Елена Нюренберг, любимата Маргарита на Булгаков

Елена Нюренберг, любимата Маргарита на Булгаков
Историята на Михаил Булгаков и Елена Нюренберг е копие на неподражаемия роман на маестрото „Майстора и Маргарита“, цитат от който повечето интелигентни хора цитират по памет: „Любовта изскочи пред нас, както изпод земята, в тясна уличка, изниква убиец, и от раз ни порази и двамата! Така поразява мълнията, така поразява финският нож!“

 

Елена Сергеевна Нюренберг е музата на забележителния писател. Именно на нея, на своята последна любов, Булгаков посвещава романа си „Майстора и Маргарита“, който до ден днешен се чете и препрочита в целия свят. Именно тя е считана за прототип на Маргарита.

Елена Сергеевна е родена на 21 октомври (2 ноември) 1893 година в Рига. Баща ѝ Сергей Маркович Нюренберг произхожда от стар германски род. (Неговият прадядо – изкусен бижутер – още през 1768 година пристига в Житомир заедно с немски преселници, поканени от руската императрица Екатерина II.)

Сергей Маркович работи като учител, бил е и данъчен инспектор. Влече го журналистиката, печата в руски издания. Майката на Елена Александра Александровна, по баща Горская, е родена в семейството на православен свещеник.

Елена има сестра Олга, родена през 1891 година, и двама братя – Александър (1890 г.) и Константин (1895 г.).

Родителите дават на дъщеря си прекрасно образование: Елена владее до съвършенство три езика, притежава завидно възпитание. През 1911 г. завършва гимназия в Рига. Година по-късно 19-годишната девойка получава предложение за брак от едрия земевладелец Бокшански, но успява да го убеди да се ожени за по-голямата ѝ сестра Олга.

През 1915 година заедно с родителите си Елена се мести в Москва (след болшевишкия преврат от 1917 баща ѝ и майка ѝ се връщат Рига). През декември 1918 г. младата жена е на 25 години – тогава в Москва се венчава за Юрий Мамонтович Неелов – адютант на Евгений Александрович Шиловски, един от командващите на Червената армия.

Неелов е син на големия руски актьор трагик и лидер на анархистите Мамонт Далски – в царската армия той е капитан, после преминава на страната на болшевиките. Две години след сватбата му с обаятелната Елена Евгений я отнема от своя адютант и се жени за нея – макар в царската армия да се смята за вулгарно да вземеш жената на офицер с по-нисък чин от твоя. През 1921 година им се ражда син Евгений, а през 1926 – Сергей.

След Гражданската война Шиловски служи като помощник на началника на Академията на Генералния щаб, в периода 1928–1931 г. е началник-щаб на Московския военен окръг, а от 1931 работи като шеф на катедра в Академията на Генщаба.

 

 

„Мъжът ѝ бе млад, красив, добър, честен…“ Това описание от романа „Майстора и Маргарита“ може напълно да се отнесе към Евгений Александрович, при това без да се изключват и последните думи: „… и обожаваше жена си“.

Междувременно през октомври 1923 година съпругата на Шиловски пише на сестра си Олга Сергеевна Бокшинска, която е секретар на дирекция в МХАТ, следното:

Ти знаеш колко много обичам моите двама мъже, какво означава за мен малкият Женя, но въпреки това чувствам, че този тих семеен живот не е за мене. Или по-точно, понякога ме спохожда такова особено настроение, че не знам какво да правя със себе си. Нищо не ме интересува, искам да живея, не знам къде да избягам, но много го искам.

Само не си мисли, че това е заради някакви разправии вкъщи. Не, никога не сме имали несъгласия, за целия ни живот заедно. Просто ми се струва, че у мен се събужда предишното ми „аз“ – с любовта към живота, към шумотевицата, към хората, към срещите.

Повече от всичко на света искам в личния ми живот – малкият, големият Женя – всичко да си остане както е сега, но да има и още нещо, както при тебе е театърът.

И след месец:

Ти знаеш, страшно много обичам Женя-старши, той е удивителен човек, такива няма, малкият е най-скъпото ми същество на света – хубаво ми е, спокойно, уютно. Но Женя е зает почти по цял ден, малкият през цялото време е с бавачката си на чист въздух… А аз оставам сама с мислите, измислиците и фантазиите си. И или (когато съм в лошо настроени) се свивам на дивана и мисля, мисля до безкрайност или – когато слънцето грее на улицата и в душата ми – бродя сама по улиците.

Така до срещата с Булгаков. През 1967 г. Елена Сергеевна си спомня за това запознанство, което се предполага, че се е състояло на 28 февруари 1929 г. в жилището на художниците Моисенко:

Аз бях просто жената на генерал-лейтенанта Шиловски, прекрасен и благороден човек. Бяхме онова, което се нарича „щастливо семейство“: мъж, заемащ високо положение, двама прекрасни синове. Въобще всичко беше чудесно.

Но когато срещнах Булгаков случайно в този дом, разбрах, че това е моята съдба – независимо от всичко, независимо от безумно трудната трагедия на раздялата. Реших се на тази стъпка, защото без Булгаков животът ми не би имал нито смисъл, нито бих имала оправдание, че го живея.

Някакви познати позвъниха и ме поканиха на блини, казаха, че ще им гостува и знаменитият Булгаков. Моментално реших да отида, защото невероятно ми харесва като писател... Седяхме един до друг. Мъжът ми беше в командировка, бях сама. Развърза ми се някаква връвчица на ръкава и го помолих да я завърже. После винаги ме уверяваше, че точно като Чеховия дякон в „Дуел“ съм го гледала в устата, очаквайки да каже нещо смешно. Чувствайки, че насреща си има благодатен слушател, той наистина се развихри с такава сила, че всички просто стенеха от смях. Подскачаше около масата, свири на пианото, пя, танцува… А очите му бяха светлосини, но в онзи момент светеха като брилянти.

Изобщо срещнахме се и останахме заедно. За мен това беше светкавична любов, но и любов за цял живот.

 

 

За Михаил Афанасиевич бракът с Елена Сергеевна също се оказва любовта на целия живот, който му остава. А за съжаление му било съдено да живее още едва осем години…

Булгаков, както е известно, е роден на 3 май 1891 година и е с две години по-възрастен от третата си жена. С първата си съпруга, Татяна Лапа, която го принуждава да се пребори със зависимостта си от морфина, той се разделя, когато на него, професионалния писател, току-що излязъл на мода, му става по-удобно да се чувства ерген. (Казват, че на предсмъртния си одър Михаил Афанасиевич е молил да повикат неговата Тася.)

С втората си жена, Любов Белозерска, жена енергична и разтропана, която е с него в самия апогей на славата му, писателят къса, решавайки да се ожени за Елена Сергеевна. По думите на тогавашната съпруга на драматурга Сергей Ермолински … според мен тогава Люба Белозерска нямаше нищо против романа им – самата тя имаше някакви свои планове…

Още в деня след запознанството си влюбените вече карат заедно кънки, а после се отправят в клуба на актьорите, където Булгаков играе с Маяковски билярд.

За да узнаем за какво е мислел Михаил Афанасиевич, да надникнем в романа му „Майстора и Маргарита“:

Да, любовта ни порази мигновено... Разговаряхме така, сякаш сме се разделили вчера, сякаш сме се познавали години... И скоро, много скоро тази жена стана моя съпруга.

Но всичко тайно в един момент става явно. Тежкото обяснение с мъжа на Елена Сергеевна Евгений Александрович е неизбежно. Той заплашва Булгаков с пистолет, крещи на жена си, заплашва я, че никога няма да ѝ даде децата… Накрая заявява, че тя и любовникът ѝ трябва да престанат да се срещат.

Във връзка с разразилите се бурни обстоятелства Булгаков пише следното в парижкото издание на романа си „Бялата гвардия“: Справка. Крепостното право е било унищожено през ... година. Москва, 5.II.31 г. Година и половина по-късно написва: Нещастието се случи на 25.11.31 година. Първата дата е денят на обяснението между Булгаков и Шиловски, втората – последната, както тогава смятат писателят и неговата муза, тяхна среща.

Двамата действително не се виждат почти 20 месеца. Но човек не може да избяга от съдбата си...

 

 

 

 

 

Срещата между Майстора и Маргарита, така ярко описана в романа, може би нямаше да се състои, ако Елена Сергеевна не бе нарушила обещанието, което е дала сама на себе си: да избягва Булгаков на всяка цена. По-късно тя ще си спомни:

След това настъпиха още по-сложни времена – беше ми много трудно да си тръгна именно защото мъжът ми бе изключителен човек, защото семейството ни бе толкова задружно.

Първия път проявих малодушие и останах, 20 месеца не видях Булгаков, давайки си дума, че няма да приема нито едно негово писмо, няма да се приближавам до телефона, никога няма да излизам сама на улицата.

Но очевидно все пак това е било съдба. Защото когато за първи път излязох на улицата, го срещнах и неговите първи думи бяха: „Не мога да живея без теб“. Аз отговорих: „Аз също“. И ние решихме да се съберем независимо от всичко.

Запазил се е откъс от писмо на Булгаков до Шиловски от 1931 година: Скъпи Евгений Александрович, видях се с Елена по нейна молба и се обяснихме. Обичаме се както преди и искаме да се оженим.

Ето какво споделя внукът на третата жена на писателя Сергей Сергеевич Шиловски, който е президент на благотворителния фонд „М. А. Булгаков“:

Елена Сергеевна е разказвала, че мъжът ѝ се заканил: „Ще го убия”. Именно в това се вкопчили журналистите. И започнали да доизмислят неща, които не са се случили в действителност. Според една от версиите при тези думи Шиловски едва ли не посегнал към револвера. Според друга Елена Сергеевна се хвърлила към револвера, крещейки: „Не бива!“.

Аз обаче знам със сигурност, че двамата са продължили да общуват и след развода, а по-големият ѝ син през цялото време е живял с нея в дома на Булгаков.

Когато през 1930–1940 баща ми се е запознал с бъдещата ми майка, са я представили на Шиловски, той е бил и на сватбата им. Според легендата на смъртния си одър Булгаков казал на жена си: „Кажи на Евгений да ми даде револвера“. Така и станало. Но двамата с дядо ми не са общували: Михаил Афанасиевич не е имал нищо против него, но дядо ми не могъл да прости обидата. Ставало въпрос не толкова за револвера на Шиловски, колкото за револвера въобще – Булгаков молел Елена Сергеевна да прекрати мъката му.

Такива трагични страсти кипели в Москва…

Някои изследователи изграждат своята версия за мотивите на Нюрнеберг за запознанството ѝ с Майстора въз основа на дневника, който тя водела от 1 септември 1933 година.

Тези записки, издадени в най-пълния им вид през 1990 година, разкриват една картина на тотално дебнене на дома на Булгаков: писателят бил буквално обкръжен от доносници – доброволни и платени. Обнародваните през последните години „отчети“ на тези „доброжелатели“ от разсекретените лубянски архиви потвърждават това.

Биографи на писателя, анализирайки мемоарната литература за Булгаков, стигат до неочаквания извод, че е възможно за него да са доносничили както приятелите му, така и неговите най-близки хора – включително сестрата на Елена Сергеевна О. С. Бокшанска и… собствената му съпруга.

В една от своите статии Мариета Чудакова, автор на книгата „Михаил Булгаков. Живот и творчество“, цитира редове от адресирано до нея писмо на по-голямата снаха на Елена Сергеевна Дзидра Тубелская, която запазва топли отношения със свекърва си и след развода ѝ:

Сега ще изрека една скандална мисъл, която ми е минавала през ума – а дали самата Елена Сергеевна не е имала специално задание? Напълно допускам в началото на запознанството ѝ с Булгаков тя да е приемала хладно любовта му, изпълнявайки някаква задача, а чак след това да се е влюбила искрено в него.

Възникват редица битови детайли. Откъде идва този разкош в живота ѝ? Та нали в онези времена писателят не е печелил почти нищо? Откъде са скъпите огромни флакони с парфюми „Герлен“ и „Шанел“, каквито никой в Москва не е виждал? Откъде се взимат великолепните палта, прекрасните дрехи и обувки? А средствата за шикарните приеми с многобройни гости, които организира?

Или възможността самата тя да посещава приеми в американското посолство, както и да приема в дома си американци, че и техните доносници? Как така ѝ е позволено да подписва договори с чуждестранни издателства? Защо поема в свои ръце толкова активно всички дела на мъжа си – преговорите с театрите, с издателствата и прочее?

Защо в крайна сметка тъй бързо напуска обезпечения дом на Шиловски, разделя синовете си и тръгва с Булгаков към едно крайно съмнително бъдеще? Мисля си, че е била уверена в неприкосновеността на собствените си доходи. Че е била длъжна да изпълнява нечии заповеди…

И накрая, защо след смъртта на Михаил Афанасиевич в живота ѝ така рязко настъпват финансови затруднения? Дали не е, защото „обектът“ на наблюденията ѝ си е отишъл и е отпаднала необходимостта от нейните услуги?...

Каквото и да се е случило, на 3 октомври 1932 г. Нюренберг и Шиловски се развеждат и още на другия ден Елена Сергеевна и Булгаков сключват граждански брак.

Бившето вече семейство Шиловски разделя синовете си. Големият Женя остава с баща си, малкият Серьожа – с майка си, а Булгаков го обиква като роден. Бившият ѝ съпруг помага на Елена Сергеевна и момчето материално, но никога не се среща с Булгаков. След раздялата със съпругата си Евгений Александрович се жени за дъщерята на писателя Алексей Толстой.

В писмо до родителите си от 11 септември 1932 г. Елена Сергеевна доверява: …Година и половина раздяла ми показаха ясно, че само с него животът ми има цвят и смисъл. Мих. Аф., който прочете това писмо, настоя непременно да допълня: „…още повече че без никакво съмнение се изясни, че той ме обича напълно безумно“.

Семейният им живот започва. Блестящата столична светска дама, която организира приеми за цялата върхушка на командването на Червената армия, продължава тази традиция и с новия си мъж.

В пространната мемоарна литература за Михаил Булгаков се срещат описания на тези приеми:

... При него в дома му често се събираха приятели и близки познати: Павел Марков, Виталий Виленкин, Сергей Ермолински, Борис Ердман, Владимир Дмитриев, Павел Попов… Неголямата трапезария, свързана с кабинета на домакина, се изпълваше с народ, пише драматургът Алексей Файко.

В кабинета имаше множество книги – впрочем както и в коридора, в трапезарията, навсякъде… А се разотивахме чак когато започнеше да се развиделява – заседявахме се след вечерята и времето отлиташе. Елена Сергеевна не беше красавица – всички помнят най-вече необикновеното обаяние на тази жена – но умееше и обичаше да посрещне приятели, да ги нагости.

Зад уютната кръгла маса Михаил Афанасиевич бе не само упоителен разказвач, но и грижовен и гостоприемен домакин. Не крия, минавало ми е през ума греховно подозрение, че нещо се крие зад този разкош… Та те живееха само с неговата заплата и с парите от авторските права за пиесата „Дните на Турбини“, която поставяха единствено в МХАТ и не чак толкова често.

Неведнъж всички вкупом сме се любували на прекрасния старинен полилей в трапезарията им. Но и често съм чувал – не пред гости, разбира се – фразата: „Нищо, ще продам полилея!“.

Изобщо имах усещането, че над този дом сякаш е нависнало нещо мистериозно, въпреки че в него винаги ми е било забавно и интересно – споделя в спомените си литературният критик Виталий Виленкин, който в онези времена работи в МХАТ.

В едно от своите интервюта внукът на Елена Сергеевна разказва следното:

Те живеят заедно около осем години. Това е най-наситеният период в живота на баба ми. Булгаков пише, а с всичко останало – преговори с театрите, редактори, печатници – се занимава тя.

Булгаков е не само гениален писател, но и отличен лекар. Той прекрасно разбира какво ще му причини нефросклерозата. Михаил Афанасиевич предусеща датата на своята смърт и подробно описва на баба ми какво ще се случи по-нататък: „Подготви се, ще се мъчиш с мене. Първо ще загубя зрението си, после ще започнат да се появяват бели петна в съзнанието ми…“.

После настъпват страшните 1939 и 1940 години. Той бавно гасне – изпада в безпаметност, отново идва на себе си. В мигове на просветление доверява, че всичко написано от него е заради Елена Сергеевна. Казвал ѝ: Съжалявам единствено, че никой няма да прочете книгите ми. А тя му отвръщала: Обещавам, че произведенията ти ще бъдат публикувани.

(Това тогава изглежда съвършено немислимо – Булгаков е забранен, дори близките му са убедени, че никога няма да издадат книгите му.)

На 10 март 1940 година Майстора умира, погребват го в Москва, на Новодевичето гробище.

Елена Сергеевна е убедена, че и след смъртта си ще продължава да общува с любимия си. Съветва се с него, разказва му какво е направила, какво не е успяла още да стори… Пише му, сякаш е жив, записва си сънищата, в които ѝ се явява той: ... той някак си ми дава да разбера, че трябва още много да уча, да се усъвършенствам, че това е необходимо за него самия. Че ще се видим. Казва, че сега от време на време ще се явява в сънищата ми. Тази мисъл ме прави щастлива. Усещам живата топлина на лицето му… (Ташкент. Нощта на 29 март 1943 г.)

Видях ясно теб, твоето лице, фигурата ти, особения тен, сияещите очи – толкова ясно, както никога не се случва насън. Целуна ме няколко пъти по рамото и попита: „Добре ли си?“. Повдигнах се, прегърнах те, излъчваше жива топлина. Аз казах: „Боже, колко съм щастлива!“. Още веднъж ме целуна и попита: „Доволна ли си, че съм ти верен?“. От щастие отворих очи и се разсмях. (Москва. 8 януари 1948 г.)

След смъртта на писателя вдовицата му известно време е любовница на първия секретар на Съюза на съветските писатели Александър Фадеев, с когото се запознава по време на последното боледуване на съпруга си.

Няма средства да преживява. По действащото тогава наследствено законодателство Елена Сергеевна има право да получава авторските хонорари на мъжа си в продължение на 25 години след смъртта му. Булгаков умира през 1940 година, а започват да го издават едва в средата на 60-те години на миналия век.

 

 

Елена Сергеевна работи като машинописка, занимава се с преводи – в това число и на книги от серията „Световна литературна класика“.

Тя нееднократно се обръща към най-висшите инстанции и лично към Сталин. На 7 юли 1946 година Булгакова пише:

Дълбоко уважаеми Йосиф Висарионович!

През март 1930 г. Михаил Булгаков писа до правителството на СССР за тежкото си писателско положение, Вие отговорихте на това писмо със свое телефонно обаждане и по този начин удължихте живота на Булгаков.

Умирайки, Булгаков ми завеща да Ви пиша, твърдо вярвайки, че ще пожелаете да решите въпроса за правото на съществуване на книжния пазар на неговите събрани съчинения.

---                

Въпреки това първият сборник на Булгаков от две пиеси – „Дните на Турбини“ и „Пушкин“ – вижда бял свят едва през 1955 година, а „Театрален роман“, „Майстора и Маргарита“, „Кучешко сърце“ и другите му произведения са издадени чак през 60-те години на ХХ век.

Любящата му съпруга, неговата муза, неговата Маргарита, надживява Майстора с 30 години. Тя удържа обещанието си да издаде произведенията на Булгаков.

Елена Сергеевна умира на 18 юли 1970 година и е погребана в Новодевичето гробище редом с Михаил Афанасиевич.

Любовта, буквално избухнала между тях, принуждава възлюбените да разрушат семействата си, да пренебрегнат условностите, да страдат, да се разделят и накрая завинаги да съединят съдбите си.

 

Превод от руски: Елена Дюлгерова

 

Още от Култура и общество

Коментари

  • Фен

    02 Яну 2016 18:02ч.

    Да , вълнуваща история! Като се има предвид гениалността на Булгаков, необикновената им любов и издадените книги след смъртта му...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи