- Автор: вестник Култура
- 10 Sep 2020
- 277
- 12
В книгата си „Един странен човек” Волфганг Щреземан (1904-1998) разказва спомени за Херберт фон Караян. За темата на настоящия текст обаче интересната фигура е Щреземан. От 1956 до 1959 г. е бил интендант на Радио-симфоничния оркестър в Берлин, от 1958 до 1978 и от 1984 до 1986 г. е интендант на оркестъра на Берлинската филхармония. Интендантът на симфоничния оркестър трябва да е човек с качества: професионални и морални. Те са, които формират неговия авторитет. И при целия авторитет, който има, когато е професионалист, а по тази причина няма никакви комплекси за малоценност и си знае мястото, той е човекът, който не само знае, че главният диригент е фигурата в сложната йерархична система, наречена симфоничен оркестър, но и защитава тази позиция във всичките си форми на сътрудничество с главния диригент и оркестъра.
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53314_1BKE6JAbQouE9dXHh78DQ9HNwH3Ja6.jpg" style="height:353px; width:530px" /></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Настоящата ситуация в двата симфонични оркестри в София – Софийската филхармония и Радиооркестъра - вече създаде много поводи за размисъл у всеки, за когото музика е нещо повече от съществуващо, но далечно стоящо изкуство. Получи се така, че в момента и Филхармонията, и Симфоничният оркестър на Българското радио се управляват от хора, които, освен че са видимо интелектуално несъстоятелни, никак не са наясно каква точно е тяхната функция и какви са техните задължения. Затова се налага да им се обясни.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Функцията на интенданта (директора) е да материализира художествените решения на главния диригент по отношение репертоара на оркестъра и неговите концерти. Практиката във всеки един оркестър, който счита, че спазва и продължава традициите (те не се променят в йерархическата си същност) по отношение подготовката на един концертен сезон, е следната: главният диригент прави програмата за сезона, обсъжда с интенданта нейните финансови параметри – сиреч, вместват ли се хонорарите на диригентите и солистите в бюджета на институцията и колко би струвал нотния материал с авторското и издателското право, както още някои подобни разходи, отнасящи се до бюджета. </span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Интендантът, за да говори на един език с главния художествен ръководител, трябва да е музикант. Но не музикант, „легализиран” чрез незнайно къде получена диплома, а истински музикант с познания на симфоничната литература - от далечното минало до настоящето. Такъв човек естествено би могъл, обсъждайки работата на оркестъра с диригента, да даде своя идея или там, където бюджетът не издържа, да внесе съответни корекции. След съвместната им работа, планът за сезона е готов и главният диригент се среща с представителство на оркестъра, за да им го предложи. Главният диригент, ако е на мястото си, е онзи професионален музикант в структурата на симфоничния оркестър, който единствен може да прецени какъв репертоар е необходим за развитието на състава, който ръководи; негова е грижата, но и отговорността да покани такива свои колеги, които ще допринасят за това развитие. </span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Интендантът няма решаваща дума тук. Защото той не е човекът, който работи пряко с оркестъра и естествено не може да знае от какво оркестърът се нуждае, за да се изкачи едно стъпало по-нагоре в своето развитие, така че то да даде онова самочувствие на музикантите, което ще им позволи да работят целенасочено и с резултат. (Ако това ги интересува, разбира се.) И в спомените на Щреземан за Караян йерархично определената му позиция <u>след</u> шеф-диригента говори от всяка страница. Което ни най-малко не е накърнило авторитета му. Напротив.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Нека сега отново се насочим към неговите колеги тук, в София. Бяха извършени промени в администрацията на двата софийски симфонични оркестъра – Софийската филхармония и Симфоничния оркестър на Българското национално радио. И докато скандалите във филхармонията излязоха наяве много бързо, то в националното радио нещата някак се мълчат поради факта, че Симфоничният оркестър на БНР е само един от съставите в структурата на Радиото. Тук той не е институция сама по себе си; част е от медиа, което прави нещата по-малко видими на фона на генералните недоразумения между ръководство, журналисти, програми.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Така или иначе, в съотношението администрация-главен диригент-оркестър и в двата състава съществуват проблеми. Те се отнасят както до функциите на администрацията, така и до личностите, които изпълняват тези функции. И в двата оркестъра администрацията е обладана от идеята, че има тотални ръководни права за всичко, но най-вече по отношение на главния диригент – там в нейните въжделения диктатът трябва да е безапелационен, а бруталната намеса в работата му – повече от задължителна. Администрацията в тези оркестри, наричаща се ту директор (може и на музикална къща), ту мениджър „Управление на творческата дейност”, в нездрава симбиоза с някой и друг синдикален лидер, се занимава не само с това, което й е работа: договори, заплати, материална база, социална дейност и прочее, а със завидна напористост нахлува в чисто художествените терени, тоест, в територията на главния диригент. Нека да припомним: главни диригенти на тези два състава са Мартин Пантелеев (Софийска филхармония) и Емил Табаков (СО на БНР). В този текст не се обсъждат, нито се сравняват качествата им. Тук целта е да се изясни какво се случва и по-важното - защо се случва.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">В Софийската филхармония, след като изтече мандатът на Явор Димитров миналата година, министърът на културата Вежди Рашидов, малко след като встъпи в тази длъжност за втори път (в предишния си мандат той направи онова, което нарече реформа на сценичните изкуства, чиито горчиви плодове сега всички берат, но това е друга тема), назначи за изпълняващ длъжността директор на филхармонията Виктор Стоянов. Административният опит на този човек се изразява в тримесечното му битие като заместник-министър на културата в служебното правителство на Георги Близнашки. Основната музикантска дейност на господина е в попмузиката, филмовата музика и т. н., там са неговите „колосални успехи”, изброени в биографията му.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Интересен е и фактът, че той не е завършил Националната музикална академия. Завършил е Софийския университет. Кога е натрупал ценз и опит, който да му даде самочувствие, че може да управлява филхармонията, не е ясно. Което не му пречи охотно да споделя мисли и да ръси баналности по всички медии, в които, наред със значението на класическата музика, не пропуска да отбележи и собственото си място в нея. Сам назначен без конкурс (предпочитана практика от Рашидов), и. д. директорът Стоянов кадрува интензивно, дори сколаса да направи и конкурс за диригент на хора. Интересно кога някой ще се сети да попита министерството защо се бави конкурсът за директор на филхармонията.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">В предаването на БНТ „Денят започва с култура” от 22 юни т.г. обаче този директор не се яви сам, а да рекламира дейността му изпрати част от свитата си - профсъюзния лидер Николай Куманови публично неразличимата цигуларка Светлина Терзиева, назначена от Стоянов на длъжност „Мениджър управление на творческата дейност”. Тук е необходимо да попитаме кому е нужна тази длъжност, след като и с просто око се вижда, че тя по същество има дублиращи функции – „захапва” от задълженията и на директора, и на главния диригент. Една вметка: Терзиева дълго време беше директор на „Фортисимо фамилия”, където стоеше под сянката на Максим Ешкенази. Изглежда затова е помислила, че може да ръководи и филхармонията, въпреки че за всеки е ясно, че има разлика между национален културен институт и частен, макар и обилно финансиран, образователен проект. </span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">И още едно нововъведение, свързано с тандема Стоянов-Терзиева - екипът е допълнен и от цигуларя Светлин Русев. Той бил поканен за „артистичен съветник на филхармонията”(?) Тази длъжност, която е може би българският принос в световната симфонична практика, вече поставя в интересна позиция самия главен диригент. Той може да се съветва с когото иска, разбира се, но самото съществуване на подобна длъжност е доста смущаващо. Или е презастраховка чрез известното име? А може би е легитимиране на едно съмнително ръководство? Което Светлин Русев вероятно не съзнава, че извършва.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">В същото телевизионно предаване Светлина Терзиева заяви, че всичко върви прекрасно във филхармонията, имат чудесен репертоарен план, екипът е „млад и пълен с ентусиазъм”, вече са повторили концерта „Приказки за цигулка”. Само скромно премълча, че този концерт е на „Фортисимо фамилия”... Каза още, че идват страхотните Жан-Бернар Помие, Урош Лайовиц – нова ера започвала. Да, става дума за големи музиканти, но Жан-Бернар Помие е много отдавна гостуващ пианист и диригент в България, в това число и на филхармонията, а Урош Лайовиц беше вече един път постоянен гост-диригент на оркестъра. Така че, нови идеи тук не се наблюдават. Ако не забравяме подчертаното и от двамата емисари осезателно бъдещо присъствие в оркестъра на Максим Ешкенази – спорна фигура в българския музикален живот, която, въпреки всеобщо споделяната колеблива, меко казано, оценка за неговите диригентски качества, е лансирана от не една институции.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">В същото това предаване доста по-реално и дистанцирано звучеше самият главен диригент на оркестъра, дори прекалено внимателно и дистанцирано за един главен диригент. Усети се, че той не е така възторжен като другите двама. А и писмото на напусналата Любка Биаджони (която, кой знае защо, в писмото си разграничава Стоянов от Терзиева, сякаш Терзиева се е самоназначила) предизвика интересни мисли, но имаше и видими резултати. Веднага, след като дойде новият и. д. директор, на сайта на филхармонията бяха изброени абсолютно всички концерти от нарочения за образователен проект „Фортисимо фамилия” на братята Максим и Хари Ешкенази. Очевидно поради скандала, който стана след изявленията на Илия Михайлов, „Фамилията” вече отсъства от този сайт. И поради твърдението на Михайлов и Биаджони, че Терзиева е в конфликт на интереси с позициите си в частна и национална структура, името й го няма сред съекипниците на „Фамилията”, както беше доскоро. Друг е въпросът дали тя реално е напуснала.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">От телевизионното предаване се видя още нещо: желанието на Стоянов и Терзиева да потърсят допълнителни аргументи за собствената си „целесъобразност” в синдикалната фигура на цигуларя-оркестрант Николай Куманов (вече и заместник-председател на СМТДБ). Навремето той стоеше плътно до Явор Димитров. Сега е плътно до Стоянов и Терзиева. Но това е негов проблем. Едва ли е необходим коментар и за филипиката му срещу бившето ръководство и уволнения диригент на хора Илия Михайлов. Проблемът тук е, че художествената страна от работата на един оркестър не е синдикален въпрос. Следователно, не е работа на синдикалния лидер. Явно днешните амбиции на тази категория деятели доста са набъбнали. За съжаление, не в посоката, в която би трябвало.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Аналогично е положението и в Симфоничния оркестър на БНР. По логиката на административната йерархия, директорът на „Музикална къща” - БНР Хелия Чавдарова е всъщност и интендантът на оркестъра. Поради факта, че в радиото има още 5 състава под шапката на „Къщата”, тя има и помощници – главни продуценти. Чавдарова също е убедена, че нейната работа не е само административна, че постът й дава право да бъде началник на всички диригенти, но най-вече на главния диригент на симфоничния оркестър, тоест на този, от чиято работа най-малко разбира. Не случайно концертният афиш на радиооркестъра вече втори сезон закъснява драстично – точно откогато в него реши да взима участие Хелия Чавдарова. До нея също стои фигура на напорист синдикален водач – тромбонистът д-р Атанас Карафезлиев, който счита за свое основно право да се произнася върху това кои автори да се изпълняват и кои не (защото били много трудни, Шостакович, например). </span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Арогантното присъствие на емблематичната двойка Чавдарова-Карафезлиев вече се отразява не само върху работата на главния диригент, но и на климата в оркестъра. Арсеналът от недостойни средства, до които те прибягват, освен че е техен манталитетен проблем, започва видимо да смущава артистичните изяви на състава, да създава нездрави разделения в него. Невижданата хармония между директор и синдикалист – още един уникален български принос – вероятно засега радва само без друго компрометираното ръководство на националното радио.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">Резултатът: неглижиране, дори рушене на художествения резултат. И от това никой не се интересува. В България няма представители на която и да е институция, заинтересовани от равнището на симфоничната ни култура – доказаха го и с реформата, и с търговската политика в продажбите на билетите и делегираните бюджети. В резултат на което качественият репертоар все повече потъва. Сръчни комбинатори го заменят с т.нар. класическа ширпотреба, която се опитват да представят за „високо изкуство”. И номерата им, за съжаление, често минават. Предишният директор на Филхармонията за 13 години доста поработи в тази посока, сегашният „енергичен колектив, който стимулирал креативността на оркестъра”, според Терзиева, обещава да превърне тази практика в традиция.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">В радиото напоследък комбинациите са други: акцентът е върху откровения флирт с масите, което отразява много точно професионалния таван на директорката на музикалната къща.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><span style="color:rgb(0, 0, 0)">И ето че пак стигаме до приликите между администрациите на двата оркестъра. За по-кратко, те могат да бъдат формулирани с една дума – посредственост. С допълнението - амбициозна, войнстваща посредственост. Посредственият човек страда постоянно, че не е бил признат, не е получил това, което му се полага. И когато се добере до някой пост, заради болните си амбиции, започва да вреди. В този смисъл, в мениджмънта на двата най-авторитетни български симфонични оркестъра се извършва абсурден в същността си експеримент, който тегли съставите надолу. Смисълът на самата професия мутира в доста грозна разновидност. Печалното е, че в принципалите на съответните институции реално никой не се интересува от това. За тях не е важна симфоничната култура. Те са точно от тези, за които класическата музика е съществуващо, но много далеч от трапезните радости изкуство.</span></span></span></div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"> </div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"> </div>
<div style="line-height: 19.5px; color: rgb(114, 114, 114); font-family: Arial, 'Trebuchet MS'; margin: 0cm 0cm 6pt;"> </div>
