Прудон искаше революция на икономиката, Маркс - да изтреби собствениците

Прудон искаше революция на икономиката, Маркс - да изтреби собствениците
“Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба… Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нужно да се пролива кръв… През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците”. В книгата си “Крокодилът на Аристотел” (Le Crocodile d'Aristote) френският философ Мишел Онфре изразява възхищението си към антимарксисткия мислител. Откъс от нея публикува “Поан”.

 

 

"Прудон и неговите деца", картина на Гюстав Курбе от 1865 г.

 

Огромната популярност на Маркс е обратно пропорционална на тази на Пиер Жозеф Прудон. Вярно е, че през ХХ век политическата мисъл на германския философ на практика направи възможен Съветския съюз, много страни на Изток, няколко страни в Африка, но също, и днес все още, Китай, Куба, Виетнам, докато политическата теория на Прудон, уви, никога не е била прилагана в нито една страна. 

 

Нека да добавим към това, че повечето френски интелектуалци и философи от миналия век са били марксисти в някакъв момент от съществуването си - включително Албер Камю, това означава притегателна сила… Впрочем полемиката, която противопоставя Маркс и неговия т. нар. научен социализъм на Прудон, въплъщаващ един предполагаемо утопичен социализъм, интелектуалният Маркс, който умее да мисли, на работника Прудон, неспособен да разбере едно сложно разсъждение, е клише, доста разпространено и днес. 

 

Маркс представлява авторитарния социализъм с диктатура на пролетариата, следователно диктатура, докато името на Прудон се свързва с един анархистичен социализъм, който не залага на насилието, за да се осъществи, а на нова икономическа организация, която е в състояние да позволи справедливо разпределение на добавената стойност. Марксистката революция е насилствена сама по себе си, тя носи кървав режим, докато революцията на Прудон е мирна и разчита на пълна реорганизация на производството на богатства и на тяхното разпределение, без да е нуждо да се пролива кръв. Прудон ненавижда якобинците от 1793 г., Революционния трибунал и правителство, Робеспиер и монтанярите, всички положителни препратки към Маркс и марксистите. Пред тях той предпочита жирондицните, защото те отхвърлят якобинската централизация на властта и нейната концентрация във фигурата на човек, който стои на върха на пирамида, за да им противопостави децентрализирана организация, изградена от основата - която определят сътрудничеството, взаимопомощта, федерацията, иначе казано: обратното на икономика, планирана чрез диктатура на пролетариата. 

 

Маркс срещу Прудон.

 

В началото на техните отношения Маркс цени Прудон от “Какво е собствеността?” (1840 г.). В “Светото семейство” (1845 г.) Маркс не спира да го хвали и го представя като самоосъзнал се пролетарий - в това твърдение се усеща левият хегеланец, какъвто по това време е Маркс, който мисли в категориите на “Феноменология на духа”. Прудон критикува радикално частната собственост, която е в основата на капиталистическата и либерална политическа икономия; той мисли политическата икономия като наука; за пролетариата той е това, което е бил Сийес за третото съсловие преди Френската революция; помним “Какво е третото съсловие?”, в което абатът казва: “Какво е третото съсловие? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Прудон въздейства по същия начин, твърдейки: “Какво е пролетариатът? Нищо. Какво иска да стане? Всичко”. Тогава Маркс е възхитен.

 

Но когато се появява неговата “Система на икономическите противоречия”, с подзаглавието “Философия на нищетата”, Маркс скъсва брутално с него, публикувайки “Нищетата на философията”, в която съсипва от критика Прудон. По какви причини? За историята са дадени подходящи причини: Прудон изпозвал погрешен хипотетично-дедуктивен метод. Ясно… Но можем ли да повярваме, че подобно несъгласие за метода може да породи толкова презрение, атаки срещу противника, класова омраза в Маркс към Прудон?

 

Има и други причини, те очевидно не са толкова достойни за уважение и можем да разберем, че Маркс ги прикрива зад методологически претекст, който на пръв поглед е по-почтен: Маркс моли Прудон на 5 май 1846 г. да бъде негов кореспондент във Франция. В писмо, което му изпраща на 17 май 1846 г., французинът отказва: обяснява му, че и дума не може да става социализмът да стане доктринален, да поучава  народа, да се превърне в нова теология и да стане “нова религия”, ако не и нова мистика, да прибягва до отлъчване и анатеми, да замени една нетърпимост с друга нетърпимост, че кървавата революция не е методът, а “Вартоломеева нощ на собствениците” не е решение на проблемите, поставени от капиталистическата собственост. Защото Прудон вярва в мирен метод, който включва самоуправлението, което трябва да предхожда възпитанието на народа: “Нашите пролетарии имат толкова голяма жажда за наука, че ще приемат много зле, ако им предложим да пият само кръв” (« Correspondance », том II, с. 200).

 

През 1846 г. той предизвестява всичко, в което ще се превърне марксизмът през следващия век: нова религия със своя теология, мистика, отлъчвания, анатеми. Той предвиждаше също последователните масови гробове и кръвопролития с изтребване на собствениците. Това означава, че много добре е разбирал замисъла на германския философ, който се обижда; той няма да спре да дразни този, на когото се е възхищавал.

 

По-късно, когато пише “Капиталът”, Маркс ще използва метода на Прудон, после неговите понятия: добавената стойност, която френският философ нарича “придобивка”, разделението на труда, механизацията, конкуренцията, монопола, намаляването на нивото на печалбата, кризите и т.н. На какво се е възхищавал Маркс? На това, което е използвал, а именно анализа на капитализма. Защото, ако и единият, и другият си приличат по това, което е, те се различават по това, което би трябвало да бъде. Те споделят описанието: прочита на света, анализа на икономическата система, генеалогията на капиталистическата експлоатация на пролетариата чрез конфискацията на принадената стойност, но те се разделят при решенията, които трябва да се вземат за установяване на социална справедливост. Това писмо от 1846 г. го казва: Прудон иска да революционизира икономиката, Маркс - да изтреби собствениците. Така че спорът не е методологически и текстуален, а идеологически и екзистенциален.

 

Анархистичен социализъм.

 

Прудон обяснява например механизма на придобивката, която Маркс ще нарече по-късно принадена стойност. В своята “Първа записка” (“Какво е собствеността?”), той  създава следния живописен образ: “Двеста гренадири за няколко часа са издигнали обелиска в Луксор върху основата му; можем ли да предположим, че само един човек за двеста дни ще успее да постигне това?”. Възложителят на тази работа е платил добре за индивидуалния труд на тези двеста работници, но това, което двеста работници могат да постигнат само чрез общия си труд и никога не биха постигнали, ако работеха сами, а именно силата на колективния труд, не бе платена: това ограбване е кражбата. Когато Прудон пише прочутата фраза: “Собствеността е кражба”, именно това има предвид, кражбата, наречена придобивка, която си присвоява собственикът, който не е работил. Придобивката е също арендата за земите, наемът за апартаментите, рентата от инвестираните средства, банковата лихва, облагата и печалбата, получени на борсата. Прудон иска да разпредели справедливо плодовете, получени от колективния труд. Той разбра, че забогатяването на едните, на богатите, върви ръка за ръка с обедняването на другите,эна  бедните. За да го постигне, той не иска конфискация на земи, колективизация и премахване на частната собственост, той дори я защитава като гаранция срещу комунизма, чиято авторитарна, дисциплинарна и кървава - ако не и тоталитарна природа е предвидил.

 

Той иска друга социална организация, изградена върху сътрудничеството, взаимопомощта. Прудон предлага нищо по-малко от самоуправление - което е обратното на диктатура на пролетариата. Каква е тази взаимопощ, която е в основата на Прудонистката доктрината и която се противопоставя на всяка кървава революция? Икономическа федерация на производителите и потребителите в търговията им, за да позволи на едните да плащат справедлива цена, а на другите да бъдат възнаграждавани справедливо. Този социализъм е представен като утопичен от социалистите, които имат амбициите да развиват научен социализъм! Маркс се стреми впрочем към идилично и райско безкласово общество, докато Прудон се задоволява да даде максимални шансове на конкретната справедливост. Маркс е син на адвокат, увлякъл се по немската философия, по-специално по Хегел; Прудон е син на бъчвар, който фалира, защото не знае как да изчисли печалбите от стоките си, и на майка готвачка; на седем години той пасе единствената крава, която семейството притежава; стипендиант, той не може да се яви на матура, заради бащиния фалит, тогава става чирак печатар, после коректор. По онова време коригира коректурите на “Новият промишлен и обществен свят” на социалиста Шарл Фурие, безансонец като него: така той открива социализма. След като остава без работа, обикаля Франция, търси работа в печатарството, понякога намира, но също е и безработен. Връщайки се в Безансон, той основава печатница, но е сполетян от същото зло като баща си и фалира. Заминава за Париж, живее суров, беден, мизерен живот. Той отива по-далеч в своето откриване на социализма. За разлика от Маркс, той не е от партията на народа, защото той самият е народа.

 

“Положителна анархия”. 

 

Именно той за първи път се нарича анархист в политическия смисъл на думата. Преди него анархията е синоним на безпорядък; след него, който предлага “положителна анархия”, думата означа истинско управление. В края на живота си, в “Теория на собствеността”, той защитава идеята за анархистична държава - с други думи, далеч от оксиморона, за който априори си мислим, конкретна анархистична и прагматична формула, в която тази политическа форма гарантира анархистичните придобивки.

 

В името на анархистичния социализъм той атакува капитала, управлението и католическата църква и, без да вярва нито в теорията за социалния договор на Русо, нито във формулата на пряката демокрация, нито във всеобщото избирателно право, нито в якобинския социализъм, наследен от Френската революция, той иска организация на работници от самите тях и за самите тях. Той вярва в класовата борба, в противопоставянето на капитала и труда, но и в силата на свободата и индивидуалната инициатива. Той не желае диктатура на пролетариата, а организация на работническата класа в практиките на самоуправление. Той не поставя нищо над свободата, това е неговият начин да постигне справедливост без да извършва несправедливост - което няма да е така нито при Маркс, нито при социалистите.

 

Наследството на мисълта на Прудон бе опустошено от Маркс и неговите хора, които искаха да пропъдят, без оглед на морала на своите средства, всяка социалистическа анархистична опция в международното работническо движение. Заплахи, поставяне на бюлетините в урните преди началото на изборите, създаване и разпространение на фалшиви новини, по този начин марксистите си осигуриха лидерството на левицата в Европа. 

 

Марксист, Ленин организира болшевишки държавен преврат през 1917 г. и няколко седмици по-късно бяха отворени първите лагери, за да бъдат натъпкани противниците. Натъпкани, а после убити. Марксистката левица ще избие 100 млн. души през ХХ век. Социалистическата мисъл на Прудон не е причинила смъртта на нито един, но тя бе предрекла марксистката хекатомба. 

 

“Здрава и мека”.

 

Картината на Курбе показва работник, който пише, мисли, работи за своите близки, а не, както в случая с Маркс, дребнобуржоазен интелектуалец, който мисли за света, изхождайки от своята библиотека, книги и философските произведения на Хегел. Художникът искал да накара философа приживе да му позира, но той винаги отказвал, смятайки, че всичко това е суета. Така че след смъртта му Курбе работи по снимки на Прудон. За тридесет и шест дни той рисува това платно, на което го виждаме да седи замислен на стъпалата,  обграден с книги, хартия, перо и мастилница. Дясната ръка е върху бедрото, лявата ръка е подпряла долната част на брадатото му лице, той има твърд вид. Нищо по-нормално, като знаем, че Курбе е използвал снимки, но също… посмъртната му маска! Зад него играят двете му дъщери, едната се учи да чете от буквар, другата си играе с пясък. В първоначалната версия децата са придружени от майка си; тя изчезва в окончателната версия, заместена от… кош за пране, поставен върху плетен стол! Сцената се разиграва в дома му, на улица “Д’Анфер” в Париж.

 

Блузата, носена от Прудон, му била подарена от Бесто, богат селянин от Ла Бос, докато излежавал тригодишна присъда в затвора “Ла Консиержери” за простъпка в пресата. Същият му изпращал и хранителни продукти. “Владетелят”, както той го наричал, му донесъл тази блуза на свиждане в затвора през октомври 1849 година. Философът бил съобщил на издателите си («Correspondance », том II, с. 384), че му е студено в килията и е без дрехи и гащета. Приятелят от Ла Бос сложил в кошницата също пастет от полска яребица, който Прудон описва като чудо - “никога не сме имали такова лакомство”, пише той на своя приятел д-р Маге на 30-ти същия месец. Той добавя: “Блузата е със същата изработка, почти щях да кажа същата тъкан като пастета: напълно селска кройка, полски кантове, здраво и меко платно; открих само един съвсем малък недостатък и той е, че тя е по мярка на г-н Бесто и все още не мога да я облека. Главата ми не минава, каквото и усилие да направя! Ще трябва да я срежа или да я оставя в шкафа. Тази пречка ме обижда. Исках да нося тази блуза в знак на братски спомен; струва ми се, че дупката, която ще направя, ще бъде дупка и в моите чувства” (Correspondance, том III, с. 41-42).

 

Блузата на Прудон разказва за верността му към неговия път на човек от народа: дете на бедни родители, самият той работник, винаги на страната на бедните, смирените хора, той е философът на бедните и знае, че винаги те плащат сметката на Историята. Ако не харесва Френската революция, то е, защото тя не е била нищо друго за клетниците, освен смяна на господарите: при Луи ХVI или при Робеспиер, те се блъскат и нямат думата. Разбира се, Френската революция е родила красиви идеи, Свобода, Равенство, Братство, но каква свобода може да упражнява беднякът? С кого е равен той, ако не с братята си по мизерия? И кой е негов брат? Със сигурност не и новобогаташите, които са увеличили състоянието си с благата, конфискувани от духовенството и които заменят властта на феодалната аристокрация със своята, властта на собственическата буржоазия. Така че дали е Монархия, Република, Директория, Реставрация, Империя е все едно за бедните, които не виждат ежедневието им да се подобрява. 

 

Прудон не вярва в друга власт за народа, освен тази, която той самият ще упражнява, решавайки за това, което засяга. В своята “Първа записка” той пише: “Да бъдеш управляван означава да не бъдеш изпускан от очи, проверяван, шпиониран, насочван, подчиняван от закони, регулиран, затварян, поучаван, наставляван, контролиран, оценяван, преценяван, цензуриран, командван от хора, които нямат нито титлата, нито познанията, нито добродетелта за това… Да бъдеш управляван означава при всяка операция, при всяка сделка, при всяко движение да бъдеш оценяван, регистриран, преброяван, таксуван, подпечатван, измерван, котиран, разпределян, облаган с годишен данък занятие, уволняван, упълномощаван, апостилиран, предупреждаван, възпрепятстван, реформиран, поправян, наказван. Под предлог за обществена полезност и в името на общия интерес да плащаш своя дял, да изпълняваш, да бъдеш ограбван, експлоатиран, монополизиран, злоупотребяван, изстискван, мамен, присвояван; после, при най-малката съпротива, при първата дума на оплакване, обуздаван, поправян, презиран, обиждан, преследван, тормозен, пребиван, обезоръжаван, връзван, затварян, разстрелван, обстрелван, съден, осъждан, депортиран, жертван, продаван, предаван и върха на всичко, измамен, подиграван, оскърбяван, опозоряван”. Ето защо той смята, че самоуправлението е формата на социализъм, която най-добре може да гарантира свободата, която той цени над всичко.

 

По своe време той пише, че комунизмът няма да промени с нищо живота на бедните, че ще смени господарите за пореден път и че единственото решение за тях е да не се доверяват на никого освен на себе си. След век на марксистки експерименти, тази идея не е загубила нито сила, нито актуалност.

 

Мишел Онфре

 

Заглавието е на “Гласове”. Оригиналното заглавие е: “Michel Onfray - La blouse de Proudhon”.

 

Свързани статии: http://glasove.com/categories/na-nov-glas/news/marks-i-engels-piyat-chaj 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Констатация

    04 Фев 2020 15:23ч.

    Значи и днес ни управляват марксисти...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Значи и днес ни управляват марксисти

    04 Фев 2020 15:25ч.

    Да, марксисти преминали в управлението, така е от 9ти септември, а в русия от 1917.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • какво разбрахме

    04 Фев 2020 15:48ч.

    Лакеят на капитализмът казва, че равенството е само в Бог, в божественото сме равни? Значи неравенството не е божествено, не от Бог.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Черно на бяло

    04 Фев 2020 16:01ч.

    Рейгън каза на живковистите да управляват към капитализъм и да станат капиталисти. Те му казаха: "Ама с каква идеология?" Той: "Със същата, ще обвинявате предишните, и ще обещавате, и така до края на светът" ... В последната реч на Тодор Живков от 1 ноември 89-а, Тодор Живков казва - че Унгария го послушала, Унгария прави демокрация 23 октомври 1989 г. Събитията в Полша и Унгария се развили по техен сценарии. 4-18 юни 1989 г. - "Солидарност" победи на изборите в Полша. Тогава Вагенщайн има сдс-плакати на балконът си. ... Кой западен експерт е казал – че правим лошо дясно? Дянков ни спуснаха, Кристалина е окей за тях, и Лиляна Павлова я издигнали в ЕС средите банкерски. Нито изоставаме по БВП за 30 години спрямо другите държави, гледам статистиката, освен спрямо Китай – където 70% от БВП се прави от държавна собственост и 50% работят за държавата. Гледам администрацията с най-малка издръжка в бг, процент от БВП, и броят е под почти всички страни като процент от популацията. https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/images/8/88/Total_general_government_expenditure_on_general_public_services%2C_2016_%28%25_of_GDP%29.png

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • д г

    04 Фев 2020 16:19ч.

    Поредните философски вариации по тема "Нероден Петко", само че в оригиналната приказка жените оплакат Нероден Петко че можел да се пребие, а тук авторът хвали Нероден Петко за това което можел да направи, ако само да бяха го оставили да се роди. Ако беше се върнал още по-назад във времето щеше още по-всеобхватно да реши всички нужди и проблеми на човечеството, ако само Ева и Адам не бяха опитали забранения плод дал им познание на добро и зло. Нямаше Кайн да убие Авел, нямаше да има нужда от труд и раждане с мъка, въобще цял ден щяхме да пляскаме с ръце и пеем песни. Всички утопии са мъртвородени по една и съща причина: не познават света в който хората реално живеят, както и самите хора, а са насочени към мисловния свят на въображението на авторите и последователите им, свят в който живеят друг вид хора, несъгрешили и невинни. Този свят безспорно е по-красив и привлекателен от реалния, но само докато някой не се опита да го реализира, тогава става ясно че населен от реални хора идващи от реалния свят, утопичният свят става доста грозен и плашещ, или накратко казано утопията става антиутопия. Анархистична или религиозна утопия, не е от значение, вярата в нея не може да замести познанието, колкото и добре да изглежда като замисъл. А познанието сочи че в реалния свят нещата стават чрез борба за налагане и който не може да се наложи остава само като справка в енциклопедията. Това не звучи сантиментално и романтично, не по френски, но ако все пак в нечии идеи има рационално зърно, то да го приложат в малко мащаби, каквито са утопичните и религиозните комуни, пък който иска да се присъедини към тях. Така без революции и насилие новото ще дойде на този свят. Съмнявам се обаче, че авторът би живял в подобна комуна, лежерната атмосфера няма да пасне на интелектните му търсения.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Значи и днес ни управляват марксисти..."

    04 Фев 2020 16:35ч.

    Значи и колонизаторите католици и протестанти еволюирали в робовладелци, а те в капиталисти , избили стоици милиони из цял сват са марксисти ли, а какво да кажем за глобалистите и неолибералите, причинили от бедност смъртта на други стотици милиони и те ли са марксисти по логиката на г-н Мишел?! Френските революционери от времето на първия геноцид в историята на човечеството - Френската революция, по същата тази логика можем ли да наречен протомарксисти, тъй като лумпените гали са изтребили благородните франки тогавашните собственици на земята във Франция? Съдбата на Франция е да бъде подчинена и превърната в добре охранявана зона, в която да се утаява магребската емиграция, а ядреното оръжие, ако тяхното изобщо е в срок на годност, лека-полека ще бъде поето от Бундесвера.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • грейки

    04 Фев 2020 16:35ч.

    "Светото семейство" не е книга, излязла само от името на Маркс. Сред авторите фигурира и Енгелс. Аз ви казах в друга тема, че всички книги, в които Енгелс се оказва съавтор, нямат почти никаква философска стойност и не отразяват уникалния Марксов критически и диалектически метод. Идеологическите и пропагандни цели, които са поставяни, профанизират философските идеи. Самият автор Мишел Онфре, въпреки че е философ, не разбира Марксовата иновация във философията - той много непрофесионално и коварно смесва Марксово философско наследство и марксизъм като учение за социалната революция така, както я разбират профаните, включително и повечето партийни следовници на Маркс и Енгелс от Първия интернационал. Високата, почти езотерична стойност на Марксовото наследство, ще я намерите в произведенията, на които само Маркс е автор - например "Икономическо-философски ръкописи от 1844 г.", "Тезиси за Фойербах", "Към критика на политическата икономия", "Капиталът" и др. Но за голямо съжаление, критическият анализ там е труден даже и за големи професионални философи, а какво остава за безкнижни мизерници или хора без талант в областта на абстрактното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • грейки

    04 Фев 2020 16:47ч.

    Иначе има някои свежи попадения в "Немска идеология" (въпреки очевидно търсените идеологизиращи нотки) например върху критиката на утопичното съзнание изобщо и в частност - спрямо утопичния социализъм. Въпросното произведение е дело на Маркс и Енгелс заедно. Анархизмът, подобно на марксизма, също е утопия. Но докато първият вид утопия може да бъде наречен революционна утопия, анархизмът е типично еволюционна утопия, въпреки че си запазва термина "революция" като съдбоносно фундаментален. Препоръчвам интелигентно написаната книга на Жан Грав "Първият ден след революцията", където доста сполучливо популяризаторски се екслплоатира анархистичната тема. Грав е нещо като любимият ученик на Прудон и Бакунин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Високата, почти езотерична стойност на Марксовото наследство,

    04 Фев 2020 16:50ч.

    Да, и особено оригинален е комунистическия манифест на марксчо, него интересно как да разбираме и как да оценим...откъм езотерика разбира се... Само Моята борба на другаря адолф може да се сравнява с тази дело основно на маркс творба...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Високата, почти езотерична стойност на Марксовото наследство, на 04.02.2020 в 16:50

    04 Фев 2020 17:01ч.

    Въпросното произведение не е философска творба. Препоръчвам постове като този, да бъдат изтривани, защото са фактически неверни и заядливо-дилетантски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Въпросното произведение не е философска творба.

    04 Фев 2020 17:13ч.

    Нима? А какво е, това е естествения завършек на мисленето на карл маркс, едно типологично хегелианско мислене , носещо абсолютно същите недъзи и съответно също толкова неистинно говорене на маркс както и при хегел. Комунизма на маркс е абсолютния дух на хегел.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    04 Фев 2020 17:17ч.

    Къде Маркс агитира и призовава за насилствена революция, Онфре очевидно не познава Маркс, не го е чел даже. Бърка го с болшевиците на Ленин и Троцки.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Къде Маркс агитира и призовава за насилствена революция

    04 Фев 2020 17:32ч.

    Експроприация на частната собственост, диктатура на пролетариата, "снемане" на противоречието между труд и капитал - всичко това как става без насилие, 100 милиона са убити по един или друг начин "за идеята", безспорен марксист номер едно над всички обаче остава кормчията мао, доразвил недалновидния възглед на маркс за градския пролетариат заменяйки го със селския пролетариат като двигател на историята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    04 Фев 2020 19:06ч.

    Никога и никъде не е имало диктатура на пролетариата. И никъде не е имало равенство. Пролетариатът е избран от интелектуалците, нямащи нищо общо с него, защото “няма какво да загуби, освен веригите си”, иначе казано, може да бъде манипулиран без проблеми, казано на прост език, да бъде воден за носа, защото в този период на див капитализъм, не притежава нищо. Върху пролетариата можеш да паразитираш. Чистият реален комунизъм на Ленин отрежда на диктаторствуващия пролетариат ролята на безгласна маса, заселена в жилищата на буржоазията, едно семейство в една стая и работа срещу купони за храна, “пайки”. В това време вождовете на революцията, скрити от народните маси зад стените на Кремъл са обслужвани от бившите царски лакеи и готвачи, докарани от старата столица, понеже си знаят работата. Очовечаването на системата с годините не е заслуга на Маркс и последователите му, а на неунищожената човечност у хората. Единственият принос на тия няколко гении на революцията е, че принуждават и капитализма да се хуманизира. В типично капиталистически дух, капиталистите разбират, че това е изгодно. Не само си спестяват мъките от кървавите революции, пролетариатът се превръща в консуматор и товарооборотът се интензифицира.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Въпросното произведение не е философска творба. на 04.02.2020 в 17:13

    04 Фев 2020 19:19ч.

    Първо, никак не съм убеден, че ще можете да формулирате на компетентен език и със съответстващите философски аргументи т.нар.недъг на Хегеловата философия. Второ, Маркс е иновативен приложител на Хегеловия метод в учението за вещната връзка и стоково-паричния фетишизъм, както и, разбира се, в свързаната с тях изключително оригинална концепция за отчуждението в онтологичен и антропологичен смисъл. Нека не забравяме, че Маркс е един от първите критици на идеологическото съзнание, самият той нарича идеологията "преобърнато съзнание". Специално критическата му теория за вещната връзка е нагледен пример за приложение на диалектиката не просто в социалната философия, а в социологията, въпреки че по това време все още не съществува специална наука с такова име. Същата тази теория представлява по своему първа и оригинална критика на либерализма във всичките му измерения, и най-вече антропологичното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • тогавашните, както днешните

    04 Фев 2020 19:25ч.

    С оглед на току-що написаното, считам, че Маркс съучаства на Енгелс и други техни младохегелиански приятели от тесния кръг по създаването на комунистическа идеология съвсем между другото и доста встрани от специфично научния си и методологичен интерес и задълбочените занимания, които го вълнуват. Комунизмът и неговото пропагандиране за него е като една юношеска игра, а навярно средство и начин да си привлече грантове от добри еврейски финансисти, за да си осигурява хубаво вино и пикантни мезета в една весела компания, в която между сериозните занимания с философия и наука, би могло времето да се прекарва весело и бохемски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Първо, никак не съм убеден, че ще можете да формулирате на компетентен език и със съответстващите философски аргументи

    04 Фев 2020 19:37ч.

    Даскалите по марксизъм дрънкаха / и някои още така си дрънкат в университета, но вече са професори, особено по диалектита, тая нечувана магия на мисълта и словото/ с такива празни приказки като няма какво да кажат по същество. Въпросът не е кой какво може и с какъв език да го изрази, /може и на пазарски език да се улови смисъла и на най привидно сложната философия, не е и да се щипват отделни компоненти без връзка с цялото , смисъл има когато нещо се разглежда в цялост , а не по отделни компоненти и измислени постижения , коментирай това - комунизма на маркс е абсолютния дух на хегел, това е най важното което може да се формулира с най малко думи за смисъла на марксовите писания, а не отделни фрагменти за това или онова, за измислена наука като социологията и други дребнотемия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • негативната свръхобсебеност понякога съди с грешни изначални прерогативи

    04 Фев 2020 19:45ч.

    И не забравяйте, че в наши дни, след странните и страшни експерименти на историята, които вече са зад гърба ни, ние сме свръхобсебени от тъмната сянка на комунистическата утопия, направила опит за реализация. В средата на деветнайсти век под названието комунизъм хората са разбирали доста ширококонсенсусни неща от една област на наложителната за всички социална промяна, които принципно са били противопоставяни на старото ретроградно наследство от феодализма и хилавата му идейна алтернатива в лицето на буржоазнокапиталистическото съзнание, които, съответно с консервативния си клерикализъм и буржоазнодемократичния си либерализъм - с основание са били обект на непрекъснати подигравки от радикално скроената и вече образована младеж в университетите на онова време, особено немските. Това съвпада и със специално революционните събития в Германия, свързани най-после с нейното обединение като единна суверенна държава. Всъщност това е краят на немския романтизъм (и не само в естетически смисъл) - сиреч това е времето, когато радикалното не може да бъде повече сантиментално и нежно, а грубо, експресивно, насочено към низините и пасионарния огън, бушуващ в тълпите на прииждащата немска буржоазна революция, които обаче сами по себе си все още не са оформени буржоа в стратификационен план, или изобщо не са буржоа, а свободни интелектуалци. Но поглеждайки отвъд привиденията на тази общо-взето скромна и в най-далечните си послания революция, бурните и бунтовни глави са търсели в комунизма, разбира се, една доста по-далечна алтернатива, която би променила света и човека не само в национален, но и в далечно социален мащаб. Такава е била епохата - старият ред с неговите фетиши е изглеждал прогнил, но все пак не е рухвал от самосебе си - нужно е било да го бутнат насилствено, за да се превърне окончателно в руини. И времето преди събитията, от почти всякакви гледни точки, е оправдавало едно такова бутане. Друг е въпросът, че погледнати от днес, ирационалните и доста често неконтролируеми последствия от революцията, изглеждат срамни и мъчителни. Пак ще го кажа: в задълбочените си научни изследвания Маркс няма предвид онзи комунизъм, който се канализира в революционната практика на ХХ в. А и особите, които го оглавиха в смисъла на професионални революционери и партийни строители, нямаха нито таланта, нито изтънчеността, нито прозорливостта на Маркс като теоретик, те бяха много под него. Истинските, които схванаха далечните последици от теорията му като логика и методология, дойдоха чак след ВСВ. И те не се оказаха от котилото на т.нар. "културни марксисти", както биха могли да си помислят някои.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до поста на 04.02.2020 в 19:37

    04 Фев 2020 19:48ч.

    Няма какво да коментирам, не искам да насърчавам дилетантщина и свръхемоционални битпазарски изблици у хора, които нито познавам, нито уважавам. Говорете си каквото искате, но повече не Ви чета.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Комунизмът и неговото пропагандиране за него е като една юношеска игра

    04 Фев 2020 19:50ч.

    Не е игра, комунизма е " научно" обоснован като връхната неизбежна точка в общественото развите "доказан" по всички закони на диалектиката, установяване на диктатура на пролетариата която ще снеме противоречията между труда и капитала, ще изчезне държавата , парите, ще настане безкласово без противоречия общество, което разбира се означава че провъсгласените закономерности на развитието ще престанат да съществуват и логично закономерностите на диалектиката би следвало също да изчезнат, което противоречи на тяхното предпоставяне в изходната точка на тоя възхитителна мешаница, не е ясно на колко бири е бил маркс като е писал комунистическия манифест тоя безспорно най ярък и най оригинален документ за най всеобхватната мощ пред полета на марксовата мисъл пред която в най буквален смисъл няма никакви прегради способни да я ограничат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Няма какво да коментирам, не искам да насърчавам дилетантщина

    04 Фев 2020 19:54ч.

    Някое културмарксистче доцентче от някой университет уцелих. Няма какво да коментираш любезни, достатъчно чух от теб, не схващаш какво ти се говори.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пред полета на марксовата мисъл

    04 Фев 2020 20:02ч.

    Не бъркайте марксизма с "полета на марксовата мисъл", съветвам Ви, в противен случай във всичките си постове под тая тема, ще продължавате да плюете скучновато и в духа на втръсналите ни на всицките клишета. И аз не съм очарован от манифеста, особено след напускането на оная деликатна юношеска възраст, която е склонна да се запленява по утопии, но животът и творческият ми път ми дадоха уроци, които изискаха от мен да ги разграничавам - именно в името на истината и коректността в науката, а не на идеологията, пропагандата или емоционалното говорене по митингите. Марксизмът се самоопроверга, но Маркс остана неразбран, дори и за специалистите. А как изобщо да оценяваш нещо, което не си разбрал?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хич не обичам да ме коментират вехти милюцинери със СРС-та навсякъде из джобовете

    04 Фев 2020 20:06ч.

    на 04.02.2020 в 19:54 - Даже не четеш какво пиша, прочети поне последното изречени в поста ми на 04.02.2020 в 19:45

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маркс остана неразбран,

    04 Фев 2020 20:14ч.

    Сериозно, някой който прави такова съждение, трябва да е някой който знае нещо вповече, въпроса е какво е то, което е останало "неразбрано"? Да не е като при старши близнака на маркс, георг хегел за който се говори че преди да умре казал - само един човек на света ме разбра, и после се обърнал настрана , и казал - всъщност и той не ме разбра?! Типично за хегел-марксовата мистификация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • хич не обичам да ме коментират вехти милюцинери

    04 Фев 2020 20:22ч.

    Виждам лингвистичен напредък по мой вкус, скоро може да почнем да обсъждаме маркс и на пазарски език , да си "принизим" нивото така да се каже. Милиционерите са от вашия отбор другарю марксов почитател.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Просто кръвожадни гурута

    04 Фев 2020 20:28ч.

    И Маркс,и Енгел на стотици места пишат за революционно насилие и терор, даже за Холокост. Преведено от гръцки Холокост означава "напълно изгаряне" ,а Маркс и Енгелс са били напълно наясно с това значение на термина от 19-ти век. Маркс и Енгелс са дали стотици податки за класово и етническо насилие и терор. Например: “Класите и расите, които са прекалено слаби за да се справят с новите условия трябва да бъдат отстранени. Те трябва да загинат в революционния Холокост.” Фридрих Енгелс, “Борбата в Унгария” 13 януари 1849 година, вестник «Neue Rheinische ZeitunMarx; People’s Paper April 16, 1853 Journal of the History of Ideas, vol 42, No 1, 1981 " На сантименталните лозунги за братство,които ни се предлагат от името на контрареволюционните народи на Европа,ние отговаряме: че омразата към Русия винаги е била и винаги ще бъде първата революционна страст на немците; че след революцията към нея се е присъединила и омразата към чехи и хървати и че ние в съюз с поляците и унгарците,можем да подсигурим революцията само по пътя на най-решителен терор срещу тези славянски народи " Marx, K. F.Engels. Der demokratische Panslavismus;NRZ, 222 und 223 от 16.02.1848г. "В следващата световна война от земното кълбо ще изчезнат не само реакционните класи и династии,а и цели реакционни народи " Neue Rheinisihe Zeitung,No194,13.01.1849г. с.176. Половината от "Комунистически манифест" е посветена да се доказва,че техния комунизъм,тоест германския е най-правилния,а всички останили 4,5,6 комунизми и социализми са грешни,вредни и даже контрареволюционни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Васил Проданов

    04 Фев 2020 21:30ч.

    Мнозинството от хората по света не харесват капитализма, показват излезлите тези дни данни на Edelman Trust Barometer за 2020 г. Това е най-новото глобално изследване на доверието в капитализма и неговите институции, което компанията „Еделман“ провежда ежегодно в продължение на вече две десетилетия. Според него нито една от четирите основни институции на капитализма – правителства, бизнес, неправителствени организации и медии, не се ползват с доверието на мнозинството. Навсякъде по света хората се страхуват за своето бъдеще. И основният фактор за това е нарастващото неравенство, което създава усещането, че живеем в един все по-несправедлив свят. За 20 години, откакто „Еделман“ започна измерване на това доверие, светът преживя огромен икономически растеж, концентриран главно в Азиатския регион. Но мнозинството от хората не мислят, че ще живеят по-добре през следващите пет години. Над половината от анкетираните смятат, че капитализмът днес носи повече негативи и вреди, отколкото позитиви и перспективно бъдеще. Наблюдава се типично класово разделение в оценките. По-богатите имат повече доверие към институциите и капитализма в сравнение с масата от населението. При това тазгодишното изследване показва по-голямо от всякога разделение в това отношение между тези две класи. Първата, с нейните неолиберални идеологии, доминира в медиите, виждаме това и у нас. Огромното мнозинство от хората по света обаче нямат доверие на тези медии и на това, което се говори по тях. Недоверието нараства паралелно с нарастващото усещане за несправедливост на съществуващата система.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Woland

    04 Фев 2020 21:51ч.

    Другарки и другари, идеалният обществен строй е робовладелският. Но напоследък има остър дефицит на роби. Напразно някои философи внушиха на тълпите, че са свободни да правят каквото си искат. Свободата е илюзия и всички ще я усетят когато НСР реши да мине на единна виртуална валута за разплащания от рода на койните. Зарибяването на тълпите скоро ще приключи и господарите ще дръпнат кукичката.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    05 Фев 2020 0:13ч.

    Що се отнася до изследването на икономическата анатомия на капитализма, Маркс е свръхгениален. Фундаментът не може да бъде мръднат, но може и следва да бъде надграждан.Тук той е стъпил върху раменете на гениалните си предшественици - Уйлям Пети, Адам Смит и Дейвид Рикардо.Отровното наследство по линията на Хегел тук не е могло да наруши последователната логика - то се забелязва само в някои декоративно прикачени от Маркс специфично хегелови изрази. Съвсем друго е положението, когато той говори като философ на историята за провидяния от него по - висш обществен строй: тук Маркс е един краен рационалист - фаталното влияние на Хегел е вече непренебрежимо. И въпреки това, за човек, който е имал необходимата способност за съждение и търпение да се запознае сериозно /следователно - не от марксистко - ленинските учебници!/ със главните социологически произведения на Маркс, няма как да не е открил, че марксизмът - ленинизмът е дървено желязо. Следователно, когато говорим за чумата на комунизма не трябва да се основаваме на табелките, които болшевиките взаимстват от лексиката на Маркс, а да не разберем, че нищо от марксовият смисъл не е останало зад тези табелки. За целта обаче следва да се подхожда логично, а не идеологично.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И като разчистим плявата на професионалния жаргон

    05 Фев 2020 7:43ч.

    предназначена да прикрие липсата на смисъл и остават празните разсъждения на паразита за общество без управление.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО

    05 Фев 2020 8:36ч.

    Дясното което е пропагандата на елитът, върхушката, мрази демокрацията, защото бедните са мнозинство, и с властта си, ще вземат парите на можещите - върхушката - богатите. Крайно дясното е диктатура на елитът, олигархията, на най богатите, на чистата кръв. Крайнолявото е диктатура на пролетариатът, което е равенство, понеже пролетариатът ще са всички. ... Кое е провокирало Маркс, пък и други преди него и след него, да станат леви или десни. Това е въпросът: Защо едни работят постоянно и цял живот, и не почиват, парите все не им стигат, а други обратното, все почиват, ваканцуват и не се трудят, и все имат пари. Маркс, едните ги нарича пролетариат, а другите ги нарича буржоа. Едните изкарват парите си чрез труд, физически предимно, а другите със своето право на собственост. Десните казват, че това е нормално и естествено, пролетариатът е глупав, буржоата са от сой. Левите казват, че десните не са прави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аршин

    05 Фев 2020 8:56ч.

    Лакеят на капитализмът казва, че равенството е само в Бог, в божественото сме равни? Значи неравенството не е божествено, не от Бог. Колективизмът бил лош? Но Раят от индивидуалисти е егоисти ли е? Пак ви казвам, че, ако двама от вас се съгласят на земята да попросят нещо, каквото и да било, ще им бъде дадено от Моя Отец Небесен;. Слушай ...Затова небесното царство прилича на един цар, който поиска да прегледа сметките на слугите си. 24 И когато почна да преглежда докараха при него един, който му дължеше десет хиляди таланта. 25 И понеже нямаше с какво да заплати, господарят му заповяда да продадат него, жена му и децата му, и всичко що имаше, и да се плати дълга. 26 Затова слугата падна, кланяше му се, и каза: Господарю, имай търпение към мене, и ще ти платя всичко. 27 И господарят на тоя слуга, понеже го жалеше, пусна го и му прости заема. 28 Но тоя слуга, като излезе, намери един от съслужителите си, който му дължеше сто пеняза; хвана го и го душеше, и каза: Плати това, което ми дължиш. 29 Затова служителят му падна, молеше му се, и каза: Имай търпение към мене и ще ти платя. 30 Но той не искаше, а отиде и го хвърли в тъмница, да лежи докле изплати дълга. 31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало. 32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли. 33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе? 34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг. 35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • disturb again

    05 Фев 2020 9:00ч.

    Гледам, някои хора така и не се научиха да различават логическо от логично (идеологиите също са логични) и продължават да отъждествяват феномена "научност" с феномена "логичност". Коригирайте се! И още нещо: половината от постовете, т.е. драсканиците на твърде емоционалните "сини стрици", са брак.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Черно на бяло

    05 Фев 2020 9:09ч.

    Кoнceрвaтизмът e фaриceйcкият квac. Coрoc e ЦРУ. Oрбaн e oт тяхнoтo ДC,КГБ, пocлe oт Coрoc, ceгa уж прoтив нeгo. Кaпитaлизмът e плутoкрaция c имитaция нa дeмoкрaция, a фaшизмът e cвaлянe нa мacкитe. Хитлeр: "Прaвитeлcтвoтo нямa дa зaщитaвa интeрeca нa гeрмaнcкият нaрoд, чрeз икoнoмикa, oргaнизирaнa oт държaвaтa, a щe пoдкрeпя чacтнoтo прeдприeмaчecтвo" Бeдни ca глупaвитe" - фрaзa изричaнa и oт Ивaн Кocтoв, и кoятo e глaвнaтa филocoфия нa дяcнoтo. Eтo зaщo нaричaт нaцизмът и фaшизмът, крaйнo дяcнo. Кoгaтo вcичкo e нa нулa, рaвнo, изрaвнeнo, тoгaвa нa днeвeн рeд e лявaтa пoлитикa, и cтaвa рacтeж, вярa-нaдeждa-любoв, и кoгaтo имa oceзaeм и виcoк cкoк, пocтижeния, бичи ръcт, тoгaвa идвa либeрaлизмът нa днeвeн рeд, и вoждoвeтe caми или пoдкупeни oт външнa oлигaрхия дa взeмaт oбщитe пocтижeния и пaритe нa мacитe, cлeд кoeтo cлeдвa cрив, и oпacнocт eлитът нaмaзaл oт либeрaлизмът дa гo cвaлят и пaк дa имa лявa пoлитикa, и тoгaвa eлитът прaви кoнceрвaтизъм

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Манифест от 1848 г

    05 Фев 2020 9:12ч.

    СОЦИАЛ ДЕМОКРАЦИЯ? Маркс: Консервативният, или буржоазният, социализъм Известна част от буржоазията желае да излекува социалните недъзи, за да осигури съществуването на буржоазното общество. Тук спадат икономисти, филантропи, хуманисти, дейци за подобряване положението на трудещите се класи, организатори на благотворителността, членове на дружествата за закрила на животните, основатели на въздържателни дружества, всевъзможни реформатори на дребно. Този буржоазен социализъм е разработен дори в цели системи. Като пример ще приведем „Философия на нищетата“ от Прудон. Буржоата социалисти искат да запазят условията на живот на съвременното общество, но без борбите и опасностите, които неизбежно произтичат от тях. Те искат да запазят съществуващото общество, но без онези елементи, които го революционизират и разлагат. Те искат да има буржоазия без пролетариат. Буржоазията си представя света, в който тя господства, естествено, като най-добрия свят. Буржоазният социализъм разработва тая утешителна представа в повече или по-малко цялостна система. Като призовава пролетариата да осъществи неговата система и да влезе в новия Ерусалим, той всъщност иска само пролетариатът да си остане в сегашното общество, но да се откаже от своята враждебна представа за това общество. Друга, по-малко системна, но по-практическа форма на този социализъм се стремеше да отвърне работническата класа от всяко революционно движение, като доказваше, че полезно за нея може да бъде не едно или друго политическо преобразование, а само изменението на материалните условия на живот, на икономическите отношения. Но под изменение на материалните условия на живот този социализъм съвсем не разбира премахване на буржоазните производствени отношения, което е възможно само по революционен път, а административни подобрения, които се извършват върху почвата на тези производствени отношения, значи с нищо не изменят отношенията между капитал и наемен труд, а в най-добрия случай само намаляват за буржоазията разходите по нейното господство и опростяват нейното държавно стопанство. Своя най-подходящ израз буржоазният социализъм намира едва когато се превръща в чисто ораторска фраза. Свободна търговия! — в интерес на работническата класа; покровителствени мита! — в интерес на работническата класа; затвори с отделни килии! — в интерес на работническата класа: това е последната, единствената сериозно казана дума на буржоазния социализъм. Социализмът на буржоазията се състои именно в твърдението, че буржоата са буржоа — в интереса на работническата класа. Манифест от 1848 г https://chitanka.info/text/26841/17

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПАЗАРЪТ РЕШАВА

    05 Фев 2020 9:15ч.

    Екологията следващата икономическа вълна на растеж. Но между информационният цикъл и еко цикълът, за растеж при капитализмът, е медицината, медицинските разходи като загряване на икономиката - растеж на инвестициите - по пазарен път, а не по държавен. Бозовият доход е идея на първите либерали когато няма частна собственост. Идеята им е била че земята и природните богатства са на всички, следователно всеки трябва да получава рента от тях, концесия. Като общината дава тези ресурси под наем, и парите за всички. Дори е било за малко така, в протестантските страни. Да замажат очите на бедните, преходен период към частна собственост и експлоатация. Имало идея парите да са на база земята. Общината я дава под наем, тя е държавна обществена, наемът си плащаш с парите конвертируеми към земята. Неолибералите искат базов доход. Това е важна концепция към планът им, за малка държава без държавни услуги и бедност. Искат издръжката на държавата да е десет процента от бвп. Три процента за армия и полииция, другото за базов доход. От акцизи, ддс, и концесии, плюс 1% от БВП - увеличението на паричната база - ако тя е 20% от БВП и растеж 5% на бвп. Без закон за минимална заплата ни държавни пенсии, нула държавни услуги. Колко ще е заплатата, решават работодателите. Западът няма ръст на доходите през 30 години без социалисгическият блок. И в България е така. 1990г. в САЩ минимум за час се плаща 3,80 долара, а сега е 7,25 долара. 3,80 долара от 1990г. са 7,48 долара сега, според инфлационният калкулатор. 1985г. 120 лева е минималната заплата в НРБ, купуващи тогава - колкото сега 600 лева. 300 лева взимаше всеки мйж на 30-50 години, купуващи колкото сега 1500 лева. БКП и КПСС се стреснаха от растежът на западът от 1975г. до 1996г. и се уплашиха, обявиха социализмът за недоносче, а свободният пазар за перпето мобиле. Растеж които е кредитен бум след отмяна на златният стандарт. Но преди да фалира западът, бившият соц лагер им вля сили за още експанзия - нов пазар. И така до дотком балонът, спукан, но съвзели се след 11 септември, пак кредитна експанзия чрез много ликвидност, което се срина през 2007ма. И от тогава видимо и на графиките за БВП е водоравно. 12% ходят на курорти в България, и само 7% имат над 5000 лева в банка. Живков и живковистите сменяват социализмът с капитализъм, с оправданието за недоносен капитализъм. Демек Маркс казал, че социализмът се ражда от развит капитализъм. Нищо подобно не е казал Маркс. Имал е предвид, че колкото повече капитализъм, толкова по-зле, повече експлоатация и кризи, следователно повече революционно положение. Маркс е обичал капитализмът, но не е искал да е частен. Ако се въведе дори в джунглите на Амазония държавният капитализъм, би се радвал Маркс. Капиталист е стара дума за инвеститор. По време на Маркс, държавите са давали концесия на капиталист. Макар Османската империя да търси капиталисти да инвестират в железниците, тя държавата са всъщност основен инвеститор и поръчител, и собственик в управляваното от Добри Желязков. Та Маркс е искал държавата да инвестира, а печалбата да не се спестява. Частният капиталист не би инвестирал във всичко, и се влияе от конюнктурата. Взетата добавена стойност от частният капиталист, се спестява и се причинява финансова криза - ниско потребление и застой. ЕС чиновниците, мвф, и неолибералите, лудеят от яд, че Китай не прави приватизация, а все по силни държавни фирми, и частни подпомагани от държавата. То и япония, сингапур, малайзия, южна корея са така, било нелоялна конкуренция. А те защо 80 години бяха така. Англия в средата на 19в искат свободен пазар, за цял свят, но те дотогава имат най подкрепяната от държавата икономика, с много регулации, и робство. И когато другите се сещат да правят същото, Англия извиква дай да правим по Адам Смит, политикономика, свободен пазар. Имали са излишък на мощности в търговията и производството, а ограниченията, регулация и конкуренция им е препречила растежът и бъдещето. А колко немски фирми Германия спасява, уж да няма безработни, сме чували много през годините. На Полша и Германия, правителствената кобственост в стопанството е над 50%. Адам Смит повелява, че богаташи няма, парите не били трайни, следователно няма задържане на парична стойност, и така производството си създава пазарът. Създадени пари от производство, създават пазара за производството. ТОВА Е УТОПИЯ, хиляди пъти доказана. Адам Смит е утопия. Няма еднакви заплати по светът, малки заплати създават производство което се купува от големи заплати в други държави - които са купили евтино това производство чрез боклук - като стари автомобили и старо месо. И да няма мита и граници, и в самите държави е така, открой време. Едрият капитал прибира 20% от парсата. ПАЗАРЪТ Е БАСЕЙН НА стоки, услуги и пари, труд. Всеки може да излее своя стока, услуга, труд или пари и да вземе друго нещо – пари, стока, услуга, труд. И това е пазар. Пазара става капитализъм, когато едни изливат услуги. и стоки., но с взетите пари купуват по-малко труд. стоки,. услуги. Едрият капитал, частен, го прави. Така в басейнът парите ще са дефицит, и ще има дефлация. Но банките правят да е възможен капитализмът, като изливат парите спечелени от капиталистите, отново в басейнът, ЗА НОВИ ПЕЧАЛБИ. ПЕЧАЛБАТА Е ДЪЛГ-ЗАЕМИ Световният дълг е равен на печалбата. капитализмът е кърлеж върху пазарът - понеже големите инвеститори правят стоки и услуги но събират пари... и така намалят потреблението.. Но за да расте капиталът и пазарът, което е живот за капитализмът. Са намислили безусловен базов доход 6,66% от БВП от концесиите, и приватизация и концесия на всичко държавно. Защото държавата харчи до 30% от БВП, и трудно плаща дълг от 100% от БВП. Но частните "държавни" услуги, ще имат дълг до 100% от акциите си. Тоест дългът може да стане 100% от частната собственост, а БВП и печалбите са 10% от собствеността. Значи дългът ще може да е до 1000% от БВП. С което очакват вечен живот на капитализмът - частен. Да, и с виртуални пари, чрез знакът 666, чип в тялото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • РАВЕНСТВОТОООО

    05 Фев 2020 9:23ч.

    Разбира се, става дума за установяване на буржоазен ред чрез приемането на такива закони, които, като осигуряват формално равни политически права на гражданите на Републиката, са предназначени преди всичко да защитят частната собственост, т. е. да гарантират фактическото икономическо неравенство в нея. Стремежът им да внедрят в основите на правовия и морален порядък на Републиката уважение към собствеността превръща тях, участниците в антифеодалната революция, след премахването на феодалната политическа власт, във върли защитници на феодалната собственост. По-конкретно усилията им се насочват към отхвърляне на аграрния закон за подялба на феодалните земи между бедните селяни – ясно е опасението им, че такива действия на изгладнелите народни маси могат да отидат по-нататък и да засегнат също така и буржоазната собственост. Увлечението им по обявяване на частната собственост за свещена ги води даже до там, че при един празник заменят знаменития лозунг на Революцията “Свобода, равенство, братство” с лозунга “Свобода, равенство, собственост”. В заслепението си по защитата на частната собственост жирондистите не забелязват опасността от контрареволюция на монархическите елементи във Франция и интервенция от страна на европейските монархии и насочват оръжието на политическата борба срещу бедните, измъчените слоеве от народа, които искат продължаване на Революцията до облекчаване на тежкото им социално-икономическо положение. В тази ситуация на изостряне на класовата борба между буржоазията, от една страна, и бедния народ по градове и села по време на Великата френска революция, идеологът на жирондистите, Брисо, изстрелва думите “анархист” и “анархия”, предназначени с рязко отрицателна емоционална окраска да заклеймят най-опасните според него рушители на Републиката в дадения момент,а именно онези, които искат да тласнат по-нататък Революцията, а значи, които създават смут и безпорядък в обществото: “Аз мислех, че само въдворяването на ред може да възстанови спокойствието; … Аз мислех, следователно, че истинските врагове на народа и Републиката – това са анархистите, проповедниците на аграрния закон, подбудителите на бунтове”. “Тя, все тази анархия, е създала революционна власт във войската”. “Кой ще се усъмни сега в страшната вреда, която донесе на нашата войска анархическата доктрина, стремяща се под закрилата на равенството в правата да установи всемирно и фактическо равенство, което дотолкова е бич за обществото, доколкото първото е негова основа? Анархическата доктрина иска да изравни таланта и невежеството, добродетелта и порока…” “Аз заявих от самото начало на Конвента, че във Франция съществува партия на дезорганизаторите, стремяща се да разруши Ррепубликата още в нейната люлка. Днес аз искам да докажа: 1) че тази партия на анархистите е господствала и господства почти над всички разисквания на Конвента и над всички действия на Изпълнителния съвет; 2) че тази партия е била и си остава единственият източник на всички бедствия, вътрешни и външни, утежняващи положението на Франция, и 3) че Републиката не може да бъде спасена по друг начин, освен като се предприемат строги мерки за изтръгване на представителите на нацията от ръцете на тази деспотична, бунтарска партия”. Смисълът на последните думи в контекста на епохата е: анархистите на гилотината!1 Около половин век след тези изявления, един млад французин, произхождащ от такива бедни слоеве на народа, каквито по времето на Конвента са искали Революцията да бъде тласната по-нататък, в монография посветена на фундаментални проблеми на политическата икономия, социалната философия и етиката, с младежката си дързост поема предизвикателството на Брисо и с гордост заявява: “Аз съм анархист!” Този млад френски автор е Пиер Жозеф Прудон.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • РАВЕНСТВОТОООО

    05 Фев 2020 9:33ч.

    Революцията да бъде тласната по-нататък, в монография посветена на фундаментални проблеми на политическата икономия, социалната философия и етиката, с младежката си дързост поема предизвикателството на Брисо и с гордост заявява: “Аз съм анархист!” Този млад френски автор е Пиер Жозеф Прудон. Книгата е озаглавена: “Що е собственост?” Отговорът в нея на този въпрос е: “Собствеността е кражба.” Така през 1840-та година Прудон издига едно ново идеологическо знаме, на което е написано: АНАРХИЗЪМ. Многостранното му литературно творчество и конкретната му политическа дейност очертават съдържанието на тази идеология в периода на нейното първоначално формиране. Употребата на самия термин “анархизъм” изразява, както е видно от гореказаното, приемствеността на идеите на Прудон по отношение на действията на крайнолевите елементи на Великата френска революция. И което е много важно: идеите на Прудон не са догма за анархическото движение, а начало! Те са основата, която получава по-нататъшно развитие у неговите последователи и преди всичко у Бакунин и Кропоткин. Сега работниците с ниските заплати издържат държавата, 60% от заплатите отиват за държава. А между другото е справедливо, един човек с 200 лева имущество, да издържа държавата, която е сигурност и гарант на собствеността, най-сигурната застраховка, с 10 милиона пъти по-малко пари, от един с имущество 2 милиарда лева. Или да се върнем към градове държави, тоест крепост и около нея пасища и ниви, а хората, добитъкът им, реколтата им, да се крият на сигурно в крепостта. Образованието и здравеопазването са сигурност. Сега не само работниците са зле като образовани и здраве, но армията и полицията страда от неуки и болни кандидати за местата които да попълнят. ПРОСТА И БОЛНА АРМИЯ И ПОЛИЦИЯ. Инфарструктурата и администрацията пък са сърцето и гръбнакът на държавата. Без държава няма собственост. Собствеността е държавен продукт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Консерватизмът фарисейският квас

    05 Фев 2020 9:39ч.

    Христо Ботев - Вестник "Знаме" 1874-1875 - Словото Чомагите и байонетите показаха, че законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно ..."...законът е напечатан само за робовете и ние имаме пълно право да кажем заедно с Прудона, че сяко едно правителство е заговор, съзаклятие против свободата на човечеството.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Политическият и икономическия

    05 Фев 2020 10:09ч.

    живот се движи на принципа на махалото, спиралата, циклите. Досега движението по махалото и то ляво дясно, беше либерализъм - консерватизъм и консерватизма беше с частна собственост, християнство и патриотизъм. Но това беше за сметка на глобализацията, която се обявяваше за неолиберална и се отрече, защото беше крайност. Но мисля, че светът обръща посоката на махалото, което стигна пика на патриотизма и консерватизма, и сега започва да се връща към либерализъм. Този либерализъм е с по малка глобализация, от крайната глобализация, която е неолиберализъм, а нормален либерализъм с по малка глобализация. И после пак махалото ще се върне към консерватизъм. Либерализма и консерватизма са още като центростремителни и центробежни сили, и трябва да има някакъв центробежен регулатор. Този центробежен регулатор може да е институцията ООН за света, а за ЕС - европейската комисия, като има обединения Север и Юг, които са глобални обединения. А те ще съществуват и при либерализма и при консерватизма. Като при либерализма ще има малко повече глобализъм от консерватизма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и двамата

    05 Фев 2020 10:57ч.

    Хегел и маркс са протофашисти, целокупната човешка история се е случила за да достигне завършека си "научно" в техните философеми, това е самомнението на последните хора, както се видя фалшиви пророци,загадката на световната история е осъществяване на световния разбирай немски дух , разгадана само от тях като най-истинно негово въплъщение , от това гледище идеята за висшата немска раса и лагерите на хитлер не подлежат на съмнение.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В крайна сметка

    05 Фев 2020 11:09ч.

    В крайна сметка пак се избяга от основната идея на статията. Онфре подсказва,че идеята за социална справедливост въобще не може да е привилегия само на Маркс и марксистите. Спектърът на мислителите за социална справедливост и много по-широк,но явно не само в България,но и на запад е относително непознат на широката публика. Маркс е изключително ревнив,злобен и отмъстителен срещу всеки социален мислител позволил си да опонира на възгледите му за диктатура на пролетариата. Всъщност да се чуди човек кой сегмент от пролетариата за революция има в предвид Маркс,след като Маркс познава реалния пролетариат толкова,колкото бай Тошо познаваше партизаните.За противниците на социалната справедливост преекспонирането на Маркс в един момент им дойде като дюшеш - Маркс е с доказана кръвожаднаст и разрушитерност и това се оказа много удобно да се наплаши средностатистическият западняк. Така прехваленият от Маркс немски пролетариат,двигател на световната революция,в крайна сметка докара без революция,нооо забележете с избори Хитлер на власт. Нищо чудно като се вземат в предвид расистките възгледи на Маркс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Умен

    05 Фев 2020 11:12ч.

    Пак тоя френски чукча, който пише, но не чете. Прудон твърди, че собствеността е кражба, т.е. криминално престъпление. Какво следва от това за класата на собствениците, как мислите? А тъкмо Маркс го критикува за тази глупава популистка теория. Целта на работниците, според Маркс, е не да спасят института на собствеността от крадци, а да го бъде реформиран така, че да не може повече да служи за експлоатация на чужд труд. Прочитайки аргументацията на Маркс, Прудон се е изнервил и преминал към нападки на лична основа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • според Маркс, е не да спасят института на собствеността

    05 Фев 2020 11:34ч.

    Тва му е голяма грешка на маркс, няма вариант на "ничия", или "обща" собственост, дори когато частната собственост е унищожена както си е мечтал маркс, пак имаме феномена собственост - държавна собственост, с това капитализма не свършва и не започва комунизма, и не отпадат държавата и парите, както си е фантазирал маркс, напротив , държавата е капиталиста, експлоататор на човешкия труд, не се премахват и неравенствата, неравенствата между хората са неотменно присъстващи в обществените структури и не само в икономически план, който единствено засяга маркс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • IMHO!!!

    05 Фев 2020 12:00ч.

    Съвет към модераторите на форума и уредниците на сайта: господа, от чужди посолства или тайни служби... или просто откъм конкуренцията много професионално ви подхлъзват форума по сериозни теми. Влиза едно лице, което ако не е дебил, е типичен провокатор, полуграмотен, но адски амбициозен, и потенциално разваля цялата дискусия с многобройните си и безсмислени постове, представляващи копи-пейст и емоционално бръщолевене, взети от къде ли не из мрежата. Това особено ярко и фрапантно се вижда под темите за Маркс. А евентуалната дискусия в противен случай би могла да се очертае като образователна и интересна и допълнително да ви вдигне рейтинга. Аз лично (а надявам се и други колеги) ще се откажа да се включвам с мнения под темите тук и от това форумът ви ще загуби, ако не вземете мерки да неутрализирате спама на това лице (знаем си го кое е).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • . А евентуалната дискусия в противен случай би могла да се очертае като образователна и интересна

    05 Фев 2020 12:24ч.

    Кажи нещо релевантно по темата, ако имаш да казваш, недей да плюеш другите, само празни претенции досега.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ИНФО

    05 Фев 2020 12:29ч.

    За Прудон висша форма на познанието е научното познание. Той характеризира науката със следните три черти: науката (1) е система от знания, (2) която съответствува на действителността и (3) която е изведена от опита и наблюдението. ... (МАТЕРИАЛИЗЪМ?) ... Опитът, наблюдаемото, познанието, е материализъм. Материализмът като научна основа, е опозиция на Идеализмът. Идеализъм е философското течение, според което фундаментът на реалността, или на реалността, такава каквато я познаваме, е мисълта, или по друг начин казано – нематериалното. Епистемологически, идеализмът се проявява като скептицизъм относно познаваемостта на всяко нещо, зависимо от ума. В социологически план, идеализмът набляга на това как човешките идеи – особено вярванията и ценностите – оформят обществото. Като онтологична доктрина, идеализмът стига още по-далеч, заявявайки, че всички неща се състоят от мисъл и дух. Крайна версия на идеализма е разгърната във философското течение солипсизъм. Солипсизъм (от латински: "солус" - един, "ипсе"- аз сам) e философско гледище, според което съществува само индивидуалното съзнание, а в епистемологичен план целият останал свят, включително и всички хора, фактически не съществуват, а са създадени от съзнанието и въображението. Солипсизмът приема възгледа, че външният свят и съзнанията извън собственото не могат да бъдат опознати и затова може да не съществуват извън съзнанието. (гравитацията и не-гравитацията, са метериална сила, материализъм, както и представата за красиво и грозно)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • битието съзнанието

    05 Фев 2020 12:42ч.

    Прудон – фактори за формиране на личността и философските му убеждения Наред с идиличното изживяване като говедарче на чувството за свобода, в ранната си възраст Пиер Жозеф е изживял и тежката участ на бедността. Дълбоко е изстрадан от него горчивият смисъл на думите, които е изказвал като юноша: “Бедността не е порок, но е по-лоша от порока”. В паметта му ще се вреже обидата, която е изпитвал като дете при честите събирания на Прудоновия род от пренебрежителното отношение, което проявяли по-заможните и с по-добро обществено положение членове на фамилията спрямо бедните си и с по-ниско обществено положениение роднини.Но същевременно често е бил и наказван заради това, че не е носел в училище съответните книги, т.е. наказвали са го, защото… е беден. Чувствителната детска душа, естествено, дълбоко е преживявала тази несправедливост. Един случай на трагично изживяване на контраста между успешното овладяване на знанията в училище и имущественото разоряване на семейството е особено фрапиращ и самият Прудон по-късно го описва така: “… моят баща води едно дело, което бе загубено и което съвсем го разори. Същият ден, когато бе произнесена присъдата, аз бях награден за отличен успех. Със свито сърце присъствувах на тържеството, където всичко ми се усмихваше; бащи и майки прегръщаха синовете си – лавроносци и се радваха на успехите им, докато родителите ми бяха в съда и чакаха неговото решение. Когато се завърнах в къщи, намерих семейството си съсипано, а майка ми потънала в сълзи: ние бяхме загубили делото. Тази вечер вечеряхме само хляб и вода.” А още по-късно той формулира последствията от този факт върху начина му на живот така: “Баща ми бе изгубил земите си: ипотеката ги погълна. Кой знае дали, ако бях имал добър кредит, нямаше да остана през целия си живот селянин и консерватор?” . От 12 годишна възраст самостоятелно и с жар се занимавал с книгата – редовно посещавал градската библиотека и мъкнел в къщи купища книги подбрани по свой собствен избор, отговарящ на вътрешните му наклонности. И не случайно по-късно, когато трябвало да се захване да припечелва с труда си за своето и на семейството си съществуване, станал именно печатарски работник, отначало словослагател, а впоследствие коректор – в тази си трудова дейност той не се ограничавал да третира печатарските текстове чисто технически, просто като набори от букви, а със задълбоченно внимание вниквал в техния смисъл. Така, работейки, той се запознавал със съдържанието на редица нови книги преди още те да са се появилили по книжарниците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ИНФО на 05.02.2020 в 12:29

    05 Фев 2020 12:52ч.

    Това е една марксистка интерпретация, много опростена и схематична, свеждаща всичко до две противоборстващи тенденции които да бъдат по хегелиански снети в нещо следващо, драсканици на диалектически матеириализъм, това изобщо не е голямата тема на философстването, освен в главата на карл маркс, в неговия идеализъм. А по социалния въпрос аналогично всичко е механично приложено в подобни схеми до появата на последната най висша форма на обществен строй откровено ни от маркс с "научната достоверност "на неговия зает от хегел метод.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прудон относно копипейстатора абв (трамваев) - пример за релевантен постинг по темата, иначе казано, на св-че звънче

    05 Фев 2020 12:57ч.

    "Ако вие затворите една свиня в кочина и ред години я храните по всички правила на науката, ще имате само една много цивилизована свиня, но тя ще си остане свиня."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Ако вие затворите една свиня в кочина и ред години я храните по всички правила на науката, ще имате само една много цивилизована свиня, но тя ще си остане свиня."

    05 Фев 2020 13:01ч.

    Добре казано, отнася се за марскизма, обърнато наопъки хегелианство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прудон уточнява!

    05 Фев 2020 13:08ч.

    Тц. Отнася се за теб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • има тука един

    05 Фев 2020 13:09ч.

    Има един тука се подвизава останал безработен и гладен след промените през 1989 марксист, намерете му някаква работа другари или поне един енгелс му намерете да му снася парички да преживява, щото само на вехти марксови заклинания не може да я кара. :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Прудон

    05 Фев 2020 13:27ч.

    Като всеки социалист и прудон е малко объркан, но поне е човечен , не е като кръволока маркс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иванджийски

    05 Фев 2020 13:32ч.

    Не знам защо се пренебрегва марксовото за прехода на количествените натрупвания в качествени изменения. (В Китай има 486 производителя на електромобили) ... Много овце прави много книги, много книги прави университет. Много университет, прави качествена държава, много държава прави сигурен транспорт и търговия, много търговия прави качествена продукция, много хора с качествен живот прави качествено стопанство. ... ЗАЩО ЛЪЖАТ, ЗА ГЛАД, ПОРАДИ ПРЕСЕЛЕНОСТ. Дъновистите се изхранват 5 човека с половин декар. ГОДИШНО.. На човек на земята, се падат 7 декара земя. Земеделска.. Това е равно на един ден храна за човек: 1 кг банани, 1 кг картофи, 1 кг царевица, 1 кг мляко, 150 гр сирене, 1кг домати, 1 кокошка, 5 яйца, 50 мл зехтин, 100 гр масло от мляко, 0,5 кг заешко, 0,5 кг шаранова риба, и това само от половината земя. Защото декар дава 4 000 килограма банани, декар - 3 000 кг картофи, 1000 кг царевица, 500 кг пшеница, 300 кг фасул, 500 кг фъстъци, 5-8 хиляди кг домати.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иванджийски

    05 Фев 2020 13:43ч.

    А Сахара е 9 милиарда декара. Което е поне 30 000 милиарда кг банани. Или 9 000 милиарда кг царевица. НО ПАЗАРЪТ РЕШАВА, иска глад.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПАЗАРЪТ РЕШАВА

    05 Фев 2020 13:53ч.

    Ако гледате човек той ще прилича на вас. Ако сте цивилизован, той ще стане цивилизован. Дясното и Айн Ранд, определят данъците и държавата като принудителна благотворителност. Но те не са против доброволната благотворителност. Българите разчитат на такава доброволна благотворителност 500 години, да ги освободи, и ходят да я търсят дори в САЩ. Теорията "счупеният прозорец", определя битието. Може да имаш закони, но кой го е грижа да ги спазва или прилага, щом не се чувства хармония - държава. Тоест всичко е кал, и още кал няма да навреди, а малко чистота няма да се забележи. Хекимян се борил с депресии, но нали депресия не съществува, защото битието не определя съзнанието, и добрата генетика ще те направи айнщайн плюс цукърбърг, дори ако те отгледат вълци, твърди дясното. Теорията за счупеният прозорец, доказва правотата на левите. Ако в един блок се самоубиват много хора, това не е магия, а следван пример. Така и със замърсяването, и вандалщината. Ако има сграда със счупен прозорец и той не се поправи, ще си помислят че това е практика и ще чупят и други прозорци. Поведението е заразително, лошият и добрият морал са заразителни. Мръсотията поражда мръсотия, чистотата поражда чистота, кражбата поражда кражби, даваненето - даване, войната - войни, мирът - мир.. десните казват че съзнанието определя животът, следователно животът не причинява депресия, левите знаят, че животът определя съзнанието, Айнщайн и Цукърбърг ги давам за пример, като съзнания за наука и за богатство, и ако десните са прави, те биха постигнали същото дори ако са отгледани от вълча глутница - общество. Левите мислят, че всеки може да е умен и богат, зависимост от опитът и здравето. Дясното отхвърля това. Десните казват че съзнанието определя животът, следователно животът не причинява депресия, левите знаят, че животът определя съзнанието, Айнщайн и Цукърбърг ги давам за пример, като съзнания за наука и за богатство, и ако десните са прави, те биха постигнали същото дори ако са отгледани от вълча глутница - общество. Левите мислят, че всеки може да е умен и богат, зависимост от опитът и здравето. Дясното отхвърля това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В ОЧАКВАНЕ НА ГОДО

    05 Фев 2020 13:58ч.

    Модерното дясно, фашизмът, неолиберализмът, неоконсерватизмът, радикалният капитализъм, е научен защото вярва в генетичният подбор и лошите и добри гени, даващи лоши и добри способности. Но такава наука отрича прогресът, който ще изравни способностите, чрез образование, опит и медицина. Както един господстващ лъв остарява и умира, убиват го, така и най-добрата генетика не издържа на травми и старост, инвалидизация, физическа и психическа, и прогресът и медицината им помага, така прогрррррррррррррррресът и медицината помагат - И - на слабите да станат силни, и равенство. В това последното вярва лявото, и следователно не вярва дясното. Тоест научното дясно си е като старото, консервативно, и не вярва в прогресът. Старото дясно, консерватизмът, отрича науката и прогресът, защото вярва в божествен промисъл, който е подредил така нещата. Тоест, бедните и богатите са такива по божия воля. Истината е, че притчата за блудният син е за лявото и дясното, за семейството, общността и равенството, и отдруга страна за егоизмът индивидуализмът, и пазарният свят. Раят, семейството, обединението, е в ляво, блудният син отива на дясно, където егоистично си инвестира - харчи капиталът но след фалит отива в чистилището, после тръгва наляво към общността.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Woland

    05 Фев 2020 14:55ч.

    Като допълнение за революциите, капитала , пазара и т.н. Защо всички забравят личността ? На един човек като му махнеш вярата, надеждата, любовта, мъдростта, от него остава едно животно /*****/. А със животни може да се направи само и единствено стадо, а не цивилизация. Една личност преди време каза : Коринтяни 13 : 1-13. Това е валидно за интелигентната личност. С такива можеш да правиш оптимална цивилизация.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    05 Фев 2020 16:28ч.

    До "disturb again" на 05.02.2020 в 09.00 Драги ми "учителю" и "оценителю" на интелектуалните нива на коментаторите, Когато навлезете сериозно в логическите системи, както в класическите, така и в модерно - класическите, които допълват и прецизират класическите, така - и в некласическите /за целта обаче следва да имате доста по - силна способност за съждение!/, може би ще ви стане ясно това, което накратко се бях опитал да Ви обясня за ЛОГИЧНОТО, КАТО РЕДОВЕ ОТ ЗНАЦИ И/ИЛИ ПОЛОЖЕНИЯ НА НЕЩАТА, РЕЗУЛТАТ ОТ ПРИЛАГАНЕТО /КЪМ НЕЩОТО, КОЕТО ИСКАМЕ ДА РАЗБЕРЕМ/ НА ЛОГИЧЕСКИ ИНСТРУМЕНТАРИУМ /Т.Е. - НА ЛОГИЧЕСКИ ФОРМИ ЗА ИСТИНОПОСТИГАНЕ/. И тогава, дай Боже, да Ви стане ясно, че идеологиите са логични точно толкова, колкото баба ми е мъжка.За да сведа обяснението си до нивото на дете от четвърта група в детска градина, ще Ви го обрисувам така, както на времето в университета един забележителен български математик отчаяно обясняваше ЛОГИЧНОСТТА на няколко белетристично настроени девойчета, чието място явно беше другаде, а не при нас: "Логичността момичета е процес на ИЗРАБОТВАНЕТО И УПОТРЕБАТА на един по - дълъг или по-къс синджир /в зависимост от нещото, което искаме да разберем/ с кофа на края му и ваденето с него на "вода" от кладенеца на познанието. Липсата дори на една брънка от синджира прави истинопостигането невъзможно, независимо, че останалите му брънки и кофата към тях може и да са там. При идеологиите винаги е изработена по - голяма или по - малка ЧАСТ от синджира, може и да е даже барабар с кофата, потънала на дъното на кладенеца - и точно в това е тяхната прилепчивост за НЕСПОСОБНИЯ НА ПОСЛЕДОВАТЕЛНО ЛОГИЧНО МИСЛЕНЕ /Т.Е. - БЕЗ ДУПКИ, БЕЗ ЛИПСА НА ДОРИ ЕДНА БРЪНКА ОТ "СИНДЖИРА"/. А решително преобладаващото подмножество в множеството на вменяемите човеци не е способно на такова мислене /емпирично установим факт!/. Точно затова идеологиите са епидемиите за човешката мисъл.Срещу тях лек няма.Ограничаването на една такава епидемия, по правило, се извършва с друга епидемия. Бях се зарекъл да не обръщам внимание на Вашата хем претенциозна, хем философоидна, хем даскалска начетеност, но това е за последно.Защото по - просто, от като за четвърта група в детска градина, не бих могъл да Ви го опиша.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    05 Фев 2020 16:41ч.

    Глупави материалисти, не могат да разберат, че ако човек не си вземе сам нещо и ако е ограничен в разбирането си за собствената си свобода и вързан в способностите си да управлява живота си, той е винаги роб. Според тяхното разбиране някаква външна сила и идеология трябва постоянно да освобождава този роб и да му пренарежда битието, но това е невъзможно, защото той е роб по природа. „И така, ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни.“ /Йоан 8:36/ Работниците трябвало да се организират, трябвало еди какво... ами защо не го правят, защо ти ще го правиш вместо тях? Хора, които не умеят да разбират, да се самоуправляват, да търсят със свои сили да благоденстват (и с Божията помощ, която ги подкрепя в техните собствени усилия), те винаги ще робуват на невежеството си, чрез което ще робуват и на всички останали, на онези, които явно ги поробват и на онези разбирачи, които искат твърде много да ги освобождават. Кой си ти, че да пренареждаш света заради останалите, като си правиш сметката да потискаш църквата ( в случая католическата) и изобщо да определяш кой да се снишава и кой да се възвишава. Това е Божие дело „Всяка долина ще се напълни. И всяка планина и хълм ще се сниши..“/Лука 3:5/ Материалистите социалисти изобщо не разбират, че свободата е вид вътрешно просвещение и откровение, път на развитие и управление на собствения ти живот. Един истински свободен човек не може да бъде потискан, не може да бъде лъган или управляван от друг човек, напротив, той ще управлява, за която свобода Христос освобождаваше хората. Да не бъдат роби на човеци, бидейки роби на Бог, който прави слугите си като огнен пламък и като Себе Си. Всеки човек има способност да се развива, само че пътят е вътрешен, а не външен. Когато хората избират да гледат САМО на външното, когато разни материалисти ги подлъгват да гледат само паницата, те губят всичко и паницата и себе си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • .....от ГЕРБ

    05 Фев 2020 21:59ч.

    Като гледам методите,способите и прийомите с които марксистите са се домогвали в ръководството на международното работническо движение ,то те по нищо не се отличават от далаверите и нагласяването на изборите,особено последните два от........ГЕРБ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • АБВ

    06 Фев 2020 10:55ч.

    Изчерпали сме всичко досега в предишни статии на много автори, което може да се каже за Маркс, а тази статия е за сравняване на Маркс с Прудон, сравняване на теориите на Маркс с теориите на Прудон. Но аз не съм професионален философ или полит. икономист и не познавам творчеството на Прудон, както и почти всички, които пишат в този сайт не познават творчеството на Прудон и възгледите му. Това означава, че не могат да напишат почти нищо на тази тема, освен коментар на това, което пише за Прудон автора на статията. Затова аз не съм писал нищо по тази тема. Но другите уважавани от мен форумци, се мъчат да пишат теории на Маркс, но нямайки с какво в знанията си, да сравняват, не могат да напишат нищо по темата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Като махнем

    06 Фев 2020 16:23ч.

    Като махнем от Маркс диалектиката на Хегел и принадената стойност ,която е откраднал от Прудон,то какво остава негово? Май само революционното насилие,унищожаването на религията, на моногамното семейство,пурите,виното и некъпаното тяло?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Какво остава?

    06 Фев 2020 18:40ч.

    Ами също забременената прислужница, играта на борсата, омразата към славяните, като към унтерменши? А, и един паметник в село Хлмское в Украйна, населено с българи, където дебелата му глава вече изобразява Ботев, според сменения надпис.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Като махнем на 06.02.2020 в 16:23

    06 Фев 2020 19:42ч.

    Стига ръси глупости. Обоснови тезата си (със сравнителни цитати и позовавания), че теорията за принадената стойност е открадната от Прудон, в противен случай си лъжец и подстрекател. И не ме карай да почна да питам какво и как си разбрал от Хегел, че тогава много бързо ще стане ясно що за калпава стока си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Без Йехова

    06 Фев 2020 22:51ч.

    Маркс се изживява като Мойсей, ама без Йехова над него.Привързвайки диалектиката към материята ,марксизмът се превръща в калвинистко предопределение без божествен Предопределител. Всъщност ако не се беше появило протестантството нямаше да се пръкне якобинската диктатура,нито пък марксизмът. Неслучайно днес културните марксисти са овладяли в САЩ повечето университети основани от протестанти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • талантът без личен живот

    07 Фев 2020 9:47ч.

    Маркс никога не е привързвал диалектиката към материята, това е дело на дилетанта Енгелс, т.е. грантовият финансист на делото. Маркс е философ, който е схващал какво е логос, неговият материализъм е дейностен, на субект-обектното взаимодействие, тепърва задаващо всяка възможна метафизика, все едно дали материалистична или идеалистична според предпочитанието към субстанцията. Неведнъж съм го казвал, ще го повторя пак: материалистическият субстантивизъм, изхождащ от Лок и Спиноза, няма нищо общо с Марксовото разбиране за диалектика на материално и идеално като редуващ се синтетичен процес на снемащо опредметяване и разпредметяване (чрез отрицание на отрицанието, по Хегел). Материалното при Маркс не се схваща като съществуваща сама по себе си естезисност, природност или предметност, а като дейностно-производително преобразявана от субекта на въздействието обективна реалност, която не е отнапред съществуваща отвъд обработката на значението или ценността си, а е производна на човешкия творчески план, целеполагане, абстрахиращо намерение и т.п. Неслучайно в марксистките книги се говори за така разбираната диалектика като антиметафизика. Само че Енгелс, а по-късно и Ленин, не са схванали дълбочината на Марксовото философско проникновение - те продължават да си приемат материята за "обективна реалност", а самият материализъм да схващат едва ли не като някакъв самостоен гарант срещу метафизицирането (в извратения смисъл на спиритуализация), обскурантизма и попщината в науката, които те, от перспективата на дилетантското си позициониране, разглеждат критериално изцяло като индуктивно и сетивистко-експериментално занимание, откъснато от идейните и езикови превъплъщения и нарочвания на дедуктивния разсъдък. В това отношение Марксовата иновация на Хегел е, че той критицизира както безкрайната Хегелова умозрителна отвлеченост към чистата Идея, така и индуктивисткия редукционизъм на материалистическите емпирицисти, вкопчени изцяло в ефектите на опредметяването, с което фактически извращават и даже предават диалектиката като диалектика на логоса, а не на разни въобразени същности/универсалии, все едно дали чисто материални или чисто идеални.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Самовлюбеност

    07 Фев 2020 11:48ч.

    Автоматизмът и неизбежността на марксовите революционни прогнози плашат. Свободният избор липсва. Мирише на юдейски месианизъм, а Маркс е месията. Самовлюбеност,тотално фалшиви прогнози и наивитет.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "тотално фалшиви прогнози и наивитет"

    07 Фев 2020 13:33ч.

    Дай най-после да видим, че калпавата ти стока не е калпава. Обиждайки така един голям учен и философ, би следвало ти самият да си такъв. А такъв ли си? Изобщо какво дириш тука, попържни и срамни квалификации можем да си слушаме по пазарите и стъгдите, при клошарите и по затворите; тука влизаме с друга цел - да научим нещо ново, да споделим нещо различно. Не влизаме да споделяме общо пространство и време с недоразумения като теб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jxk

    07 Фев 2020 14:02ч.

    Няма място за свобода , творчество и история при кръволока маркс. Всичко следва неизбежната диалектическа закономерност, всичко действително е разумно, всичко разумно е действително. Не само от прудон е крал, от рикардо вкл. мистичната принадена стойност дето и кифладжията отсреща може да ти обясни как печели и без да прочел и ред от някой шаман на икономическата мисъл.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • те продължават да си приемат материята за "обективна реалност", а самият материализъм да схващат едва ли не като някакъв самостоен гарант срещу метафизицирането

    07 Фев 2020 14:12ч.

    То тва е щото такава отклонителна трактовка е възможна, иначе отиваме пак при хегел, а претенцията на маркс е , че го "преобърнал" по "правилния" начин. Нищо не е преобърнал, и двамата прекрачват в полето на метафизиката, въпреки критиката на кант плюс това са морално недъгави и двамата не могат да изведат нито морала, нито религията от мъртвата хватка на диалектическото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • д г

    07 Фев 2020 15:46ч.

    При съвременното състояние на България хич не ми се вижда актуален въпроса относно блузата на Прудон и различията му с Маркс. Авторът е друга работа, той като младеж се възторгнал по Прудон и сега си припомня това романтично време, затова и гащите на Прудон може да са му актуални. Чудно е, че за автора работническия произход на Прудон е голям плюс в контраст с интелигентския произход на Маркс. Само че за това с което се е заел Прудон това не е плюс, всяка работа изисква квалификация, работническа или интелектуална, според вида на работата. Иначе и да имаш отделни добри идеи, без квалификация и майсторство да ги изработиш, слаба ще бъде ползата от тях. Маркс е ползвал трудовете на всички актуални мислители на времето си, например теорията за класовата борба е развита преди Маркс от няколко френски автора. Прудон явно не си е давал сметка за важността на тази борба, затова и инициативите му са останали мъртвородени. Реални резултати за обществата има когато теорията се използва в борбата между класите, защото нищо ме идва на този свят без борба, а и самият живот е резултат на борба за жизнени ресурси. Борбата между класите е само един пример за тази вечна борба. Това не звучи толкова романтично и определено не по френски, но кой не го знае? Джек Лондон при целия си романтизъм го е разбрал в края на 19 век, когато е станал социалист.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • интелигентския произход на Маркс.

    07 Фев 2020 15:58ч.

    Не му е интелигентски произхода , а буржоазен затова онофре симпатизира на прудон, счита че изчиването на 100 милиона за социализъм не са оправдали очакванията, един частичен прудонизъм реално доведе в западна европа до по добри резултати и по добър живот на арбайтерите отколкото в марксистките диктатури под крилото на ссср. Освен това женичката на маркс е аристократка -жени фон вестфален, от богатата холандска еврейска фамилия и едра буржоазия собственици на банки и на концерна филипс, който и до сега се контролира от семейството. Чичо и редовно е спонсорирал семейството на маркс, докато той е бягал от германия и пиел по кръчмите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пардон

    07 Фев 2020 16:04ч.

    Изпуснахме и титлата на боронеса маркс - в пълния и блясък е баронеса жени фон вестфален, онофлето няма как да одобри такъв произход, той е проблемен и според идеологията на самия маркс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "двамата прекрачват в полето на метафизиката, въпреки критиката на кант"

    07 Фев 2020 16:19ч.

    Това наясно ли си защо си го изтипосал? Кант е критик на класическата метафизика, която е хипостазна, но това не означава, че отменя метафизиката с критика - метафизика чрез критика е вече екстазна и бележи скъсване с класиката. Принципно метафизичността на философската позиция не може да се отмени, но може да се радикализира метода и да се изчистят (трансцендентализират) доколкото е възможно изходните точки на анализа, който задължително следва да е критически. Маркс предлага радикален критически анализ - "критика на критиката", но в полето на Хегеловата диалектика неговото "преобръщане" е една безкомпромисност с абсолютния идеализъм на Хегел. Това не означава, че методът работи в "материята като субстанция", това означава, че самата диалектика не допуска абсолютизациите на материално или идеално в субстанциален план, защото всяко предходно или предприемащо се като абсолютно ниво, бива подложено на критическата процедура, казано иначе - анализът, когато е критически, не спира пред дихотомията "теза - антитеза", но е синтез (отрицание на отрицанието).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • jxk на 07.02.2020 в 14:02

    07 Фев 2020 16:23ч.

    Митингаджийската ти тъпотия не признава граници. Това е интелигентен форум, това не е митинг на сдс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • изопринозин (рецепта по Маркс)

    07 Фев 2020 16:45ч.

    В смисъла на горния ми пост, не може да бъде обвиняван Маркс в каквито и да е абсолютизации или чисти емпирицистки обективации; нещо повече, съобразно Хегеловия метод, оказва се, че Маркс е по-талантлив в правомерността на приложението на диалектическия метод, отколкото самия Хегел. Защото тъкмо Хегел е този, който тръгва от принципа за тъждество на действително и разумно, докато Маркс подхожда максимално безпредпоставъчно и разгръща силата на метода именно в полето на синтетичното преодоляване на класическите метафизически дихотомии между субективно и обективно, теоретично и практическо, разумно и действително, без да ги заличава в подвеждането им под някакъв мистичен абсолют, т.е. без да си позволява използването на патерицата на абсолютизацията в полза на едното или другото, за да спасява конструкцията на философията си в смисъла й на класичен епифеномен, който - парадоксално на заявките на метода - се увековечава в себе си и не допуска собственото си отрицание, препращайки всички възможни отрицания в плана на иманентното. Напротив, "отрицанието на отрицанието" при Маркс е конкретно-, а не абстрактно-диалектическо, то разрешава възникналото противоречие чрез революционизация спрямо предходното стъпало и заварените обстоятелства, и тази революционизация атакува не само въпросните условия и обстоятелства в целеполагането на субективната дейност на човека като активистко преучредяване на въпросните обстоятелства именно в интерес на субекта, но и "възпитава самия възпитател", както се изразява Маркс в "Тезисите" за Фойербах", доколкото не допуска увековечаването на никакво абстрактно, аналитично и инклузивно достигнато ниво в статута на практически революционизиращия субект, а напротив, продължава с перманентните усилия по диалектическото снемане на абстрактното - в конкретно, на аналитичното - в синтетично, на инклузивното - в ексклузивно, на догматичното - в критично, и т.п., и т.п.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това наясно ли си защо си го изтипосал? Кант е критик на класическата метафизика, която е хипостазна, но това не означава, че отменя метафизиката с критика

    07 Фев 2020 16:45ч.

    Хехе , как знам на какво марксистчето ще клъвне, айде преведи на езика на Кант какво твърди хегелмарксовото мислене, защото като тип мислене това е едно мислене , защото независимо какво твърди маркс, уклона към старата "класическа" както казваш ти, школската ,както е казал Кант , метафизика е налице още при Хегел , да не говорим за екстри като профетизма и предикативното говорене на барон Маркс, защото разума е един , възможна е една метафизика, имаме един свят, един бог. Критика на критиката не значи че като кажем че небето е зелено, то наистина е зелено.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • това не е митинг на сдс.

    07 Фев 2020 16:49ч.

    Естествено че не е? СДС е бкп. Социалистически архималоумнико.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дрън дрън ярина

    07 Фев 2020 16:50ч.

    Какво значи "още при Хегел" - та Хегел е след Кант в историко-философската линия. И не ме смятай за марксист, никъде не съм твърдял, че съм такъв. Сума ти пъти повтарях, че автентичният Мар кс е недокосваем за ниския философски интелект на така наречените марксисти. А последното ти изречение издава трагична заядливост на некомпетентен гамен. Не е нужно изобщо да навлизаш във води, от които няма как да излезеш, защото нищичко не разбираш нито от Кант, нито даже от Хегел. Учебниците по марксизъм, които си чел, няма да те направят знаещ, както и мене разглеждането на живописни репродукции не ще ме направят художник.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Хегел е след Кант в историко-философската линия. И не ме смятай за марксист

    07 Фев 2020 17:16ч.

    Много добре знам кой след кого е. Говорим за типология на мисленето, затова ти казвам марксистчето, защото мислиш като марксист, още по точно - мислиш като хегелианец /понеже той е преди барон маркс, щом държиш на хронологията/. Гамен - да, некомпетентен- едва ли. Мързи ме да те обучавам безплатно, нищо не ти е ясно, възпроизвеждаш една хегелианска историко философска метода, в неомарксистки оформен понятиен апарат - мистификации, които и досега се ширят повсеместно и спомагат за затъпяването на студентите в университета в софия, вероятно и другаде. Това преобръщане за което говориш е само вътрешнодворцов преврат валидно никъде другаде освен само вътре в самата хегелмарксова парадигма, - цитат - "но в полето на Хегеловата диалектика неговото "преобръщане" е една безкомпромисност с абсолютния идеализъм на Хегел "- край на цитата. Нищо не са научили и двамата от критика на чистия разум, арогантни метафизици на истината от последните хора, въобразили си че с техните тезиси свършва историята, филисофията. Още шелинг го реже хегел навремето, замисли се защо, виж основанията. Много то подсказах, длъжник си ми.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Мързи ме да те обучавам безплатно"

    07 Фев 2020 19:39ч.

    Сълзи ми потекоха от смях бе, ох, покрай идиотщините ти... недей повече толкова безплатен хумор!... Сллушай, клоун, ще ти платя един път, ако трябва, когато съм тъжен, все така да ме разсмиваш! Ахххахахахахаха! Я кажи в пет изречения ти какво научи от критиката на чистия разум, неграмотнико, какво е "чист разум" например. Ще бъде забавно, разрешавам ти да погледнеш в уикито! ((:

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "свършва историята, филисофията"

    07 Фев 2020 19:42ч.

    Ох, да, да, ох как ни забавляваш, в такива моменти ми хрумва, че май е по-добре да не свършваш никога с напъните си, комико!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • как ни заб

    07 Фев 2020 21:00ч.

    Хехе пролетариата се съединява, хайл другари :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • какво е "чист разум

    07 Фев 2020 21:07ч.

    Каквото другаря маркс е казал тикво зелена, как може да питаш разни случайни по такива въпроси. Нека нашто момче марксиста да даде разяснение на другарите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Дяволите на иглата

    07 Фев 2020 21:19ч.

    Нелицеприятните факти за произхода, личния и семейния живот на Маркс, Енгелс,Ленин.... до 1989г. въобще не се споменаваха. Сега станаха в по-голямата си степен известни и това което шокира е най-меко казано .....моралният им релативизъм и малкото хуманизъм. А нали комунизмът е най-хуманният строй ?С малки изключения като стане дума за Маркс,марксизъм,комунизъм повечето коментиращи ни обясняват какво е искал или не искал да каже Маркс,Хегел или Кант ,тоест не се различават от едновремешните учебници по диалектически и исторически материализъм и научен комунизъм. Разбирам....., да се направи твърдение възхваляващо Маркс ноооо.....да се подкрепи с цитат,цитати или пък критика,нооо.... обоснована също с цитати. Бръщолевения в стил по колко дявола се събират на върха на една игла, в дъъълги постове ме карат само да направя извод,че болшинството коментиращи не са чели произведения на Маркс,Енгелс,Ленин,както и произведения на критиците им,а са чели преразкази на това което са уж казали и писали. Сериозният подход изисква дори освен четене на конкретен труд и запомняне къде и как да се намери и цитира съответната мисъл в оригинал,а не някой си да ми преразказва какво е запомнил и разбрал.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • текста

    07 Фев 2020 21:29ч.

    на онофрето не е лош, струва си да се повдигат въпросите, които повдига дори да не вярва човек в социализма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нали комунизмът е най-хуманният строй

    07 Фев 2020 21:38ч.

    А това заключение от къде следва по необходимост?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Когато

    08 Фев 2020 9:22ч.

    четеш Маркс, класиците, ти влизаш в техния мироглед и нищо ново не можеш да създадеш. Защото класиците са дали някакво виждане за явленията във философията и политическата икономия, ти отиваш в техния образ и представа, и сам не можеш да генерираш идеи, и класиците не могат да бъдат надскочени. По добре е да имаш някаква представа, въображение, образи на нещата, преди да ги четеш и изучаваш, и когато почнеш да четеш и изучаваш класиците - да сравняваш своето виждане с това на Маркс, Енгелс или Ленин. А те са писали толкова много, че са напълнили главите на учените след тях, че тези учени изобщо не са могли да развият нещо ново след като ги прочетат. И досега учението им не е доразвивано от никого. Никой не е успял да намери грешките на Маркс, Ленин, Енгелс. И тук има форумци, които са чели всичко от Маркс и класиците, цитират ги, и искат опонентите им да ги цитират, и ако някой не ги цитира, го обявяват за глупак. Но тези хора нямат свои идеи, свои виждания и за абсолютна истина, безкритично приемат само учението на Маркс и другите класици. А Маркс говори само за производство на стоки, и реализация на тези стоки имало в монополно средство за обръщение, което е подобно на производството. Или производството и продажбата на стоките(средството за обръщение) било с една и съща формула. Докато след Маркс в 1903 - 1913 година, американците силово, чрез закони, връщат пазара и конкуренцията, и измислят рекламата, която е фетишизацията на стоките в очите на потребителите на пазарите. Маркс говори за стоков фетишизъм при простото стокопроизводство, но не обяснява как става фетишизацията при капитализираното стокопроизводство и пазар с конкуренция. А стоките се превръщат във фетиш, идол, чрез рекламата. А това са едни от многото грешки и заблуждения на читателите на Маркс и Енгелс и Ленин, след като ги прочетат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • И досега учението им не е доразвивано от никого

    08 Фев 2020 9:34ч.

    Кормчията мао ги е надминал всичките маркслениновци не знам защо никой не го цитира. А извън марксисткия фен клуб за всички останали маркс винаги ще се възприема само като ратайчето на георг хегел, незначителен , ограничен .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не хвана дикиш

    08 Фев 2020 12:08ч.

    Вариантът на марксовата революция и комунизъм никъде не хвана дикиш. Работническата класа в западните държави,където трябваше да се състои марксовата пролетарска революция въобще не се юрна да прави революция. Във всички държави където хората на наемния труд са извоювали сравнително добър стандарт,това се е случило не благодарение на Маркс а въпреки постановките на Маркс. Пролетарската революция не се състоя - в Русия беше еврейски Майдан и изкуственото инжектиране на марксизъм донесе огромна трагедия на руснаците. Китайската революция беше селска и там същата инжекция доведе до десетки милиони жертви за няма нищо - да прескочат от феодализма в комунизма не им се получи,а пак си паднаха в трапа на капитализма .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аввв

    08 Фев 2020 15:33ч.

    Ма то в русия ако живееше маркс, първо на него и на жена му баронеса маркс щяха да им резнат главите комунистите поради буржоазния произход на семейство маркс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Woland

    08 Фев 2020 20:13ч.

    Защо всички се усукват и забравят , че едно общество е съставено от индивиди. И дали обществото ще бъде стадо или общност от съзидателни личности зависи от водачите. ЛьоБон е постулирал основните принципи за управление на тълпата, мустакатия ги приложи доста ефективно на практика . За да философстваш на воля трябва да има поне трима човека/роби на труда/ да ти изработват хляба, образно казано.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • За да философстваш на воля трябва да има поне трима човека/роби на труда/ да ти изработват хляба,

    09 Фев 2020 9:38ч.

    Абсолютно. Трябва да им се помага на гомнювците да са максимално ефективни в това начинание, обезяните трябва да работят за да станат хора, работата ще ви направи свободни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • капиталът като обществено делегиране в частника за творческо управление на производството и финансите в интерес на обществото

    12 Фев 2020 21:32ч.

    Забележително четиво: https://cont.ws/@Fritzmorgen/1583154

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Както и да я овърта Онофре

    17 Фев 2020 12:33ч.

    Не дава факти и обяснения защо К.Маркс не учасвтва в Парижката Комуна, чийто свидетел е! Нищо не казва за постановката на В.И.Ленин, който служи на новата власт, няма от какво да се страхува. Може да се възрази по този повод с много факти на обратното, но нищо няма да се спомене за личното несъвършенство на много участници в новите процеси: проста завист, писане на доноси и т.п. низки и осъдителни простъпки. Онофре се е нагърбил с много неблагоприятна роля- много от хората от бившите соц.страни искат да живеят по този К.Маркс, който им е дал социална сигурност и човешка перспектива. Г-да капиталистите и техния слугинаж от типа на Онофре, не могат да дадат алтернатива на НАУКАТА на К.Маркс и се опитват да го отричат, а други блогерски ги подкрепят. Нов К.Маркс още не се е родил, зашото написаното от Трирския К.Маркс, не е станало масова човешка практика. А това е неизбежно, въпреки напъните на Онофретата от всякакъв род.....

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Теоретици блогери

    18 Фев 2020 7:38ч.

    Любопитно защо не цитирате Прудона, който пише: "Частната собственост, това е КРАЖБА....", за което К.Маркс го критикува. Какви закони се приемат днес от разните Парламенти: всички в защита богатството накрадено от богатите, но под булото на "частната собственост е неприкосновена", "върховенство на закона", "ние ще се борим решително и безкомпромисно с корупцията"... още мантри искате ли? Всички такива дърдорковски и драскачи са видимо далече от К.Маркс, но по-лесно е да го хулят.Така им отърва. А той още е недостижим за масите, но затова в училище настояват да учат закон божи…..

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Woland

    27 Фев 2020 1:08ч.

    Без частна собственост /роби и друго имущество/ , философията е невъзможна. [ Втори постулат на Цвайщайн ]

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вася Н. Илиева

    06 Март 2020 9:34ч.

    Отличен текст - верен концептуално и изложен ясно и достъпно - и отличен превод. Изборът е и актуален, и фундаментален. Благодаря.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи