Сигурно старите русенци си спомнят още кино „Москва“, където изнасяше концертите си симфоничният оркестър. През една неделна утрин в началото на 50-те години седях в публиката, още малко момче, наскоро започнало да свири на чело, и се радвах на жизнерадостната музика на Кабалевски. Едва ли много съм разбирал тогава, но странно – и досега помня светлото, празнично чувство, което изпитвах, докато слушах Георги Бадев, тогава 12-годишен, на концерта, вероятно един от първите в дългогодишния му път на солист. Вече в Интерната за даровити деца не пропусках да бъда на неговите изяви. Той беше от големите, а аз още съвсем в началото. Възхищавах му се – естествено, отдалече.
<p>Годините бяха бурни не само за нас, които растяхме, но и за цялата ни музика. Събирахме се почти тайно, за да се запознаваме с „религиозната“ музика на Бах, с новите за нас произведения на Хиндемит, Шьонберг, Барток... Една вечер, малко след 10 часа, Джо пристигна в квартирата ни с руския си магнетофон, един от първите, натоварен на детска количка. За да слушаме до късно през нощта с упоение ораторията „Цар Давид“ на Онегер. </p>
<p>През тези години ние постоянно бяхме в концертната зала, учехме се от колегите си, а може би... просто обичахме музиката. Джо беше от любимите ми изпълнители, не вярвам да съм изпуснал много от неговите концерти: в залата на улица „Будапеща“ например, когато обсвирваше програмата си за конкурса в Брюксел. Оттам се завърна с най-голямата награда за един млад музикант, чудесната цигулка, която през годините и на него, и на нас, неговите слушатели, носеше толкова радости. </p>
<p>Запомнил съм и концерта на студентския симфоничен оркестър с концертмайстор Бадев и под диригентството на Константин Илиев, събитие, възхитило тогавашната много видяла публика на зала „България“ с невероятно високото си ниво. </p>
<p>Трудно ми е да отделя някое произведение от всичко, което Георги Бадев е изсвирил на сцената: дали концертите на Бетовен, Брамс и Чайковски, или Моцарт, или Албан Берг и Барток, Прокофиев. Да не забравяме и за Владигеров, Пипков, сонатите на Барток и Прокофиев... Празник беше концертът му в зала „България“ със сонатите и партитите на Бах за соло цигулка, за който самият Константин Илиев написа възторжена рецензия. А и колко още събития в наистина богатия ни тогавашен концертен живот в цялата страна, в чужбина са свързани с неговото име.</p>
<p>Вече бяхме свирили заедно – триата на Бетовен с Николай Евров. (Колко съжалявах, и тогава, и сега, че не продължихме!) След това дойдоха произведенията на Кодай, Хайдн, Равел, триото на Константин Илиев, Тройният концерт от Бетовен. И разбира се – Двойният концерт от Брамс, с който са свързани толкова спомени...</p>
<p>– Георги Бадев... той от поколението на Димитър Ненов ли е? – попитаха ме наскоро мои студенти.</p>
<p>– Как бе! – възмутих се аз.</p>
<p>– Ами ние откъде да знаем, има ли в Академията негова снимка, някой говори ли за него – защитиха се те.</p>
<p>Хванах телефона, уговорихме среща, сега всеки от тях има албумче с негови записи. И ги слушат... </p>
<p>И вече знаят за големия български цигулар Георги Бадев!</p>
<p> </p>
<p> </p>