Гео Милев: Литературният протестант

Гео Милев: Литературният протестант
Неистов и разностранен талант, неизмислен интелектуалец, ляв. Кой каза Мариус? Грешка. Защото става въпрос за Гео. Друг въпрос е, че уредничката на къщата музей „Гео Милев” в Стара Загора Валя Сотирова не приема определението „ляв интелектуалец” по адрес на Пророка на българската модерност. Защото по този начин той се парциализира, става „собственост” само на някаква част от обществото. Докато всъщност феноменът Гео Милев принадлежи на целия български народ, твърди тя. Но кой е Гео Милев?
<p>Можем само да гадаем, тъй като хората, които го познаваха, отдавна са мъртви. Помни го само вековният дъб в живописния двор на къщата музей, посят от ръцете на 6-годишния Гошо. Най-вероятно го помни и най-старата от шестте костенурки, които се разхождат бавно и величествено като камили по алеите, оградени с чемшири. Преданието твърди, че костенурките са донесени тук от бащата на поета.</p> <p>Ако оставим легендите настрана, фактите са такива &ndash; Георги Мильов Касабов е роден през 1895 година, по една случайност &ndash; в Раднево. Но всъщност в неговите жили тече буйна чирпанска кръв &ndash; като на Яворов. Две години след раждането на бъдещия поет учителското семейство се преселва в Стара Загора, където Мильо Касабов отваря книжарница и основава издателска къща. Особено силна духовна връзка има между него и първородния му син Георги, който е надарен с много таланти. Първия от тях &ndash; рисуването &ndash; той проявява рано, шарейки белите стени на новопостроената им къща в Града на липите. Детството му, прекарано в бащината книжарница, предопределя и страстта на Гео към думите. Към писаното слово. Колкото и да е невероятно, на 16-годишна възраст той вече е студент по романска филология в Софийския университет. На следващата година заминава за Лайпциг, където слуша лекции по философия и театрално изкуство. През лятото на 1914 година избухването на Първата световна война го принуждава да замине за Лондон, където се сприятелява с белгийския поет Емил Верхарн. Когато се завръща обратно в Германия, в Хамбург <br /><br />Гео е арестуван с обвинението, че е английски шпионин. <br />Освобождават го поради липса на доказателства и той се прибира в Стара Загора...<br />&ldquo;Аз съм един нелош патриот&rdquo;, пише Гео на баща си по повод българските победи в Балканската война. През 1916 година му се налага да докаже думите си на фронта. На 29 април 1917 г. англичаните подлагат на артилерийски обстрел българските позиции край Дойран, където е и поетът. Парче от шрапнел ранява тежко Гео, отнасяйки кости от черепа и дясното му око. След възстановяването си е демобилизиран. Жени се и със жена си заминава за Берлин. Там Гео се подлага на няколко пластични операции; лекарите му поставят и изкуствено око.<br />Завръщайки се в България, поетът започва да издава емблематичното списание &ldquo;Везни&rdquo;, което се превръща в трибуна на прохождащия български експресионизъм и символизъм. Гео успява да пробие и на театралното поприще, поставяйки две немски пиеси на сцената на Народния театър. През 1924 година тръгва новото му списание &ldquo;Пламък&rdquo;, в което публикува знаменитата си поема &ldquo;Септември&rdquo;. И това е началото на верижна реакция: броят с поемата е конфискуван, а срещу Гео е заведен съдебен процес. В началото на 1925 година властите забраняват списанието. На 14 май съдът произнася присъдата срещу поета: една година зад решетките, 20 000 лева глоба и лишаване от граждански и политически права за две години. Гео Милев решава да обжалва присъдата пред Апелационния съд, но на следващия ден е извикан &ldquo;за малка справка&rdquo; в полицията. Оттогава следите му се губят. Едва през 1953 година край Илиянци е открит масов гроб; изкуственото око на Гео помага да бъдат идентифицирани неговите тленни останки. Година по-късно ген. Вълков разказва пред съда, че поетът бил удушен с тел... <br /><br /><strong>Духът на модернизма</strong></p> <p>Учудващо е упорството, с което човешкият мозък се опитва да подреди, да оприличи всяко нещо на нещо вече познато. Да го прикачи с кламерче към някакъв архетип... По неговия непомерен талант, по пристрастеността му към европейския авангард и по ранната му смърт на 30-годишна възраст можем да го оприличим на неговия съвременник &ndash; художника Иван Милев. Но не е същото... По естествения си афинитет към модерното в литературната словесност и театъра Гео се родее с първия истински модерен български автор &ndash; Пенчо Славейков. И това не е случайно, тъй като по време на гимназиалните и студентските си години младият Гео боготвори автора на &ldquo;Кървава песен&rdquo;... Ако се замислим, ще намерим много общи неща между Гео и Ботев. И все пак сякаш Гео Милев се връзва най-устойчиво с архетипа на Блудния син от библейската притча. С тази разлика, че в българския си вариант синът не успява да се завърне при баща си &ndash; в духовен смисъл, разбира се. А остава завинаги в онази далечна страна, разбирай &ndash; Европа, в която властва духът на протеста, по-точно &ndash; на протестантизма, който не признава авторитети и традиции. Другото име на този дух е модернизъм. При завършването на старозагорската гимназия бащата Мильо Касабов подарява на сина си Библия. Най-ценни за изследователите в нея са заветите на бащата към порасналия му син. &ldquo;Най-важното в живота е да знаеш на всяко време в какви отношения си с Бога; да можеш да кажеш всеки момент както Давида: ,,Но Бог ще избави душата ми из ръката адова, защото ще ме приеме&ldquo; &ndash; това пише бай Мильо на титулната страница... 13 години по-късно в поемата &ldquo;Септември&rdquo; Гео ще напише: &ldquo;ДОЛУ БОГ! / По небесните мостове / високи без край / с въжета и лостове / ще снемем блажения рай...&rdquo;.</p> <p>Атеист ли е Гео? &ldquo;Не, в никакъв случай! &ndash; категорична е Валя Сотирова. &ndash; Той вярва в Бог, но иска да общува с Него лично, без посредничеството на други хора...&rdquo;</p> <p>Такова именно е и веруюто на протестантите...<br /><br /></p>

Още от Култура и общество

Коментари

Напиши коментар

Откажи