С. Хънтингтън: Религията е рамката, през която хората гледат на света

Вие сте един от най-изтъкнатите политолози на САЩ от десетилетия насам. Но след Студената война се занимавате повече с религия. На какво се дължи тази промяна?

Религията е от голям интерес за мен, възникнал по време на Студената война, когато разглеждах начина, по който се развиват различните общества.

Стигнах до заключението, че централна роля за начина на развитието им играе културата – техните ценности и манталитет. Културите се развиват и изменят, но почти винаги включват големи части от традицията. По света очевидно има голям брой култури, но според мен са осем или девет главни култури: западна, православна, хиндуистка, ислямска, китайска, будистка, латиноамериканска, африканска и японска.

Започнах да гледам на света от този аспект и това ме доведе до сблъсъка на цивилизациите и отношенията между народите с различни култури.

Аз никога не съм мислил и твърдял, че единствено културата е от значение. Но тя е много важна, защото дава основата за начина, по който хората мислят за отношенията между народите и хората.

Мисля, че ние всички се разбираме по-добре с хора, които имат подобна култура, език и ценности, отколкото с други хора.

Вие виждате много силна връзка между култура и религия. Може ли да обясните защо? 

Религията е един компонент от културата. Има и други, като езика, но религията е жизненоважна, защото дава рамката, през която хората гледат на света, а езикът им дава възможност да общуват със света. 

Редакторите на Foreign Affairs казват, че статията ви “Сблъсъкът на цивилизациите”, която доведе до написване на книгата ви със същото заглавие, е била една от най-влиятелните публикации в тяхното списание със забележителна история, втора по значение само след статията на Джордж Кенан “Long Telegram” за доктрината на възпиране, определяща политиката на САЩ по време на студената война. Защо вашата статия докосна такъв нерв?
 
Аз бях почти изненадан, когато я публикуваха. Но поглеждайки назад към нещата, които съм писал аз, а и други, мисля, че степента на влияние зависи отчасти от логиката на аргументите и доказателствата, които се представят, но най-вече зависи от времето: трябва да изложите аргументите си в подходящо време. Ако го направите пет години по-рано или пет години по-късно – никой няма да им обърне внимание. 

Вие бяхте един от първите, насочили се към религията. Ваши колеги от Харвард и други учени признават ли значението й? 

Казахте, че съм бил от първите, но аз бях част от течение, тъй като мнозина осъзнаваха, че въпреки осъществяването на секуларизацията повечето индивиди започват да мислят от религиозни предпоставки, дори когато са ги абсорбирали само несъзнателно от средата, в която живеят. 

Вие, разбира се, не предсказахте 11 септември, но би могло да се каже, че предсказахте контекста, при който инцидент от типа на 11 септември може да възникне. 

Не бих спорил за това. 

Непосредствено след 11 септември вие писахте, че атаката е опит на Осама бин Ладен да въвлече САЩ и Запада във всеобхватен сблъсък на цивилизациите с исляма. Мислите ли, че той е успял? 

Не знам дали бих го потвърдил, но със сигурност мога да кажа, че отношенията между исляма и Запада през последните няколко години са натоварени с различни трудности. До голяма степен тези трудности са резултат от това, че голяма част от мюсюлманския свят е бил подложен на западна колонизация. Съществува естествено напрежение и конфликти между постепенно отстъпващите империалистически сили и утвърждаващите се местни хора. 

Може ли да кажете, че сега се намираме в разгара на сблъсъка между цивилизациите? 

Не само един сблъсък, но много сблъсъци се случват. Но това не означава, както мисля, че подчертах в написаното от мен, че няма сблъсъци вътре в цивилизациите – очевидно има. До много голяма степен повечето от конфликтите и войните са между хора в същата цивилизация.

Погледнете европейската история: европейците са воювали помежду си непрекъснато. Но сега, поради всички огромни промени в комуникациите и транспорта, хора от различни цивилизации общуват както никога преди, и то на по-равностойна база. В миналото народи от една цивилизация, например китайци или европейци, са завладявали и властвали над народи от други цивилизации. 

Сега има значителен брой големи цивилизации – живеем в плуралистичен свят. И докато САЩ са несъмнено по-мощни от други страни, то не е твърде полезно да мислим за тях предимно с понятията на един йерархичен свят. Съединените американски щати, както Европейският съюз, Япония и други големи актьори – всички трябва да се съобразяват с интересите и вероятните отговори на други големи актьори за това, което правят.

Мисля, че религията играе извънредно голяма роля. Тя се проявява ясно, но не изключително, във възхода на религиозното съзнание на мюсюлманския свят. 

Как можем да намалим напрежението с мюсюлманския свят? 

Мисля, че трябва да се отнасяме по-спокойно и да се опитваме да разберем какви са тревогите им. Трябва да разберем, че съществуват огромни разделения вътре в мюсюлманския свят между различните течения на исляма и различните държави. Това е много плуралистичен свят и трябва да го приемаме като такъв и да комуникираме с отделните сегменти от този свят, да се опитваме да се съобразяваме, доколкото можем, с техните различни интереси. 

Вие съветвахте САЩ и Запада да се борят агресивно с тероризма, но без да се накърнява чувството на сигурност в ислямския свят – с други думи да не изглежда като че ли САЩ атакуват самия ислям. Как преценявате действията на администрацията в това отношение? 

Вие използвате термина “ислямския свят”, но ислямският свят е силно разделен – има различни варианти на исляма и различни държави. Неизбежно е да имаме различни типове отношения с тези различни субекти.

Сигурно е, че не сме имали огромен мощен сблъсък на цивилизациите. Имаше много отделни сблъсъци, с някои от които се справихме по-успешно, отколкото с други. Аз съм сравнително доволен от случилото се, защото мога да си представя, че би могло да бъде много по-лошо. 

Как би изглеждал най-лошият сценарий? 

Създаването на големи коалиции от всяка страна и ако мюсюлманските страни бяха се съюзили ефикасно и се бяха опитали да установят контрол над големи части от Запада, както преди хиляда години владееха цяла Испания и част от южна Франция. Може би това може да се случи в бъдеще, но още не се е случило. 

В книгата си "Кои сме ние" пишете, че в корените си САЩ са англо-протестантска култура. Как тези мисионерски корени, ако мога да използвам тази дума, се съотнасят към сблъсък на цивилизациите с исляма? 

Ние имаме англо-протестантска култура – това е ясно. Вие използвахте думата "мисионерска". В някои периоди тя наистина е била мисионерска, защото фактически всички селища тук на Източния бряг през XVII и XVIII век са били основани от религиозни групи. По потеклото си ние сме религиозна нация. Изпращали сме мисионери от протестантски, католически и други вероизповедания по целия свят. 

Вие критикувахте идеята, че американските ценности са универсални и че те трябва да се предават на други страни чрез демокрацията. 

Аз твърдя, че има многообразие от различни култури и ценностни системи в света. Те имат много общи елементи, но и се различават. Западната култура, особено американската, подчертава индивидуализма до степен, каквато не познавам в никоя друга страна. Други култури поставят ударението върху общността, семейството и социални фактори, докато ние говорим за правото на индивида. Когато сме отивали в други страни и е трябвало да упражняваме влиянието си, естествено сме се опитвали да убеждаваме, понякога и принуждавали, другите да приемат нашите ценности и култура. 

Бяхте ли изненадан, че когато неотдавна бяха проведени демократични избори в някои мюсюлмански страни, ислямистки партии бяха избрани от електората? 

Честно казано не, не бях изненадан. Няколко пъти съм изказвал предупреждения към тези, които насърчават разпространението на демокрация, да не смятат, че правителство, спечелило власт чрез сравнително честни избори, ще прилага същите ценности като нашите и ще бъде приятелски настроено към нас.

Правителства, които искат да спечелят чрез избори, се позовават на чувствата и до голяма степен на националистическите чувства на народа и по разбираеми причини често са по-скоро антизападно настроени. 

Оставате ли критично настроен към американската инвазия в Ирак? 

Да. Не виждах нужда за това. Ирак действително е важен производител на петрол. Очевидно ние искаме стабилност в района на Персийския залив. Искаме да спрем разпространяването на влиянието на радикалния Иран. Но аз не виждах нужда да навлизаме в Ирак. 

Въпросът е как да напуснем по отговорен начин, за да не се получат още по-лоши последствия, отколкото оставането ни там. Мисля, че определянето на план по дати за постепенно изтегляне, който не би трябвало да се разгласява предварително, и прехвърлянето на някои отговорности за Ирак на други страни, други държави от Залива или на ЕС може да бъде начало. 

Какво бихте казали на хората, които не са англо-протестанти и биха се почувствали заплашени от становището ви, че в основата си нацията ни е англо-протестантска? 

Всъщност ние имаме субкултури на хора със свои езици, религии и етнически произход, които живеят в съседство и могат да говорят само собствения си език, например чешки или китайски. Ние сме плуралистично общество, но ние сме всички едно голямо общество, защото имаме някои общи неща.

Има една основна група ценности и култура, която води началото си от заселниците през XVII и XVIII век и е въплътена в нашите учредителни документи – Декларацията за независимостта и Конституцията, както и по най-различни начини. Това е, което е общо за нас. 

Бяхте казали, че религиозното възраждане през XVIII век е вдъхнало у американския народ вярването, че е включен в справедлива борба за осигуряване победата на доброто над злото.

Като нация ние все още ли полагаме усилия за тази справедлива, предимно религиозна кауза? 

– Не знам дали сега бих се изразил точно по този начин. Но мисля, че ние се различаваме от други общества, включително от повечето европейски общества, по това, че се опитваме да дефинираме целите си с моралистични термини, които в повечето случаи имат религиозни корени. А това придава на външната ни политика твърде моралистично съдържание, както на практика, така и както сигурно се схваща от другите народи. 

Бяхте казали, че Америка е само разочарование, защото е идеалистична надежда. Гледайки към бъдещето, какво ви дава най-голяма надежда за нашата страна и отношенията й с останалия свят? 

Мисля, че доброто за Америка е нейният плурализъм и голямото разнообразие на етнически, расови, религиозни и политически групи, които има в страната.

Ние, с едно голямо изключение – Гражданската война, сме живели в хармония едни с други и сме създали това голямо, благоденстващо и най-мощно общество в света, общество, което независимо от всичките си ограничения, в основата си е демократично и защитава свободата на словото и на религията. Това е безпрецедентно постижение в историята.