Интернет убива вестниците

Интернет убива вестниците
Надпреварата е напрегната, но Сан Франциско има голям шанс да стане първият американски град без всекидневник. Основаният през 1865 г. "Сан Франсиско кроникъл" съкращава и без това намаления си персонал, опитвайки се да не бъде закрит. Ами ако наистина изчезне? "Хората под 30-годишна възраст няма и да забележат", казва Гевин Нюсъм, кметът на града.   
<p><strong>Днес повечето отрасли са в тежко положение, но само няколко са в толкова лошо като новинарския бизнес.</strong> Най-зле е ситуацията в Америка, където много вестници дълго време се радваха на спокоен живот, защото бяха местни монополисти, но от началото на 2008 г. и във Великобритания вече спряха около 70 местни издания. А при тези, които оцеляха, рекламите намаляват, редакционните статии стават по-кратки, журналисти остават без работа. Кризата е най-дълбока в англосаксонските страни, но е засегнала целия богат свят: влиянието на интернет, подсилено от рязкото намаляване на рекламите, съсипва класическия всекидневник.</p> <p><strong>Интернет убива вестниците и ражда нов вид новинарски бизнес</strong><br /><br />Толкова ли е важно? Технологичните промени унищожиха най-различни популярни навремето продукти - от ръчния тъкачен стан до уокмена, а светът като цяло е по-добре. Но новината не е просто продукт: пресата е четвъртата власт, стожер на системата на управление. Журналистите разследват и критикуват управниците и с това помагат на гласоподавателите да решат дали да ги оставят на власт или да ги свалят. Автокрациите може прекрасно да функционират и без новини, но не и демокрациите. Дали смъртта на вестниците - главният източник на информация за повечето образовани хора поне през последния век, бичът на корумпираните политици, съвестта на нациите - дали тази смърт ще навреди на демокрацията?<br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br /><strong>Разпадане на пакета</strong><br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />Като съдържание вестникът е пакет - политика, спорт, борсова информация, времето и т.н. - който съществува, за да привлича погледа ви към рекламите. За нещастие на вестниците интернет е по-добър в доставката на някои от тези продукти. По-лесно е да потърсиш информация за работа и за имоти в мрежата и затова специализираната реклама и съпътстващите я приходи мигрират към интернет. Някои други видове съдържание също се реализират по-добре чрез интернет - новините и борсовата информация може по-често да се осъвременяват, прогнозата за времето може да бъде по-прецизирана за всяка точка на планетата, така че и читателите мигрират натам. И в резултат пакетът се разпада.<br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />Упадъкът на вестниците е едновременно и причина, и последица от тревожните констатации на центъра за проучване на общественото мнение Пю, че през последните десет години броят на американците на възраст между 18 и 40 години, до които всеки ден е стигнала някаква информация, е спаднал от 34 процента на 25 процента. Всъщност, може би тези данни не са толкова тревожни, колкото изглежда. Тъй като вестниците предлагат в един пакет всякакъв вид различно съдържание, мнозина от тези, които в миналото са казвали, че са видели някоя новина, вероятно са го направили само за няколко секунди, преди да прелистят страниците, за да стигнат до спортните. Толкова повърхностно запознаване с новините май не е голяма загуба за обществото; изследванията на Пю за общата осведоменост показват, че младите хора са също толкова добре (или зле) информирани, колкото са били и някога.<br />&nbsp;<br />Мъките на вестникарските компании не предвещават задължително кончина на новинарския бизнес, защото те произтичат отчасти от бурния и скъп преход от хартия към електронен продукт. Новинарските компании днес имат два вида разходи - за печатане и разпространение на продукта им за стария свят, и за осигуряване на дигитална версия за новия - макар че тепърва трябва да намерят бизнес модел, който да работи онлайн.<br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />Досега повечето предлагат съдържанието си онлайн безплатно, но така не могат да се издържат, защото няма достатъчно онлайн реклами, които да покриват разходите. Така че или обемът на новия продукт трябва да се свие, или читателите трябва да плащат повече. Някои вестници, като "Файненшъл таймс" и "Уолстрийт джърнъл", които имат над един милион абонати на своите онлайн изданията и които неотдавна обещаха да разработят система за микроплащания за отделни статии, вече взимат пари за достъп до публикациите си. Ще ги последват и други: Рупърт Мърдок, собственикът на "Уолстрийт джърнъл", очаква и другите му издания да станат платени. След като в Гугъл и Яху! има безплатни новини, читателите може, разбира се, да не са готови да плащат за по-задълбочена и специализирана информация; но след като го правят в света на класическите вестници, където съжителстват безплатни добавки и платени публикации, май няма причина да не го правят и за онлайн изданията.<br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />Те може да бъдат подтикнати да го правят от по-добрите мобилни устройства. Айфонът на Apple е първият мобилен телефон, удобен за четене на текст, а очакваното в скоро време най-ново осъвременяване на неговия софтуер ще даде възможност на доставчиците на новини, което сега предоставят информация за Айфон, да започнат да искат пари за нея. Амазон току-що показа нова, по-голяма версия на Киндъл, неговия четец на електронни книги, по-добре пригодена за четене на вестници. И други фирми имат подобни устройства, скоро ще се появят още. По-добрите технологии, съчетани с нови системи за плащане, няма да решат острите проблеми, с които днес се сблъскват вестниците, но може да предложат нови модели, които да позволят на новините да процъфтяват в дигиталната ера.<br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />Вече има признаци за това. Онлайн се множат нови източници на новини. Вярно, че много от тях са ненадеждни. Повечето са зле финансирани. Някои от тях са празни приказки на умопобъркани екстремисти. Но някои - като Muckety, американски сайт, който обогатява информациите си с интерактивни карти за мрежите на влияние на действащите лица в тези информации, и NightJack, разобличаващият и потискащ блог на анонимен британски полицай, спечелил миналия месец наградата "Оруел" - обогатяват самопознанието на обществото и нямаше да може да съществуват в някогашния ни свят.<br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />Единственото сигурно нещо за бъдещето на новините е, че то ще е различно от миналото. То няма да е доминирано от няколко големи вестника, чиито първи страници определяха новината на деня. Общественото мнение ще се формира по-скоро от хиляди различни гласове, със също толкова различни фокуса и гледни точки. И така хората ще имат по-малко общи неща, за които да си приказват на чаша кафе. Тези, които не се интересуват от политически или икономически новини, ще имат по-малък шанс да се сблъскат с тях, но пък тези, които ги научат, ще бъдат по-добре подготвени да търсят отговорност от управниците. А новините, в крайна сметка, са необходими на обществото именно заради това.<br /><br /><br />сп. "Икономист"</p>

Още от Култура и общество

Коментари

Напиши коментар

Откажи