По въпроса за автокефалията

По въпроса за автокефалията
Когато някои по-влиятелни медии и специализирани по църковните въпроси сайтове и телепредавания започнат да казват на Светия Синод на БПЦ какво решение да вземе по даден въпрос, то най-доброто, което могат да направят архиереите, е да вземат обратното решение. Така че btv, “Дневник“, „Двери“ и прочее все пак в известна степен улесняват работата на Синода.

 

Ето сега се разгласява едно интервю на духовник от непризнатата МПЦ, който казва, че Българската Патриаршия трябва да посредничи пред останалите православни Църкви по въпроса за автокефалията и дори първа да признае МПЦ за автокефална. Това се тиражира където може да се очаква, появява се писмо-обръщение от „учени, общественици и потомци“ (този път не са „интелектуалци“) до Патриарха и се готви подписка. Виждаме натиск върху Синода чрез медии и някакви ad hoc появили се лица: тоест, всичко както обикновено - както беше и за Критския събор през 2016.

 

Светият Синод на БПЦ не бива да се поддава на натиска, не бива да посредничи пред никого по такъв въпрос и в никакъв случай не бива да признава никаква македонска църква за автокефална. Има две причини за това са две и те са следните.

 

1. В православния свят идеята за църква не се отделя от идеята за народ. Това означава, че там, където има автокефална църква, трябва да съществува отделен народ – като изключения има, но те засягат древните патриаршии на Иерусалим, Антиохия, Александрия и Константинопол. Този процес – към установяване на единство между народ и автокефална църква - започва през IX-Х в. с признаването от страна на Константинопол на независимата българска Църква. Той има своето основание в думите на нашия Господ Иисус Христос „Идете, научете всички народи“ (Мат. 28:19) и в начина, по който е основана християнската Църква на Петдесетница (Деяния 2:1-4), където чрез Духа апостолите заговарят на различни езици. Това означава, че християнското Благовестие е отправено до всички народи, и то не само общо, но и поотделно.

 

Ето защо, ако днес бъде призната автокефалия на определена църква, това ще означава, че тя е църква на народ, различен от останалите. Точно затова и през XIX-XX в. беше възстановена автокефалията на българската Църква, независимо от упорството на Цариград – защото никой не можеше да оспори, че българският народ съществува и е различен от останалите.

 

Така че признаването на македонска автокефална църква ще значи, че ние се отричаме от македонските българи като българи и твърдим, че днес около Охрид и Скопие живее някакъв друг народ. Нека тези, които се представят за потомци на македонски българи и тези, които говорят за „национална кауза“ по този и други поводи, да обърнат внимание на това.

 

2. Признаването на македонска (както на украинска и т.н.) автокефална църква ще стане прецедент, в съгласие с който автокефалия ще може да се дава на общности, които не са народи, нито има вероятност да станат такива. Но нашата Църква е християнска, защото освен свята и апостолска, е и съборна. Принципът на съборността, след постепенното (между IX и XI в.) отпадане на Рим, се удържа чрез естественото (езиково), но същевременно и църковно утвърдено различие между християнските народи, които не са безкрайно много. Благодарение на това, че днес независимите църкви са 15, все още е възможно, макар и много трудно, да се взимат общи решения. Но ако се допусне възможността за неограниченото им умножаване (значи да е достатъчно някои хора да се съберат и да решат, че са независими православни), това ще направи невъзможно общуването между тях и ще унищожи съборността. На нейно място ще дойде било хаосът, било единоначалието, както впрочем е от хиляда години на Запад – и двете са представени чрез протестантството и римокатолицизма (папизма). И нека тези, които говорят за „отваряне“ и дори „европеизация“ на БПЦ, да помислят къде би се оказал центърът на едно бъдещо „православно“ единоначалие. В Константинопол (Истанбул) или в Москва?

 

Българската православна църква, която има неоценима историческа заслуга за опазването на християнството през вековете, може и сега, чрез Синода си, да вземе доброто решение - както много пъти в историята си. Не се съмнявам, че ще го вземе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Народите не са един, а поне един и половина

    22 Ное 2017 13:03ч.

    Голяма част от населението на Р. Македония несъмнено има общ произход с днешния български народ, но отдавна не се възприема като част от едно цяло. Не сме един народ, а един и половина - това е истината, харесва ли ни или не. Има много македонци, които при никакви обстоятелства няма да се признаят за българи, дори да извадим нотариално заверени декларации от прабабите и прадядовците им относно българското им самосъзнание. Има и част от македонците, за които българската им принадлежност е пределно ясен факт. Има и трета част, които смътно усещат, че сме си най-близки, признават го, но не искат изобщо да се произнасят относно това колко, аджеба, народа сме, защото не желаят да заемат страна в този спор. Един народ ли сме - ами не сме, вече има два народа, макар и с общи корени. Можем да продължим да си затваряме очите и да се дразним, а можем и да бъдем близки с ясното съзнание, че не всички са на едно мнение. А пък времето ще реши.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    22 Ное 2017 13:27ч.

    При положение, че в православния свят важи правилото една Държава - една Църква, за разлика например от католическия свят, и при положение, че извоюването на независима българска Църква през Възраждането е несъмнен повод за гордост, всички аргументи в полза на противното крият в себе си познатия ни национализъм. Ами така е, наистина, ВЕЧЕ сме два народа. И не сме първите в света, на които им се е случило. Аншлус ли ще правим, като Германия с Австрия при Хитлер? При всички положения добрите отношения днес може повече да ни помогнат в бъдеще да се обединим, отколкото постоянните претенции и обвинения. Редно е по-големите да са и по-зрели. Тази негативна реакция, която наблюдаваме сега, може да има само едно последствие, тласкането на Македония отново към Сърбия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ивайло

    22 Ное 2017 13:45ч.

    Прав е автора , че Църквата в никакъв случай не трябва да се поддава на натиска на света по отношение на духовни въпроси. Журналисти, политици, "интелектуалци" и пр. които не са вярващи, или вярват , но са невежи по отношение на вярата си да не дръзват да се месят в църковните дела.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вашите имена /задължително/

    22 Ное 2017 15:41ч.

    Обзървъра (тоя вселенски експерт по всичко) пак се изцепи

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В. Николова

    22 Ное 2017 15:45ч.

    Ако си правите такива тънки сметчици , че след като признаят МПЦ признават че са друг народ..а нали тук всички българи не признават това ...То, нека Бог реши . На мен ми е гнусно да чета шовинистки мерзости . Отвратително ми е , повдига ми се , ще повърна

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Разгеле!

    22 Ное 2017 15:47ч.

    Кратко и ясно и за простите - просто!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Белий Цар

    22 Ное 2017 15:49ч.

    Една забележка : Аз мога да разбера това което "Народите не са един, а поне един и половина" казва; насила не можеш да накараш никого да има българско, или каквото и да било друго само-определение ; но в същото време, трябва да се има пред вид, че историята на тови нов народ ЗАПОЧВА СЕГА; с други думи, нищо от това което ние имаме като История не им принадлежи; това също означава, че този нов народ не може да "преизползува" името Македонски, нито името на държавата да е Македония - нещо което предизвиква големи проблеми в Гърция - и то с пълно основание. По въпроса с "независимата" Църква: по-добре българските "интеуектуауци", които не са запознати с Църковната Догма и Каноните, да не се бъркат в работата на Синода. Най-накрая, подобни неща не стават за пръв път: сравнете този случай с отношенията на Австия - Германия, Франция - Белгия, но също така и проблематичния случай Испания - Каталуния.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    22 Ное 2017 16:02ч.

    Кое е по-важно в случая, да бъде спазен стриктно канонът или духовното единение на два народа с общ корен? Крайно време е да приемем македонците за отделен народ. След като диоцезите на Вардарска Македония са били в Българската екзархия до Балканската и Междусъюзническата война и след като сега МПЦ се обръща към БПЦ с молба да бъде призната като дъщерна, то смятам, че това трябва да бъде прието. Може да не е по начина, по който иска македонската страна, но важното е да се вземе положително решение и да се придаде официален статут на тяхната църква. Това, убедена съм, че го искат народите и на двете страни. И какво значи натиск на учени, общественици, потомци, не са ли те изразители на общественото мнение, на духовните потребности на обществото. Забил нос в канона, авторът дава ли си сметка за процесите, коитопротичат в нашето общество, на Балканите в Европа и света? Далече съм от църковните дела, но Исус е създал

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • До Призъртащата В. Николова

    22 Ное 2017 16:04ч.

    Уважаеми г-н / г-жо Николова, вярвам, че със същата категоричност определяте като "шовинистични мерзости" и воплите за Вардар-Пирин-и-Егей в Република Македония. И че коментирате по същия повдигащо-повръщащ начин статиите в македонската преса, оплакващи "предавството" на сключилите договора за добросъседство с България. Вярвам също, че коментарите Ви са напълно искрени и не са плод на професионална заетост.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    22 Ное 2017 16:04ч.

    Името Македония, македонци се среща и при класиците на българската литература, има даже един герой на Вазов - Македонски; употребяват го и тогавашните историци, и политиците. Има популярност в границите на България. Понятията са подобни на други такива - тракийци, балканджии и т.н. Спекулациите с древния произход на съвременните македонци имат по-нов произход и са свързани с отродителската политика на Белград. Парадоксално в Албания говорещите македонски диалект се смятат за българи, а погърчените наследници на беломорските българи за македонци. В случай, че вече не се смятат за гърци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Маймуната Дарвин

    22 Ное 2017 16:35ч.

    Бог да дари с премъдрост и разум нашите клирици ! Напълно съм съгласен с автора на статията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • А бе много

    22 Ное 2017 17:18ч.

    разбирате, чак давате пример с Австрия. На тея дето дават такива примери искам да посоча тънката разлика в случая. А тя е че един немски народ - има най-малко две държави Австрия и Германия. Не слагаме в сметката Швейцария и тн. Моята позиция е че това към което България трябва да се стреми а и Македония също е за урегулирантето на това положение. Българи и македонци са ЕДИН НАРОД или етнос живеещ в две различни държави. Те са възникнали по силата на исторически процеси и няма нищо страшно в това. Имало е периоди в историята и предполагам че ще има още такива когато са били една държава и когато са били две. Не в това е трагедията, а в не урегулирането на отношенията във фалшификацията на историята и тн. Относно църковния въпрос който в никакъв случай не касае вярата БПЦ може да реши и сама изхождайки от собствения си интерес какви стъпки да предприеме. Признавайки общия език, произход и история Македония не се превръща в протекторат и не губи своята независимост. Както и България приемайки фактическото положение на нещата не губи нищо а печели един добронамерен съсед

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • логореята

    22 Ное 2017 18:22ч.

    В Македония положението съобразно новата конюнктура никак вече няма да става розово за православието. Те са окупирани от ЦРУ с перспектива - и от НАТО. БПЦ не е причастна на новото безбожно време, нито на друговерците, които ще управляват Македония чрез марионетките. Мисля, че в така описания геополитически контекст авторът правилно се застъпва за строгата каноничност на решението. Така косвено Синодът ни ще изрази своята дистанцираност и от нашите марионетки по върховете на светската власт, както и спрямо дебилните (т)електорални единици, които ги легитимират.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • съвременна македонска народна песен

    22 Ное 2017 19:22ч.

    Заплакала е Македония, заплакала за той ми Путин, Путин, Владимир. Къде си Путин, Путин, Владимир? Сега да дойдеш от ЕУ и НАТО да ме куртулиш Къде си Путин, Путин, Владимир, сега да дойдеш от Америка да ме куртулиш? "Слушам те народ, народ поробен, македонски, внуци на Александър Македонски. Сега ке свършам яз во Сирия и во Турция, и одам тамо в Македония. Ние сме народ, народ православен, най-добрен. Яз ке ви спасам от дявол амерички Климент и Наум нас ни дадоха слово, азбука Вие ни дадохте църква и писменост. Климент и Наум нас ни дадоха слово, азбука и ние това не го забораваме..."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Zharko Milenkoski

    23 Ное 2017 9:21ч.

    Na sichki vo Makedonija ni e jasno che sme edin narod so Balgarite. Znaeme tochno koj prv ne prizna. Radvame se kato mali deca che shte nema da imame Roaming ot nova godina. Iskame speshno da postroime avtopat za da mozhe da doideme do Sofia za 2 chasa a ne za 4. Vsichko vo Makedonija e stroeno 50 godini sreshtu Balgaria ot Jugoslavskite vlasti zatoa shto znaat koi sme i kakvo shte stane ako imame podobra komunikacija. Priznavaneto na Balgarskata Crkva kato Maika i Makedonskata kato deshterja e samo cast od podobravaneto na taa komunikacija. Sichki koito se sreshtu sozdavaneto na pogolema blizina na edin narod koj zivee vo dve drzhavi shte bidat sreshtu priznavaneto. Tochno e sushto che vo Bibliata se govori i za reshenieto na Car Solomon (za deteto) Tochno taka se gleda na reshenieto na Balgarskata Crkva denes. Ako e Majka shte ja priznae Makedonskata Crkva. I nie znaeme i sme gordi che shte ne priznae nashata Majka Crkva. Az gi sledam sichki intervjua na televiziite vo Makedonija i sichki hora koito govorat sreshtu priznavaneto od nashata Maika Crkva govorat sos blag (skrit) Srbski akcent, tolku e ochigledno che stava dazhe i smeshno. Sichki ucheni i gramotni iskreno se radvat. Koi se horata vo Balgarija koito ne iskat da sme oshte pobliski i konecno da se skrshat sichki koito iskat da ne vrnat vo pregratkite na Srbija treba vie vo Sofia da ocenite. Az mislam che treba da se mahnat i granicite ako mozhe sos Balgarija, no ako ne mozhe togava da se pomogne narodot da si komunicira sos Sofia na najbrz, najdobar, najkvaliteten nacin. A tova oznachava da se priznae Crkvata i da mozhe da se zaednichi i vo Bogosluzbite (Liturgijata) KOJ MOZHESHE I DA POMISLI DO SEGA, CHE MAKEDONSKITE SVESHTENICI CHE SOSLUZHAT NA EDNA LITURGIJA ZAEDNO SOS BALGARSKITE SVESHTENICI VO CRKVA VO SKOPIE?!? Nikoj! Tova e chudoto za koeto treba da mu Blagodarime na Gospod Isus Hristos. I tova shte stane, koga togash. Da ste zdravi i zivi sichki, i tie shto vizhdat i tie shto do prva shte progledaat. Gospod da e so vas!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тодор Тодоров - Варна

    23 Ное 2017 9:41ч.

    Явно последствията от отговора на БПЦ ще имат историческо значение за българската кауза. С Божията помощ, емоционалната ленност на синодалните старци и консервативната родова памет на клира ще родят най-доброто решение за българския род!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ?<DLF

    23 Ное 2017 13:12ч.

    Съгласен съм с автора на статията. Това е още едно смислено мнение след това на Б.Цеков.Вярвам ,че клира ще намери вярното решение,както постъпи и предния път.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    23 Ное 2017 13:27ч.

    Zharko Milenkoski, багодаря Ви за хубавите думи! Много е точно сравнението Ви за цар Соломон, детето и неговите две майки. Остава ни да се молим висшето духовенство да откликне на желанието на народа за единство в духовните и светски дела!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Павлова

    23 Ное 2017 17:31ч.

    Всичко това е много интересно. Църквата всъщност е една и йерархията й е една. Проблемът с хората е, че не я разпознават. Христос беше глава на Църквата и по времето на фарисеите, Той поставяше в чинове своите пророци, даваше им власт и сила, само че успоредно съществуваше паралелна човешка имитационна структура, която унищожаваше тези пророци и имаше собствена йерархия. И двете са верни във вярата и си винаги подчинен и си винаги самостоятелен. Самостоятелен си да следваш убеждението си за това къде Бог ти говори и кои са истинските пророци, защото от това зависи твоя живот, ничий друг. Но когато видиш благодатта, която действа, си задължен да се подчиниш на йерархията, която сам Бог изгражда. Затова тази самостоятелност всеки си я извоюва, тя никога не се е давала даром. Само че целта й е отново да се подчиниш, но не на човеци. Авторът на статията много точно казва, че структурата, за която говорим е политическа и човешка, след еди кой си век, след като следва човешкото управление. И кой може да помогне да се приложат божествени стандарти, когато политиката е водеща?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    23 Ное 2017 19:28ч.

    Нямам никаква компетентност по църковните въпроси, но, като оставим настрана политическия аспект на въпроса, виждам, че от сведущи се противопоставят две тези: според едната (на Н. Гочев) правилото е "един народ - една църква", а според другата (проф. Иван Желев) - "една държава - една църква". Та, как да се ориентирам кое всъщност е правилото?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Що не се занимаваш

    23 Ное 2017 19:56ч.

    с "Метафизиката" си бе, Николайчо, ами си пъхаш гагата там дето не ти е работа. Нито разбираш, нито си искрен, а да не говорим, че си и ченге.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • една тетка

    24 Ное 2017 11:35ч.

    „Македонската авантюра” или кой тласка Българската църква към нов разкол http://budiveren.com/index.php?option=com_content&view=article&id=1523:makedonskata-avantyura-ili-koi-tika-balgarskata-tzarkva-kam-nov-razkol&catid=96&Itemid=320

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гост

    24 Ное 2017 12:59ч.

    Няма такова нещо, една нация-една църква, нито един народ -една църква. Църквата е винаги съборна, винаги световна. Защото Христос изгради една така наречена "нация Христова", за която се говори в Новия завет. Обитаваща една "Нова Земя" в едно духовно измерение и имаща един Цар- Христос. Който Сам гради и йерархичните структури, откроявайки избраните Си чрез сили и благодати, които се проявяват в тях. И ги праща към света. Езикът също е един, това е даденият чрез Светия Дух първоезик. Автентичните християни разбират своята принадлежност към христовата нация и истинските пратеници на местно ниво никога нямат проблем с комуникацията с други като тях по света. Нито искат да ги владеят, нито да ги заклеймяват. Такава е ранноапостолската църква. Едва когато политиката влиза и чиновници и законници изместват, включително с репресии и гонения автентичните свещеници, църквите се сливат с държавите и започват да държат на човешка йерархия и автономия. Която им е нужна, за да се пазят от политическите влияния на други църкви. А автентичната църква е преследвана като ерес, изфабрикувани са клевети, но е останала обединена. Като да речем обществото на богомилите, единно цяла Европа, но за което са останали сведения у нас само от клеветите по техен адрес, не е истина онова, в което се обвиняват. Днес това не се е променило. Докато църква и държава са едно навсякъде, логично е църквата да има същата независимост, каквато и политическите институции.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гери

    24 Ное 2017 13:38ч.

    Христос никого не е отпращал. Приемал е и грешници и блудници и неверници.Истинските следовници на Христос са правели същото. Нека БПЦ приеме протегнатата ръка и последва примера на митрополит Стефан и митрополит Кирил, които защитиха от лагерите на смъртта българските евреи и по този начин изразиха волята на българския нарад, независимо от приетия ЗЗД.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • биогноза

    24 Ное 2017 14:37ч.

    Съгласен съм с изказаното от Гост. Всичко друго е от Лукаваго.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Името ми е Червен

    24 Ное 2017 19:07ч.

    Гост, значи тезите станаха три. Не ми помогнахте много, меко казано :)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гост

    25 Ное 2017 15:08ч.

    Ами да, Червен, няма как да се помогне. Божествено решение има само за хора, които се водят от Бога. Но за хора, които се водят от политика, решението е винаги политическо, макар да бъде облечено в канонични одежди. Така ще бъде и този път, колкото и решението да ни се вижда близко до сърцето, политиката ще надделее и ще се изтълкува решението някак през писанията. Така е от стотици години. Христос винаги е бил против религията да се използва за масов контрол над масите, като паралелна държава, скачена за официалната. Това точно правеха фарисеите, но им се каза притчата за лозето. Такива структури се борят вечно с еретици и сектанти, защото се борят срещу конкуренция и за всевластие. Между еретиците изтребват и пророците "на свободна практика", също от стотици години. И са винаги на регионален принцип, защото използват ресурсите на политическата власт, понеже не са потвърдени от дух и сила, като апостолите. Затова и казвам, че македонската църква ще бъде преди всичко закачена за политиката в Македония, както и до сега е била. И пак добре, ако е така. Още по-зле става, ако църквата се подчинява на политици, но на други държави. Поне с това трябва да се борим.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • дебнещ

    25 Ное 2017 19:21ч.

    Киевска Русь е преди Московията, въпреки кълбетата на ввп и автора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • да благодарим на професора

    26 Ное 2017 2:36ч.

    Прекрасна статия. Колкото до коментар тук титулован "Народите не са един, а поне един и половина ". Изяснете си какво рабирате под думата "народ". Над тази дума вие нямате контрол. Народ означава хора с един и същи етнически произход. В този смисъл един българин изселил се да живее дори и на друг континент, избира и приема да е гражданин на друга държава и от този момент приема себе си за австралиец, канадец... но по тази логика българският народ не става два, три или пет народа. По-точно, по тази логика НЯКОИ от българите в днешна Македония са избрали да се наричат македонци и имат толкова право, колкото онези от българи от Австралия и Канада. Не смесвайте -личното- с народ. Те не образуват отделен народ защото нямат право над това. Те образуват общество, което се намира в друга държава, която приема избора или налага избора на това общество да се наричат македонци. Думата - народ- не е пластелин, за да се моделира според интересите на който и да е. А когато това застрашава етническата сигурност на народа Църквата е длъжана да служи на Бога и от там и на народа, а НЕ обратното.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до "гост"

    26 Ное 2017 2:45ч.

    Казвате "//Няма такова нещо, една нация-една църква, нито един народ -една църква. //". Има такова //нещо// и професорът казва от къде и от кога идва то и защо. А това, че вие искате да гледате на църквата като на световен търговски център е нещо, заради което би било полезно да прочетете статията -безпристрастно -.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до гери

    26 Ное 2017 3:01ч.

    Зависи какво държиш в ръката си. Библията също говори за доброволна комуна. Никой не е насилван да става неин член, но който влезе в нея има задължението да предаде доброволно цялото свое богатство и да го споделят общо. Едно семейство, мъж и жена, влязли в комуната, но само с половината си богатство, а другата скрили. Съдбата и на двамата е била, че живели само до вечерта. Дали го съзнаваш или не, не ти прави чест лукавството. Колкото до БПЦ, които е спасила, спасила ги е защото е била единна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гост

    28 Ное 2017 17:30ч.

    Как аз гледам на Църквата няма никакво значение, важното е Христос как гледа. И Той с нищо не е допринесъл за подобно разбиране. Проповядвал е едновременно в Юдея, но повече в Самария, а още повече се зарадвал, когато при Него се стичали и хора от по-далечни народи. Всички те били едно цяло поне двеста триста години. После има историческо документирано нападение на имперски войски, изгонване на свещеници и назначаване на политически пионки. От тогава църквата се разделя на две, прокудените автентични християни, преследвани за всякакви ереси и езичество и официалните пазители на сгради и институции, но подвластни на политическите системи. Натворили какви ли не войни и опорочили вярата с всякакви действия. Империите си създали подвластни структури навсякъде, на цената на избиване на много родове автентични християни. Все на основата на изнудването, че трябва ние да ви признаем, понеже сме официални наследници. Това, което става при Покръстването какво е, същото. Налагане на имперското християнство над апостолското. След като още Кубрат и Тервел са били християни, дори в чин, а бесите имат първата библия бесика, за какво покръстване може да говорим? Автентичните християни нямат никакви противоречия по целия свят, има църкви, по-почтени от държавните и нефинансирани от политици, които имат събрания в различни точки на света и са едно цяло, без раздори и претенции за власт едни над други. Трябва ли да ги разделим нарочно?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи