Снимка: Ройтерс
Това решение идва ден, след като председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви своя „Зелен пакт“ за борба с изменението на климата със 100 млрд. евро инвестиции за подпомагане на държавите-членки, за да се откажат от изкопаемите горива.
„Споразумение за неутралитет на климата до 2050 г. Европейският съвет постига споразумение по тази важна цел“, написа в четвъртък председателят на Европейския съвет Шарл Мишел.
Европейският съвет, който започна в четвъртък, е първият след встъпването в длъжност на Урсула фон дер Лайен като ръководител на изпълнителната власт в ЕС. Зеленият пакт, първият проект на нейното европредседателство, определя пътя, за да стане Европа първия климатично неутрален континент до 2050 г.
Основните възражения срещу тази цел бяха на Полша, Чехия и Унгария. Чешката република, която искаше да може да използва средствата, отпуснати от ЕС, за изграждане на атомни електроцентрали на своя територия, срещна съпротивата на Австрия, Германия и Люксембург.
"Важно е да сме сигурни, че никой няма да ни спре в изграждането на атомни електроцентрали", заяви чешкият премиер Андрей Бабиш. „Трябва да имаме електричество за хората, за бизнеса и за отоплението“, добави той.
Чехия произвежда около половината от електроенергията си от въглища и иска през следващите 20 г. частично да я замени с нови ядрени централи.
Ядрената енергия задоволява около една трета от енергийните нужди на Унгария, като въглищата представляват по-малко от 15 на сто от енергийния микс. Унгария иска да спре да използва въглища до 2030 г. и да ги замени с "микс" от внос на енергия.
В Полша почти 80 процента от електроенергията се произвежда от въглища. Варшава призова за силни гаранции, че инвестициите в климата на ЕС няма да изместят помощта за развитие за най-бедните страни-членки.