Историята винаги има нужда от финален двубой; нужни са победител и победен. Двубоят донякъде е Божията присъда, която налага решението си на хората. Яков цяла нощ се бори с ангела и накрая, призори, един глас му казва: ти “се бореше с Бога и с хората и надви”. Той ще се казва Израил.

 

Дуелът между Франсоа дьо Вивон, сеньор на Шатенре, и Ги дьо Шабо, барон на Жарнак, в Сен Жермен ан Ле, 10 юли 1547 г., гравюра

 

Историята на света, както и Библията, е написана от отделни битки. Разказът за тях е друг начин да се преподава историята. Алексис Брезе и Венсан Тремоле дьо Вилие са решили да го направят, избирайки 20 от тези двубои, от Александър Велики и Дарий, Сципион и Ханибал, до Буш и Саддам, поверявайки разказа на 20 различни историци, достатъчно ярки и талантливи, за да отговорят на предизвикателството да ги съживят в по-малко от 30 страници за всеки един от тях*. “Тези сблъсъци, уверяват авторите на това начинание, са определили нашите граници, религия, традиции”.

Чрез тях виждаме до каква степен класическата трагедия се вдъхновява от уроците на Историята, почива върху същите движещи сили, 

 

омрази, страхове и амбиции.

 

Вземете най-изчистената от тези трагедии, заснети в киното,  филмът “Точно по пладне” на Фред Зинеман. В края “маршалът” се изправя сам в опустелия си град срещу четирима бандити, които се завръщат. Трима повече за финалния двубой, така че героят трябва да се отърве от тях, за да остане само главатарят, врагът, на дулото на пистолета му. И той го убива. Свършено е, той може да си тръгне заедно с любимата. Има обаче една разлика спрямо историята на човечеството: в нея никога нищо не е приключило наистина. 

Вижте 

 

Наполеон и Александър, 

 

двубоят образец между двамата императори, който Брезе и Тремоле дьо Вилие наричат “ ненадминат връх”: първият прегражда пътя пред европейските амбиции на втория. Тогава вторият намира съюзници, германци, италианци, австрийци, пруси. 

Започва двубоят. Първи тур, французинът поставя на колене младия цар и съюзниците му в четири последователни битки, в Аустерлиц, Йена, Ейлау, Фридланд. Прусаците са разбити, руснаците - изтощени. 

Наполеон и Александър се срещат в грижливо направен мизансцен, нарисуван от Орас Верне, на сал по средата на река Неман. “Сир, заявява Александър, аз мразя англичаните толкова, колкото и вие ги мразите”. Те подписват мирния договор от Тилсит. Има привиден мир, но и задни мисли. Александър е унижен, когато Наполеон смята, че е блокирал континента. Но това е само временно. Руснакът го провокира; втори тур, императорът преследва царя до Москва, претърпява поражение, а ударите оттекват чак до Ватерлоо. Ето че французинът е разбит и царят на свой ред го унижава, отивайки да спи в чаршафите в Елисейския дворец! Но кой събира мизата? Третият актьор, Англичанинът. “Англия, казва Тиери Ленц, доминира в света в продължение на един век”.

Един век е много, но не и от гледна точка на историята: така че не е приключило. Императорите олицетворявали нациите, които са убиват взаимно; в полувремето те подписват мир, а после двубоят продължава, по-безмилостен от всякога. Защото този път страстите се смесват с фанатизма и идеологията. 

 

Хитлер срещу Чърчил. 

 

“Хитлер го мразеше до такава степен, че всяко обективно съждение беше изключено”, пише Франсоа Керсоди, а Чърчил казваше: “Имам само една цел и една политика, да убия Хитлер”. Битка до смърт, но вместо да бъде убит, Хитлер са самоубива. 

Общото между двата двубоя? Една и съща мания: врагът. Братски и близък за едни, Хенри VIII и Томас Мор, Сталин и Троцки или Тито… Чужд, за други. Врагът, този враг, който се превръща в техен двойник. 

 

Но знаем ли кой е врагът?

 

Оригиналното американско заглавие на филма на Фред Зинеман е High Noon. Това може да означава “Точно по пладне”, но също “Часът на истината”. Ние сме в този момент на истината. Прекрасната книга под редакцията на Алексис Брезе и Венсан Тремоле дьо Вилие е наръчник, чудесно напомняне за онези, които са изкушени да забравят:  да, Историята е трагична.

 

* Les Grands Duels qui ont fait le monde (Големите двубои, които създадоха света - бел. пр.)

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Още от категорията

Моментът Лутер

Моментът Лутер

Мартин Лутер успява да подрине авторитета на Католическата църква и да...

1 коментар/a

аматьор на 08.10.2016 в 09:35
Странна интерпретация на историята - значи борбата не е била между Франция и Англия за хегемония, а между Русия и Франция, която се е опитала да "прегражда пътя пред европейските амбиции" на Русия, от което е спечелила стоящата настрана Англия?

Напиши коментар