Дневник на чумата

Дневник на чумата
"Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяволът за миг се разсея, ето ти пролука. И от там прониква спасението".

 

Гонсало М. Тавареш е един от най-талантливите съвременни португалски писатели, който от 23.03.2020 списва колонка в авторитетния португалски всекидневник Expresso. Преводът, който поместваме, съдържа публикуваните досега текстове. 

 

 

Дневник на чумата

 

28.03.2020

 

„Спасението се вкопчва в малката пролука в продължителното бедствие”, е писал немският философ Валтер Бенямин.

Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите.

Когато дяволът за миг се разсея, ето ти пролука.

И от там прониква спасението.

Испания.

26 март „на четвъртия етаж, стая 429, в Морската болница”.

Едно видео.

В Морската болница една медицинска сестра взема собствения си джиесем и се обажда на сина на един болен.

Четвърти етаж, стая 429.

Провежда видеоразговор, насочва телефона към лицето на болния.

И повтаря с усмивка: „Виждате ли? Нали виждате?”

Иска да покаже, че баща му не е толкова болен, подобрил се е.

Повтаря: диша без апарат, има само маска!

Говори, сякаш съобщава на баща, че му се е родил син.

Ала не.

Съобщава на един син, че баща му още е жив.

Болният протяга ръка към образа на сина си.

Сестрата доближава телефона.

Ръката е на сантиметри от екрана.

Тези дни докосваш лицето на детето си, като докосваш лицето му на екрана.

Почти докосваш екрана, все едно почти докосваш тялото.

Здравейте, аз съм Сузана, казва сестрата с щастливо изражение на сина, който е отсреща на екрана.

Нужно е през пролуките да прониква радостта.

Все едно радостта е медицински препарат.

Едва ли не животоспасяващ препарат.

Някои медицински сестри използват този препарат.

Колко хубаво, Хосе, видя сина си, казва сестрата.

Всичко това го снима съсед по легло в стаята на болния Хосе.

Снимащият, друг болен, приключва записа, като пожелава с отпаднал глас:

„Много щастие на всички”.

Един болен човек говори за чуждото щастие.

Един болен човек успява да измести въпроса.

 

 

Превод от португалски: Даринка Кирчева 

 

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • vitory

    01 Апр 2020 11:33ч.

    Тепърва ще се публикуват дневниците на сестри и доктори (вече четох такъв вчера) .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • фи и пси

    01 Апр 2020 14:27ч.

    "Трябва да спасяваме в малките промеждутъци, в паузите. Когато дяволът за миг се разсея, ето ти пролука. И от там прониква спасението." - Смъртността, т.е. условността, на дискурса, другояче казано - на тоталността, е в неговата/нейната прекъсваемост. Затова, освен че е свръхбдителен и почти никак не се уморява, дяволът говори/дрънка непрекъснато. Всъщност на дявола гащите му треперят най-вече от тишината и мълвенето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • до фи и пси

    01 Апр 2020 18:26ч.

    " Всъщност на дявола гащите му треперят най-вече от тишината и мълвенето." Тоест от молитвата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи