Как Дън възпита корумпиран Китай*

Как Дън възпита корумпиран Китай*
Пекин. За изминалия месец ми бе забранено да давам интервюта и затова предлагам това есе, за да отбележа 26-ата годишнина от репресиите на 04 юни 1989 г., когато властите потушиха дисидентските бунтове в редица градове в Китай.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/52351_5x1RUUqQ46j7QThWh00Z5qbmKEQ9mM.jpg" style="height:277px; width:500px" /></p> <p><em>Плакат на Дън Сяопин в Шенжен, провинция Гуандун, все още привлича туристи. Снимка: Ройтерс</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Голямата новина тези дни е кампания на комунистическата партия срещу корупцията. През трите години от 18-ия конгрес на партията, която инсталира сегашното поколение на китайските лидери, правителството призова служителите да &bdquo;убият тигрите и смачкат мухите&ldquo; &ndash; метафора за целенасочена борба с всички видове корупция, големи и малки.</p> <p>Макар че правителството периодично мачка техните &bdquo;присадки&ldquo;, не е имало антикорупционна кампания в този мащаб. Но това не означава, че е нямало корупция.</p> <p>В действителност по време на две десетилетия след известната Обиколка на Южен Китай от Дън Сяопин, през 1992 г. &ndash; когато, в качеството си на полупенсионер , той пътува до провинция Гуандун, за да насърчи насилствено икономическата либерализация &ndash; служители на всички нива на Комунистическата партия тихо забогатяха. Толерирането на корупцията бе в действителност част от това, което развърза от каишката Дън.</p> <p>Дън, върховен лидер на Китай от 1978 г. до смъртта си през 1997 г., днес е почитан като герой. И като Мао Цзедун преди него и Цзинпин след него, Дън е представен от страната, като политически теоретик. Но не е имало такова нещо като Дън-Сяопинова теория, не повече, отколкото е имало, и теория на Цин Шъхуан .</p> <p>Подобно на Цин Шъхуан, първия император, който централизира политическата власт в Китай, Дън използва власт , а не теория. Той използва властта, която Мао бе спечелил за комунистическата партия, за да преведе Китай по новия път на &bdquo;Дън Сяопин&ldquo; &ndash; към бездната на корупцията.</p> <p>Има една разлика. Малко хора днес приветстват политиката на Цин Шъхуан на изгаряне на книги и конфуцианските учени. Но дим от тамян, каден за възхвала на пътя Дън, продължава да се възнася до небесата.</p> <p>Фокусирайки се върху широко разпространената корупция в Китай днес, докато се забравя ролята на Дън, е като обвиняването на &bdquo;бандата на четиримата&ldquo; за бурните погроми на Културната революция (1966-76), докато се извръща поглед от ролята на Мао.</p> <p>Дън тържествено заяви, че да се отвори икономиката, партията ще трябва да остави &bdquo;някои хора първо да забогатеят .&ldquo; Това беше една от най-креативните политики някога, защитавани от лидера на комунистическата партия, тъй като тя е в пряко противоречие с основната цел на партията.</p> <p>По време на Южната обиколка на Дън аз бях в затвора, след като бях отстранен от поста си през 1989 г., заедно с моя покровител, бившият премиер и генерален секретар Чжао Цзъян.</p> <p>В началото, когато прочетох публично достъпните текстове, аз наистина не разбрах към какво се стреми той. Това, което силно ме впечатли, беше твърдият му тон, илюстриран с три реда, цитиран навсякъде: &bdquo;Ако не се променим, ние ще се окажем в задънена улица! Който не се реформира, ще трябва да се оттегли! Някои хора първо ще забогатеят!&ldquo;.</p> <p>Въпреки тежкият изказ на Дън нито очертанията, нито същността на политиката му стана ясна. Кои са тези хора, които трябваше първо да забогатеят?</p> <p>Дън би могъл да има предвид тези, които най-вероятно представляваха Комунистическата партия :&ldquo;Работническо-селския съюз&ldquo;. Или може би тези класи, които едва наскоро бяха реабилитирани в страната: &bdquo;земевладелци, заможни селяни, контрареволюционерите, лошите елементи, десните&ldquo;.</p> <p>Той би могъл дори да има предвид интелектуалците с техните знания и технологични умения. Но правилният отговор не е нито едно от горните: тези, които забогатяха първи, се оказаха партийни членове, заедно с техните семейства и близки сътрудници.</p> <p>Въпросът &ldquo;Кой трябва първо да забогатее?&ldquo; не е абстрактен. Дън трябва да си е давал много добра сметка, че &ndash; както се казва в поговорката &ndash; беседката на брега първа бива огряна от лунната светлина: С други думи, някои групи ще бъдат в по-добра позиция да се възползват от новите възможности.</p> <p>В пост-1989 общество, в което властта на партията държи похлупака на социалното несъгласие, политическата реформа бе удушена, и потенциално влиятелни организации бяха забранени, за да не пораждат вълнения. А перспективите за обикновените хора, които се впуснаха в морето на бизнеса, се оказаха неясни. Далеч от смайващото богатство, те бяха щастливи, ако не се удавят.</p> <p>Помислете за огромните редиците от селяни, на които бе забранено със закон да се движат в градовете (поради изисквания за регистрация на домакинствата, което не позволява семейства да се преместят от родните си провинции без одобрение), или легионите от работници, уволнени от контролирани от държавата предприятия в резултат на икономическите реформи на Дън.</p> <p>Крайният резултат на революцията на Дън е , че тези, които имаха значителна власт, станаха значително по-богати, а тези с по-ограничена власт скромно богати, докато тези, които нямат власт, останаха в бедност.</p> <p>По време на Южния поход на Дън той изкова известната крилата фраза : &bdquo;Няма значение дали котката е черна, или бяла; докато хваща мишки, тя е добра котка&ldquo;.</p> <p>Утвърждаването на пазарната икономика на Дън стимулира прилив на стопанска дейност, която заля цял Китай и отиде далеч отвъд бреговете му. Китайското бизнес-море е забележително, с това че партията контролира всичко. Реално, тя оперираше с множество плитчини, докато тези, които се крепят на повърхността, трябваше да направляват. Под повърхността оставаха опасните подводни течения.</p> <p>В тези бурни морета, ако не плащате за правото да правите бизнес, вие най-вероятно ще се сблъскате с намеса от страна на длъжностни лица. Държавните предприятия също правят бизнес трудно. Китайските власти имат истински талант, за да направят живота на хората труден.</p> <p>В историята за възхода на Китай невъзпетите герои са &bdquo;добрите котки&ldquo; на Дън.</p> <p>На кого трябва да плащат? Абстрактно казано, на партийните власти, и по-конкретно, на партийни служители &ndash; от бившия член на Политбюро на Постоянния комитет Джоу Йонгканг, чак до окръжните и селски кадри.</p> <p>Подземните потоци на пазарната икономика, които бяха погребани в продължение на десетилетия, пробиха малко по малко и наводниха социалистическите дигите. Пазарната икономика се включи в партията-държава, като по протежение на пътя загуби характеристиките на истински свободен избор и конкуренция. Вместо това пазарът заработи безропотно за доброто на партийните върхушки: От смесени предприятия и първични публични поръчки до подписване на договори за инспекция на качеството, това е начинът, по който стана всичко. Без изключения.</p> <p>Партийните длъжностни лица са тялото на партията. Новият икономически ред означава да се плаща за услугите на този орган. Предприемачите се присъединяват към служителите, за да съдействат за повишаване на G.D.P. Това е не само добро решение за бизнесмени, но също така дава възможност на служителите да постигнат кариерно развитие. В по-широк смисъл това съдейства за развитието на партията-държава.</p> <p>Тази система за изкривяване на пазара съсипва поминък, разхищава природни ресурси, разрушава околната среда и заплашва с бедствия бъдещите поколения. Но политическите приоритети изискват да се забравят подобни гарантирани щети.</p> <p>Тези приоритети са изразени от лозунги, като &bdquo;Спомни си голямата картина&ldquo;, &bdquo;да обърнем внимание на цялата ситуация&ldquo;, &bdquo;малките принципи трябва да се жертват заради по-големите&ldquo; и &bdquo;главните приоритети надделяват над по-ниските.&ldquo; Вместо да се признае, че те правят това, което икономистите наричат ориентация към рента- извличане на дял от богатството за себе си, а не създаване на богатство &ndash; длъжностните лица предпочитат да си представим, че са верни на партийната линия и че се &bdquo;правят големи неща.&ldquo;</p> <p>В Китай, ако искате да &bdquo;правите големи неща&ldquo;, трябва да си купувате много подкрепа за това. На колко високо поставен служител трябва да плащате наем, зависи от това дали имате намерение да действате на село, в окръга, на провинциално, или дори на национално ниво. Партийните длъжностни лица, дори на най-ниските нива, могат да определят кой да успее и просперира в тяхната област.</p> <p>Веднъж обезпечени интересите му, служителят става основен акционер, на който може да се разчита за зелена светлина. Докато той печели, това е без значение дали даден рисков бизнес помага, или вреди на обществото. Неговият собственик може да бъде уверен, че служителят ще канализира &bdquo;положителна енергия&ldquo;, за да изчистите препятствията. Такава договореност може да не направи нищо, за да се защити околната среда, да се удовлетворят битови нужди или да се засили обществения интегритет, но това без съмнение ще форсира БВП.</p> <p>Вече повече от 65 години изминаха, откакто Китай е имал някаква форма на демокрация. Легитимността на партията-държава днес се основава на статистически данни за икономическия растеж. За длъжностните лица няма по-блестящо доказателство за това постижение. Корупцията и развитието растат заедно.</p> <p>Мао Цзедун преобразува частната собственост в държавна. Дън Сяопин прехвърли националните активи на щедри и до голяма степен символични цени, на партийните елити. В резултат на това днешните &bdquo;принцове&ldquo; &ndash; потомците на основателите на революционното поколение на партията &ndash; контролират голяма част от богатството на Китай.</p> <p>Тези събития бяха забелязани от обществеността, но партийните редици като цяло останаха безмълвни. Те разбираха какво се случва и знаеха, че нямат друг избор, освен да приемат тази политика. Това беше целта на Южната обиколка, за да се гарантира стабилността на цялата партията, докато се наложи новата линия.</p> <p>На 4 юни 1989 г., Дън нареди на Народната армия за освобождение да потуши със сила съпротивата на голям брой мирни доброволци &ndash; на площад Тянанмън и в редица градове в Китай &ndash; които призоваваха за премахване на корупцията и за ускорен темп на реформи.</p> <p>Травмата на 4 юни доведе до огромна промяна. В ситуация, в която никой не смее да говори открито, всеки губи свободата на словото си, всеки губи правото да въздейства върху реформата, и всеки може да бъде смазан. Един от резултатите бе, че целта на реформата от 1980 г. бе коренно изкривена. Ръководената от партията икономическата либерализация, трябваше да освободи както работниците, така и собственици на бизнес, като отприщи тяхната енергия, да позволи създаването на печалба и разпределение на печалбата. Но след огромната промяна от 1989 г. печалбите и ресурсите бяха разпределени според властта.</p> <p>Дън чрез действията си на 4 юни прокара нови демаркационни линии, за да определи враговете. Партията ще защитава корупцията и всеки, който се противопоставя на подкрепяната от партията корупция, се оказа смъртоносен враг както на партията, така и на армията.</p> <p>След 18-ия конгрес на партията движението да &bdquo;убием тигрите и смачкаме мухите&ldquo; удари Китай като поредица от гръмоносни мълнии. Антикорупционните репресии изглеждаха като епохално събитие, но може би най-голямата полза от него бе, че отвори очите на хората. Червеният флаг на Китай, обагрен в кръвта на мъчениците, се превърна в приют за зли хора и практики.</p> <p>Легионите от разобличени корумпирани служители може да са само върхът на айсберга, но тези разкрития бяха надминати от други докладвани случаи на корупция в Китай или в чужбина. Вече няма никакъв начин да се скрие тази корупция, от горе до долу, няма шанс да бъде изтрита тази представа от съзнанието на хората.</p> <p>Но докато борбата на партията срещу корупцията се представя като обществена услуга, ако независимите граждани &ndash; членове на гражданското общество &ndash; поемат каузата, тя е престъпление.</p> <p>Популярните движения за борба с корупцията, както и през 1989 г., остават строго репресирани. Тормозени и подвеждани, китайските граждани са лишени от правна защита чрез съдебната система или петициите до централното правителство. Всъщност хората, които са разкрили случаи на корупция, биват съдени и попадат в затвора.</p> <p>Универсалните ценности като прозрачност и отчетност са размазани като инструменти на чуждестранни врагове, причиняващи неприятности. Междувременно неограничената власт на партията да се меси се е увеличила , тъй като тя жонглира с понятия, като върховенството на закона, технологиите и глобализацията.</p> <p>Дали партията-държава ще има куража да се пребори истински с корупцията, дори да стигне до точката, до която рискува да се унищои партията? Както мнозина вече казаха, само челната фаланга от лидери наистина знае.</p> <p>Искам да кажа две неща. Първо, докато Китай върви по пътя , начертан от Дън Сяопин, няма да бъде сложен фундаментален край на корупцията.</p> <p>&bdquo;Убийството на тигри и смачкването на мухи&ldquo; не е корен за изцеление; това дори не може да облекчи тежките симптоми. Тигрите бродят на свобода, а мухите закриват слънцето: можете да атакувате 100 или 1000 от тях, и това няма да промени съществено факта, че вървите по корумпиран път. Но аз оставам оптимист, защото, ако китайските лидери пожелаят да се откажат от пътя на Дън Сяопин, тогава има надежда.</p> <p>На второ място, годишнината от 4 юни отново е тук. Много хора копнеят за това ръководството на партията доброволно да признае несправедливостта и незаконосъобразността на убийствата. Това е и моята надежда. Но аз не съм оптимист, защото досега не е имало много знаци, които да показват, че това ще се случи. Що се отнася до това, дали би било възможно да стане един ден по пътя, аз не мога да кажа.</p> <p>------------------</p> <p>*How Deng nurtured a corrupt China, Bao Tong, International New York Times, p.6, June 4, 2015</p> <p>Бао Тонг е бил дългогодишен съветник на Чжао Цзъян, бивш премиер министър на Китай и генерален секретар на Китайската комунистическа партия, който бе остранен от власт през 1989 г. и почина през 2005 г.</p> <p><em>Това есе е преведено от &bdquo;The New York Times&ldquo; от китайски.</em></p> <p><em>Превод от английски:&nbsp;&bdquo;Студия Трансмедия&ldquo;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>

Още от Култура и общество

Коментари

  • Китай е по-корумпиран от албания и българия

    07 Юни 2015 17:31ч.

    По корупция Китай е доста зле, дори по-зле от България. Добре че държавата дирижира икономиката - търговията и инвестициите, чрез държавните банки, и така постигат 8% растеж, а не 0,8% ако бяха като нрб разформировани. http://www.economywatch.com/economic-statistics/economic-indicators/Freedom_from_Corruption/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тома Неверни

    07 Юни 2015 19:43ч.

    Кой от сините шамани каза \&quot;Корупцията е смазка в механизма на бизнеса\&quot;?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Петър Волгин

    07 Юни 2015 21:20ч.

    Ако корупцията се разпредели по растеж по брой сделки, то Китай ще се окаже най не корумпирана. Корупцията придружава растежът.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Стар приятел китаист

    08 Юни 2015 4:09ч.

    Дотук статията описа положителните качества на китайския модел. Предполагам, ще има втора част, посветена на недостатъците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    08 Юни 2015 17:06ч.

    Корупция е другото име на капитализма, като уточнявам че капитализъм не е \&quot;обществен строй\&quot; и етап от развотието на всички народи, а само икономико- политическа система на англосакския елит, възникнала от обединението на монархията и еврейските банкери в края на 17 век, на които Кромуел разрешил да се върнат в Англия. Тази симбиоза постепенно завладя света като някаква чума, няма страна по земното кълбо, където да не са падали англо - американски бомби. Сега са обсадили Русия - последната пречка за тяхното господство на Земята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Калвин

    08 Юни 2015 20:31ч.

    Така ви се пада, да изкупвате първородния си грях тук на земята - първо поради собствената си лакомия, второ поради незачитането на рационалните норми на живот, трето ....прочее както е видно от стария приятел китаист - и това ви стига - дето беше рекъл Остап Бендер. На България, пълна с наследници а Андрешко, все тарикати които могат да дадат 19 аргумента защо една работа не бива да стане, респ. да кажат да, да и да си правят точно обратното /то и с кимането на главите ни надолу, което трябва да значи да е тъкмо обратното в цял свят/ вече 20 и кусур години се проектират китайски сенки на станата. Как държавата щяла била да ни спаси. Тези дето я лъжат плачат за това, че я няма. Смешен плач дето викаше Ботев. Статията добре показва как този, дето плаща музиката определя и репертоара. И ясно става още защо някогашните първопроходци на пазарната икономика у нас като Лилов, напр. че подире му и цяла камалила още правоверни комсомолци припяваха детирамби в полза на \&quot;китайския път на България\&quot;. Китайците поне ликвидираха бедността и недохранването на 150 000 селяни. Нашите тук глобални хунвейбини докараха един малък и мнооооого икономичен народ като българския до геноцидно затриване. Това няма ли да уври в дебелите нашенски глави?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • JJJ

    09 Юни 2015 21:08ч.

    Не познавам Китай, но всичко което купуваме в магазините за електроника от години е направено най- вече в Китай, а това не е нормално! Корупцията няма как да им помага да произвеждат конкуренти стоки: по- евтини, по- качествени, по-достъпни.Точно обратното: в Европа има много лицензи и ограничения, които слагат прът в колелото на бизнеса. Има такива идиотски държавни институции, които ограничават наемането на работници, ограничават свободния пазар на труда , принуждават те насила да плащаш всевъзможни осигуровки, които не ти осигуряват нищо и данъци, срещу които държвата и институциите не правят нищо.Длъжен си да сключиш договор със служба по трудова медицина например, за да ти оценят риска на работното место за продавач книжарница например ( няма ли да възстановят данъка за риска от хрането и изтриването на зъбите- не са се сетили, не са говъвели); да сключиш договор с фирма за извозване на отпадъци, когато изобщо не произвеждаш отпадъци; да плащаш минимална заплата на нает работник, когато той е толкова немарлив и некадърен, че не е всъстояние да заработи и половината от нея! Ха сега! Върви и прави бизнес! В България си престъпник и виновен дори, когато съществуваш, само дишаш, просто ей така. Може гората ти да бъде изсечена от банда цигани и да им се размине, но ако ти отидеш да отсечеш едно дърво от собствената си гора си ВИНОВЕН! \&quot;Трудно братя се живее между глупци неразбрани\&quot;. Днес в България е престижно ЕДИНСТВЕНО ДА СЕ НАБУТАШ НА ДЪРЖАВНА СЛУЖБА И ДА РЕКЕТИРАШ, РЕКЕТИРАШ... ДО БЕЗПАМЕТНОСТ. ПАРЛАМЕНТЪТ ИЗРАБОТВА ОГРАНИЧИТЕЛНИ ЗАКОНИ И ЛИЦЕНЗИ, ДАВАТ ТИ ГОЛЯМАТА ТОЯГА В РЪЦЕТЕ И СЕ ЗАПОЧВА! Писано е: \&quot;по делата им ще ги познаеш\&quot;. Днес пак имаме ренесанс на \&quot;бързите кредити\&quot;, на процъфтяването на хазарта, на \&quot;желязната пета\&quot;, но не на капитала, а на олигархията, на бившата комунистическа върхушка, на \&quot;заслужилите\&quot; герои на едновремешната \&quot;малка правда\&quot;. В това отношение, богатите у нас и в Китай изглежда са с еднакъв произход.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Игор

    13 Юни 2015 19:15ч.

    Китай внася продукция за 2 000 милиарда долара, а изнася продукция за 2 250 милиарда долара. Германия внася продукция за 1 500 милиарда долара, а изнася продукция за 1 775 милиарда долара. Тоест Германия реално изнася продукция и печели 275 милиарда долара, а Китай прави само 250 милиарда долара. http://bg.theglobaleconomy.com/rankings/imports_dollars/ http://bg.theglobaleconomy.com/rankings/exports_dollars/ Русия има търговски излишък 148 милиарда долара. Южна Корея 34 милиарда долара. Китай 250 милиарда долара. Германия 275 милиарда долара.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CMEXXX

    15 Юни 2015 17:56ч.

    Стигнах до котката и спрях да чета лъжите! Конфуций драги ми китаецо, Конфуций, а не Дън Сяо Пин. Но, като всеки затворник станал пишман демократ, лъжата ти е първото Аз. Абе как всичко го правят под индиго навсякъде и народа все кълве на тая въдица...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи