Легендарните скиори Дидие Кюш и Марко Бюхел пред ГЛАСОВЕ

<p>Легендарните скиори Марко Бюхел (вляво на кадъра) и Дидие Кюш дойдоха в София за 20-ата годишнина в България на специализираната фирма за спортна екипировка HEAD.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_ZYBDxlW7WZ2zJjR0OzWadQy3ZoeVUb.jpg" style="height:430px; width:500px" /><br /> <em>На срещата с почитатели в столицата Дидие (вляво на кадъра) и Марко раздаваха автографи близо час.&nbsp;</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_uGhOELy263QcP8IS3hzjQhZktfusal.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br /> <em>Възрастен скиор шашна шампионите с грижливо опазен праисторически модел на ски </em><em>HEAD, които те първо подписаха, а после разгледаха с искрено любопитство.</em></p> <p>Двамата са не само бивши съперници по пистите в едни и същи дисциплини, но и приятели от много години. И двамата са толкова различни като излъчване, поведение, истории и усещане за спорта, че няма начин да им бъдат задавани едни и същи въпроси.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_zE1RtGC1IJ4yVUGDMJVm3LE268iAAs.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>Марко е готов да говори дори за адронния колайдер в Церн, докато Дидие е сериозният, леко дистанциран, но също безкрайно влюбен в ските спортист.</p> <p>Едва ли съществува по-вълнуваща емоция от това да седиш редом с две легенди на ски спорта и да слушаш как викат пред големия тв екран по време на спускане и коментират от позицията на мъже, скоро събули активните състезателни обувки.</p> <p>Предлагаме ви интервюта с двамата приятели. Благодарност към организаторите от HEAD за предоставената възможност.&nbsp;</p> <h2><em>Марко Бюхел:&nbsp;</em></h2> <h1><strong>Като не карам ски, бива ме само да говоря&nbsp;</strong></h1> <h2>Не пречете на децата да бъдат щастливи на ските!&nbsp;</h2> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_pobUbgsTjoLx8fr4Q8nmmMWKIa7cYA.jpg" style="height:336px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Марко Бюхел е роден на 4 ноември, 1971 г. в Швейцария, състезател на Лихтенщайн. Участник е в шест зимни олимпиади, като започва през 1992 г. и приключва през 2010 г. През 2008 г. Бюхел печели старт от световната купа по Супер </em><em>G в Кицбюел, като поставя рекорд за най-възрастен призьор на възраст 36 години. Човекът, който му отнема този рекорд е неговият приятел Дидие Кюш, който печели същото състезание през 2011 г. и продължава да печели първи места и с изненадващо възрастово преимещуство още шест пъти, до почти 38 години.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_Va7X1ADECmnHUiBBWokSKnDpqKxIk7.jpg" style="height:340px; width:495px" /></p> <p><em>Бюхел напуска активна състезателна дейност след Супер </em><em>G-то</em><em> в Гармиш-Партенкирхен през 2010 г. В последното си участие наместо с традиционното облекло, той се носи по пистата с вълнен костюм с шаечни бермуди. Докато се спуска, състезателят нееднократно намалява скоростта си, за да поздрави и да се поклони на треньорите, застанали по трасето.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>&nbsp;- Марко, шест олимпиади, над 20 години състезателна кариера, при това в най-скоростната дисциплина в ските. Как издържа толкова дълго?</strong><br /> - Страстта ме водеше, хъса, желанието да бъда там, да стартирам отново и отново! Исках до 60-годишна възраст да се състезавам, но младите започнаха много да ме минават. Започнах да се чуствам като татко на новите състезатели &ndash; те момченца, а аз &ndash; вече десетки години на ските. Така взех решение, което в емоционално отношение беше тъпо &ndash; да се откажа от най-голямата си страст, но в рационално беше разумно и единствено възможно. Иначе предстоеше, когато финиширам хората да ми ръкопляскат за това, че изобщо съм слязъл. При това аз нямаше да съм лош скиор, но когато призовите места се делят едно от друго само със стотни от секундата, моето време би ме превърнало в констенурка на ски.<br /> <strong>- Кога започна да караш ски?</strong><br /> - На около 2 годинки. Но точно този момент не го помня. В моя град и за моите приятели нямаше друг вид забава, освен да сме на ските. Така си растяхме. Мисля, че като дете няма щуротия, която да не съм направил на ски. Скачах от където ми хрумне, спусках се от където ми хареса, състезавах се по лудости с всички други, беше постоянно и вълнуващо удоволствие, беше щастие! Когато научех нещо, вече ми хрумваше нова щуротия на ските. Адреналин, здраве, споделени емоции, смях &ndash; не мога да си представя по-щастливо детство. Аз съм твърд защитник на теорията, че децата трябва да карат ски само за удоволствие, да изпитат всички весели неща, които могат да ги освободят от правилата, от строгите изисквания. Едва след като ските са се превърнали в щастие, тогава може да започне спортната подготовка, дисциплината, работата, преследването на цели.<br /> <strong>- Да разбирам ли, че на всеки състезателен старт заставаш изпълнен с хъс и адреналин?</strong><br /> - О, не! Това изобщо не е вярно. Притеснявам се, вълнувам се, страхувам се. Събуждам се на утрото преди състезанието, а върху гърдите ми лежи тежък камък. Искам всичко вече да е приключило. Заставам горе, а стомахът ми трепери целият. И всичките години тренировки, цялото упорство, подготовката са за това в този момент надмощие да вземе главата, да се включи безмилостният разум. Той безмилостно нарежда на стомаха ми да изчака с вълненията, нарежда на краката ми да се насочат в правилната посока, на дъха ми да бъде равномерен и да ми помага докато летя надолу. Първият най-щастлив миг е, когато осъзная, че съм долу, не съм се пребил, и чак тогава търся изписания резултат.<br /> <strong>- Каква е най-високата скорост, която си развил на спускане?</strong><br /> - 154 км/ч във Венген.<br /> <strong>- Какво изпитваш ти при такава скорост? На кадансите от състезанията се вижда как мускулите на скиорите се тресат, главата трепери...</strong><br /> - Цялото тяло вибрира невъобразимо. Тази скорост минава през всяка костица, през всеки мускул, удря в челюстта. След 2 минути каране съм ужасно уморен, искам да спра, боря се със себе си, само искам да видя финала! В каската става ужасно шумно, главата ми е сякаш в гръмотевици. Трещи страхотно, съзнавам, че летя, знам, че краката ми трябва да останат стабилни; дори да се уплаша много, няма как да спра бързо. Следя трасето, държа тялото си в поза, която е тренирана до перфекционизъм. Когато стигна долу, първото, което усещам, е оглушителна тишина.<br /> <strong>- Трябва ли да си луд, за да пуснеш собствените си крака да се носят с над 100 км/ч по надолнище?</strong><br /> - Лудост &ndash; да, но преди всичко много здрав разум. Никога, през цялата си кариера, не съм се спускал с повече от 100 процента от възможностите си. Ските са рисков спорт, но ако човек реши, че може да експериментира с риска, като надскача себе си и потенциала си, в много обозримо бъдеще ще пострада жестоко и с непредвидими последици<br /> Да, не мога да съм винаги първи, всъщност, по-вероятно е да не съм първи, но е важно да съм здрав и цял. Затова тренирам много, за да се справям.<br /> Никой не започва с тази скорост. С времето свикваш на много особености на умението да караш ски, да познаваш възможните изненади по трасето, да укрепваш физически и да чустваш какво можеш. Така се напредва. И ако теб те плашат 100 км/ч, то аз преди много години съм започнал бавничко, но не съм спирал да опитвам да стана по-бърз.<br /> Е, след общите приказки &ndash; да, трябва да си и малко луд. Но преди да застанеш на старта в Кицбюел, много дълъг път трябва да си извървял, много склонове да спуснал без страх. Започваш да опознаваш предизвикателствата на скоростта, да изпитваш възможностите си и на тренировки, и на състезания. Аз самият съм внимателен човек. Не карам бързо колата си, не ми харесва да рискувам да преживя инцидент.<br /> <strong>- Съществува ли и доза късмет, че след толкова дълга скиорска кариера нито веднъж не си претърпял много тежка травма?</strong><br /> - Това е много дълга история. Но в краткия вариант &ndash; никога не правех повече от 100% на възможностите си, никога не поех по-голям риск от собствените си умения. И това е причината никога да не получа много тежки травми. От друга страна, ако бях склонен да рискувам повече, можех да спечеля още някое състезание. Но... как да знам. Сега съм доволен, че няма цял живот да влача болките от стари тежки травми.<br /> <strong>- Когато падаш и в тази хилядна от секундата осъзнаваш, че падането е неспасяемо и вече се случва, какво минава през главата ти?</strong><br /> - &bdquo;Ау!&ldquo; &ndash; то няма време за повече. Помня последното си падане на световна купа, докато се носех надолу си мислех: &bdquo;О, това трябва да завърши добре!&ldquo; Като паднеш, няма за какво да си мислиш, летиш в една или друга посока, ударил си се тук-там и се надяваш с цялото си тяло, че само с това ще се разминеш. Отпускам се, изпълвам се със спокойствие, защото ми е ясно какво става и чакам да се спра в нещо. Щом разбирам, че съм паднал, значи съм в съзнание, а това вече е добре.&nbsp;<br /> <strong>- Създават ли се приятелства между състезателите?</strong><br /> - До някаква степен да, но не чак да сме истински и близки. 6 месеца в годината пътувам с отбора си и 6 месеца съм у дома с жена си. Жена си мога да избера, но съотборниците &ndash; не.<br /> Ти си в екип с някакви егоцентрични хора, всеки иска да бъде най-бързият и най-добрият. Да, подкрепяме се, водим се един друг, за да сме всички бързи, но истината е, че искаш да нариташ всички други и да си пръв. И приятелството е дотолкова, че много добре се познавате, знаете си историите, съчуствате си, когато възникнат човешки проблеми, но никога няма да сте в обща приятелска компания. Всъщност, можеш да се сприятелиш с хора от противникови отбори, отколкото със своите. Толкова време прекарваш със съотборниците, че в един момент започваш да не ги понасяш. И затова си намираш приятели сред противниците.<br /> - <strong>Кажи ми защо спускачите изглеждат толкова безпомощни на слалом?</strong><br /> - Ха, как така защо? Защото слаломът е друг спорт! Не се заблуждавай от наличието на ски и сняг. То е все едно да те питам: &bdquo;Ти еднакво добре ли караш твоята кола и ферари на писта? Нали все е кола и ти я караш!&quot;.<br /> Ще го обясня така: на когото не му стиска да развива скорост се развива в техничните дисциплини. А слаломът е именно това. Там трябва да се тренира постоянно, страхотно прецизно. За мен слаломът е ад. В мига, в който направиш завой, пред лицето ти е вече новото колче. Блъскам се, стресиращо е, не ми харесва.<br /> По време на кариерата си скиорът може да смени своята най-силна дисциплина. Понякога това се предопределя и от вид преживяна травма. Спускачи започват да се учат на слалом, слаломисти набират опит и кураж, а също и телесна маса, и започват да се спускат. Естествено, най-трудно е да постигаш резултати във всички стилове на каране.<br /> <strong>- Какъв съвет би дал на младите скиори, които са изкушени от лудостта, скоростта, състезателността?</strong><br /> - Правете това, което ви прави щастливи. Ако обичаш ските, не спирай да се забавляваш. Като дете умирах от удоволствие да скачам, отивах да карам навсякъде, само да не ме караха да минавам през врати. Бях щастливо дете на ски. И до днес мразя родители, които карат зад децата и ги принуждават това, което родителите считат за правилно и не оставят децата да правят онова, което ги забавлява. Ако насилваш децата си да карат по &bdquo;правилния&ldquo; начин, да минават по &bdquo;правилните&ldquo; трасета, след 14-15 години имаш дете на което му е дошло до гуша и то спира. Но когато те са се забавлявали, казват: &bdquo;Добре де, хайде сега да се състезавам с някого!&ldquo; И родителят оказва подкрепа на детето си в новата му насока.<br /> <strong>- От много години си женен, имате ли деца?</strong><br /> <strong>-&nbsp;</strong>Не, нямаме. С жена ми продължаваме да се обичаме и без деца. До някое време се надявахме, че ще имаме, но така се стекоха обстоятелствата. Сега поне никой не ме пита дали децата ще ме наследят като скиори. Добре е човек да е щастлив с живота, който има. А аз съм щастлив човек с прекрасно семейство.<br /> <strong>-&nbsp; С какво ще се занимаваш сега? Ще станеш ли треньор?</strong><br /> - Не, за треньор не ме бива, нетърпелив съм, ако човек не разбере какво обяснявам и показвам едва ли не от първия път, губя интерес. Но аз мога да говоря, мога безспирно да говоря, бива ме за шоу и сега си вадя хляба с приказки. Имам добро око, веднага мога да видя къде е грешката в техниката на един скиор и затова анализирам тези неща за хора у дома. Работя като събеседник и коментатор на състезания, излъчвани по телевизията. За мое щастие такива събития се излъчват редовно и много хора ги гледат. Това мога да правя най-добре, плащат ми да говоря. Иначе съм с две леви ръце, нищичко не мога да свърша като мъж у дома. Но се пързалям с клиенти, изнасям лекции, домакинствам различни спортни срещи. Коментирам ски състезания, получих покана дори да коментирам футболен мач.<br /> <strong>- И от футбол ли разбираш?</strong><br /> - Не, нищичко не разбирам, съмнявам се дори, че бих улучил топката с крак, ако ми я подадат. Но понякога един забавен и нетрадиционен коментар може да задържи по-успешно аудиторията от нещо, което на пръв поглед е досадно и еднообразно. Доволен съм, плащат ми, за да приказвам каквото ми дойде на акъла. Дори от догодина започнам свое тв шоу.<br /> <strong>- И какво ще е то?</strong><br /> - Ще бъда ментор на участниците в предстоящата лятна олимпиада в Рио.<br /> <strong>- В България на това му казваме, че излизаш и от консервна кутия &ndash; как така от състезател в един от най-традиционните зимни спортове отиваш в лятната олимпиада?</strong><br /> - Аз съм олимпиец по професия &ndash; ти колко души знаеш с участия на шест олимпиади? Лятна, зимна &ndash; нещата не опират до температурата на въздуха! Цялата подготовка е една и съща, а това не е просто да събереш куфарите и хоп &ndash; да се явиш не в някое малко, а в олимпийското село. Никой от тези млади атлети не е бил на подобен форум. Аз съм безценният съветник, защото мога да им кажа в какво да вложат енергия и къде да не се хабят. В същото време ще обяснявам на публиката кои са младите атлети, които отиват на игрите, какво ги очаква. Ще го направя страхотно, сигурен съм!<br /> <strong>- И аз ще те гледам, стига да говориш на английски!</strong><br /> - Ето, виждаш ли &ndash; колко време си говорим, а ти си ми гарантиран зрител. И после ще ми кажеш дали ти харесва!<br /> <strong>- Не отиваш ли на лятна олимпиада, просто защото мирисът на надпревара и състезанията вече ти липсват?</strong><br /> - Защо да ми липсват? Участвах на два пъти в планински маратон &ndash; беше ми много приятно лятно време да тичам из планината, където карам ски през зимата. За четири часа се научих да яздя кон.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_OZgGhyj1Ux3D08FlIVn4WtbJj21lV8.jpg" style="height:450px; width:600px" /><br /> <em>Кадърът е от личния архив на Марко Бюхел. Той още съжалява, че никой не му е подарил снимка как галопира, защото бил много добър.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- И как става това чудо? Аз яздя от години и не мисля, че съм се научила...</strong><br /> - Е, няма да се състезавам с теб по езда, но бях гост на едно международно шоу с коне. И ме попитаха дали искам да опитам. И аз поисках. Казаха ми, че ако стискам здраво с коленете седлото, няма да падна. И аз стиснах. Научих се да вървя на ходом, после да се друсам &ndash; как му казвате на това?<br /> <strong>- Тръс.</strong><br /> - Така, на тръс, но то друса доста и накрая тръгнах в галоп. И конят си тичаше, тичаше. После обаче ми показаха едно препятствие, мъничко, мъничко хиксче, което конят да прескочи и аз казах: &bdquo;Дотук с моята кариера на ездач! Това няма да го скачам!&ldquo; Вече знам обаче, че на гърба на добър и търпелив кон мога да се справя. Но аз не спрях само с това. Започнах да се занимавам със стрелба, с каране на колело BMX, слалом с кану в бързи води. Готов съм за всичко, честна дума!&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_2K8iqpRKqLhuohC4DlZ0pVtAFNDH8z.jpg" style="height:450px; width:600px" /></p> <p><em>Бюхел се пробва на колело сред децата. Кадър: личен архив</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_SzSihCJmd2It42lAf1l056NPRh2S7H.jpg" /><br /> <em>Марко Бюхел е доволен, че водният слалом е по-мек и по-бавен от снежния. Кадър: личен архив</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Спортът не те напуска никога!</strong><br /> - И това не е съвсем вярно. Аз живея основно в две фази: тренировки и пиене. Ето сега съм във фазата на пиенето и съм си постоянно полу-пиян, но моето е симпатично пиянство (<em>очевидно самоиронията на Марко е силно преувеличена, но звучи чаровно - б.а)</em>. Лошото е, че качвам килограми &ndash; пет кила съм натрупал откак навлязох пак в периода на пиенето.<br /> Когато трябва да тренирам, спирам всички вредни неща и съм като машина, нищо не може да ме отклони, нищо не може да ме спре.<br /> <strong>- Как се отразяват двете фази на секса?</strong><br /> - О, и двете са отлична предпоставка за секс. Когато тренирам като луд, адреналинът се вдига, в резултат &ndash; либидото се вдига и какво ми се прави &ndash; секс, естествено. А като съм отпуснат, лежерен и безгрижен и си пия, какво ми се прави &ndash; секс.<br /> <strong>- Ако трябва да избереш място за каране на ски, различно от пистите, които започват пред дома ти, къде би отишъл?</strong><br /> - В Австрия харесвам Арлбърг, в Швейцария е Ленцерхайде и разбира се в Уистлър, в Америка, но уви, това не ми е така близко, като пистата пред дома.<br /> Щастлив човек съм, защото живея на едно от най-красивите места на света, защото животът ми продължава да е свързан със спорта, а спортът ме среща с уникални хора, с невероятни таланти, с магнити за вдъхновение.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_TWqIKr4Bimf2jRvdGLL4KMJLuc1PFV.jpg" /><br /> <em>Марк Жирардели (вляво на кадъра) и Марко Бюхел се дуелират с подръчни спортни материали.&nbsp;</em></p> <h2>&nbsp;</h2> <h2>&nbsp;</h2> <h2>Дидие Кюш:</h2> <h1><strong>800 часа тренировки на сезон за постигане на стотна преднина</strong></h1> <p>&nbsp;</p> <h2><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_yuqQAUzBMogm4oTJ7k3ZpbK7QEvrVx.jpg" style="height:398px; width:600px" /></h2> <p><em>Швейцарският скиор Дидие Кюш е роден на 16 август 1974 г. Той е световен шампион на супер </em><em>G</em> <em>от &nbsp;Вал д Изер, Франция 2009. Сребърен медалист на&nbsp; супер </em><em>G</em><em> на олимпиадата в Нагано 1998 г. През кариерата си се състезава в спускане, супер </em><em>G</em><em>, гигантски слалом, комбинация и дори слалом като постига 21 победи от 367 старта за световната купа. Печели общо 6 малки кристални глобуса за сезонен победител в световната купа &ndash; 4 в спускането и по един в супер </em><em>G</em> <em>&nbsp;и гигантски слалом. &nbsp;Постига цели 5 победи в легендарното спускане в Кицбюел, като една от тях (2010 г.) той дублира и с победа в супер </em><em>G. </em>&nbsp;<em>Приключи кариерата си в края на сезон 2012 г.&nbsp;</em></p> <h2>&nbsp;</h2> <h2><em>Използвах над 600 чифта ски в състезателната си кариера</em></h2> <p><strong>- Дидие, на каква възраст започна да караш ски?</strong><br /> <span style="font-size:13px">- Не си спомням, но около двегодишен съм се плъзгал на малките си ски около дома на родители си, на 3 вече съм бил на пистата. Ските бяха моята детска градина. Трябваше само да пресека през пътя, да натисна с щеките, за да се плъзна няколко метра и там бяха лифтовете. Родителите ми държаха ресторант съвсем наблизо и не можеха постоянно да се занимават с мен. Затова ме изпращаха на сигурно място &ndash; на пистата и това беше най-прекрасната детска градина. И докато други деца стояха затворени в сгради, караха ги да пеят, да спят следобед, изобщо, нищо весело не им се случваше, аз бях щастлив по снежните склонове.</span><br /> <strong>- Предполагам обаче, че сте били много хлапета от твоята &bdquo;порода&ldquo; &ndash; каращи ски за удоволствие. Как преминаваш от групата на щурите деца в състезателния отбор?</strong><br /> <span style="font-size:13px">- В ранна възраст се включих в ски-клуб и когато започнеш там, започваш да се състезаваш с други момчета. Още тогава реших, че искам да съм бърз, хвана ме вирусът на състезателността. А когато напредваш, специалистите те виждат, дават ти възможност да си сред все по-добри. И така аз получавах шансове, давах всичко от себе си и продължавах напред.</span><br /> <strong>- Когато заставаше на старта, изпитваше ли страх &ndash; от падане, от неуспех, от излагане, от разочароване на почитателите?</strong><br /> <span style="font-size:13px">- В различните етапи от живота си съм минавал през различни фази на вълнение и колебания. Като дете се притеснявах дали ще мога винаги да съм най-добър. Децата признават единствено победата за валидно доказателство за умение. Когато пораснах осъзнах, че не може да се целя само в най-високото стъпало на подиума &ndash; ако всеки път, когато не съм първи приемам това с отчаяние, то до никъде не бих стигнал. Случаят обаче, когато бях наистина, ама наистина много уплашен, беше първият ми старт в Кицбюел. Аз бях с 42-ри стартов номер, от петимата лидери в това спускане четирима паднаха, трима от тях бяха откарани в болница. И аз си казах: &bdquo;Как изобщо ще се справя, ако най-добрите, ако топ-скиорите вече се потрошиха?&ldquo; Не на шега се разтреперах. Бях много уплашен, изобщо не исках да стартирам. И накрая си казах: &bdquo;Добре, спусни се, внимавай, бъди предпазлив...&ldquo; Слязох до долу &ndash; то си беше слизане &ndash; дадох с 8 секунди и половина по-слабо време от това на водача, но така се радвах, че за себе си се чувствах като победителя на деня.</span><br /> <span style="font-size:13px">И когато понякога журналисти ме питат: &bdquo;Какво стана, защо карахте толкова бавно&ldquo;, ми идва да попитам: &bdquo;Къде ви бяха очите? Вие изобщо разбирате ли какво е там?&ldquo;</span><br /> <strong>- Черна несправедливост е, че показани отпред, дори черните писти изглеждат като ливади.</strong><br /> <span style="font-size:13px">- Особен е ъгълът под който може да се покаже колко голяма е стръмнината. Ако камерата застане отгоре и се наведе, операторът ще се пребие. Когато камера следва спускането от въздуха или по въже, прокарано над трасето, тя отново показва равнина. Нужно е отстрани да се вижда нещо вертикално, за да може да човек да усети ъгъла на наклона. Иначе зрителите с опит разбират за какви стръмни участъци става дума, като съдят по закантването и усилието с което скиорите взимат завоите. Но няма начин да гледаш по телевизията и да ти спре дъха от пада, който се разкрива пред състезателя &ndash; това наистина е само за човек, който е на място и който трябва да разчита на собственото си тяло и умение да стигне до долу цял.&nbsp;</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_FnLEw3PWNTFWIWdNDyJth0GMfD0EHr.jpg" style="height:450px; width:600px" /></p> <p>На мен това толкова срашно спускане в Кицбюел ми даде увереност за следващия старт там, както и за други страшни стартове. Трудното беше да си наложа да не се откажа, после тази фаза беше преминала.<br /> Всъщност, следващия път когато стартирах на същата писта в Кицбюел, победих! Имам 12 подуима на спускане и голямото пречупване в нагласата ми започна именно с първото ми страхливо свличане на Кицбюел, а после и с победата.<br /> <strong>- Каква е причината спускачите да са толкова безпомощни на слалома? Сякаш се борят за живота си на всеки завой.</strong><br /> - И аз се борех за живота си между вратите на слалома! Страхувах се, че ще се нараня в тези врати, те идват постоянно срещу лицето ми, въпреки защитния ограничител на каската, имам чуството, че ще ми разбият нещо. Няма как да минеш бързо през вратите, ако не се блъскаш в тях. Кошмар.<br /> Бях на 15, когато претърпях първата травма, на 19 когато ми се случи втората, на 22 беше третата. И когато се връщах на пистата опитвах да съм добър на слалом и на гигантски слалом и накрая започнах спускане. Когато се върнах след последната травма започнах все по-малко да упражнявам слалома и да се насочвам в дисциплини, където с по-малко техничност мога да постигна по-бърз напредък. Но като дете слаломът беше най-добрата ми дисциплина, гигантският слалом беше... добре. Но когато си дадох сметка, че съм наистина добър на спускане и не ме е страх, тръгнах в тази посока. Самата травма ме отказа от слалома и хвърлих сили в скоростта.<br /> Всъщност е винаги така: скиорите, които не са годни за скоростта или се боят от падане и размазване, те остават в техничните дисциплини; тези, които са смели се хвърлят на скоростта, но това не значи, че не биха се върнали в техничните стилове. Но е много рядко, почти невъзможно, да видиш скиор, който може да танцува виртуозно на слалома и да бъде пръв и на спускане. Преди години това се случваше, но в наши дни е невъзможно един и същи човек да спечели и двете.<br /> <strong>- Разкажи ми какво виждаш, за какво си мислиш след като стартираш?</strong><br /> - За мен всичко започва с това как подхождам към самия старт като процес на подготовка. Когато съм в отлична форма &ndash; физически, технически, психологически, емоционално, тогава спускането върви, защото то е финалът на много елементи, събрани заедно по правилния начин. Психологическият момент в спускането е последен и е резултат на всички други елементи от подготовката, в които съм напълно сигурен. Тогава емоционално съм много уверен. Вътрешната ми сигурност идва и от това, че съм с добър екип, че всеки елемент от техническата част е правилно подготвена. Още преди старта трябва да знам точно какво ще правя, как ще се държа.<br /> Най-добре е да не се налага да мисля, когато карам. Защото ако се наложи да мисля, това означава, че трябва да взимам решения как да реагирам, а това означава забавяне. Ако всичко е инстинктивно и през цялото време се облягам на усещането, че цялата подготовка е перфектна, то самото спускане зависи само от устрема ми. Затова винаги съм бил част не само от подготовката, но и от инспекцията на оборудването и екипировката. Подготвях се да не мисля по време на самото състезание.<br /> Затова в отговор на въпроса ти: заставам на старта, поглеждам напред, тръгвам, следвам трасето. Държи ме дълбоката убеденост, че всичко е както трябва да бъде.<br /> <strong>- Колко часа на ден се упражняваше, какъв беше режимът ти?</strong><br /> - Подготовката в зала е около 3-4 часа на ден. Карането на ски отнема около 4-5 часа, но на една тренировка се правят между пет и девет спускания. Ако ги изчисля на годишна база, техническата подготовка отнема над 500 часа за един сезон, отделно са около 300 часа каране на ски. И всичко това &ndash; за да се състезавам сумарно за 1 час през целия сезон. Това обяснява защо е толкова трудно да се подготвиш само за един сезон.<br /> <strong>- По време на тренировките с каране на ски, имаш ли снимачен екип, а после с треньора да разглеждате видеата и да обсъждате грешките ти?</strong><br /> - О, да, всичко се записва, после треньорът обяснява какво да променя в техниката си, това е целогодишен процес.<br /> <strong>- С колко чифта си се състезавал през цялата си кариера?</strong><br /> - Над 600 чифта съм ползвал само на състезания. Защото ако карам в три дисциплини, трябват ми около 50 чифта ски на година, за да ги тествам, за да избера тези, с които ще се състезавам.<br /> <strong>- На състезанията идват стотици почитатели. След всяко спускане си уморен,</strong> <strong>понякога изтощен и сигурно ти се иска да се плъзнеш някъде, където да починеш. Но почитателите са на пътя ти. Как съчетаваш вниманието на феновете с опазване на теб самия?</strong><br /> - В идеалния вариант се спускаш до финала. След като вече си там, не можеш да се изпариш &ndash; всички са те видели, че си стигнал. Няма начин да обърнеш гръб на толкова много хора. От една страна такова внимание и ентусиазъм е прекрасно, защото се създава топла атмосфера и когато си в Кицбюел до около 50 хил. души са там, за да те гледат, да гледат всеки от нас. И това да съм там ме прави част от шоуто. Да, трябва да търся начини да се пазя, защото контактите с хората отнемат ужасно много енергия, но ако мисля само за себе си, това също не работи за мен. Но няма таен изход през който да подмина хората, трябва да мина през тях, за да стигна до гондолата. Но на едно място не се събират всичките 50 хиляди зрители. Тези, които са наблизо протягат ръце, поздравяват &ndash; това е вдъхновяващо и за тях, и за мен.<br /> <strong>- Кой момент от състезанието е най-щастлив? Мига на вдигане на адреналина преди старта или...?</strong><br /> - Когато си долу на финала и не си се размазал &ndash; това е първият щастлив момент, а вторият &ndash; когато до съзнанието ти достигне експлозията от аплодисменти, защото си пръв. Но на старта просто няма начин да се чустваш добре. В моята кариера само един единствен път бях достатъчно убеден и спокоен. Тогава станах шампион. Друг такъв момент не съм изживявал &ndash; няма начин да ти е спокойно, като знаеш какъв резултат гониш и какъв риск трябва да поемеш, за да го постигнеш. Когато стоиш на старта, всъщност с цялото си сърце желаеш да си вече на финала.<br /> <strong>- Как започна да правиш &bdquo;хеликоптера&ldquo; след пристигането на финала? </strong><strong>(<em>запазена марка на Дидие Кюш след финала е изхвърляне на едната ска от обувката, която се преобръща няколко пъти във въздуха и той я хваща &ndash; б.а.)</em></strong><br /> - След финала на един гигантски слалом в Аделбоден, в Швейцария, исках да бутна с обувката ската напред, да се плъзне към публиката. Но тя излетя във въздуха и започна да се върти. Протегнах ръка напред, да се предпазя, да не ме удари, но случайно я хванах. И зрителите така ревнаха, такива аплодисменти последваха... След това започнах да упражнявам сам тази &bdquo;грешка&ldquo;, докато се превърна в перфектно умение и така стана моя запазена марка.<br /> <strong>- Никога ли не си се удрял по главата със ската?</strong><br /> - Веднъж без малко да ме удари по бузата, кантът буквално погали лицето ми. Пипнах се, не бях порязан... Но интересното беше, когато получих гневно писмо от една майка, която ме помоли да спра да правя хеликоптера, защото синът й повторил същото сред много хора, ударил част от тях, при следващ опит ударил себе си. Замислих се дали давам лош пример и дали наистина да спра. И после си рекох: &bdquo;Ако една майка не може да възпита детето си да не мята ските си насам-натам сред хора, тя може да пише и на футболист да не рита топката, защото синът й прави същото в хола или в стъкларски магазин.&ldquo; И така, това си остана моят поздрав към зрителите.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/44923_XnZ8hapK4J8Pgh4HlVQIhcveWdp4qn.jpg" style="height:301px; width:534px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- В момента гледаме състезание, където температурата е около минус 30 градуса. Когато е ужасно студено, как се отразява това на цялата подготовка на състезанието и на тялото на скиорите?</strong><br /> - Веднага трябва да се сменят ските, обувките, трябва да се наточат по друг начин кантовете. Това е повече организационна работа. Ние не сме по бански костюми и без това, за нас проблем няма.<br /> <strong>- При скорост от над 100 км/ч и минус 30 градуса?! Как изпитвате физически студа? Той преминава ли през костюма, започвате ли да замръзвате?</strong><br /> - Не, не! Докато караш не чустваш нищо, една след финала започваш да го усещаш, затова върху лицето още преди старта се слага мас на откритите части, лепят се защити върху други части на лицето. Но докато караш не го усещаш, тогава караш. Точно защото се движим с огромна скорост, всички сме под напрежение, за нас няма драма с температурата. Да му мисли публиката &ndash; не знам какво количество чай трябва да изпият и колко да скачат на едно място!<br /> <strong>- Имаш ли любима победа?</strong><br /> - Много е трудно посочването на една конкретна победа &ndash; щом е победа, обичам си я. Но сега се сещам за онзи случай, когато бях изцяло в хармония със себе си, това беше когато спечелих световната купа във Вал д&lsquo;Изер. Не беше само постигането на световната титла, но начина по който спечелих. Беше много стръмен и заледен терен, труден терен, но още от вечерта изпитах истински покой, бях в мир със себе си. Това е може би единственото състезание след което не си мислех: &bdquo;О, това можех да направя по-добре; там можех да мина по-хубаво; ах, там също направих грешка!&ldquo; Така от преди началото на състезанието, още преди старта до след успешния финал, бях изпълнен с покой.<br /> <strong>- Говорим си и гледаме по Евроспорт твоята дисциплина - спускане. Натискаш ли с крака по завоите?</strong><br /> - О, не, но се наслаждавам страхотно да гледам. Целият усещам тръпката, радвам се да гледам!<br /> <strong>- Сега караш ли ски за удоволствие?</strong><br /> - Правих това 20 години, всъщност карам от преди началото на съзнателния си живот и продължавам да го правя за удоволствие, винаги е удоволствие да се кара, дори когато се състезавам, го правя за удоволствие.</p> <p><em>Спираме за момент, защото Дидие Кюш и Марко Бюхел крещят с пълно гърло за свой приятел, който заема първото място.</em></p> <p>- Той беше пръв и по време на тренировката, ето го, сега е пак първи! Страхотно, ихуууу! О, дааа! - един през друг говорят новите коментатори.&nbsp;</p> <p><strong>- &nbsp;Дидие, кои са най-добрите места за каране на ски в Европа?</strong><br /> - Навсякъде по света, където може да се карат ски е хубаво. Мога да коментирам много за качеството на снега, качество на обработка на терените, всяка техническа подробност за пистите ми е известна. Но какво е най-важното: щом някой е на пистата и се радва, че е там, то мястото е хубаво.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>