрескод. Пропускът за най-прекрасния свят – „светът по американски“ е най-големият комплимент за тях, шансът да попаднат в „новия елит“.

 

Защо либерален жрец?

 

Четките за зъби не са най-интересното, малко или много им се е налагало да си мият зъбите. Обаче има интересна графа, която си струва да се огледа – за християнските книги. Ето за какво се оказва, че са били необходими, според Кирил Серебренников:

„За да може, когато влезе в залата, зрителят да е принуден да стъпва по пътека от книги, която да го изведе до пътя. У хората, които влизат в залата, трябва да възниква неудобно, дискомфортно усещане. Сякаш стъпват по трупове. Зрителят трябва да има чувството, че прониква в някакъв изкривен свят. Черен свят.“

Той е творецът – той така вижда нещата.

Ирен Адлер, „Фейсбук“

 

Защо сребърници?

 

Кирил Серебренников е креатура на Сергей Капков, известен като помощник на депутата от Държавната дума на РФ от Чукотка Роман Абрамович, директор на департамента за култура на Москва, инициатор на  трансформирането на театъра „Гогол“ в „Гогол център“, бенефициент за назначаването на Кирил Серебренников на длъжността художествен ръководител на „Гогол център“.

 

 

„Режисьор любител, без вкус, без вътрешна култура, привърженик на ЛГБТ и отявлен русофоб. Като главни теми в своето творчество определя секса и властта.“ Така журналистката от вестник „Завтра“ Марина Алексинская характеризира Себренников.

 

***

КАК КРЯСЪЦИТЕ „ЗА“ И „ПРОТИВ“ СЕРЕБРЕННИКОВ ГО ПРЕВРЪЩАТ В ТРАГИЧЕН ГЕРОЙ

 

Все пак това се случи. Преди десетина дни режисьорът Кирил Серебренников, художествен ръководител на „Гогол център“, бе арестуван и обвинен в мошеничество в особено големи размери. Възможно е да присъдата му да е голяма – до 10 години, пише публицистът Игор Краулов в електронното издание apn.ru. Публикуваме и неговата гледна точка.

 

 

За едни тази история бе напълно очаквана и закономерна – „та как иначе, в тази държава, при този режим…“ За други скандалният арест бе все пак неочакван, тъй като, имайки предвид опита от последните години, именно в тази страна и при този режим, е прието на културтрегерите и преди всичко на театрално-кинематографичната и поп-музикалната общност, да се гледа като на писани яйца и смирено да се отвръща на „смелото им бунтарство“ с нови и нови държавни субсидии и други финансови инжекции.

 

Смут сред правозащитните органи по повод „Гогол център“ се наблюдава опреди повече от три месеца. Обществото е запознато с темата, не е необходимо да се обяснява на никого нищо, всеки отдавна е определил позицията си. Новият обрат на делото обаче, сгъстяването на слуховете, опасенията и предположенията относно студената и твърда буква на закона, а – възможно е – и

 

относно полумрака на затворническата килия, несъмнено предизвикаха грандиозен шум, достоен за разгара на лятото.

 

Целият областен център в Ростов на Дон например, е в огън, но повече се шуми за Серебренников.

 

По своята същност темата съвсем не е дребна. Става дума не за бедите на конкретния режисьор, окрал или не, 68 милиона рубли. Става дума за избирателността на правосъдието и за равенството на хората пред закона.

 

Избирателното правосъдие, неговата несправедливост и отвратителност са главният аргумент на защитниците на режисьора. Видите ли, хванали са се за този свят човек, отдал живота си на театъра; малко ли са другите крадци, които изглеждат по-ужасно, а апетитите им са къде-къде по-големи? Впрочем, и така всичко е ясно: човекът страда заради убежденията си, задето се противопоставя на режима, за борбата му за правата на гейовете, защото е ориентиран към западната култура.

 

Само че избирателността на правосъдието и в по-широк смисъл, избирателността при взимането на законови решения е нещо закономерно и неизбежно. Сигурно с него се сблъсква почти всеки шофьор, да речем. „Защо ме спряха? Нали карах като всички, със скоростта на целия поток от коли. Да, скоростта на потока е 120 километра в час, а разрешената – 90. Но защо именно аз, защо всички останали ще продължат да карат както са шофирали, а аз стоя и си губя времето, докато чакам да ми напишат акт?“

 

Несправедливо? Разбира се. Точно толкова, колкото е несправедлива всяка случайност – от внезапната болест до това да ти падне керемида на главата.

 

Чисто и просто пътният полицай няма сто очи и сто ръце. Не може да осигури неизбежността на наказанието. Значи остава да се използва друго възпиращо средство – вероятността от наказание.

 

Същото е с театрите. Напълно възможно е всичките 650 руски театъра, които са на държавно финансиране, да живеят, тъй както е живял „Гогол център“ при Серебренников. Но разумно ли е да се позоваваме само на това? Или може би искате Следственият комитет да обяви „Година на  театъра“?

 

Впрочем, безполезно това да се изтъква пред защитниците на Серебренников е. Защо? Ами защото именно те отстояват избирателността при правораздаването, но в друг, по-приятен за самите тях смисъл.

 

Серебренников е „наш“, прогресивен, международно признат, стилен, добре облечен, приятел на гейовете

 

(а може би и самият той да е гей), и следователно не подлежи на съд. Всичко му е позволено. Като си помисли човек, какво може да се открадне в този театър? Ако пък е откраднал, то е за благородно дело. А и на кого да се дават пари, ако не на нас и на нашите? По-добре да крадат режисьорите, отколкото търговците и органите на реда – не е ли така?

 

 

Но от казаното за защитниците на Серебренников не следва, че противниците му са с нещо по-добри. Онези негови противници, които искат да бъде разпънат – но не защото вярват в неговата вина, в това, че е сложил в джоба си не по-малко от 68 млн. рубли от сумата, дадена през 2011 – 2014 година, за реализацията на проекта „Платформа“. Изобщо не им пука за чисто юридическата истина. За тях е важно

 

Серебренников да иде в затвора, защото не е от „нашите“, не изглежда като нас, не се облича като нас, в творчеството си възпява половите извращения

 

(а възможно е, самият той да е извратеняк в личния си живот) и, съдейки по всичко, не почита особено нашата православна вяра. Нещо повече, такива хора разчитат на разгръщането на кампания. На това държавата най-сетне да „въведе ред в културата“. На това утре следователите да отидат при режисьора Алексей Учител, а вдруги ден да навестят Константин Райкин. Или пък в най-кратки срокове да се доберат до Звягинцев. Като цяло всички мътни личности ще получат своето и никога повече няма да го има нито хомоеротичният балет „Нуреев“, нито богохулният „Танхойзер“, нито кощунствената „Матилда“. Ще има само няколко брезички, камбанен звън, хоругви и „Нощни вълци“.

 

Изобщо противниците ще бъдат по-страшни от защитниците. Ако защитниците искат единствено благини на кастов принцип, то противниците на същия кастов принцип мечтаят за репресии. И ако държавата все още е запазила остатъци от здрав разум, тя просто е длъжна категорично да се дистанцира от тези доброволни помощници на правосъдието.

 

В социалните мрежи припомнят, че последният арестуван московски режисьор е Всеволод Мейерхолд; нещо, случило се преди почти 80 години. Ефектен, но неработещ паралел. Ако по онова време държавата наистина се е интересувала от неща като лоялност и идейна грамотност, съвременните власти не се интересуват от подобни глупости. В случая със Серебренников

 

цялата вина на държавата се свежда до това, че на режисьора са дадени много държавни пари.

 

Именно тук е изначалната точка на разиграващата се драма. Защо изобщо властта финансира театри? Всеки втори. Или така се откупва от „либералната интелигенция“ – тогава гневът ѝ е разбираем – то е все едно руските князе да не държат сметка на монголските баскаки как харчат дадените им целево пари. Другият вариант е държавата наистина да иска да подкрепя културата. Обаче в този случай не само следственият комитет, но и обществото, е в правото си да помисли доколко рационално и справедливо се харчат тези пари.

 

Сцена от спектакъл на балета "Нулеев", режисирана от Кирил Серебренников 

 

Например защо е това разделение на театрите? За е дин толкова противоречив проект, какъвто е „Платформа“ – реализиран или не – са отделени 210 млн. рубли. В същото време за цялата Година на руската литературата (2015 година, ако не помните) щедростта на правителството се ограничи до някакви си 300 милиона. В това при желание може да се открие нещо „утешително“ – следователите посягат на режисьорите, на писателите, не. И все пак: нима за националната култура сценичното изкуство е по-важно от изкуството на словото?

 

Да вземем руската поезия, например. Тя е също толкова нерентабилна, колкото и театърът – но далеч по-некриминогенна. А нима тези 68 млн. рубли, чиято съдба тепърва ще се решава в съда, не бе възможно да се раздадат – по милион – на 68 руски поета? Имаме поне 68 поета, които заслужават това. Повярвайте ми, ако това се бе случило, нямаше да има никакво наказателно дело. Поетите просто щяха да похарчат тези пари за храна. В света на Мелпомена всичко – оказва се – не е така просто.

 

В края на краищата този шумен скандал може да се раздели на три части.

 

ПЪРВО. Това са конкретни действия на конкретния режисьор Серебренников, които може да оценява само съдът и тава трябва да стане единствено на базата на фактите.

 

ВТОРО. Става дума да два принципа: принципът на недосегаемост на своите, защото те сами по себе си са добри и талантливи и огледалният принцип на репресии спрямо чуждите, понеже идейно и  естетически са  неприятни. И двата принципа трябва да бъдат отхвърлени и то не единствено в дадения случай.

 

Накрая, за първоизточника на проблема – непрозрачната система на финансиране на културата, която по никакъв начин не съответства нито на икономическата целесъобразност, нито на обществените интереси, нито на йерархията самите културни ценности.

 

Сега тази система „къпе режисьора в шоколад“, поставяйки го на бюджетна хранилка.

 

Утре същата система ще го прати в затвора, превръщайки го в трагичен герой. За промяната на тази система обаче, се изисква спокоен разговор за ценностите и техния смисъл – впрочем, не много приятен разговор нито за интелигенцията, нито за властта. Това е трудно. По-лесно е да се крещи, изобличава или злорадства…

 

Материала подготви Елена Дюлгерова

Източници:

http://zavtra.ru/blogs/

http://www.apn.ru/

https://www.facebook.com/irene.adler.71066/posts/1924869584447302

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Моментът Лутер

Моментът Лутер

Мартин Лутер успява да подрине авторитета на Католическата църква и да...

10 коментар/a

observer на 03.09.2017 в 15:24
Доказателствата и аргументите са под въпрос. Ние сме просто читатели, а не следователи, приемаме или не нещата на доверие. Но паралелите с Манделщам, Ахматова, Колцов, с оцелелите по царска милост Булгаков, Айзенщайн и Шолохов (не е лъжа), се налага от само себе си. Дали ще те обвинят, че си агент на румънското(!) разузнаване или, че си либерал соросоид, разликата е само в степента на наказанието.
Муйо на 03.09.2017 в 17:04
Първо, милионите не са 68, а двеста, което прави къде 3 милиона евро. Сумата 68 милиона е предназначена за един-единствен спектакъл , като в доставките на костюмите и реквизита (виж картинката по-долу) са участвали 98 (деветдесет и осем) фирмички. Класическа схема за разкешване на държавна субсидия с последващо делкане. Май ще го отнесе и Швидко. Второ, като творец Серебренников е равнозначен на нашичкия Боршош, тоест кръгла нула. Трето, в Русия вече е създадена традиция - пипнат ли някой от "красивите, умните и богатите" да краде, първо се вдига врява за репресии, 1937 година и сталинизъм; ако не хване дикиш, почват да пищят за антисемитизъм. Картинка - http://www.ktyz.ru/static/up/images/text/2284/1cp-full.jpg Видео - https://youtu.be/Imv3hzSYsj8 и следващите. И накрая, за успокоение на observer - доскоро обвиняема в присвояването беше главната счетоводителка. Като усетила, ще я опандизят вместо шефа, тя взела, че се разприказвала. Та така.
Руди на 03.09.2017 в 17:07
Observer, не е известно да има специален наказателен кодекс за либералстващите контракултуртрегери. Паралелът не само, че не се налага от само себе си, ами е кощунствен. Но и типичен за "неолибералния дискурс". На никого от гореизброените държавата не е дала театър и пари за да си "реализира проектите", крадейки, колкото му душа иска и колкото му стига умът. Та те го хванаха без да искат, разследвайки други, но доказателствата са такива, че нямаше как да ги потулят. Но като си казал вече А... И сега се чудят накъде да продължат: заключат ли го, ще произведат поредния "пуси райът - герой", а пуснат ли го, страшно ще стане - 85% от народа се отнасят към него точно, както той към тях. И ще търсят отговорност и от него и от властта. Най-вероятно ще му дадат някоя година условно, макар че съставът му е за до 10 г. ефективно. А целият "прогресивен" вой е, защото им удрят по най-милото - по всепозволеността и недосегаемостта.
Руди Муйо на 03.09.2017 в 20:13
Браво момчета!!
observer на 03.09.2017 в 20:35
Клишета. Достатъчно е само да видиш двореца на Шойгу построен от една заплата, за да разбереш, че причината е друга. Сплашване. Пък оня може и да е крал, писах вече, че не знам. Но кой не краде? И какво? Още Карамзин така е отговорил на въпроса, какво правят в Русия - воруют.
Муйо на 03.09.2017 в 21:25
observer, ми то краденето винаги е по клишета! Иначе не би могло престъплението "присвояване" да се опише с няколко изречения в Наказателния кодекс. И не бягай от темата, "двореца на Шойгу и вилата на Путин" нямат нищо общо с конкретния некадърник, който с помощта на Медински и Швидко цоца от държавата, за да я плюе. Впрочем, да те питам нещо: представи си постановка на "Венецианския търговец" от Шекспир. Режисьорът решава да застели пътеките в театралната зала със свитъците на Талмуда. Това дали ще може да се обясни с думите на Серебренников (виж по-горе), или ще бъде тутакси заклеймено като пещерен антисемитизъм?
For observer на 04.09.2017 в 09:12
Паралелите с Манделштам и Ахматова са изключително некоректни. Не само заради това че Серебреников - ВРАГ на Русия, на истинска, многовековна Русия ( Ахматова и Манделштам никога не са били врагове на Русия, нито се занимавали с "разпилване" на държавни средства) и абсолютен бездарник. Трябва да кажем - във връзка с "паралелите ви" - че има и много голяма разлика между Сталин и Путин.
EUidiot на 04.09.2017 в 17:26
Да ви напомня за правилния Боршуш. Само можем да се гордеем , че по сумите ги бием руснаците.
observer на 14.09.2017 в 12:58
Споменатите от мен жертви на сталинските репресии също са осъдени по измислени обвинения, кой троцкист, кой зиновиевиц, кой бухаринец, кой агент на някое разузнаване по избор на енкаведешниците, впрочем също изпоосъдени и изпозастреляни. Никой не е осъден за проява на творческа свобода или за отклонение от каноните на социалистическия реализъм. Впрочем, знаете ли, че и Михаил Шолохов се е разминал на косъм, благодарение на Сталин, който е харесвал Тихия дон? На Горки това май не му е спестено.
Йосиф Висарионович на 30.09.2017 в 14:23
На всеки 70-80 години в Русия се нароява една паплач, дето трябва да се разчисти, кой на лесоповал, кой до стенке. Обзървъра е за лесоповала, да поразмисли, макар че като чужд аген, може и повече да заслужава. Щото перверзната сган и майка си продава за парички и х***. Аз я поразчистих 30-те, ама 90-те я изпусната и ето какво стана.

Напиши коментар