Руското фиаско на Обама

Руското фиаско на Обама
В прощалната си реч президентът Обама старателно избягваше темата за наследството, което оставя в областта на външната политика. С примери от вътрешен план той всячески се опитваше да отвлече вниманието на публиката от големия си провал - глобалния срив на Америка. Именно оглавяваната от него администрация със своята пасивност и глупост пося хаос, от който в максимална степен се възползва Русия. А тепърва това ще го правят и други международни сили.

11.01.2017 г. Барак Обама произнася прощалната си реч

 

Венецът на американската безпомощност всъщност се оказаха самите избори в Америка. Докато Обама нескопосано се опитваше да експортита демокрация по света, накрая трябваше да се оправдава, че Путин е сложил ръка върху самата американска демокрация. С всичките ѝ системи за защита и сигурност, поглъщащи суми, по-големи от целия бюджет на Русия.

 

След като се оказа несъстоятелен в международен план, Обама катастрофира и вкъщи. Което наистина го извади от равновесие. И го накара в последните мигове от своето президентство да развихря антируската истерия, за да прикрие собствената си вина.

 

Получава се парадоксална ситуация. След кризата в Украйна Обама положи грамадни усилия да представи Путин като основния враг на Америка и свободния свят. Руският президент бе поставен във фокуса на американската външнополитическа стратегия, срещу него бяха задействани мащабни разузнавателни и информационни ресурси, ЕС бе привлечен към политиката на санкции спрямо Москва, а НАТО започна програма за укрепване на източния си фланг.

 

Сиреч заплахата „Путин” може да бъде кфалифицирана как ли не, но не може да бъде определяна като скрита. А и самият руски лидер, най-малко от 2007 г., след т. нар. Мюнхенска реч, никога не е скривал, че страната му ще работи за разрушаване на еднополюсната глобална система и изграждане на нов международен ред.

 

Практически и през осемте си години на управление Обама е стоял пред един неизменен геополитически съперник, но едва в последните дни от управлението си той реши да се бори решително с него. Което е признак на шарлатанство. Защото целта на отиващия си президент не е да възпира руската експанзия, а да пречи на бъдещата американска администрация да се опита максимално да дискредитира своя наследнк, преди още да е влязъл официално в Белия дом.

 

Всъщност това е шифърът на провала на Обама. Той се оказа слаб играч, защото нямаше смелостта да излезе извън рамките на американската междупартийна борба. Действаше страхливо, оглеждайки се постоянно каква ще бъде реакцията на медиите и елита, и се оставяше да бъде носен от тези две стихии. В най-добрия случай се опитваше да провокира определени настроения, за да може на техния „гръб” да прокара и някоя плаха политическа инициатива.

 

На тази база той изначално не можеше да бъде ефективен стопер на Путин. Невъзможно е да се възпира една планомерна стратегия посредством конюктурни и повърхностни мерки. А Обама вършеше точно това.

 

В началото на своя първи мандат той се опита да заложи нов подход към Русия, изразяващ се в т.нар. политика на презареждане. Тогава сякаш съдбата се опита да коригира неговия наивитет, но напразно. Новият тогава държавен секретар Хилари Клинтон занесе в Москва един демонстрационен бутон, който трябваше да символизира новото начало. Но вместо надпис „презареждане” (перезагрузка), бе допусната правописна грешка и под бутона бе написана думата претоварване (перегрузка). Именно това се и случи.

 

Готовността на Обама да води равноправен диалог по определени проблеми с Москва бе първата победа на Путин. Руският президент закономерно в началото се нуждаеше от диалог поради самия диалог. За да бъде подчертана ролята на собствената му страна. И той получи търсеното признание. Срещу което бе реализирана сделката с Иран.

 

В сирийската криза Путин вдигна залога. На него вече не му бе необходимо да бъде просто младшият партньор на Америка, а да се превърне във водеща фигура. И тук Обама му направи неоценима услуга. При сделката с химическите оръжия на режима в Дамаск Америка се оказа прост фигурант в една дипломатическа инициатива, изкована между Путин и Асад. Едва сега американският президент си даде сметка, че стремейки се да избегне употребата на сила, той, лидерът на най-могъщата държава, изигра ролята на руска пионка.

 

Осъзнавайки нанесеното унижение, Белият дом реши да отвърне на удара. Ако него го преметнаха в Сирия, Обама реши да нанесе поражение на Путин в Украйна. Което да бъде наистина болезнено. И в Киев бе спретната поредната цветна революция, която този път се оказа не съвсем безкръвна, но със същия краен резултат - завземането на властта от прозападните политически сили.

 

Но това, в което Обама бе склонен да вижда край, за Путин бе само началото. Москва отреагира с окупацията на Крим и разпали войната в Донбас. А новите власти в Киев и техните западни съветници се „погрижиха” това да стане под благовидния предлог за защита на рускоезичното население в страната. Военната ескалация бе донякъде туширана, но дългосрочният резултат ще бъде, че Украйна вече е една провалена държава, неспособна да се реформира нито политически, нито икономически.

 

В края на краищата, на Путин му е нужна именно такава Украйна. Един нагледен пример за деградацията, до която се достига, когато се следват безропотно съветите на Запада. Въпросът е, защо същият този Запад, чийто лидер е Обама, позволи това да се случи. Отговорът е тривиален - Белият дом се противопоставя на Русия до онази граница, която е установена в американското обществено мнение. Тя се изразява в изобилие от символни жестове на съпричасност спрямо Киев, но много скъпернически подход по отношение на финансовата помощ.

 

Но голямото значение на украинската криза се крие във втория план. Защото провокираното от нея изостряне на отношенията между Русия и Запада вдъхна обективен смисъл в авторитаризма на Путин. Руското общество въприе идеята, че то е обект на индиректна западна агресия, изразяваща се в преврата в Киев, налагането на икономически снакции, разполагането на американски части в Източна Европа и опити за пряка намеса във вътрешнополитическия живот на Русия. На този фон наличието на власт, която е концентрирала всички ресурси в ръцете си, не просто не изглежда опасна за хората, те я възприемат за целесъобразна.

 

Нещо повече, в условията на санкции и конфронтация с Америка и Европа Путин предприе военната си интервенция в Сирия. Където се сдоби с безспорен успех. Не става въпрос, че заздрави, доколкото е възможно, властта на Асад. А че демонстрира капацитета на Русия да бъде суперсила, т.е. да проектира далеч извън своите граници своята воля посредством употребата на военна сила. Това същност до този момент бе сърцевината на американската хегемония, венецът на глобалната им мощ. В Сирия Путин отне американския монопол върху употребата на военна сила в международните отношения.

 

И за него това бе главното. От тук насетне дали режима в Дамаск ще падне, кой евентуално ще го замести, дали ще изчезне „Ислямска държава”, или Сирия ще се разпадне, е без значение. Важно е, че има нови правила на играта. В чието написване Обама отново изигра ролята на глупака. Влизайки в перманентен диалог с Москва (Кери в последната година и половина има сигурно около трийсетина срещи с Лавров), Америка легитимира руското присъствие не само в Близкия изток, а в целия свят.

 

В Сирия Вашингтон се остави да бъде воден от Москва. В Украйна инициативата му бе също отнета. И което е наистина ново, като последица от двете кризи стана и загубата на западния информационен монопол. Правителството на САЩ, в опита си да впрегне медиите в свой интерес, нанесе непоправим удар върху тяхната обективност. Наместо да предават достоверна информация, те се изродиха до оръдия на информационната война.

 

Рисуваната от тях картина бе дотолкова изкривена, че самите те се превърнаха в лесна плячка за руската медийна машина. Защото при днешните условия е доста трудно да се възмущаваш от бомбардировките в Алепо, а да не показваш разрушенията в Мосул. Да крещиш на висок глас срещу руската агресия в Украйна, а да мълчиш за саудитските бомбардировки в Йемен. Да заклеймяваш терористичния режим в Северна Корея, а да наричаш Саудитска Арабия стар и лоялен партньор.

 

Лицемерието е възможно най-хлъзгавата почва за един политик. А Обама бе стъпил с двата си крака върху него. И той самият е чувствал собствената си неустойчивост. Затова и не бе способен да взема радикални решения. Нито в деструктивен план, като нанесе удар по Сирия, за да лиши Путин от поле за глобална изява, нито в конструктивен, като инициира масирана подкрепа на Украйна, за да я превърне в евентуален привлекателен модел за постсъветското пространство, нито показа достатъчно решителност в директния си двубой с Путин, като задейства масирани санкции срещу Русия, които да провокират значим икономически и технологичен колпс.

 

Полумерките всъщност се оказаха по-лоши от бездействието. Нерешителността му няма как да не е провокирала допълнително усещането за собствена слабост. Някак си е неприлично човекът, който е натоварен с най-голямата отговорност по отношение на американската сигурност, днес да се възмущава най-силно от руските хакерски действия. Ако не е негова, чия отговорност е било тяхното предотвратяване?

 

А всъщност не отиграва ли Обама последната си манипулация. Историята с хакването на сървъра на Демократическата партия не цели ли да отклони вниманието от съдържанието на изнесените файлове, които разкриват цялата порочност на американската изборна система? И ако бъде открит хакерът, не трябва ли той да бъде награден, задето е позволил на американския народ да направи един по-информиран избор?

 

Свързани текстове: 

http://glasove.com/categories/komentari/news/amerika-sreshtu-amerika

http://glasove.com/komentari/47450-dripite-na-obama

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Муйо

    13 Яну 2017 20:22ч.

    Горкичкият Барак Хюсеин, който не успял да се противопостави на агресивния Путин! Да вземем за пример Сирия - Русия присъства там по покана на законното правителство. САЩ и тяхната "коалиция" присъстват там по правото на силния, без резолюция на ООН, без никаква, ама никаква легитимност. "Влизайки в перманентен диалог с Москва (Кери в последната година и половина има сигурно около трийсетина срещи с Лавров), Америка легитимира руското присъствие не само в Близкия изток, а в целия свят." - това заслужава отделен коментар. А какво правим без диалог? "Трябва да сме готови да използваме ядрено оръжие в Сирия" (с) Хилари Клинтон? И после? А авторът дали си дава сметка, че 25 минути след обявяване на ядрена тревога в Русия от картата на България ще изчезнат София, Пловдив, Варна, Бургас и онуй местенце в Балкана? И за какво? За правото на САЩ да правят каквото си поискат, без да се съобразяват с Устава на ООН? Страхотна перспектива, няма що!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    13 Яну 2017 21:04ч.

    "Муйо на 13.01.2017 в 20:22" Нямам какво да добавя.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • факт

    14 Яну 2017 0:00ч.

    Авторът в началото повтаря куп лъжливи клишета, макар че към края реалността му възвръща донякъде здравия разум... Във фалшивата история с употребата на химическом оръжие (според карла дел Понте, не Асад, а бунтовниците са го използвали, внесено от Турция) - Путин всъщност направи услуга на Обама , за да излезе Обама от нелепо самообявената му "червена линия" за намеса, като Путин се ангажира да убеди Асад да предаде всички запаси от химическо оръжие. За благодарност, Обама удари в Украйна, в момент, когато още вървеше олимпиадата в Сочи (впрочем, подготовкам и беше яростно оплювана от западната пропаганда цялата година преди нея). След преврата в Киев, организиран и финансиран от Запада (Нюланд даже назначи бъдещия премиер Яценюк още докато майданът пламтеше), Русия си върна руския Крим - който НАТО вече виждаше като своя бъдеща база. Не Путин, а Обама разпали войната в Донбас. Тяхната марионетка Порошенко не направи и опит да се договори с несъгласните с преврата две области, въпреки, че го обещаваше преди избора си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Здравков

    14 Яну 2017 0:06ч.

    Аз мога да добавя, че държавата Украйна е измислена в австро-унгарския ген. щаб през 1-вата св. война и претворена в дела от Ленини/Сталин/Хрушчов. В титлата на руските царе тя се нарича Малорусия и Путин действа в съответствие с това историческо название. Никакви финанси не могат да съживят това недоносче, защото те просто ще потънат в джобовете на 3-4 олигарха и 10-на видни бандеровци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    14 Яну 2017 9:29ч.

    Русия почти винаги присъства по покана на законното правителство, Унгария, Куба, Чехословакия, Афганистан, Сирия. И американците го правят, Корея, Виетнам, Централна Америка, Афганистан. Което в повечето случаи не означава нищо повече от факта, че когато разполагаш с огромна военна мощ, малките ще се съобразяват с твоите желания и ще ги обслужват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    14 Яну 2017 12:01ч.

    "факт", никакви факти не потвърждават това. Украйна си е провалена държава от отделянето си от СССР. И в Русия имаше протести след третия мандат на Путин и какво? Нищо. А в Украйна попаднаха на подходяща почва. Бедност, корупция и русофобия (последната особено в Галиция). Не отричайте обективните закономерности в историята. А за бунта в Донбас Обама нито имаше интерес, нито някакви заслуги. В статията пределно ясно е обяснено кой печели от това, потенциалният нов съюзник на САЩ под носа на Русия да затъне в гражданска война и да бъде елиминиран като такъв.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • факт

    14 Яну 2017 12:05ч.

    observer, не ни съветвайте като исторически материалист.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    14 Яну 2017 16:13ч.

    observer, за нахлуванията на САЩ в Централна Америка и Афганистан лъжеш - никога не са били по покана на законното правителство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдение

    14 Яну 2017 17:01ч.

    Георги Георгиев рисува картина на света в която Русия и САЩ са в тотално противопоставяне навсякъде. Но Путин е по-добър и като стратег и като тактик. Путин побеждава, а Обама търпи "фиаско". Георги Георгиев съзнателно не споменава, че САЩ са наш военен съюзник ни ние дължим нашата сигурност на НАТО, а Русия е наш потенциален противник от когото идва основната заплаха. Такива текстове са далечна подготовка за изпълнение на плана "генерал Радев" : 1.България излиза от НАТО. 2. Оставане в ЕС, спиране на санкциите. 3. Приемане правото на Русия да има територии с привилегировани руски интереси в които влиза и България. Георги Георгиев знае какво прави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    14 Яну 2017 20:49ч.

    Ако поне един път бях прочел мнение на симпатизиращ на Русия, да защитава и българските интереси в конкретния случай, щях да приема, че става въпрос за политически убеждения и позиция, в което няма нищо лошо. Но не е така. До едно залелите интернет мнения в последните месеци отразяват единствено и само днешната официална руска гледна точка, а България отсъства. Това не са мнения на ляво мислещи читатели, пазещи носталгични спомени за миналото на нашата дружба с руснаците. В повечето случаи въпросните защитават фашизоидни позиции, а в конкретната американска тема са на страната на крайната американска десница.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • манихея

    15 Яну 2017 9:39ч.

    Наблюдателе, България отсъства от 27 години насам. Откакто сме под американска окупация, ние загубихме Отечеството си, понеже у нас се разпореждат (чужди) сили, изначално скарани с чувството за култура и история.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    15 Яну 2017 17:27ч.

    observer, пак ли се правиш на ударен? Главният интерес на България е да няма ядрена война, най малкото защото вече нямаме нито ПВО, нито ВВС, които да спрат руските ракети или бомбардировачи. А обожаваната от теб нефашизоидна Хилари Клинтон беше готова да използва ядрено оръжие в Сирия. Пита се, в защита на чии интереси? На "демократичната опозиция"? Или на собствениците на газопровода Катар-Израел-Сирия-Турция-хъбчето на Боко? Чии интереси защитаваше Даниел Митов, подписвайки разрешение за износ на боеприпаси за Катар, който няма оръжейни системи за тия боеприпаси? Чии интереси защитаваше Бойко Борисов, спирайки строителството на "Южен поток" и АЕЦ "Белене"?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    16 Яну 2017 11:32ч.

    Муйо, изместваш темата в стил "а вие защо биете негрите". Подозрението, че сте наети да пропагандирате чужди тези, си остава. Едно примерче, защо Северен поток е добър, тръбопроводът на Катар лош? За Южен поток не споря.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Муйо

    16 Яну 2017 19:19ч.

    observer, пак увърташ. Попита за българските интереси - отговорих, макар че то е ясно от първия ми коментар. Никога и никъде не съм твърдял, че някой от тръбопроводите е добър или лош. Ти твърдиш, че "Северен поток е добър, тръбопроводът на Катар лош". Стандартната тактика за интернет-демагогия, преподавана на семинарите на отворковците, включва правилото да се приписват на опонента лъжливи тези, за да почне той да ги опровергава. Включва, разбира се, и правилото никога да не се отговаря конкретно на конкретен въпрос. Ма аз пак да попитам: Чии интереси защитаваше Даниел Митов, подписвайки разрешение за износ на боеприпаси за Катар, който няма оръжейни системи за тия боеприпаси? Чии интереси защитаваше Бойко Борисов, спирайки строителството на "Южен поток" и АЕЦ "Белене"?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Линч

    18 Яну 2017 11:13ч.

    Първият и последен президент-негър на САЩ ! Видя се от целият свят, тази раса не става да бъде управляваща !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи