Кратък разказ за социалистическата действителност

<p><strong>Румяна Узунова:</strong> Ало? Румяна Узунова пак. Слушам ви.</p> <p><strong>Димитър Томов:</strong> Аз първо исках да ви кажа за мен няколко думи.</p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> Да, разбира се. Слушам ви&hellip;</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> На 7 януари михайловградският вестник &ldquo;Септемврийско дело&rdquo; публикува голяма статия, която започва така: &bdquo;Борба за човешки права или злостна дезинформация? Как михайловградският художник Димитър Томов подвежда западните радиостанции Би Би Си, &bdquo;Свободна Европа&rdquo; и &ldquo;Дойче Веле&rdquo;? Духовен баща и повелител &ndash; отявленият легионер Илия Минев, който отново показва рогата си. Социалистическият плурализъм, гласност и демокрация имат своите граници на търпимост&rdquo;. Това е някаква&hellip; Чувате ли ме?</p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> Да, да, чувам.</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> ...статия против мене, против Илия Минев и против цялото дружество, която заема цели три страници от вестника. Освен това днес сутринта бях уволнен дисциплинарно&hellip;</p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> Откъде?</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> От предприятието, в което работя. &ldquo;Строителна механизация&rdquo; &ndash; Михайловград.</p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> Какви бяха причините всъщност? Какво ви съобщиха?</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> Ами те ме командироваха миналата седмица да работя в друг град, във Вършец. И сега ме извикаха и ме уволниха дисциплинарно затова, че не съм се явявал на работа в Михайловград. Аз не можех да бъда на две места едновременно. И дори да приемат моите аргументи, че съм работил работата, която се вижда, е налице командировъчното, заповедта ми, всичко, просто ме извикаха сутринта. Това им е наложено вероятно. Всичко това е някаква кампания, която е срещу нас. Тази статия започват да я разглеждат по всички предприятия. Обществото трябва да вземе отношение по нея. Ако искате, аз мога да ви зачета малко.</p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> Да, да, разбира се.</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> Всичко това е много неприятно. Публикували са две мнения на хора, на които са публикували само първите имена. Те са направо гадни, бих могъл да кажа.</p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> Да, слушам ви.</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> &bdquo;За него узнахме за първи път от писма на читатели. Възмутени граждани ни пишеха, че някой си Димитър Томов, който се представял като художник от Михайловград и член на някакво си НДЗПЧ в България, давал интервюта по телефона на западни радиостанции, в които си позволявал да хули нашата действителност, да подкрепя своите твърдения и измислици с лъжефакти за преследвания и репресии на хора, за грубо посегателство на техните човешки права и интереси&rdquo;. Чувате ли?&nbsp; Тука е първото мнение: &ldquo;На 17 януари &lsquo;88а г. чух в емисия на радио Би Би Си разговора с българина Димитър Томов, художник от Михайловград, ни пише в писмото си гражданинът Христо Пелов&rdquo; &ndash; и нито адрес, нито нищо друго. &bdquo;Роден и работил в Михайловградска област, сега жител на София: Чух клеветника и от срам и болка сведох глава. А мисълта ми беше: как и защо в нашия революционен и борчески край се появи такава отрепка?! Рони сълзи срещу ограничени свободи на човека у нас! За кого се е загрижил той? За тези ли по затворите, посегнали върху обществената и лична собственост, ограбили и отнели живота на хора?&rdquo; Чувате ли?&nbsp; Второ мнение: &ldquo;Томов, като те слушах, се уверих, че не си загубен; гладка е мисълта ти и ясни са думите ти, но са твърде елементарни или никакви. А представата ти за истинската свобода на личността не е реална. От много свобода на такива, на каквито липсва съзнание и възпитание да я ползват; в скоби: какъвто си ти!; те злоупотребяват с нея. Пред Би Би Си си твърдял, че си бил обкръжен от съмишленици, внимателни към теб, към семейството ти. Лъжеш, млади човече! В нашия край и навсякъде в страната ти нямаш други съмишленици, освен някои засегнати от народната власт за престъпни деяния, които ще те потупват по рамото.</p> <p>В отговор на клеветите...&rdquo;. И свършва накрая: &bdquo;С. Р. Пелов. Нека сътрудник на областния вестник &ldquo;Септемврийско дело&rdquo; да излезе с информация за истинския му лик и причините, довели го до поведението му. Интервюирайте го: в условията на гласност да го чуя и да го изобличим за лъжите и клеветите!&rdquo;. И още малко има: &bdquo;Такива писма постъпиха в редакцията на &ldquo;Септемврийско дело&rdquo; и от други възмутени граждани от областта. Те питат кой е всъщност Димитър Томов и няма ли сили в Михайловград, които да спрат клеветническата му кампания срещу нашето общество&rdquo;. След това продължава с кратка биография. Тука, на втора страница, всичко е против мене и против Дружеството. За това, че съм се поставил в услуга на западни радиостанции, за това, че измислям, че клеветя, различни гадни сравнения има, и продължава след това с Илия Минев, като се обръща силно внимание, че той е легионер, сравнава се легионерството с фашизма, нещо, което никога не се забравя и т.н., и т.н. Продължава на трета страница и завършва с Делчо Делчев Атъпов &ndash; това е главният редактор на местния вестник&hellip; Много неприятно!&hellip; И това е положението&hellip;</p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> Надявам се, че при това положение няма да имате против да излъчим интервюто, което взех от вас в събота?</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> Разбира се, че няма да имам нищо против. Аз като че ли съм усещал, че така ще тръгнат нещата&hellip;Чувате ли ме? (&hellip;) е публикувано интервю с мен. Нещо, което аз никога на никого не съм давал по никакъв повод.</p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> Това е много интересно. Бихте ли го прочели&hellip; тази част?</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> Да. Толкова е 100% измислено, че няма накъде&hellip; Ето, аз цитирам, това са мои думи, които са написани тука, без аз да съм ги казал: &bdquo;Лично на мен досега никакви човешки права не са ми нарушени &ndash; заявява той (т.е. това съм аз), без да се стеснява от представителите на редакцията&rdquo;. Разбирате ли, това съм аз пред представители на редакцията.</p> <p><strong>Р. Узунова: </strong>А те не са ви питали изобщо, така ли?</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> Никога. Така&hellip; &bdquo;Но аз съм решил да се боря за правата на другите. При мен има една папка с оплаквания на онеправдани от нашия край, на които единствено ние можем да помогнем. Кои ние?&rdquo; &ndash; те ми задават въпроса. Сега отговарям аз: &bdquo;Ами аз и моето ръководство. Къде е?&rdquo; &ndash; питат те. &bdquo;Тук, в България и зад граница. Той сам се досеща, че е казал нещо нередно. Там, тези зад граница нямат никакво право да са ръководство&rdquo;. Разбирате ли, това са неща, които аз въобще не съм казвал&hellip; Така, така&hellip; и тука, накрая те публикуват, публикуват мнение на двама души: на Тодор Антонов и на Любомир Мечков, чиито мнения&hellip; те пък въобще не са ги давали никъде. Викали са ги в милицията и те от милицията са казали това, което пише тука във вестника. А как са попаднали във вестника, не ми е ясно по никакъв начин. Вестникът и милицията, и Държавна сигурност...</p> <p><strong>Р. Узунова:</strong> А вие сте говорили с тях, с тези хора?</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> Да, те искаха да напишат протест. Те не са го казали никога... ето какво са казали те: &bdquo;Обърнах се към така посочените от него онеправдани (аз съм ги бил посочил!... Какво съм бил казал &ndash; ужас!): &bdquo;Аз мога да изредя имената на мои приятели като Любомир Мечков, Теодосий Антонов, Румен Димитров, Кирил Борисов, които са на моята възраст и имат проблеми...&rdquo;. Сега визират отговора на Любомир Мечков: &bdquo;Обърнахме се към така посочените от него граждани, на които се е заел да защитава човешките права с молба да споделят с читателите на вестника своето мнение&rdquo;. Тука се обръщат към Любомир Мечков, и той е художник: &bdquo;Познаваме се с Митко от ученическите години и мога да кажа, че не е имал в живота си никакви особени затруднения, за да се счита онеправдан &ndash; откликна без колебание изкуствоведът от Михайловград Любомир Мечков. &ndash; Имал е възможност да учи, да работи, да се развива и като художник. Участвал е и в изложби, получавал е поръчки и възнаграждение за работата си като дипломираните художници. Не е притеснен жилищно. Живее в двустайна къща. Жена му работи като учителка във ІІ основно училище. Тя ползва възможността да продължи задочно образованието си и имат едно дете, момиченце, което учи като всяко българско дете. Като чух случилото се, че Димитър Томов е цитирал моето име и ме е дал като пример за онеправдан, не повярвах. Но после го чух за втори и трети път. С Теодосий Антонов, също цитиран от Димитър Томов, си казахме: Ще се скараме с Митко. Лично аз не съм го упълномощавал да говори за мен. Не съм искал неговото или нечие съдействие по отношение на защитата на гражданските ми права, тъй като в случая няма нарушение на такива. Митко просто не беше наясно със случая и сигурно е трябвало да цитира някого и&hellip; кого, кого, хайде защо пък не най-познатите&rdquo;. Чувате ли ме?... Телефоните на&nbsp; Л. Мечков и Теодосий Антонов са&hellip; (диктува телефоните), ако искат, разговаряйте с тях&hellip;</p> <p><strong>Р. Узунова: </strong>Те не са давали такива изявления пред редакцията на вестника?!</p> <p><strong>Д. Томов:</strong> Въобще не са разговаряли с тях. Те дори не познават този Делчо Делчев, който е написал това нещо.</p>