Олег Табаков: С колегите, които подкрепиха санкциите срещу Русия, се разделихме „по взаимно съгласие“*

Олег Табаков: С колегите, които подкрепиха санкциите срещу Русия, се разделихме „по взаимно съгласие“*
„Най-суровото изпитание в цялата руска история ни погоди капитализмът с нечовешко лице. Тогава, през 1991-ва, всичко се преобърна. Изобщо, доколкото разбирам (аз все пак съм роден през 1935 година, тоест съм отдавна на тази земя), обезценяването на рублата е най-тежкият и засега с нищо неоправдан тест за мерзост, адресиран към обикновения човек. За щастие засега рублата не е победила човека. Или в краен случай, не е победила всички. Аз например не се чувствам загубил битката с нея.“ Това казва в интервю по повод случващото се в глобален мащаб с Русия Олег Табаков – актьор, режисьор, педагог.
<p><strong>- Казвали сте, Олег Павлович, че не дефицитът от стоки е това, от което трябва да се страхуваме. От какво да страхуваме сега, когато Западът ни налага санкции?</strong></p> <p>- Знаете ли, на мене ми се струва, че държавата Русия стои здраво на краката си. Разни оракули предупреждават за възможно понижаване на цената на газа. Но е очевидно, че нашите &bdquo;доброжелатели&ldquo; от Запада не постигат целите, които са си поставили. А дали ще ги постигнат &ndash; ще поживеем, ще видим.</p> <p>А като цяло, трябва да се работи. Когато работех в театър &bdquo;Съвременник&ldquo;, не достигаха панталони &ndash; в смисъл, че липсваха мъже актьори. Спомням си, в един спектакъл играх две роли, в друг &ndash; три. Трябва да се работи много. Това е полезно! Непременно ще се получи нещо &ndash; понякога по-рано, понякога &ndash; по-късно&hellip;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41640_pnulRCbpbuWM5YZo8JGOF8qA13Az1r.jpg" style="height:398px; width:600px" /></p> <p><em>Юлия Рутберг, художествен ръководител на МХТ &bdquo;А. П. Чехов&ldquo; и &bdquo;Табакерка&ldquo;, Олег Табаков и Алексей Гуськов на закрването на театралия сезон в театър &bdquo;Е. Вахтангов&rdquo;, 2014 година</em></p> <p><strong>- Така или иначе, случващото се в политически план засяга всички ни. Например спектакълът, с който се откри сезонът в &bdquo;Табакерка&ldquo;, трябваше да бъде поставен от норвежката режисьорка Зигрид Рейбо, но тя отказа да приключи работата си. Или да вземем същата тази Финландия, в която сте преподавали и където сте поставяли толкова много спектакли &ndash; тя подкрепи санкциите против Русия&hellip;</strong></p> <p>- С тези режисьори се разделихме &bdquo;по взаимно съгласие&ldquo;. Както казваше баба ми, ако любовта не ти носи радост &ndash; няма да усетиш скръб при раздялата. А Финландия... Когато такава мощна сила като Европа ти казва: &bdquo;А вие?&ldquo; (надвесвайки се с цялата си тежест над тебе) &ndash; не ти издържат нервите.</p> <p>Тази година не можах да отида до Финландия, но там, както и преди, има хора, които помнят как сме работили заедно. Догодина непременно ще я посетя.</p> <p>Разбирате ли, финландците, както и руснаците достатъчно дълго са живели в глад и беднотия. И както се вижда, не са забравили колко трудно е да мизерстваш. Затова те са по-трезвомислещи от другите в ЕС &ndash; наблюдавайки тази вакханалия, заявиха, че няма да подкрепят по-нататъшни санкции. Ето в какво е проблемът: толерантността в Европа е като клоните на едно дърво. Тя е двуизмерна, триизмерна. За нас е едно, за тях друго, за финландците &ndash; трето... Ще назова едно от не многото наши достойнства: никога не сме се предавали заради някой друг. Това е истината.</p> <p><strong>- Вече е ясно, че скоро ще ни се наложи да затегнем коланите. Поколенията, които помнят реалността в СССР, са готови на това. А младите, как ще приемат те този аскетизъм?</strong></p> <p>- Всички са готови! И ако говорим сериозно за изпитанията, на които Господ е подлагал Русия, знаете ли кое е най-голямото? Не това, на което е обрекло страната ни лекомислието на руската интелигенция през двайсетте години на миналия век. И даже не продължилият 72 години нечовешки експеримент над хората, извършен от Руската социалдемократическа партия на болшевиките. Не татаро-монголското робство <em>(смее се)</em>, макар че там днес излизат наяве много неизвестни факти, свързани с отношенията между руските князе и Ордата.</p> <p>Не, най-суровото изпитание ни погоди капитализмът с нечовешко лице. Тогава, през 1991-ва, всичко се преобърна. Изобщо, доколкото разбирам (аз все пак съм роден през 1935 година, тоест съм отдавна на тази земя), обезценяването на рублата е най-тежкият и засега с нищо неоправдан тест за мерзост, адресиран към обикновения човек. За щастие засега рублата не е победила човека. Или в краен случай, не е победила всички. Аз например не се чувствам загубил битката с нея&hellip;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41640_trOXNGzY5Lt1xz0xX9gEXWMowOr7nt.jpg" style="height:398px; width:600px" /></p> <p><em>Зам.-кметът по социалните въпроси Леонид Печатников и художественият ръководител на МХТ &bdquo;А. П. Чехова&ldquo; Олег Табаков на церемонията по връчването на наградата на Олег Янковски в рамките на фестивала на изкуствата &bdquo;Черешова градина&ldquo;, 2013 година</em></p> <p><strong>- За това именно говоря. И вас, и нас са ни учили: щастието на родината, благото на родината &ndash; те са над твоето лично щастие и благоденствие. А тези, които днес са на 20 г., растат с принципно различна идеология, ценностната им система е съвсем друга: вземи от живота всичко, останалото е без значение.</strong></p> <p>- Аз не мисля точно така. Доколко с душата си си отдаден на мисълта за благото на родината, не зависи от това към кое поколение принадлежиш. Онези, които не чувстват нещата така със сърцето си, колкото и да ги настройваш и пренастройваш, няма да се променят.</p> <p>Казват: възпитание в патриотизъм! Какво означава това? <em>(С ирония.)</em> Аз мисля, че въпросът трябва да бъде поставен така: обичаш ли тази многострадална земя, помниш ли колко сълзи са пролети за нея? Мислиш ли, че на тези, които ще живеят след тебе тук, трябва да се помогне да живеят по-добре? Ето това е важното, а не обясненията патриот ли си, не си ли патриот.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41640_yRVmOI3oH89baHKbeHlumjq8HXX95l.jpg" style="height:398px; width:600px" /></p> <p><em>Художественият ръководител и директор на МХТ &bdquo;А. П. Чехов&ldquo; Олег Табаков. 2014 година </em></p> <p><strong>-В плановете ви за новия сезон са включени единствено класици. Съвременните автори не попадат ли в полезрението на вашите интереси?</strong></p> <p>- Когато се появи нещо талантливо и съвременно, то ще се появи на нашата сцена. Без да ги обиждам, стоманолеяри, дървосекачи и други достойни хора не стават за театралната сцена &ndash; това беше в едни други времена.</p> <p><strong>- Как самият вие ще се изявите през новия сезон?</strong></p> <p>- Нормално. Ако говорим конкретно... През 2015-а ще навърша 80 години. Затова и ще направя спектакъл (възможно е &ndash; със собствени средства, продуцент ще бъда също аз самият). Хубава комерсиална английска пиеса. Лирическа трагикомедия, която завършва със смъртта на главния герой. Той е бижутер. Случва се така, че се среща с английската кралица Елизабет II. Двамата се уговарят да се видят отново 50 години по-късно. През всичките тези 50 години, без да е най-богатият човек, той събира брилянти. И тя се появява&hellip; Дали това е приказка, или наистина се е случило, ще разберете сами. Но смях и сълзи със сигурност ще има. Как се нарича пиесата ли? &bdquo;Юбилей&ldquo;.</p> <p>В действителност за последните 150 години &ndash; не знам как е според вас &ndash; но на мене ми се струва, че в световната театрална обител не се е случило нищо по-съществено от създаването на Московския художествен театър. Някои ни признават за негови наследници, други &ndash; не. Но когато сме на прав път, аз чувствам как салонът притихва и си мисля: &bdquo;Дааа! Все още сме живи!&ldquo;.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41640_CDcy01h3pYcz9ngTzuBUZXeq6Vn35t.jpg" style="height:398px; width:600px" /></p> <p><em>Олег Табаков и Марина Зудина в сцена от спектакъла &bdquo;Чайка&ldquo; с режисьор Константин Богомолов. 2014 година</em></p> <p>------------</p> <p><em>Олег Табаков е актьор, режисьор, педагог. Роден е на 17 август 1935 г. в Саратов в лекарско семейство. Народен артист на СССР, художествен ръководител на Московския театър &bdquo;А. П. Чехов&ldquo;. Основател и художествен ръководител на театър &bdquo;Табакерка&ldquo; (преименуван на Театър-студия под ръководството на О. Табаков) от 1977 г.</em></p> <p><em>Табаков е бил женен 33 години за актрисата Людмила Крилова, от която има дъщеря и син Антон Табаков. Той също е актьор и има дъщеря Аня.</em></p> <p><em>От 1995 г. е женен за актрисата Марина Зудина, от която има дъщеря и син.</em></p> <p>----------</p> <p>* Заглавието е на ГЛАСОВЕ</p> <p><em>Превод: Елена Дюлгерова</em></p>

Още от Култура и общество

Коментари

  • коко

    11 Sep 2014 6:32ч.

    Дедушка, дедушка... От такива като теб, макар и много талантливи, не зависи съдбата на територията Русия. Ти просто си един интелектуалец, а Русия винаги е управлявана от простаци. Не че у нас е било много по-различно в нЕкои периоди. Ивайловци, живковци, борисовци и прочие паплач винаги е могла да се домогне до върха и да върши простотии. А интелектуалците лапат мухи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    11 Sep 2014 16:30ч.

    Коко вероятно мисли че Западът винаги се е управлявал от интелектуалци?! Съпругът на английската кралица е кретен, за когото разказват вицове, Буш син е малоумен идиот, Псаки е единица мярка за малоумие, изобщо западния елит векове размножавайки се безполово и кръстосвайки се с еврейския лихварски елит, толкова деградирал генетично, че ПР-ите полагат неистови усилия, да им придадат поне малко човешко излъчване. Дегенерацията им е толкова напреднала, че те вече са отделна човешка раса, психопатска, агресивна, ненанситна, социопатска, паразитна, неизпитваща съпричастност с остананлите индивиди, чужда на всичко човешко... Този западен елит колонизирайки ни, избира и ни назначава за колониален елит изключително увредени индивиди, по техен модел, в Отворено Общество всички са генетични дегенерати, няма един да не е дефектен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Павел Иванов

    12 Sep 2014 9:39ч.

    Както по съветско време, и в днешна Русия разликата в полжението на действащ и пенсиониран директор на театър е разлика между ситото и полу- гладното съществуване. А като си на 79 години, властта ще ти духне под опашката при първото си недоволство от теб. Така че позицията на уважаемия Олег Павлович е съвсем разбираема. Няма да ѝ възразяваме - едно, от уважение към него и, друго, от страх да не ни обявят за русофоби.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отявлен русофил

    13 Sep 2014 6:23ч.

    Да обичаш родината и сънародниците си все още не е престъпление. Не виждам нищо укоримо в думите на този наистина голям руски актьор. Ще доживея ли някой роден \\\&quot;интелектуалец\\\&quot; да говори с такава безусловна любов за България и българите? А дано ...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • честен

    14 Sep 2014 17:08ч.

    Поздрави за Спинноза! Коко няма да го разбере защото е един от споменатите декадентски персони и в недоразвитата му мисъл Русия се припокрива със СССР.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мила

    18 Sep 2014 19:45ч.

    Цяло удоволствие е да четеш такива откровения.Унас в България такива няма или ако ги им а ги редактират ,тоест ги пущат в удобен за властта вид.Виж ако става дума за чучулото ББ ще накаканижат и най-голямата глупост ,която е изрекъл,нищо че показват шизофренното му мислене.РазниЛозановци,Кулезич,Мулезич,Цолова,Москов, и още десетки знайни и незнайни телевизионери /да не забравя Коритаровци,Копанаровци/,които смятат себе си за така нареченият творчески иинтелектуалн елит доведоха хората до състояние да не вярват на никого ,та дори ина себе си.Ще си позволя един призив-Хора , изключете телевизорите,забравете новините им,забравете и вестниците и......мислете!!! Само така ще се спасим от тази пасмина ще вземем живота си в наши ръце ! Успех!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи