Източен Анадол – водопад, пустиня, танкове и котки

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_QDpFHaTiJoFjs8ikGySmlYi1T5fenv.jpg" style="height:800px; width:533px" /></p> <p>Да започнем от питомците на Ной? Котката е бяла, своенравна, с едно синьо и едно жълто око и си умира да си играе с обективи.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_uVK09YUtNpmb4Yyf772oMpKU2HqxPI.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Домът на праисторическите писани е почти в средата на нищото, на територията на университетски кампус в град Ван.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_KtjcO99HeMFjKBPxfM2eU3PNAzEUh2.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Точно по този път се стига до сградата вляво, където се отглеждат животните. Тя е в съседство със соларен парк.</p> <p>&nbsp;</p> <p>На 500 м зад гърба ни остава нова джамия, а шосето е чисто ново и сякаш полирано &ndash; дори още не са монтирани мантинелите.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_HmzF9cuZM95ejbn1ZQ1v6jfFdopKM3.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Котките Ван са застрашен от изчезване вид и затова в развъдния център са събрани общо 200 маци. В един голям двор са женските, в друг &ndash; мъжкарите, а в сградата на закрито са бебетата и майките кърмачки. Всяка от тях разполага с голяма самостоятелна стая, където в пълно спокойствие се грижи за мъничето. Тези животни може да се видят само през стъклен илюминатор на вратата.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_pxeQfnqa00SMFORv7Xki5EyxeucdQB.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Срещу 2 лв. за пакетче котешка храна се влиза в дворовете при възрастните животни. Истината е, че в мъжкия двор така страховито ухае на котешки хормони, че дамите са за предпочитане. Надеждата обаче, че човек ще си гушне котенце и ще зарови нос в пухкавата му беличка премяна, се разбива в защита със зъби, нокти и късане на дрехи. Ако не държите фотоапарат или камера в ръка, никакъв шанс котките да ви обърнат внимание. За храната не става дума, те я унищожават за няколко секунди.<br /> В дворчето им влизаме пет-шест души, а един е оператор с голяма камера. В мига, в който кляка и опитва да заснеме прекрасните писани, те почти стръвно се покатерват върху него и започват да си играят с камерата, да надничат от високо в обектива и да я вкусват със зъби. Опитът му да ги свали приключва с едно ухапване и едно одиране.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_Zf9e5pBvABvsnbgeGoc1GiGfPVK28A.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Оставям големия си фотоапарат на земята и докато белите пухкавелки го дегустират оттук-оттам и дори успяват да го претърколят, снимам ги с малкия.<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_E8PNmUcXqNzWfW7wbOUoPBGvRwqBzz.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Цената на котка с разноцветни очи</em></strong></p> <p>е около 5 хил. лв., но през тази година от тях няма отделени за продажба. Със закон е забранено изнасянето им извън Турция и контрабандата може да вкара любителя на разнооки писани в затвора. По-евтини са тези с две сини или две жълти оченца.</p> <p>За разлика от обикновените си посестрими белите котки Ван са предани на собственика си като кучета и невероятно много обичат да се къпят. Затова дали отивате под душа или в басейна, те са готови за компания. От векове са заемали специално място в двора на всеки султан и паша и днес се радват също на царски грижи.</p> <p>На финала на гостуването ни азербайджанският журналист хваща микрофона за последни думи пред обектива и в мига, когато операторът качва камерата на рамо, върху нея с изящен скок се качва котка, която категорично отказва да слезе. Накрая операторът се примирява, че няма начин да снима, ако върху него не стои поне една библейска асистентка.&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/l0PvYSu9JQk?wmode=transparent&amp;jqoemcache=f1HCI" width="425"></iframe></div> <p>Почти всички сувенири на града са свързани с котката на Ной (или султанската любимка) и тя може да бъде купена като фигурка, ръчно направена от порцелан и нарисувана в класически турски художествени елементи; изработена от дърво, направена като висулка от сребро с размер от 1 до 5 см и с инкрустирани скъпоценни камъчета; на чаши, магнитчета и възглавници.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_cdH103Wd1n0AjgxrMJfH74jOAal0MU.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>В случай, че се съмнявате за произхода на котката Ван и нейната пряка връзка с Ноевия ковчег, не бива да се притеснявате. Ван се намира в подножието на планината Арарат, където се твърди, че са намерени останките от спасителната капсула на Ной. Родолюбиви турци обаче реагират остро на името Арарат, което е арменско и настояват</p> <p><strong><em>планината да се нарича на турски &ndash; Аръ!</em></strong></p> <p>Нейният най-висок връх Ататюрк, със своите 5137 м, повече от 300 дни в годината се крие в облаци, което го прави да изглежда магичен и забулен в мистерия.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_zY7h08lWmnjmXDDv4pej7moqaYBvZn.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Показват ни баир и казват: от другата страна е Иран. И докато пътуваме в подножието на митичната планина, навлизаме в нов град. Той изцяло прилича на строителна площадка &ndash; едновременно се строят сгради, улици, площади, булеварди. В прахоляка и сред машините, през които се провира целият трафик, нашият гид сочи наляво: &bdquo;Ето оттук се отива право в Армения&ldquo;.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_pzmwQmFcj1zCoxg12krhEyD2ZN1Ai0.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p><em>Ето го пътя към Армения, където Аръ отново е Арарат. </em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Докато пътуваме из тази странна смесица от модерни градове и камънаци, се замислям за всички хора, изпратени някога на заточение в Диарбекир. Какво ли е било за българите, свикнали на зелени гледки във всички посоки?&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_YIzkfqGUC0WbDkITlLdM2RlGUktVVM.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>За разлика от нас заточениците не са спирали, за да се дивят на суровата природа &ndash; отивали са все по-дълбоко сред чукарите с единствената мисъл, че никога няма да се върнат.</p> <p>Отвън уж всичко изглежда еднакво, а човек не може да откъсне очи. Минаваме край селища, които са почти първобитни на вид &ndash; къщи като кутийки от тухли, малки прозорчета, които явно пазят от навлизането на пясък, когато се вдигне бурен вятър.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_VTvveKVVFxVBJyVsrhdF4gxpWrKqnF.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>И докато се чудим как ли се живее в такава отдалеченост от всичко, което наричаме цивилизация, ахваме, защото насред селището виждаме... училището!&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_TSwHJtX1cZ78bHCS0XRfRdXS0nDhHj.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Ако пътувате за Ван от София</strong>,</p> <p>по земя ще са нужни 35 часа непрекъснато шофиране. С Turkish Airlines се лети до Истанбул, после още 2 часа по въздуха и вече се спускате над безбрежна хълмиста пустош. После се появяват езерото и неговият град.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_RzYqiMeLxXTPAERMjlqh3Ii2yJYQVl.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Летището е толкова малко, че самолетът спира направо пред входа за пътниците и пешком влизаме в сградата. Чак не е за вярване, че такова летище обслужва град от 1,5 милиона души. В него обаче не може да се влезе дори като посрещач, ако не минете през металдетекторите.</p> <p>Факт е, че в момента в трескаво темпо се строи нов терминал, както и нова кула за управление на полетите. Явно всичко се обновява. Още от небето се виждат големи квартали от еднотипни високи блокове, построени по голи баири.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_vMUtdcgsXNpRCZvuMPPc6TVpWu9Vk5.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Докато търсите как да стигнете до зоната за вътрешни полети на летището в Истанбул, разбирате, че на когото и да кажете името Ван, няма да ви разбере &ndash; произнася се Уан. Затова и тяхното прочуто безотточно езеро се нарича... &bdquo;морето Уан&ldquo;. Да го наречете &bdquo;море&ldquo; е ясен знак, че сте свой човек и сте наясно за разликата между географски дефинираната несправедливост &ndash; някакво си... езеро и гордостта на местните, които плажуват на морето си. Иначе то е 16-ото по размер в света езеро и обиколката му е 440 км. В него се намират четири големи острова, а на Акдамар се издига древна арменска църква.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Легендата за името на този остров естествено е свързана с любов с тъжен край:</p> <p><strong><em>мюсюлмански пастир се влюбил</em></strong></p> <p>в дъщерята на управителя на острова Тамара. Нощем тя го викала със запалена факла и любимият с плуване идвал да я види. Но един от охранителите чул за тяхната договорка и скроили номер на влюбения младеж: запалили факли от разни страни на острова и той, докато се чудел накъде да поеме, от преумора се удавил. Така името Акдамар е неговото последно възклицание: &bdquo;Ах, Тамара!&ldquo;.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_D1b0stdWQ5sj2s0FIwKrQtoGdYl1Jb.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Вътрешността на църквата е интересна, защото тя е с много висок свод и доста добре запазени фрески от Х век.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_Rnc3oFxBBnG4GJwHpfdaH3D6JR45SO.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Стените й отвън са украсени с барелефи, които изобразяват сцени от Библията. Всяка година на 7 септември близо 5 хиляди арменци от цял свят се събират на острова за специална служба.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_gKbtNA8kbKISOoCk62AjchnQn6HsbA.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/A-2fx8pQbzI?wmode=transparent&amp;jqoemcache=u2ZXZ" width="425"></iframe></div> <p>На ръба на острова като лабиринт се виждат някогашните килии на монасите. Днес хора с добро равновесие тичат по широките каменни стени и се наслаждават на... езерно-морската синева.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_gsksV723seNa7BzJWFLwYYOmObsvDE.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_6T6ql1yo50CSbKuKurqgXpeLL2XdyA.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Към острова с арменската църква постоянно идват нови корабчета с туристи.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_ahRFgWvgAJlfBj6dMHjGIGx9gblULL.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>По-издръжливите от посетителите се катерят по стръмните скали, редом с манастира.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>На брега на самото езеро в града се намира крепостта Ван.&nbsp;</strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_7W3YBjV7AwQVMsfSF2zZIiFgrWrNRd.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Там няма котки, но живеят много гъски, които се щурат в подножието й на ливадата сред туристите и от време на време гостите се изкушават да ги подгонят към близката рекичка. Гледан от града, залезът е точно зад тази крепост и преживяването е фантастично. Откривам го в мига, когато влизам в хотелската си стая.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_yYaCXMVSTvpKrbcH3SJDSsVyJnubal.jpg" /></p> <p>Естествено, прозорецът е с ограничител за отваряне, но викам служител, който отключва механизма, разгръща прозореца широко и пред очите ми огненочервеното кълбо бавно потъва в езерото, като обагря цялото небе в розово и алено.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_pJkzlhlgafMzZeKcVN5FqX8mvRJ03T.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/je0lVrGLEwI?wmode=transparent&amp;jqoemcache=CoZy4" width="425"></iframe></div> <p>И точно на този фон върху стръмно наклонения покрив на сграда от задната страна на хотела виждам мъж &ndash; той държи високо дълга тояга и тича като щур напред-назад.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_msDG1YYnf8C1HCfrObfTQGRZ3mQMnT.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Оказва се, че с махане на тоягата гони... кацащите гълъби. Няма начин да разбера дали това е постоянна трудова заетост (като каталяса или ако падне, го сменя друг), или точно тази вечер гълъбите не трябва да кацат на този покрив. Несъмнено обаче изглежда и странно, и опасно.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Сградите във Ван са построени наскоро, много са още в строеж. Днес градът може да се каже, че е чисто нов.</p> <p><strong><em>Земетресение от над 7 по Рихтер</em></strong></p> <p>почти напълно го срива преди три години. Над 18 хиляди домове са сравнени със земята, местните твърдят, че жертвите са около 1600, близо половин милион остават на улицата. Първо ги настаняват в каравани, подредени като дълги бели селца. Правителството обаче започва с бързи темпове строителство на изцяло нови комплекси, устойчиви на трусове.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_GJljqnhoLxwoyd0OFP0VJRBAQEXGrk.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Всички бездомни хора получават жилища и наместо да теглят кредити, на практика получават безлихвен заем от държавата, която всеки месец взима вноска за домовете, които ще бъдат изплащани до пълното покриване стойността им. За работещите семейства, които са финансово стабилни, апартаментите са с площ от 200 до 400 квадрата, за да може всяко семейство да живее нормално (в Европа е регламентирана площта за щастлив живот на прасета, крави и кокошки, в Турция &ndash; на хора).&nbsp; Онези, които са социално слаби, болни и инвалиди и не могат да плащат за нов дом, държавата ги настанява безплатно в малки квартири &ndash; около 70-80 кв/м.</p> <p>Хотелът, в който сме настанени, е сред най-добрите примери на лукса и светлината. Огромна водна стена е във фоайето с дивани за гостите, кристални огледала с фризове отразяват всички светлини, а витото стълбище е мечтаното място на всяка жена, която би искала да показва на цял свят сватбените си снимки. То е толкова красиво, че и цялата церемония може да се състои на него.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_npWUocMBcpGbv6ualuul2ttYdeFjpD.jpg" style="height:800px; width:533px" /></p> <p>Усещането е като човек да е попаднал в дворец от &quot;1001 нощ&quot;. Гидът ни Фарук обяснява, че приказките обхващат и териториите на Анадола. Затова мечтите ни стават още по-ненаситни, защото дворецът си е там!</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_A74WrukJS5gotPCuEhkEc3vOEltC2U.jpg" style="height:259px; width:400px" /></p> <p>Гости са най-често бизнесмени, но също и групи туристи от Германия, Великобритания, Япония. По някаква странна игра на случайностите всеки ден на закуска и в края на деня се засичам с възрастна двойка британци и докато чакаме асансьора, споделяме кой какво е видял.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_FUqIH8aGCcSwVgUK8uVuyrU5qhQEkU.jpg" style="height:800px; width:533px" /></p> <p>Оказва се, че едвам успяваме да изброим колко интересни са преживянията ни, а те си пожелават за следващия ден още нещо от моите приключения.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_XC21ztwTdoYtNsjpXXHhBUk6JZscBu.jpg" style="height:259px; width:400px" /></p> <p>СПА центърът предлага всички възможни глезотии, спортен център и плувен басейн със същата дворцова изящност, но когато в него влизат жени, те са предимно гости от други държави.&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/ow2IiHnd3-c?wmode=transparent&amp;jqoemcache=1D6lk" width="425"></iframe></div> <p>Макар градът да изглежда разположен върху безнадежни хълмисти камънаци, всъщност той лежи върху гигантски запаси от вода. Навсякъде е достатъчно да се бие кладенец и водата е предостатъчно. Дори е много евтина, обясняват местните.</p> <p>Само сирийските бежанци в града са около 30 хил. души, над 15 хил. са кюрдите. Местните с гордост отбелязват, че от две години градът им е вече сигурно място. Кюрдската организация ПКК е постигнала съгласие с правителството да спре терористичните атаки.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Полицейската кола обаче видимо е преживяла не един и два тежки протеста.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_xldr47f0NDJYxsqOnivEiqeO13q5jj.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Сега учениците в училище по желание могат да изучават книжовен кюрдски език, изпълняват се и други техни искания. Факт е обаче, че от 1978 г. до 2012 г. убитите в терористични актове са над 100 хил. души. Впечатление прави, че когато се запознаваме с местни хора, всеки от тях се чуства длъжен да изтъкне своя кюрдски произход. Човекът се ръкува, казва името си и за да е ясно, с ръка на гърдите казва: &quot;Аз съм кюрд&quot;.</p> <p>Колко спокойно е навсякъде, се чувства и в малките часове, когато по оживените улици щъкат гладни и жадни хора. Едни ядат дюнери, други похапват сладкиши, трети пият традиционния чай.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_2RFfiJmyJabt8JVzxjR3X9ucYvfpBz.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Невероятно е колко чай пият турците &ndash; кажат си три приказки и на четвъртата се канят един друг на чай. Влиза човек в магазин, завърта се два пъти вътре да разгледа, канят го да пийне един чай &ndash; не защото ще купува, а от гостоприемство. Ако пиеха по толкова кафе, местните щяха да са денонощно &bdquo;горе на черешата&ldquo;.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Когато</p> <p><strong><em>двама майстори на пържени понички</em></strong></p> <p>виждат как снимаме огромния казан с врящо олио и плуващи в него гевречета, веднага грабват по едно и с артистичен замах ни поднасят. Приемаме с усмивка и отхапваме. Че поничката е сиропирана, е ясно, но се оказва толкова сладка, че удря направо в главата. Не на шега, толкова шекер може да събори добре гледан кон. Като енергийна стойност една поничка вероятно набавя калориите за пълноценна вечеря.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_IDqoTI7ghQqtkzcf8Ky0OwaiJ9OYyp.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Голямо приключение във Ван е човек да намери откъде да си купи бира. Колега журналист изпада почти в бирена абстиненция и го удря на инат &ndash; все някъде трябва да продават пиво. Накрая в &quot;Била&quot; наистина я има &ndash; кутийката струва 6 лева!</p> <p>Приятно наблюдение е, че местните жители нямат нищо против снимащите туристи. За разлика от много европейски държави, където вдигането на голям обектив срещу хора с традиционно облекло може да доведе до скандал, нито във Ван, нито в други турски градове се счита, че снимането е нещо лошо. Вярно е също, че не можете да намерите човек, който говори и дума английски, а в краен случай руският е по-удачен за комуникация.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/WESuzUheWLQ?wmode=transparent&amp;jqoemcache=Ftrrk" width="425"></iframe></div> <p>Край хотелите и големите заведения ще срещнете усмихнати малчугани, научили няколко ключови английски фрази, опитващи да изкарат по някоя лира. Те ръсят комплименти към дамите, като раздават целувки от събраните връхчета на пръстите си. Малчуганите носят със себе си кантарчета и атакуват всички туристи, излизащи от хотелите.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_WSH0PN2atbZQNM8j2xyb4PXpr6qymx.jpg" style="height:800px; width:534px" /></p> <p>Най-често на премерване се съгласяват мъжете, а за жените (то е ясно, че теглото на всяка жена е най-строго пазената й тайна) предлагат пакетирани носни кърпички. Ако видят, че се помайваш за вода, те хващат за ръка и те завеждат до най-близкото място, откъдето да си купиш. И през цялото време се смеят и подскачат.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_yh3YFWHNdYEErYeEempNndkyw3Hk1g.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Една от атракциите в града е</p> <p><strong><em>традиционна закуска.</em></strong></p> <p>Ако там хората постоянно консумират такива количества ядене с началото на деня, то няма проблем следващото &bdquo;презареждане&ldquo; да е на идната утрин. Поднасят се пържени яйца, сирена, салати, маслини, парче медна пита, кисело мляко, питки, чай &ndash; изобилие, останало явно като традиция от времето на пашите.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_KzxNydKf0YdECFCQjRdJEBXY9t1QO3.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Независимо от приетото схващане, че нашата храна е много сходна с турската, във Ван изненадват със специалитети, които никога не биха ни хрумнали като възможни. Да сте чували за гореща супа от айран с изсушени треви, тиквички и ориз? Без грам преувеличение &ndash; божествена е! За пиене масово си поръчваме пресен айран (приготвят го на място в голям меден гюм и се излива от високо, като прави млечна пяна). Оказва се, че е от истинско кисело мляко &ndash; вкус, който малцина вече помним, сервира се в изстудени медни канчета и е такъв еликсир, че човек може да живее само на айран (защо пият тези хора толкова чай при наличието на такава напитка, не разбирам). И киселото мляко е фантастично. Може Lactus Bulgaricum да е роден патент, но истинският вкус е при съседите.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_Itbm7xxZEYSJDprXzZBBLZg8jUE7A0.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>В началото всеки, които обича месо, е малко резервиран към липсата на свинско, но се оказва, че и без него ястията са много, много вкусни.</p> <p>В нито едно от заведенията на закрито</p> <p><strong>не се пуши,</strong></p> <p>дори когато две стени са отворени. Глобите са огромни и се отнасят както до ресторанта, така и до нарушителя, и до сервитьора, който е допуснал това да се случи на неговата маса.</p> <p>В ресторантите масите са за двама или за четирима, но най-често човек вижда събрани по 6-7 маси, та цялото семейство да седне заедно.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_KitWEBucB9btTOTkMtjo45nldGfROP.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p><em>Телешко &bdquo;кьофте&ldquo;, завито с тесто и подправки. Божествено! </em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Един от местните деликатеси е рибата инджи кефали, която е единственото живо същество в &bdquo;морето&ldquo; Ван. Тя е от семейството на сьомгата, но е тънка и мъничка. Месото й е изключително нежно и много вкусно.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_Sz8lwNX00zab230WnNpHbtMyO0f4R4.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_UJE35aR3bRCl3Fo4BMR1t2vgAjgQo8.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p><em>Рибката инджи кефали е с превъзходен нежен вкус.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Интересното е, че яденето започва със салатки, супа, преминава към солидно основно ястие и завършва... без десерт, без кафе. Но от чай никой не се отказва.</p> <p><strong>За любителите на сирената</strong></p> <p>емоцията е в покрита улица с магазини, откъдето уханието е толкова наситено, че се молете да обичате този аромат.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_UjSymYJd1U5Ef8jEcVq3WU6raHLrx9.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Сиренето е с билки, с треви и отвсякъде ви канят да го опитате. Цената му е около 10-11 лв. за килограм.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_Asst1PrK2sF76Vgqztl0xhUDJ5luxS.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Успоредно със сиренето се предлагат и медени пити. Традицията в консумацията им е толкова голяма, че медена пита с размери метър на 50 см е на челно място на закуската в хотела и свършва преди всичко друго. Парче медна пита се поднася с кисело мляко, сервира се отделно, добавя се към други десерти. И това несъмнено е част от здравословната диета на турците.</p> <p>След края на улицата със сирената, отново под покрив, но на напълно открити витрини, е подредено измито до блясък шкембе, до него са чревцата, после агнешките главички. В други тави е пуешкото, пилешкото.&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_fwXBDxXzz5y4SEGB2JTS6bgMoiaGF3.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/K-Y-5-s-eX8?wmode=transparent&amp;jqoemcache=Emnla" width="425"></iframe></div> <p>&nbsp;</p> <p>Само на две минути пеша от този гастрономичен рай е</p> <p><strong>улицата със златото.</strong></p> <p>Няма други магазини, само злато, злато, злато. Бижутата са големи, тежки, с инкрустации, завъртулки, а видът на обработката е сходен с този на българските &ndash; те са леко ръбати, личи си ръчната работа.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_vUAsve0tNAzmFs0l335WWb8cYwv9ca.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Измъчвам безкрайно търговците с желанието си да си купя гривничка с верижка, тънка почти като конец, само да проблясва и да е с миниатюрни златни топченца. Проблемът е, че там никой не купува &bdquo;златни конци&ldquo;, а неща, които се виждат и тежат (включително дамски колани от плетени златни нишки с масивни златни катарами)! Накрая един търговец се сеща и сваля от витрината подобно колие. Премерва китката ми, казва някаква цена, с помощта на преводача я сваляме с 35%, той реже колието и прави парченцето на гривна. Докато майсторът я пригажда, търговецът естествено ми предлага чай! И докато моето нетипично за местните вкусове желание за бижу се изпълнява още в четвъртия магазин, колегата от Узбекистан е в истинска дилема (и страх от саморазправа).</p> <p>Съпругата му е тв журналистка и имат две дъщери. И нищо че златото в Узбекистан е по-евтино, жената му е наредила да им купи турски бижута. Човекът се тюхка и се държи за главата. Той не говори английски и затова си хортуваме на руски: &bdquo;Ти си жена, помогни ми, какво ще хареса жена ми?&ldquo;. О, не, няма да падна в такъв капан! Предлагам да снима разни витрини, да й прати кадрите и тя да си избере. &nbsp;</p> <p>Два дни по-късно, захилен до ушите, той се изпъчва пред мен и казва: &bdquo;Ой! Снимах, снимах и... купих!&ldquo;. Тъй като цената за роуминг е много солена, той избрал златарски магазини на около 500 м. от хотела, където нетът е безплатен. Снимал бижута, тичал обратно, пращал ги през интернет и чакал отговор. Уж разбрал какво да купи, спазарил се, платил, отишъл в хотела и гордо пратил снимките. &bdquo;Не са тези, бе!&ldquo; &ndash; рекла жената. Той презглава хукнал обратно и за да е ясно какъв е проблемът, започнал да се бие с телефона по главата. Естествено, влезли му в положението. От втория опит беше купил правилните обеци и лицето му грееше като витрина на златарски магазин.</p> <p><em><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_5x1RUUqQ46j7QThWh00Z5qbmKEQ9mM.jpg" style="height:373px; width:400px" /></em></p> <p><em>Така изглежда щастлив мъж, купил правилните бижута на жената и дъщерите.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Турски правосъден министър гушка котка на туристическо изложение</strong></p> <p>Влизаме на туристическа борса и започваме да разглеждаме. Изведнъж настава суматоха. Цяла кохорта фоторепортери атакува делегация от представително облечени мъже. Опитвам да намеря около себе си англоговорящ, да разбера кое е официалното лице, но не намирам никого. След като сме на първото специализирано изложение за туризъм във Ван, логиката сочи това да е министърът на културата и туризма на Турция. Докато се суетя къде е преводача, с човека &ndash; интерес за медиите, се оказваме рамо до рамо на щанда на белите котки Ван. Аз съм гушнала кротка писанка, а мъжът с елегантен костюм и очила получава другата. По стечение на обстоятелствата всички фоторепортери ни снимат рамо до рамо, гушнали котки. Той внимателно връща писаната и в този момент се появява преводачът Фарук. &bdquo;Идвай с мен, ще превеждаш.&ldquo; &ndash; командвам делово.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_irkkjffJ5jQprGjIDAJDzO3KaOp0YL.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>С отработен от години практика стил блокирам движението на човека, за когото съм напълно убедена, че е министър на туризма. Представям се като журналист от Булгаристан. Мъжът се усмихва и чувам името му &ndash; Бекир Боздаг, и Фарук превежда: &bdquo;... министър на правосъдието&ldquo;. Тъй като няма начин да се изпаря, поемам дъх и питам: &bdquo;А... какво прави правосъдният министър на туристическо изложение?&ldquo;. &bdquo;Аз съм гост на Ван и се интересувам от всичко, което се случва в този град. Изложението е важно за хората, за туристическата индустрия, то е първо по рода си и когато медиите отразяват моето посещение, те ще споменат и за това събитие. Туризмът е важна индустрия за Турция, а Ван заслужава да бъде популярен. На Вас харесва ли ви тук?&ldquo;</p> <p>Кимвам утвърдително. Ръкуваме се на довиждане и министър Боздаг продължава обиколката си.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_Ngc8BvnQfta5SBMbjpL33lR752Wu2U.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p><em>Идва и моят ред да гушна едно кротко и уморено от шумотевицата бяло коте.&nbsp;</em></p> <p>Изложението е от една страна направено със замах, от друга &ndash; вижда се, че е първо, защото е смесица от предлагане на туристически продукт, панаир на занаяти, изложение на традиционни храни и някакъв местен празник.&nbsp;<br /> Стопаните на почти всеки щанд се чувстват длъжни да почерпят с нещо &ndash; пресен шам-фъстък, мед, ядки, захарен памук, сладкиши. Абсолютно цялата изложена продукция за почерпките е местна и или се виждат кутиите на производителите, или се приготвя на място.</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/h5ZiwTbOoEM?wmode=transparent&amp;jqoemcache=LDCKA" width="425"></iframe></div> <p>На един щанд ни канят да опитаме пъпеш. Той е по-зелен от краставица и недоверчиво гризвам парченце.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_yRyJkwwiT8wIVQqjXj0tYL4ZoL52oH.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Изуменото ми лице кара турците да прихнат. Фарук превежда: &bdquo;Току-що пробва най-сладкия пъпеш на света!&ldquo;. Да го бяха полели с мед, нямаше да е така сладък! И му казват кавун.<br /> Всъщност кавунът и като кора е зелен и е специфична продукция от района Батман.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_KXyiGTPcbIlIrgzRzwaA09l48KQeMf.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Там отглеждат и своите също прочути ароматни ягоди &ndash; дребни, бяло-розови, невзрачни и толкова вкусни, че ми се ще просто да си остана на този щанд и да си ям. Докато дегустирам гордостта на местното земеделие, шефът на туризма в Батман успява да ми се похвали, че предлагат шест културно-исторически обекта, започва да ме омайва с легендите за тях, отваря карти, плакати, ръкомаха, обяснява. Само за година тези шест места са посетени от 500 хил. туристи, предимно от Япония и Германия, но идват още англичани, американци, австралийци. Пътуват в организирани групи, като някои от тях са специализирани &ndash; за религиозен туризъм, пеши турове, приключенски, фотографски.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_VxcuQSnG5zpqiQHRIhoTRp2dubXkpK.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p><em>С две девойки, пременени с традиционни за Батман носии.</em></p> <p>Докато се разхождам и разглеждам щандовете, стигам до ароматна маса, отрупана с великолепни и искрящи цветя и плодове. За моя изненада всички изделия са от изработени ръчно от сапун, а техен майстор е 19-годишна девойка, която е завършила курс по ръчно творчество.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_YaGgXwpCKfnxuzCBtzpEV7HHRXWMbx.jpg" style="height:255px; width:400px" /></p> <p>Минути по-късно пред същия щанд се засичаме със зам.-министъра на културата и туризма на Турция д-р Абдурахман Аричи (този път грешка няма).</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_guZ0Rl5S9CcyiOjlHGesPuccVIq9BD.jpg" style="height:600px; width:548px" /></p> <p><strong>- Г-н Аричи, със забраната на тютюнопушенето в заведенията какво постигнахте за туризма?</strong></p> <p>- Турция е модерна държава, посещават ни гости от цял свят, а всички развити страни спират пушенето. Никой не пречи на гостите в страната ни да пушат извън закритите площи, но за нас е най-важно да гарантираме качество и всеки, който ни посещава, да остава доволен.</p> <p><strong>- Туристите, които посещават Турция, ежегодно се увеличават. Как промотирате по-малко известните региони на страната? </strong></p> <p>- Нашите послания са към туристите, които търсят различното, неочакваното, които се чувстват добре като откриватели на нови места, жадни са за непознати истории. Световната тенденция сред пътуващите е търсенето на преживяване. Вече не е достатъчно само да си в курорт, не е достатъчно да получиш условия за почивка, трябва да се случват и други неща.</p> <p><strong>- Как трябва да изглежда модерният туристически пакет? </strong></p> <p>- Трябва да сме гъвкави и да отговаряме на очакванията на всеки турист. Ние адаптираме офертите към исканията и нагласите на госта, а не му предлагаме пакет, в който той евентуално да се включи. Ако в някакъв момент от гостуването си гостът скучае и се чуди какво изобщо прави на това място, то вече сме го загубили. Когато се прибере от ваканцията си, всеки трябва да говори с вълнение за преживяното. Модерният пакет създава услуга, която превръща всяко пътуване в Турция в незабравимо.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Е, щом ще се вълнуваме, на другия ден се връщаме пред</p> <p><strong>Водите на езерото Ван</strong></p> <p>Те са кристално чисти и на метри дълбочина се виждат камъните по дъното. Езерото е солено и човек се чуди дали е като Черно море или почти горчиво &ndash; като Средиземно. Никой обаче не може да ви подготви за ужасния му вкус &ndash; много повече от солта в него е содата бикарбонат.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_YaGgXwpCKfnxuzCBtzpEV7HHRXWMbx.jpg" style="height:255px; width:400px" /></p> <p>Направете си разтвор в чаша &ndash; сол и сода и отпийте! Бисерно бистрите вълнички обаче са неустоими и въпреки 15-те им градуса в края на септември, скачането вътре е повече от задължително &ndash; това е истинското преживяване в &bdquo;морето Уан&ldquo;.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_79HOqFkQh45FBAfebIOBnKJ4rB1nod.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Обута със спортни сандали &ndash; напосоки сме избрали място, което се оказва с много камъни по дъното &ndash; се хвърлям в меките вълни. Факт е, че те хич не са малки и по това повърхността също не прилича на езеро. Шокът от вкуса на водата е толкова голям, че първоначално само отварям уста като риба на сухо, плезя се и се потрисам от ужас. За разлика от средиземноморската тази вода е доста тежка и когато няколкото смелчаци влизаме малко по-навътре, усещаме, че течението ни отдалечава от брега. Бързо се връщаме на плиткото, преди да се е наложило да се търси и спасителна лодка.&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/4hbbRTYLIyU?wmode=transparent&amp;jqoemcache=Eqoen" width="425"></iframe></div> <p>Кошмарният соден вкус е създаден преди десетки хиляди години след поредно изригване на вулкан, част и от камъните във водата са вулканични и след всички хиляди години на дъното продължават да стоят грозно черни и ръбати.</p> <p>По крайбрежието се намират и прекрасни пясъчни плажове, малки островчета, до които може да се доплува &ndash; виждаме ги, докато се возим по магистрала, и за съжаление не можем да спрем за къпане на всяко красиво място. Часове по-късно с изумление виждам, че цели кичури коса са чисто бели &ndash; содата не прощава. Та който иска бързо безплатно избелване на кожата и зъбите си, само да поседи малко по-дълго във водата с широка усмивка.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_VvmDkNiEDzJIfljuAvdo7A8QEArGYP.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>За да се опознаят уникалните исторически обекти на Ван, се пътува с корабче в &bdquo;морето Уан&ldquo;; с автобус по дълги и перфектно направени шосета.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_TTlgwG3OlGo4pEqJ80elplWycB8Eh6.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>По пътя се виждат най-странните гледки, които човек не може да предположи, че са събрани на едно място. На брега на малка рекичка са се събрали жени с пъстри дрехи и забрадени глави. С огромни бухалки те удрят потопеното във водата пране, а хлапетии тичат около тях босоноги и се пръскат с вода. Редом с огромните вулканични грамади, изсипани като сгурия с космическа лопата, кротко пасат овце и крави.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_ub0PrwvvlRbKVBomkxnzSMUPl7quLH.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Скалите са ту ръбати и остри като с шипове, а после следват меко нагънати като покривка на легло. Малки бели облаци рисуват допълнителни шарки и нюанси по земята.</p> <p>Както пътуваме по поредната магистрала, се отклоняваме в малко локално шосе и се подреждаме зад голям строителен камион. Той минава през контролно място, което по всичко прилича на кантар. На него стъпва и нашият бус. Двама служители набързо оглеждат отвън и махват да продължим.</p> <p>Оказва се, че турското министерство на транспорта е отговорно за вида и състоянието на всички туристически моторни средства. Затова ние спираме за контрол &ndash; ако тежим повече от допустимото тегло за вида на бусчето си, ще ни свалят и ще изчакаме пристигането на по-комфортен автобус. Ако отвън се вижда одирания, удрания, не дай си боже &ndash; ръжда, пак ще ни повикат нова кола. Причината е, че всичко, свързано с туризма, трябва да бъде на висота. А това включва комфорта на возене и външния вид на транспортното средство.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_AfTB5l7BQts2doDCKY97x2UsRfzhJl.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>И както се возим по широкия и водещ към безкрая от хълмове път, се отклоняваме и след няколко минути спираме на широк паркинг. Чува се ведрият шум на падаща вода. Няколко крачки и замръзваме от удивление: пред нас е дълъг дървен висящ мост над стръмен каньон, а от едната му страна се лее водопад, на който ще завиди всяка южноафриканска държава.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Водопадът Мурадие</strong></p> <p>е едно от пълноводните външни изражения на тайно скритата в дълбините на земята вода. На няколко отделни струи, водата пада почти като стена. Мястото е удивително, а насреща му се намира само едно малко скромно ресторантче, което обаче... предлага бира. Ако човек иска, може да се къпе в струите на водопада, може да седи там с часове и да си почива. Заобиколени отвсякъде от каменистите хълмове, ние отново сме в рая.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_ZkASVGe3h4wK6K8KnSIw0gzUIqaiIU.jpg" style="height:257px; width:400px" /></p> <p>Оказва се, че водопадът изобщо не е бил в програмата ни, но след като неколцина от нас сме застанали пред огромното пано на това природно чудо на туристическото изложение, посещението веднага е влязло в плана за деня.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Преди 450 години: пускаш парно в двореца, отиваш в Диарбекир</strong></p> <p>Палатът на Исхак паша се намира на самата иранска граница. На път към него спираме за хапване в ресторант, защото мъжете от групата вече изнемогват от глад към 4 следобед &ndash; от тичане насам-натам (и плуване в &bdquo;морето Уан&ldquo;), пропуснали сме обяда. След като минаваме през град &ndash; строителна площадка (в него все още работи напоителен канал от преди 2700 години) &ndash; отвсякъде се градят здания, широки пътища, кръстовища, попадаме в някакъв кротък светъл рай с дивани, възглавници, фонтанчета, спокойствие... Поръчваме почти едно и също, та да стане храната по-бързо, и излизам да разгледам околността.</p> <p>С отварянето на вратата на заведението се оказвам срещу... танк.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_Vir9UTe84crru1c6hWbIJIXTopZ3RE.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Той е зад ограда с бодлива тел. Намираме се в буферната зона на границата с Иран. Под навеси наоколо е събрана всякаква военна техника, мъже в униформи щъкат насам-натам.</p> <p>Явно така сме свикнали с мисълта за Европа без граници, че тази гледка е сюрреалистична. Не правя твърде много снимки &ndash; колко му е една тъничка бодлива тел... Поглеждам надясно и там ни чака древната история.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_Lv44ftL1bWxQC8mdqYEgmyhg75RykK.jpg" style="height:800px; width:533px" /></p> <p>В палата на Исхак паша се качваме почти на залез. Стените на зданието са станали червеникави, а небето е в цвят, на който по цял свят се казва &bdquo;турско синьо&ldquo; .&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_JNXaWR3bZ8nrzRsMXJI9ssSqmgQlkI.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Още с влизането виждаме булка в розово. От витрините на магазините става видно, че там булчинските рокли могат да са във всички цветове.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_SjH85RDkNaLGe3brHU4jhYic9yfrGQ.jpg" style="height:800px; width:534px" /></p> <p>Традиция е за турците при специални поводи да отиват на исторически места и там да се снимат. В самата крепост провеждането на тържества и партита не е позволено, но никой не спира младите да се снимат където им харесва. Те малко се притесняват, когато освен обектива на техния фотограф, към тях се насочват още 6-7 обектива, но само мило се усмихват.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_Z3wXdsOhDOp1fZSILQsu0UWSli9bDt.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Внушителната сграда е от 1685 г. и е използвана до Първата световна война. Замъкът е бил толкова богат, че външните му порти били украсени с чисто злато. Когато руснаците стигат до крепостта, те отнасят всичко ценно. И до днес част от експонатите са в техни музеи, други са завинаги изчезнали.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_UDwqAKSp1werytqrcbhEFiyBbUUk5y.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Исхак паша бил на пътя на всички търговци и пътуващи към Истанбул и той събирал таксите от пътуващите, а договорена част предавал на султана. Освен това отговарял за данъците на Кюрдистан.</p> <p>Веднъж обаче високопоставен гост на султана Селим ІІІ отседнал в двореца на Искхак паша и останал поразен не само от богатството, но и от глезотиите в двора. През всичките три етажа и 160-те стаи минавала система за парно отопление. От основно огнище по въздуховоди, минаващи през всички помещения, тръгвал топлият въздух, който излизал от малки дупчици под пода по ръбовете на стените, от чешмите падала свежа течаща вода. Жените живеели във фантастично декорирани помещения с дебели килими, златотъкани завеси и сред изящни предмети. Общият брой на живеещите вътре бил 300 души.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_NZbkpM4ib6PpxoTXP597JPpirAclUi.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p><em>Тази гледка се разкрива от една от терасите на замъка.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Тръгнал си високопоставеният гост, отишъл при Селим ІІІ и се присмял на двореца му &ndash; уж султански, а онзи на Исках паша бил по-красив, по-модерен и по-богат. Проверил тази работа султанът и като се оказало вярно &ndash; изпратил шаха в изгнание. Да види той как се живее и без парно, и без течаща вода!&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_MgLhBFm9KDdzwis59OCUIiRzBd4cnt.jpg" style="height:800px; width:544px" /></p> <p>За поддръжката на историческите паметници отговорност носи Министерството на културата и туризма на Турция. Парите от вход &ndash; по 5 лири (3,50 лв.), се внасят в бюджета, а после държавата отделя нужните суми за издръжка на обектите. Само в този регион местата, които предлагат уникални исторически паметници, са пет и за три дни те могат да бъдат обиколени.</p> <p>&nbsp;</p> <p>На излизане виждаме отново булката и малкия й антураж. Младите не са имотни, защото всички се сбутват в един малък ван, но лицата им греят. А ние изпращаме поредния залез &ndash; ярък, обагрил облаците и небето, магичен.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_TIi53IR813eRsMfmJ4rTbbIAu9bGu6.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Последната ни разходка е по стените на крепостта Ван. Времето е странно &ndash; оловносиви облаци ни заобикалят от всички страни като стена, внезапно руква пороен дъжд, но в същото време над главите ни грее слънце. И това се повтаря през 15-ина минути.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_ZoOhtSZk01oeSQ07dKbEEnQmYkw911.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Това е още една от магиите на солено-соденото езеро-море. Над Ван 350 дни в годината грее слънце, а мълниите, които виждаме, пресичат хоризонта и потъват надалеч във водата.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_8DjRgR3eR3H3wS0X6bsuqDXqMmMwWy.jpg" style="height:800px; width:534px" /></p> <p>Крепостта или както местните я наричат &ndash; замъка Ван, е строен от IХ до VII в. пр. Хр. и е най-голямата от този вид за времето си. Изпълнявала е както охранителни функции, така е била и сигурен дом за хиляди важни управници през вековете. През историята над забележителната постройка са властвали арменци, римляни, персийци, араби, турци и руснаци.</p> <p>Докато крачим по крепостните стени, се дивим на големия град, на цветовете на езерото, на поредния уникален храм, сътворен от архитекта Синан.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_g0p5iTXieXjCcbsdjGYvkCSbZQwv0x.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>Голяма част от крепостната стена, пострадала през годините от климатични и военни действия, е възстановена и днес е любимо място за разходка.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_whyWmQPj83hsFtD8GXOEs9hkkgbRLc.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Най-младият турист, когото срещам там, е иранско бебе на 2 месеца.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_oitWeQN39W7roMU2VBZJgrTxMeOY5A.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>С помощта на преводач семейството й отбелязва, че няма възраст, която да е твърде ранна, за да започне опознаването на историята. Иначе сериозният турист е каката, която е на 10 години.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_auSEq7uebEai6y50B1CAKT2EqOSfNY.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_PYsHCTP770MiiSRoTspw3ap5PQUH5H.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p><em>Така се вижда Ван от най-високата точка на крепостта. </em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>Последното преживяване </strong></p> <p>преди отпътуването е отново в езерото &ndash; изпращане на залеза, който е една от местните забележителности, и още един поглед отдалеч към крепостта-замък.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_GUG9Ci2rqardsK5k9ZNyvQJVVyLQgR.jpg" style="height:255px; width:400px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Четирима души наемаме малко корабче и возенето около час, до последния слънчев лъч, струва по 15 лв. на човек. Ако групата е по-голяма, ще е по-евтино, а напълним ли всички места, ще е не повече от 4 лв. на калпак. Големият ни късмет е, че точно на фона на прегарящото слънце минава големият кораб.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_yWLe5nx8PYigbL1h6agTJMJtIF1twi.jpg" style="height:267px; width:400px" /></p> <p>Мигове преди слънцето да потъне зад хоризонта, капитанът спира двигателите, поклащаме се с вълните и мълчим. Красиво е, вълнуващо, миг от покой, който всеки усеща посвоему.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_k4f6iluQtjOMAZyCgFNxyxkh02X2wt.jpg" style="height:259px; width:400px" /></p> <p>Напускането на града на котките, скритите води, легендите и гостоприемните хора ни оставя с усещането, че само сме се докоснали до магия, но ни трябват поне още няколко дни, поне още няколко пъти.&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/GFL7idi6qB8?wmode=transparent&amp;jqoemcache=U9y9E" width="425"></iframe></div> <p>До нови срещи, Ван!</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42735_7lmucEXOSDUwAqtuJO3t373CIUmkxs.jpg" style="height:225px; width:400px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>