- 10 Sep 2020
- 147
- 0
През юни в София ще се проведе мини-фестивал за "социалистическото" минало - “Отвъд омразата, отвъд носталгията”. Столицата ще стане домакин на изложби от фотоси, кинопрожекции, книги и дискусии, посветени на комунистическия период и неговите ефекти днес. В него ще има цикъл от филми, едно литературно четене, две изложби и едно академично събитие - цикъл от лекции. Фестивалът за социалистическото минало се организира от Академичната лига на Югоизточна Европа, “Гьоте институт”, Полския институт, Чешкия културен център и Унгарския културен институт в София. Фестивалът ще открие днес в Полския институт в София посланикът на Полша, Анджей Папиеж, с изложба “Икони на победата”.
<p><strong>Културологът доц. Александър Кьосев за фестивала:</strong> За разлика от периода след Втората световна война, в който постепенно протича „денацификация на съзнанието” (дълга и сериозна дискусия за същината на фашизма, нацизма и Холокоста)<strong> след-'комунистическият' период и неговите траещи и до днес ефекти все още не се радват на задълбочено разглеждане.</strong> Масовата публика в източно-европейските страни изглежда донякъде уморена от кресливото демонизиране на 'комунизма' в медиите през ранните години след 1989. Проточилият се след това хаос на прехода дори предизвика обратна реакция – в много среди се породи носталгия за подредения и сигурен живот под „твърдата ръка” на 'социалистическото' управление, която в някои страни беше дори политически използвана. А последвалият пазарен бум набързо комерсиализира емблемите на 'социализма' и ги превърна в стоки - малко смешни, малко домашно-носталгични, малко екзотични.<br /><br />Разбира се, сериозни размисли на темата „реален социализъм” не липсват, но те най-често остават затворени национални рамки и в елитарни кръгове, не се превръщат в истинска публична дискусия, която да пресича границите на изолираните пост-'социалистически' публичности.<br /><br /><strong>Мини-фестивалът иска да бъде стъпка към преодоляването на тази изолираност.</strong> Той представя оригинални идеи и творби от пет бивши 'социалистически' страни - Германия, Полша, Чехия, Унгария и България. Предложените на публиката изложби, литературни произведения, филми и академични анализи /последните, представени в три лекции и една кръгла маса/ са създадени през последните 20 години, но са обърнати ретроспективно, в сериозен опит за разбиране на реалния 'социализъм'. Макар проблемът да има световни измерения, за мини-фестивала по-интересна е локалната съпоставка – доколко са сравними ли художествените образи и публичните тълкувания и научните анализи на природата на 'социализма' и на неговите последствия в ГДР, Полша, Чехия, Унгария и България, какво е споделено и общо, какво е специфично и уникално във всеки отделен национален случай? Ще бъдат сравнявани не само от художествените постижения и разпространени идеи, но и интелектуалните и публични контексти, в който се появяват те; вниманието ще се насочи към значимите дебати за 'социализма', протекли в отделните страни - както към шумните скандали и сблъсъци, така и към по-задълбочените журналистически, граждански или научни обсъждания. Какви са поуките, които могат да бъдат извлечени от тези многопосочни и противоречиви художествени, научни и интелектуални рефлексии върху тази трудна епоха?. Сътрудничат ли си или не изкуствата, академичния анализ, гражданските мнения при преработването на нейната всекидневната и травматичната памет, случи ли се всъщност „декомунизация” на съзнанията?<br /><br /><strong>Целта е да се премине както отвъд агресивната омраза, така и отвъд наивната носталгия спрямо реалния, преживян 'социализъм'.</strong> Фестивалът няма да повтаря известните негативни или позитивни клишета за това време: той прави усилие да представи на широката публика оригиналните художествени прозрения и интелектуални находки, създадени от конкретни творци и мислители, в конкретни национални обстоятелства. Така във фокус ще бъдат нестандартните художествени, публични, философски, и исторически интерпретации на това близко минало, което всъщност все още не разбираме. Във фокус ще бъдат още диалозите, пресечните линии и разногласията - целта не е да се произведе монолитна истина за 'социализма', а да се даде на публиката достъп до множество перспективи, до конфликтни тълкувания и алтернативни концептуализации.<br /><br /><br /><br /><strong>Програма на фестивала:</strong><br /><br /><strong>4.06. 18.00 ч.:</strong> Полски институт, ул. „Веслец” 12<br />Откриване на изложбата “Икони на победата” от Мазовецкия център за култура и изкуство<br /><strong><br />16.6. 18:00 ч.</strong> Гьоте институт, ул. „Будапеща” N 1<br />Откриване на изложбата Аделина Попнеделева: „Градски Мотиви“ до 30.06.2009<br /><br /><strong>18.06. 18:00 ч. </strong>Център за култура и дебат „Червената къща”, ул. „Любен Каравелов” N 15<br />Литературно четене и обсъждане на книгата „Следения човек” на Веселин Бранев<strong><br /><br />19. 6. 16:00 ч.</strong> Гьоте институт, ул. „Будапеща” N 1.<br />Погледът на учените: Лекции на Проф. Ян Сокол, Проф. Хубертус Кнабе, Проф. Павел Шпевак<br /><strong><br />19.6. 19:30 ч.</strong> Кръгла маса<br /><strong><br />Филмова програма, кино „Люмиер”, НДК.</strong><br /><strong><br />25.6. 19.00 ч.</strong> Откриване Good bye, Lenin! – Германия, 2003, 121` Режисьор: Волфганг Бекер<br /><strong><br />26.06. 18:30 ч. </strong>„Площад „Москва””– Унгария, 2001, 88` Режисьор – Ференц Тьорьок<br /><strong><br />26.06. 20:30 ч</strong>. „Дяволска сеитба”, Чешка република, 2006, 56´, с английски субтитри Режисьор - Кристина Влахова<br /><strong><br />27.06. 18:30 ч</strong>. „Дзифт”– България, 2008, 92` Режисьор – Явор Гърдев<br /><strong><br />27.06. 20:30 ч.</strong> Бягство от кино „Свобода” – Полша, 1990, 87 Режисьор – Войчех Марчевск</p>
