Петко Славейков рекъл: Конституция консервативна не разбирам, като на лещата да казваш кебап

<p>След Освобождението в изпълнение клаузите на Санстефанския мирен договор (3 март 1878) и на Берлинския договор (13 юли 1878) по разпореждане на руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков е свикано Учредително събрание. То заседава от 10 февруари до 16 април 1879 г. в Търново в сградата на бившия турски конак, построена от майстор Кольо Фичето през 1872 г.</p> <p>Целта на събранието е да изработи и утвърди бъдещото държавно устройство на новоосвободеното Княжество България. Учредителното събрание е открито тържествено от Александър Дондуков-Корсаков, който в речта си призовава народните представители свободно и по съвест да обсъдят предложения им проект.</p> <p>Ето как в. &quot;Марица&quot; тогава описва обстановката: &quot;Една естрада за председателя и подпредседателите е издигната в единия край на залата. На тази естрада са още масата на княжеския комисар и трибуната на ораторите. От лявата и дясната страна на естрадата са ложите за чужденци и други българи недепутати. Зад столовете на депутатите има тоже оставено място за публиката.&quot;</p> <p>В Учредителното събрание заседават 229 народни представители</p> <p>От тях 116 са избрани по право (11 висши духовници и 105 административни служители), 92 пряко избрани, 21 са назначени от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков.<br /> &nbsp;<br /> Народните представители в Учредителното събрание не са случайни хора - голяма част от тях са с висше образование, получено в Русия и Западна Европа, две трети от тях владеят френски, а почти половината френски и още един език, около 70 души са активни участници в националноосвободителното движение, сочат историческите данни от този период.</p> <p>След тържественото му откриване Учредителното събрание избира за свой председател българския екзарх Антим Първи, за подпредседатели - Петко Каравелов, Тодор Икономов и Варненско-Преславския митрополит Симеон.&nbsp;</p> <p>Проектът на конституцията, предложен за обсъждане, е по първоначален руски проект, изработен от комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление в страната Сергей Лукиянов. За основа на &quot;Органическия устав&quot;, както се нарича проектодокументът, са приети действащи вече конституции.</p> <p>По предложение на Константин Стоилов е избрана 15-членна комисия, предимно от консерватори, която изготвя доклад в консервативен дух за основните принципи на предложения проект. В доклада се приемат главите на руския проект, които засягат изпълнителната и съдебната власт, гражданските права и задължения.&nbsp;</p> <p>В същото време се внасят съществени изменения в раздела за народното представителство.</p> <p>Консерваторите предлагат въвеждането на имуществен и образователен ценз в избирателната система. Най-сериозната промяна е искането за замяна на Държавния съвет със сенат, мнозинството от членовете в който трябвало да се назначават от княза. Тези предложения срещат съпротива от страна на либералите.&nbsp;</p> <p>Поетът Петко Р. Славейков възкликва от ораторската трибуна: &quot;Монархия, която да управлява нашия нов и неопитен народ, това разбирам, но конституция консервативна не разбирам. То прилича като за да казва някой леща на кебап&quot;.</p> <p>Либерално-демократическото направление в Учредителното събрание постига победа. На 21 март 1879 г., на 12-тото заседание на събранието, комисията представя своя доклад, изработен в съответствие на декларацията на човешките права, прогласена от Френската революция.</p> <p>В него се подчертава: &quot;Най-главното начало на една Конституция е началото на свободата. Свобода на действувание, говорение и мисление са начала, които като вродени человеку, трябва да се почитат от всяка Конституция&quot;.</p> <p>На 16 април 1879 г. е подписана Конституцията на Княжество България, след като депутатите са обсъдили и приели един след друг отделните членове на основния закон.</p> <p>Председателят на Учредителното събрание екзарх Антим Първи казва: &quot;Слава Богу, свършихме делото, за което бяхме повикани. Станаха някои неспоразумения, но то се разумява от само себе си. Нашето събрание беше като кораб, изложен на бури: слава Богу, този кораб достигна пристанището. Можем да кажем, че направихме закони от народа и за народа.&quot;</p> <p>Новоприетата узаконява възстановяването на българската държавност. Конституцията утвърждава принципа на разделение на властта - държавен глава (княз), законодателна (Обикновено и Велико народно събрание), изпълнителна (Министерски съвет) и съдебна (съд).&nbsp;</p> <p>Спазва основното изискване на Берлинския договор новата държава да бъде монархия. Така гласи чл. 4, според който Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.</p> <p>Князът утвърждава приетите от парламента закони, той е върховен главнокомандващ, под негов надзор действа изпълнителната власт - правителството и администрацията.</p> <p>Изборите за парламент са преки и тайни с участието на всички мъже, навършили 21 години. Народното събрание приема законите, данъците, осъществява контрол над правителството.</p> <p>Измененията в конституцията, изборът на княз или регенти, промените в държавната територия се поверяват на специално свиквано Велико народно събрание.</p> <p>Според чл. 21 от Търновската конституция &quot;Българский Държавенъ гербъ е златенъ коронованъ левъ на тъмночървено поле&quot;, а според чл. 23 - &quot;Българското народно знаме е трицветно и състои отъ белъ, зеленъ и червенъ цветове, поставени хоризонтално.&quot;</p> <p>Търновската конституция е променяна два пъти - първо през 1893 г. и после през 1911 г. Не действа в периода 1881 1883 г., когато е временно суспендирана от княз Александър Батенберг.</p> <p>На 15 май 1893 г. Четвъртото Велико народно събрание (3-17 май 1893) променя Търновската конституция като въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата &quot;Царско Височество&quot;.</p> <p>На 11 юли 1911 г. Петото Велико народно събрание (9 юни - 9 юли 1911) прави цялостна редакция на Търновската конституция. Приетите промени са наложени от обявяването и признаването на България за независимо царство (22 септември 1908).</p> <p>Търновската конституция действа до 6 декември 1947 година. Историците я оценяват като убедително доказателство за зрелостта на българската нация и за стремежа й да гради демократично общество.</p> <p>&nbsp;</p>