Кризата като шанс за изкуство

Кризата като шанс за изкуство
Преди две години Деймиън Хърст, скандален британски художник и медиен феномен, показа на света един платинен череп с 8601 диаманта. Тогава едва ли е подозирал, че произведението му, което хвърли арт средите в ужас и възторг едновременно, ще се превърне в най-точен коментар на доведените до ирационалност пазар на изкуството и култура на търговете. Създаден със съзнание за невъзможността му като художествена творба, черепът се превърна в символ на „непреходността на преходното”. Целеше да постигне рекордна цена, да надхвърли мащабите на пазара, където цените заемат мястото на естетическото, да опровергае самото разбиране за изкуството. Огромното бижу иронизира възвишените смисли и представата, че то, изкуството, е интелектуално занимание. Да живее консуматорското отношение към него! Само разходите по материала възлизат на 28 млн. долара.
<p>Не след дълго световният пазар на изкуството, в който България засега не се вписва по ред причини, които изискват отделен коментар, <br /><br />се спука като балон <br /><br />Най-тежката икономическа криза от Втората световна война насам помете и неговите илюзии, които нарастваха прогресивно от 2005 г. Доскоро медиите се надпреварваха да съобщават за известни и анонимни колекционери от цял свят, пръснали милиони за произведения. Американските аукционни къщи обявяваха умонепостижими ценови рекорди. &bdquo;През изминалите години пазарът на изкуството се беше разглезил с двуцифрени проценти на нарастване. Днес срутването на конюнктурата в световен мащаб беляза и него&rdquo;, пише в анализ от април 2009 г. на Credit Suisse. В сравнение с други години индексът AMR-Art-100-Top-25% на Art Market Research е далеч от своите последни най-високи нива. През следващите месеци ще продължи да пада, корекциите ще са най-големи при съвременното изкуство. Случващото се на пазара на акциите, падащите цени на недвижимите имоти и намаляващите приходи от износ на суровини доведоха до унищожаване на значими богатства. В резултат почитателите на изкуството са станали по-предпазливи при покупките. Сред купувачите на съвременно изкуство през изминалите години бяха и много мениджъри на хеджфондове, както и супербогати частни лица от държави в преход като Русия, страни от Близкия изток, Китай и Индия. Днес едва ли им е до изкуство.</p> <p>За повратна точка в търговията със съвременно изкуство се приема един лондонски аукцион в Сотбис от 15 септември 2008 г. В деня, когато &bdquo;Лемън Брадърс&rdquo; се сгромоляса, същият Деймиън Хърст се опита да продаде на търг 223 нови произведения от своята фабрика. Дотогава това беше немислимо &ndash; художниците не снабдяват директно аукционните къщи, а галериите, с които работят. Галеристите се грижат за контакта с богати колеционери и получават насреща до 50% от продажната цена. Успехът на Хърст надмина очакванията, в касите на Сотбис влязоха 111,5 млн. лири. Понеже Сотбис се отказа от комисиони, Хърст получи 95,6 млн. лири. Скоро след това обаче богаташите изгубиха желание да инвестират в прескъпи произведения и още през октомври и ноември на големите търгове в Кристис и Сотбис много творби останаха непродадени, сред тях и работи на Хърст. Експертите заговориха за спекулативен балон &ndash; и тъкмо пазарът на съвременно изкуство се оказа най-спекулативен. Случващото се на него изведнъж заприлича на катаклизмите по международните борси. Разбира се, сумите, които потънаха в нищото, са далеч по-малки. Самото изкуство вече е стигнало до борсите, съществуват фондове за изкуство, всеки може да придобива дялове от тях. Бяха се появили колекционери, които търсят точно определени скъпи имена, не отделни произведения. Това създава трудности за истинските ценители, които следят развитието на дадени автори, техните изложби и престижното им присъствие в колекциите на музеите. Пропастта между стойност и цена се беше увеличила неимоверно.</p> <p>Днес никой не може да проумее защо работите на някои художници са били толкова скъпи. Никой изкуствовед не може да обясни защо произведение на Маурицио Кателан е по-скъпо от картина на Моне. Също като банките пазарът на изкуство вече страда от загуба на доверие. Времената, когато творбите сменяха собствениците си буквално за секунди, отминаха, днес продажбите траят доста по-дълго. Макар че има изключения: февруарският търг на цялата колекция на Пиер Берже и Ив Сен Лоран бе посрещнат с голям интерес и донесе 373,9 млн. евро. <br /><br />Цените са паднали с около 35% <br /><br />твърдят американските професори Моузес и Мей, чийто Fine Art Index измерва цените от търговете на Сотбис и Кристис. Следите от кризата се проявиха отчетливо на тазгодишните пролетни аукциони в Ню Йорк, които години наред бяха измерители на бума и утвърждаваха престижа на колекционерството и вярата в изкуството като инвестиция. Няколко сравнения: през ноември 2006 г. при най-успешния си търг Кристис прави оборот от 491 млн. долара, тази година прогнозите за търга през май стигат едва 88 млн. Сотбис пък предложи само 36 лота за 80 млн. долара. Кристис заложи на сигурното &ndash; продаде две късни произведения на Пабло Пикасо за 22 млн. долара и реализира общо 102,7 млн. Мускетар с лула на Пикасо беше купена за 14,6 млн. долара. Творбата е принадлежала на Дж. Фишър, основател на обувната компания Nine West, станал жертва на финансовата пирамида на Бърнард Мадоф. А един женски портрет от 1971 г. &ndash; Жена с шапка, от колекцията на художника и режисьор Джулиан Шнабел, беше купен за 7,7 млн., по-евтино от прогнозата за 8&ndash;12 млн. Шнабел е пример за предишния крах на пазара на изкуството през 90-те години, за който днешните играчи едва ли мислят. Тогава изкуството му става непродаваемо за една нощ и цените му падат. <br />Общата равносметка от майския търг на Кристис е 102,7 млн. долара, повече от прогнозите, но доста по-малко от предишни години. Сотбис обаче не намери купувачи за двата топ лота на аукциона: Дъщерята на художника на две години и половина с лодка на Пикасо от 1938 г., оценена на 16&ndash;24 млн. долара. Приблизително толкова се очакваше да постигне и появилата се на търг за пръв път от 30 години бронзова скулптура на Алберто Джакомети Котка (1951 г.). Двудневният търг на Сотбис донесе едва 84 млн. Неуспехът беше оценен от наблюдателите като знак, че кризата се отразява на пазара на изкуството. New York Times регистрира колебание във въздуха &ndash;&ndash; с тези търгове, първите големи след колапса на финансовия свят, започва сезонът на безпокойствата. Общата печалба на Сотбис през май е само четвърт от сумата, постигната преди година. По-ниски приходи в категорията импресионистично и модерно изкуство в Ню Йорк не е имало от 2001 г. Тогава след ударите на 11 септември търг на Сотбис беше донесъл само 33,1 млн. Това, че не са се намерили купувачи за Пикасо и Джакомети, според познавачите е знак за тежък удар и върху Сотбис. За първото тримесечие от там обявиха 54,4 млн. долара оборот, почти 60% по-малко в сравнение със съответното тримесечие на 2008 г. Още през есента Сотбис съкрати с 15% своя персонал, неотдавна обяви още 5% съкращения. Standard &amp; Poor's очаква спадът в бизнеса да продължи и догодина. Агенцията оценява кредитоспособността на Сотбис само с BB-. Според тази скала аукционната къща се намира пред &bdquo;продължителни отчетливи колебания&rdquo;. В резултат Сотбис може да не разполага с достатъчен капацитет, за да покрива финансовите си задължения. Като проблем S&amp;P вижда не само обстоятелството, че пазарът силно се е свил. При Сотбис рязко се се увеличили натрупаните дългосрочни задължения &ndash; над 329 млн. <br />През изминалите 10 години експлозивно се разви и китайският пазар на съвременно изкуство. Европейски и американски колекционери и спекуланти се надпреварваха за екзотични творби, чиито цени скочиха многократно. Днес и там много галерии са затворени, а нюйоркската Пейс Уилденщайн, също и някои корейски като галерията Хюндай напускат Пекин. Експертите едва сега признават с половин уста, че и <br /><br />китайският пазар е бил надценен <br /><br />на Запад, макар че според тях той няма да бъде така продължително засегнат от кризата, както европейския или американския, и ще се нормализира по-бързо паралелно с икономиката на страната. <br />Най-големите панаири на изкуството тази година също отразяват настроението на пазара. На European Fine Art Fair (TEFAF) в Маастрихт през март цените са с 30% по-ниски. За някои това все пак е знак, че пазарът не е рухнал напълно и на него все още се търси качеството. 43-тото издание на най-стария пазар за изкуство Art Cologne в Кьолн също регистрира значително по-малък брой изложители. <br />А в САЩ заложните къщи за изкуство събират съкровищата на висшето общество. Богати ценители, меценати, но също галеристи и музеи залагат цели колекции. New York Times съобщи, че една от най-прочутите фотографки в света, Ани Лейбовиц, която дължи славата си на снимките на Ролинг Стоунс и Джон Ленън, както и на много други световни величия, е заложила правата на своите фотографии срещу 15,5 млн. долара в Art Capital Group (ACG), причината: нейните дългове.</p> <p>&bdquo;Ситуацията стана ужасна за много инвеститори &ndash; обяснява Иън Пек, основател и президент на Art Capital Group. &ndash; И тогава те поглеждат към стената и виждат картината на Пикасо, останала от баба им&rdquo;. Тя може да се превърне в пари. Но не веднага &ndash; изисква се време, а след приспадането на тръжните такси и данъците често носи твърде малка сума. Падането на цените е &bdquo;хиляда пъти по-лошо&rdquo;, отколкото през 90-те години, когато надутите от японски купувачи цени колабират поради липса на търсене, твърди Пек. За богатите колекционери залагането се оказва възможност на момента. Пари срещу изкуство &ndash; това е основният бизнес на ACG, създадена през 1999 г. от бившия сътрудник на Сотбис, която днес е сред печелившите от кризата.<br />Има и други печеливши: моментът се оказва добър за истинските ценители &ndash; те отново могат да открият интересни предложения, защото други колекционери са принудени да продават. Търсят се творби на класическата модерност, произведения на стари майстори, на художници, вече наложили се на пазара. Цените на старите майстори, които в периода на бурни спекулации растяха по-бавно, днес са сравнително високи и въпреки рецесията се оказват стабилни. Очевидно колекционерите търсят сигурни инвестиции, гаранция срещу възможен инфлационен риск. Очаква се и този пазар да продължи да е под натиск, но по-малко от пазара на съвременно изкуство. Затова думите на Иън Пек, че пазарът като цяло е в процес на свободно падане, не се приемат от всички. Истината изглежда по-сложна, според други специалисти пазарът засега се държи. А ситуацията може да се окаже по-малко брутална в сравнение с тази от 90-те години, защото днес пазарът е значително по-мащабен, с повече купувачи, търсенето на качество все още е голямо. За мнозина рецесията е шанс той да се приземи. Спекулантите и младите милионери от Уолстрийт ги няма, а и самите художници реагират на кризата: с по-малки формати и по-малко материали, с повече скромност.<br /><br />Големите музеи в Европа и САЩ също изпитват затруднения <br /><br />и се налага да проявяват скромност &ndash; концерните, които доскоро ги спонсорираха, се оттеглят, отпадат отдавна планирани изложби. Въпреки това директорът на Националната галерия в Берлин Удо Кителман твърди, че кризата на пазара на изкуство е шанс за музеите. Времето е подходящо да се обърнат към собствените си колекции, които доскоро са пренебрегвали заради бързо сменящите се скъпи изложби. А музейните колекции, Ноевият ковчег на културата, както ги нарича Петер Вайбел, директор на Центъра за изкуство и медийни технологии в Карлсруе, носят историческа памет и е дошло време да се работи с нея. Очакването е в кризата музеите да си върнат изгубената роля на интерпретатори на изкуството. Те никога не са били независими от пазара, но същевременно са институции, в които немонетарната стойност на едно произведение има значение. Освен това някои държави реагират адекватно в кризата със социални мерки, които носят допълнителни субсидии на музеите &ndash; от април държавните музеи във Франция са безплатни за младежи до 26 години. Все пак особено засегнати са музеите в САЩ, които провеждат масови бюджетни съкращения, освобождават сътрудници и отказват изложби. <br />На пръв поглед кризата засяга най-много търговците на изкуство, аукционните къщи и галериите. Но тя има и други последици &ndash; по отношение на духовните стойности, твърди изкуствоведът Хано Раутерберг в анализ за вестник Zeit. Първата промяна засяга символната стойност на изкуството. До миналата година тя се диктуваше от спекулативния пазар. Колкото повече пари се наливаха в изкуството, толкова по-търсено бе то, и обратното. Така за много хора изкуството се превърна в символ на един постоянен, самоподхранващ се успех. Втората промяна се отнася до факта, че в изкуството всичко изглеждаше възможно &ndash; отново благодарение на пазара. Той го превърна в масова индустрия с безкрайни хоризонти. &bdquo;За разлика от един билет за театър, компактдиск или книга, купувачът получаваше заедно с произведението на изкуството и обещание, че неговата истинска стойност &ndash; в художествено-исторически и финансов смисъл, ще се прояви в бъдеще. Картина, която през 2005 г. е струвала все още 10 000 евро, след няколко години може да постигне стократно по-висока цена. И дори само тази възможност примамваше много хора&rdquo;. <br />Във време на спекулации основни стават тъкмо външните критерии: от коя голяма галерия е представен авторът, кой известен колекционер притежава негови работи &ndash; изобщо колко продаваем е даден художник. Идеята е ясна: това, което се продава скъпо, не може да е некачествено. Но когато пазарът преживее крах, вече няма кой да гарантира качеството на дадена творба. Освен това изкуството, като модел на живот, изгуби своята атрактивност &ndash; през последните години да си художник беше престижно. Шансът е в това кризата да освободи изкуството и художника от много зависимости и принуди, да преоткрие своеобразието на произведенията. Очертават се две възможни стратегии: едната обещава оттегляне на изкуството в ниша далеч от пазара, завръщане при вечните стойности, а другата &ndash; при цялата критика на пазара не се забравя, че благодарение на него днес много художници могат да се прехранват от творчеството си. Въпросът е как да се съчетаят пазарът и естетическият опит. <br />Оптимистите очакват значителни промени в света на изкуството след кризата: търговците и колекционерите да не играят толкова голяма роля като критерий за качество, фигурата на художника да отстъпи зад произведението, за стойността на една творба да се съди не по цената, а на първо място по възприятията на публиката.</p> <p>А що се отнася до консуматорското отношение към изкуството: не всичко вървеше добре даже в периода на спекулативен възход. На Деймиън Хърст му се наложи освен с производството на скъпоценния череп да се заеме и с маркетинга му, а накрая даже да участва в покупката на собствената си творба.<br /><br /><br /><em>Текстът е публикуван в последния 41 бр. на сп. <strong>Християнство и култура</strong></em></p>

Още от Култура и общество

Коментари

  • Оптимистите

    18 Окт 2010 10:52ч.

    Най-ценните колекции се правят във време на кризи,но тях ги правят само умните и богатите хора.Простаците които искат да минат за префинени ценители у нас,го дават грубо и направо крадат с камиони държавните и частни музеи.Интерпол миналата година направи регистър на откраднатите произведения на изкуството,а през тази 2010г.има и български вариант на регистъра -http://registrnaotkradnatiteproizvedenianaiz.blogspot.com/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи