Това не е измамата на века, а обирът на века. Буржоазията протяга ръце към красивите бунтовници. Май 68-а, както всички революции в миналото, беше ритуал на посвещаване по френски, за да се подберат най-способните за влизане в кастата на елитите.

 

Сред многобройните произведения за Май 68-а, Ерик Земур представя две книги антиподи: на Анри Вебер и Дени Тилиняк.

 

И двамата бяха на 20 г. през Май 68-а. Единият беше в Париж, другият - в Бордо. Единият беше професионален революционер; другият избяга от революцията. Единият гордо афишира “бунтовната си младост”, другият се бунтува срещу всяко причисляване. Единият е Балзаков герой, безстрашен и решителен Растиняк, чийто Вотрен е приел маската на Лев Троцки. Другият е герой на Флобер във “Възпитание на чувствата”, който не взема насериозно революционната високопарност. Единият става сенатор; другият - писател. 

 

Нито един от двамата не разказва за събитията, които всички знаят наизуст. Май 68-а замени във въображението на нашите съвременници всичките ни революции от миналото. Въпреки ограниченията и слабостите си, или благодарение на ограниченията и слабостите си, двете книги повдигат част от завесата върху тази историческа измама. 

 

Анри Вебер описва детството, семейството, произхода си. Тази част обикновено е задължителен и безинтересен пасаж във всяка автобиография. За Вебер тя е съществена. Нашият автор е от семейство на полски евреи, натурализирани французи. Полски евреи, каквито бяха повечето водачи на Май 68-а. Както повечето евреи, предадени от Вишистка Франция на германците. Както повечето “комунисти от съпротивата”, заклеймени от известния “Червен плакат”. Както повечето от основателите на държавата Израел. Тази връзка не е чисто съвпадение. В “Изповедта на едно дете на века” Мюсе разказва прекрасно за болезнената пламенност на тези млади хора, родени прекалено късно, за да ръководят славните битки на Великата армия на Наполеон, и търсещи отчаяно кауза, която да ги издигне до висотата на бащите им.

 

 

По същия начин тези млади полски евреи, родени след войната, продължават през 60-те г. ожесточена битка срещу нацистите и фашистите, които са готови да си измислят, за да успокоят страданието си. Те влагат в революционната си ярост наследството на едно секуларизирано религиозно месианство и заменят Талмуда на предците си с произведенията на Лев Троцки. Последният парадокс: същото това еврейство на френските революционни лидери, шокирани от убийството на израелските спортисти по време на Олимпийските игри в Мюнхен през 1972 г. от техните палестински “съюзници”, ще спести на нашата страна  кървавия тероризъм на бандата в Баадер или на “Червените бригади”. 

 

Вебер можеше да нарече книгата си “Мемоарите на един победител”. Той ни припомня онова, което сме забравили. Първият Май 68-а, този на студентите, завършил с победа: на 11 май Помпиду, завърнал се от Афганистан, отстъпва и отваря Сорбоната. Тази победа на бунтовниците е майка на всички отстъпления на държавата впоследствие пред организираните малцинства. “Няколко десетки хиляди студенти, гимназисти, млади работници му нанесоха първото поражение. Този подвиг дълбоко променяше  политическата ситуация. В сърцето на режима нещо съществено току-що се бе разбило”.

 

Еманципация на индивида

 

Съществуват два Май 68-а в рамките на студентското движение: политиците, които подготвят революцията и общата стачка, и културните дейци, които се борят за еманципация на индивида, матрица на всички движения след 68-а: феминизъм, хомосексуализъм, педагогизъм, антирасизъм, екологизъм, движенията срещу затворите и психиатрията. Окончателното поражение на първите ни спести комунистическата диктатура и гражданската война; но то проправи пътя за вторите, които доведоха докрай разпадането на всички традиционни структури, семейство, училище, Църкви, държава, правосъдие, нация, в полза на световния пазар. 

 

И едните, и другите станаха от 80-те г. “шефове” на всички места на властта и на влиянието: левите партии, висшата държавна служба, магистратурата, националното образование, медиите и културните среди. Тези два Май 68-а мечтаеха само за сливането на борбите с третия, този на работниците, и на тяхната митична “обща стачка”. Те също вярваха в началото, че са спечелили: повишение на заплатите и на социалната защита. Те не знаеха, че за тях това ще бъде Пирова победа и левичарите ще ги накарат да платят много скъпо за “дребнобуржоазния” си отказ да отидат до края на революционното приключение. 

 

Всичко ще бъде наред. Дени Тилиняк разбра най-важното: “Барикадите напомнят за онези от 1848 и 1870 година. Знаят ли те, че и в двата случая всичко  завършва по-добре за буржоазията, отколкото за бунтовниците?”. Но той греши в цялостната си интерпретация: това не е измамата на века, а обирът на века. Буржоазията протяга ръце към красивите бунтовници. Май 68-а, както всички революции в миналото, беше ритуал на посвещаване по френски, за да се подберат най-способните за влизане в кастата на елитите. Бракът на Анри Вебер с една наследница на фамилията Серван-Шрайбер, извън законната любовна история, разказана с непокътнато чувство, е символичен еквивалент на брака на Растиняк с дъщерята на банкера Нюсанжен. Посвещаване. И път за Дамаск. 

 

 

Вебер е твърде голям марксист, за да не разбере, че базата определя надстройката. Буржоазният му брак ще го накара да приеме либерализма на Токвил, Бенжамен Констан, Реймон Арон. Революционерът става либерал и се подчинява на глобализираните елити, които го посвещават. Политическото им поражение подготви тяхната идеологическа победа. Вебер ни напомня, че целта на “маоистите” е била да разрушат държавния апарат, започвайки от най-слабото звено: университета. 

 

Следва всичко: училището, правосъдието, затвора. Книгите на социолога Жан-Пиер Льо Гоф описват подробно смъртта на скъпата и стара страна, както казваше генерал Дьо Гол. 

 

Тази скъпа и стара страна, която оплаква Дени Тилиняк. Неговата книга е книга на победения. Неговата Франция беше тази на Анкетил и братя Бонифас; на д’Артанян и на Рембо. Неговият девиз би могъл да бъде: книги, жени и няколко кръстосани паса. Тази Франция, която отказа да се бори, също като Тилиняк. Като книгата му, която гасне тихо, доста преди края. Сякаш сме в прекрасния филм на Паскал Тома от 70 г. “Не плачи с пълна уста”. Пред нас е Бернар Мьоне, провинциален съблазнител с бял панталон и син блейзър. Смеем се, за да не плачем. 

 

Заглавието е на "Гласове"

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

Още от категорията

Историята на Г-7

Историята на Г-7

Г-7, събрани на среща на върха в петък и събота в Канада, е неформална...

7 коментар/a

Бойко Борисов на 17.05.2018 в 17:04
И Ерик Земур ли започнахме да цитираме !? Проучете първо кой е, какъв е и най-вече за какво се бори...
observer на 17.05.2018 в 20:13
На изток имахме друга 68-а. В България международният младежки фестивал, в Чехословакия бунт. И във Виетнам най-кървавите битки. В София показваха капани за американци, яма, в дъното подострени бамбукови колове. Продаваха плоча на Боб Дилън, говореха, че група чехи с дълги коси(!) дошли да провокират, били спрени на границата от милицията. Предстоеше окупация и някои, които бяха в казармата, заминаха. После ги приеха във ВУЗ направо, за награда. Илюзия и лъжа беше, че целта е била демократичен социализъм, както през 1989 комунизмът щеше да се срути като кула от карти за игра, като всяка измислена система и нашите ръководители го знаеха. У нас нямаше нищо. Малките виетнамци се биеха като никой друг. Криеха се в дупки под земята, загиваха и идваха други, с азиатска жертвоготовност. По-късно някои дойдоха да учат у нас, мънички, чернокоси, усмихнати. Бяха много различни от черните и арабите. Честни американци заснеха филми, които заради критичността си, имахме щастието да видим и ние. Като Апокалипсис сега. По-късно, с появата на видеото, се насладихме и на бълвочите с Рамбо. В Съюза имаше дисиденти, у нас не. Франция беле далеч. Такива работи.
легисти на 17.05.2018 в 20:47
"Посвещаване. И път за Дамаск." Не е ли това ироничен намек относно наложителния "брак по сметка" не толкова на буржоазното революционно копеле Вебер, колкото между новопосветената езическа църква и юдеина Савел?
До провокатора "обсервер" на 18.05.2018 в 08:51
Много какво имахме 68 година! Много не ни харесваше! А Тия дето запенено критикуваха това "имане", дойдоха на власт с видния десидент в България Ж.Желев. Какво остана след него и какво имаме сега? Каква отговорност тези критикари носят пред хората? Оказа се, че са им интересни само личните хонорари за разрухата и пустоша, който оставят след себе си! Резултат след 28 години на "реформи"- страшна духовна нищета и тотална сиромащия с непрекъснато обезлюдяване на страната! Колкото и да беше лошо на тези "честни борци" за справедливост, наречени "десиденти", на хората беше добре тогава! Тия се утвърдиха като безотговорни дърдорковци и келиперджии....
логореята на 18.05.2018 в 09:37
Хареса ми и това емблематичното за "полските евреи" - най-нарицателното в тоя дух е, че цялата американска геостратегия оттогава и до днес заложи на мантрите на един такъв, който иначе се спомина наскоро, обаче още дълго светът ще бере последствията от преекспонираните му ултрарусофобски, респ. радикалоислямофилски, прищевки.
и от мен до провокатора "обсервер" ------ У нас нямаше нищо. на 22.05.2018 в 10:04
виж какво, ПРОВОКАТОРЕ, не те знам на колко си годинки, аз за това пък съм от скоро пенсионер, така че може да се каже, че съм видял бая неща от живота в моята, но явно не твоята, Родина. Аз съм преживял купонната система, годините, в които се надяваха нашите родители, в скоро да настъпи комунизма, първите телевизори, първите ЦВЕТНИ телевизори, първото Булгар-Рено ит.н., и т.н. Вярно, днешното изобилие го нямаше, защото твоя любим Запад искаше да кървим, за всяко доларче плащахме едва ли не с нашата кръв! Но това бе и целта им, защото те, че и до днес, не навиждат правосланието, към които спадаме и до днес и ние...Та тази си политика те продължават, макар и под друга форма, най-нахално и напълно открито НАПЪЛНО ПЛАНОМЕРНО! Говори ли ти нещо от сорта, като например дебатите за Двойните стандарти, или за храните, детски или за възрастни с променени съставки, или за безалкохолните и енергийни напитки, бъкащи от АСПАРТАМ, още какво да ти изреждам? ___________________________________________________________________________ Само не ми излизай с СССР, защото там имахме огромен пазар за нашата продукция, като само в един град Плевен, тогава със 150 хил. жители, този пазар хранеше работниците на най-малко шест клона на консервеният комбинат! А баща ми, ж.п. служител говореше тихо, че на цели влакови композиции от Съюза с ГОТОВ ПРЕРАБОТЕН БЕНЗИН само сменят документите и заминават за Гърция СРЕЩУ ДОЛАРИ! Хората ходеха ВСЯКА година на почивка, моите родители водеха моите деца ВСЯКО ЛЯТО на море! Вярно, за кола се чакаше с години, ама бензина струваше стотинки, чак малко преди ПРЕВРАТА на 10-ти стана лев и нещо! У НАС НЯМАЛО НИЩО? НЯМАШЕ ХОРА, КОИТО ДА РОВЯТ В КОФИТЕ ЗА БОКЛУК, НЯМАШЕ ХОРА, КОИТО ДА СИ ЛЯГАТ ГЛАДНИ, НЯМАШЕ ХОРА, КОИТО ДА НЕ МОГАТ ДА СИ ПЛАТЯТ ТОКА И/ ИЛИ ПАРНОТО, НЯМАШЕ УБИТИ НАЙ-БРУТАЛНО ЗА ПЕТ ЛЕВА СТАРЦИ И ИЗНАСИЛЕНИ БАБИЧКИ, НЯМАШЕ, ОСВЕН ЦИГАНИТЕ, БЕЗРАБОТНИ!____________________________________________________________________ Та това донесе, ПРОВОКАТОРЕ, твоята демокрация, хора, изоставили родители и собствените си деца, за да РОБУВАТ при Меркел и Сие, дори да не са в състояние да бъдат до смъртният одър на майките и бащите си, за да им затворят очите!!!!!__________________________________________________________________________ И ОТНОВО - С надеждата, администратора да не изтрие постинга ми, ти казвам, че такива като тебе трябва да се поослушват за изгодни билети към Запада, защото скоро ще им се наложи да ги ползват....
дядо Илия на 26.05.2018 в 12:39
До Наблюдателя (observer): Опиваш се да защитаваш нещо, което е незащитимо - соцът у нас беше отвратителен , изкривен режим, който рано или късно щеше да рухне, защото беше изкуствен отвън и гнил отвътре. Друг въпрос е, че във властта от 89г насам се промъкват и тарикати- службогонци, но това се дължи на липсата на ОБЩЕСТВО - при не тоталитарните държави то е абсолютната спирачка за грешките в управлението на държавата. Само че, обществото се създава бавно - според мен ще трябва да изтърпим поне още 30-40г

Напиши коментар