Размишления след едно пътуване

Размишления след едно пътуване
– Ама ти се интересуваш от политика? – учудено пита мой приятел в Германия. – Мисля, че всички, и ти също, трябва да имат понятие какво става у вас, а пък и по света. – А защо? – с явно несъгласие ме погледна той. – Най-малкото, за да знаеш кога и накъде да бягаш… Разбира се, шеговитият ми отговор едва ли изчерпва основанията ние, гражданите, да бъдем наричани zoon politikon.
<p>Политика идва от Police т.е. Града. А нали градът, държавата &ndash; това сме ние.</p> <p>И за да съумеем да защитим интересите си, трябва да сме осведомени. И с извинение, трябва и да мислим, процес, който, изглежда, не винаги е лесен.</p> <p>Наскоро бях във Виена и си оставих време, за да разгледам подробно този великолепен град. Разхождайки се с пътеводител в ръка, надничах в него: кой ли е този войнствен конник в броня?&hellip;</p> <p>Аха, живял от &hellip; до, участвал в &hellip; битка, добре че го пише, аз се интересувам от историята. А отсреща е по-интересно, в този дворец за първи път е изпълнена третата симфония на Бетовен...</p> <p>Търсейки една от многото къщи, където е творил Бетовен, попитах случаен минувач. Без колебание подробно ми обясни и ми показа на картата:</p> <p>&bdquo;Eто, тук е&rdquo;.</p> <p>Ходих и при Моцарт, Шуберт, Брамс, и при Йохан Щраус. Слушах концерти в залата на Musikverein, бях в операта на Електра от Рихард Щраус &ndash; препълнени зали с благодарна и много образована публика.&nbsp;</p> <p>И ми домъчня за нас.</p> <p>Много поколения са градили основите на европейската култура в свободна България. За годините страната и народът ни са изминали наистина огромен път: от Геновева (виж трогателното описание в Под игото) &ndash; до държавните театри във всички големи градове; от първия &bdquo;оркестър&rdquo; в Шумен, съставен от десетина души унгарски емигранти &ndash; до филхармониите и оперите; от първите светски училища, поддържани от родолюбиви заможни българи &ndash; до задължителното средно образование.</p> <p>В Шумен пред читалището се намира паметникът на Нанчо Попович с благодарствен надпис &bdquo;на благодетеля на българските момичета&ldquo;, сега бихме казали спонсор на Девическото училище в града.</p> <p>Чест и слава на тогавашните заможни българи, но не ти ли се струва, любезни ми читателю, че нашите деца имат вече извоюваното право да ходят на училище, без да зависят от добротата или равнодушието на сегашните богаташи?</p> <p>Или че тези 4 или 5 % от населението, които имат и някакви духовни интереси (впрочем граждани с правата на данъкоплатци), също имат правото да ходят на театър, на концерт?</p> <p>Без да трябва някой да моли националните медийни звезди, летящи по пътищата с луксозните си коли, небрежно придържайки волана, докато с другата ръка телефонират&hellip;</p> <p>Но ти си виждал достатъчно такива &bdquo;благодетели&ldquo;, нали, сънароднико мой?</p> <p>Бандитът си остава бандит даже когато е богат бандит.</p> <p>Пари лесно се открадват, особено в страна, изпаднала в продължаващия хаос на прехода. Даже образование можеш да си купиш, в смисъла на диплома. Но за самото знание, културата ти трябва доста повече, плюс задължителните 7 години.</p> <p>По едно време някакъв социо-политолог, също медиен лъв, ни уверяваше, честно гледайки от екрана, че преходът е завършил.</p> <p>Каза си човекът: Аз съм от имащите, на вас никой не ви е обещавал нищо, парите &ndash; и ролите &ndash; са разпределени.</p> <p>Край на първо действие.</p> <p>Във второто вие и децата ви сте бедняци, а ние богати. (Може даже да е вярно, или поне донякъде. Ако по-често сме ходили на театър обаче, знаем, че драмите и трагедиите понякога имат и трето, и четвърто действие. И в тях именно се случват неочакваните неща. Но това е друга тема...)&nbsp;</p> <p>Един от основните принципи на нашата цивилизация е защитата на правата на малцинствата &ndash; етнически, но и културни малцинствени групи. &bdquo;Твоето право да размахваш юмруци свършва до носа на съседа ти.&rdquo;</p> <p>Би трябвало това правило да е известно на всеки цивилизован човек.</p> <p>Например има хора, които обичат бирата. Аз също пия понякога. И на мен, като на тях, би ми било приятно да седна в градината с чаша бира заедно с много други мои съграждани. Празник!</p> <p>Но не свързвам това преживяване непременно с оглушителна чалга, от която треперят прозорците на къщите в квартала. Не свършва ли правото на собствен вкус на някого до тъпанчетата на моите уши.</p> <p>Колкото и да сме &ndash; малко или повече &ndash; ние имаме права. (Интересно, защо в кметството на столицата, никой не се сеща за това, когато дават разрешение за провеждането на Бирен фест?)</p> <p>Но аз май се отклоних от културата. Макар че... дори подобни събития са свързани с култура, даже донякъде музикална.&nbsp;</p> <p>Някъде в началото на прехода тогавашният главен диригент на филхармонията в столицата публично обяви, че е по-добре да се закрият редица провинциални оркестри, напр. Врачанският, Шуменският, защото не били добри.</p> <p>А Софийската филхармония щяла да ходи из цялата страна и да изнася концерти &ndash; предполага се, на високо ниво.</p> <p>Е, да, но няколко оркестъра по-малко означава, че няма нужда от толкова музикални училища. А в музикалната академия ще идват по-малко надарени студенти...</p> <p>В изкуството е естествено да има различни дарования и постижения. От по-скромни до много талантливи или дай боже - гениални.</p> <p>Всяка култура е пирамида, българската също. Има своите върхове, както и основа &ndash; ежедневие с по-скромни постижения. Махни, изрежи основата &ndash; пак остава пирамида, но тя става по-ниска. Едва ли е толкова трудно да се разбере. Но това е, което се случва през нашия преход.</p> <p>Един оркестър не струва кой знае колко в мащабите на една община. Но за жителите е твърде съществено дали са расли в град с оркестър (театър, книжарница, библиотека&hellip;) или не.</p> <p>Разбира се, тези институции трябва да заслужат своето място в обществения живот.</p> <p>Музикалните празници в зала &bdquo;България&rdquo;, които бяха част от нашето ежедневие, отдавна ги няма.</p> <p>Почти забравени в общественото пространство са имената на големите ни музиканти Константин Илиев и Добрин Петков, Георги Бадев и Стойка Миланова, Николай Евров и Антон Диков... и колко още!</p> <p>Много странно е пълното безхаберие, което цари в областта на музиката.</p> <p>Е, да, ще кажеш читателю, ние не сме Виена.</p> <p>Наистина сме много, много далеч. И най-вече, защото не само във Виена, а където и да е другаде по света &ndash; в Прага, в Будапеща, в най-малкото европейско градче, хората, публиката не биха търпяли това положение. Нима никого не го боли за катастрофалното състояние на концертния живот у нас? Или толкова малко си вярваме, та изобщо не се и опитваме да направим нещо?</p> <p>По-горе стана дума за младите талантливи българчета.</p> <p>Когато в страната няма условия за тяхното развитие, естествено е да потърсят пътя си в чужбина. Впрочем ние отдавна даваме образование на кадри, които работят и плащат данъци по целия свят, само не у нас. И пътят това да се промени не е да затворим отново границите, &bdquo;да пускаме&rdquo; или &bdquo;да не пускаме&rdquo; гражданите си да пътуват и да търсят късмета си в чужбина.</p> <p>Това, което чиновниците и политиците у нас за няколко десетилетия не можаха да разберат, а и продължават да не разбират: нотите навсякъде са еднакви, работата също. Само възнаграждението, което един музикант получава у нас, е няколко пъти по-малко.</p> <p>Е, защо трябва един добър музикант да свири в България за малко пари? Защо да не си потърси щастието другаде?</p> <p>Особено тези деца, които вече учат в чужбина. Нали си даваме сметка, че те никога няма да се върнат вече? Освен за да прекарат ваканциите с родителите, в родината си. Ще се огледат, ще видят мръсотията, безредието, липсата на елементарни правила и морал. И ще ни попитат ужасено: &bdquo;Как живеете вие тук?&rdquo;.</p> <p>Юли, 2014</p>

Още от Култура и общество

Коментари

  • wagner

    20 Юли 2014 1:46ч.

    след завръщането си от нюъркь днес се разминах в софия с няколко гуцета на плочника (на бг езикь е тротоар)(който е свирил на гадулка няма как да прилича на г-жа гуцъ)(с бг е приключено)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Русчуклия

    20 Юли 2014 7:51ч.

    Венци, аз съм бивш ученик на баща Ви. В Музикалната школа в къщата зад Икономическата гимназия на Русе (ул. Борисова) се опитвах може би да стана челист. Страхотно съм задължен на Мишо Николов - баща Ви! Благодарение на него открих това безкрайно удоволствие да разбираш едва ли не всичко, което Бог е отредил на човека да разбира именно чрез музиката. Познавах и майка Ви. Дълбок поклон пред паметта на тези праведни, благородни българи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Малцинството на даровитите

    21 Юли 2014 17:17ч.

    Соцът беше много щедър към малцинството на даровитите! Още в прогимназиалната си възраст Венцислав Николов започна творческия си възход в Интерната за даровити деца в София, където заедно със световно известните днес български музиканти Веско Парашкевов и Ружка Чаракчиева и други получаваше топлите грижи на най-изтъкнатите български музикални педагози - професори в Музикалната академия! И накрая, когато се оказа, че талантът му наистина се разви и той беше вече на прага да се превърне в световно известен изпълнител, Соцът отново го подкрепи и му подари инструмент - виолончело с подобаващо качество и цена за един върховен талант, за който Венци с материалните си възможности, в други социални условия, би могъл само да си мечтае. И си задавам въпросът защо тази форма на защита на малцинството на даровитите от превратностите на съдбата днес е умряла?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Защото

    23 Юли 2014 16:54ч.

    сега е дошло времето на селските и градските тарикати!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър

    30 Юли 2014 21:27ч.

    Венци, аз бях ученик на майка Ви, фрау Николова, преподаваше ми немски език в Първа гимназия. Тя ме научи да бъда себе си. Поклон пред паметта й.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи