Интернет комуникацията

Интернет комуникацията
Комуникативното пространство Интернет може да бъде наречено виртуално, защото това е пространство, в което се осъществява нематериална, технологично генерирана симулация на действителността. В Интернет се релативира значението на времето и пространството като базови дименсии на човешката представа за реалността. Виртуалната реалност е нещо повече от симулация, защото не само имитира някакво преживяване, но и симулира обстановката и условията, които дават възможност за създаване на актуални нови преживявания. Това е реалност, която протича във виртуална среда. Комуникацията в този имагинерен свят също би могла да се характеризира като виртуална, защото е лишена от реално физическо присъствие на участниците, осъществява се между индивиди със самоопределили се виртуални идентичности и защото протича при условия, съществено различаващи се от тези, при които се реализира ежедневното междуличностно общуване.
<p>Интернет е мощен социализиращ фактор, което според Мартин Олсън се дължи на три основни причини:<br /><br />- Удобството на Интернет е основание хората да прибягват към услугите на глобалната мрежа, за да улеснят своя социален живот. Много по-лесно, удобно и евтино е да се срещат с приятели, седейки пред монитора у дома, отколкото да осъществяват контакти лице в лице;<br /><br />- Много по-вероятно е в световната мрежа да срещнеш човек, с когото си съвместим, тъй като тя обхваща 350-400 милиона потребители (вече много повече) &ndash; потенциални комуникативни партньори. Отпада съществущата в реалния живот необходимост за задържане на вниманието на един събеседник, тъй като е лесно във всеки един момент да се намери нов;<br /><br />- Интернет предлага много и разнообразни форуми, което улеснява социалните интеракции между хора, намиращи се на хиляди километри един от друг. <br /><br />Въпреки изтъкнатите преимущества на виртуалната комуникация, тя не може да замести общуването лице в лице.<br />Съвременният динамичен начин на живот е източник на много стресогенни фактори. Комуникацията в Интернет започва да се осъзнава от все повече хора като средство за редуциране на тези негативни ефекти. Интернет е не само основно средство за комуникация и източник на информация, но и на забавления и възможност за създаване на разнообразни неформални и дори интимни контакти. Това помага на много хора да преодолеят чувството за самота и социална изолация. Личността усъвършенства и обогатява поведенческия си репертоар по посока повишаване на социалнопсихичната си компетентност, разбирана като комплекс от комуникативна, социокултурна и емоционална компетентност.</p> <p><br />Интернет дава възможност на своите потребители да избягат от реалния свят с неговите емоционални проблеми (стрес, депресия, безпокойство и др.) или от трудностите в ежедневните житейски ситуации (проблеми в работата, в обучението, в семейството) посредством изграждането на алтернативна онлайн-идентичност. В мрежата индивидът може да реализира и вербализира свои представи и фантазии, които са неосъществими в реалния живот. Във виртуалното пространство всеки потребител е това, което иска да бъде и това, за което се представя. Значението на социалната идентичност на идвивида намалява, въпреки това тук езиковият код може да даде информация за действителния социален произход и принадлежност на личността. <br />Изграждащите се в Интернет идентичности могат да бъдат определени като измислени, нереални. Всеки потребител е и режисьор и актьор на своята идентичност. Той разгръща един или повече персонажи и едновременно с това играе съответните роли. По този начин виртуалната комуникация дава възможност на индивида да натрупа опит и преживявания в дименсиите на различни социални роли и да осъществява анонимни социални интеракции. Безспорно е, че този опит повлиява процеса на изграждане на собствената реална идентичност.<br />Освен изтъкнатите дотук предимства Интернет крие и някои рискове за своите потребители. <br /><br /><strong>Интернет-зависимост</strong><br /><br />През 1996 г. Goldberg описва феномена зависимост към компютърно опосредстваната комуникация, като въвежда понятието патологично използване на компютъра. Днес това понятие се диференцира на две субкатегории, като първата се отнася до влечение за работа с компютър въобще, а втората се обвързва с патологичното използване на Интернет.<br />През 1994 г. Kimberly Young разработва и помества в Web-сайт въпросник за диагностика на Интернет-зависимост. В изследването вземат участие 396 активни ползватели на глобалната мрежа. Резултатите от него определят 80% от изследваните лица като зависими. Установява се също, че високо рискова група са безработните и жените на средна възраст. Изследване на университета в Hertfordshire, Великобритания, обаче не намира корелация между Интернет-зависимостта и пола. Данните от изследването, проведено от Young, дават възможност да се диференцират няколко основни услуги в Интернет, към които най-често се създава зависимост: стаите за разговори, дискусионните групи, електронната поща и WWW.<br />Въз основа на тези данни авторката разграничава следните категории на зависимост към Интернет:<br /><br />- Зависимост към киберсекс &ndash; влечение към &ldquo;стаи за разговори&rdquo; със сексуална тематика и сайтове с порнографско съдържание;<br /><br />- Зависимост към изграждане на кибер-взаимоотношения &ndash; създаване на онлайн, приятелства в стаите за разговори, които заместват тези от реалния живот, изграждане на интимни афери в киберпространството;<br /><br />- &ldquo;интернет-компулсивност&rdquo; &ndash; компулсии към хазартни игри и аукциони в Интернет и онлайн-търговия;<br /><br />- Компютърна зависимост &ndash; пристрастеност към работата с компютър изобщо (игри, програмиране и др.).<br /><br />Davis от своя страна разграничава две форми на патологично използване на Интернет:<br />- Специфично патологично използване на Интернет - зависимост към специфични функции на Интернет, като: прекалена употреба на сексуални материали и услуги, аукциони, електронна търговия и участието в хазартни и други игри в глобалната мрежа. Това патологично влечение, насочено към специфично съдържание, може да се разглежда като личностова акцентуация. Патологичното влечение към изброените дейности е независимо от Интернет и може да съществува и извън мрежата.<br />- Генералното патологично използване на Интернет се отнася до злоупотреба с Интернет въобще. Тази форма обхваща безцелното пребиваване в електронната мрежа. Характеристики на този тип зависимост са: прекарване на много време в Интернет без определена цел, безразборни и продължителни интеракции в &ldquo;стаи за разговор&rdquo;, компулсивно проверяване на електронната поща, отговаряне на бюлетини и рекламни съобщения, получени в пощенската кутия. Тази форма на зависимост се свързва със социалните аспекти на Интернет и е породена от нуждата за социални контакти и от желанието за изграждане и поддържане на виртуален социален живот.<br /><br />&nbsp; Безспорно е значението на Интернет като глобална информационна мрежа за световните социални процеси, което я превръща в един от най-мощните социализиращи, глобализиращи и демократизиращи фактори. Едновременно с това от голямо значение е да се познават негативните последици, породени от патологичното използване на услугите в мрежата. По-голямата част от хората са в състояние да използват глобалната паяжина безпроблемно, но съществува и такава група от потребители, които изпитват затруднения в когнитивното и поведенческото си функциониране поради &ldquo;нездравословна употреба&rdquo;.</p> <p><strong>Източник:</strong> Мизова Б., Баракян М., Социалнопсихологични особености на общуването в Интернет. Интернет-зависимост, Психологични изследвания, кн.1/2003, София</p> <p>&nbsp;</p>

Още от Култура и общество

Коментари

Напиши коментар

Откажи