Когато отворим издание на някой античен класик (Омир, Херодот, Цицерон), направено преди няколко десетилетия (а може и сега) в Германия, Британия или друга западноевропейска страна, откриваме, че предговорът не е написан нито на немски, нито на английски, холандски и т.н., а на един друг език. Това е латински.

 

 

Какво значи това?

Известно е, че езикът на римската държава, а после и на западното християнство от самото му начало е точно този – латински.  

Разбира се, на Запад винаги е имало множество народи, които никога не са говорили латински; но с присъединяването си към Църквата всички те възприемали този език – наистина, не като говорим, а само като богослужебен. Някои от тях обаче били толкова повлияни от него, че и говоримият им език се развил на основата на латинския – това са не само италианците, но също и испанците, португалците и французите.

По-северните и североизточни народи обаче – примерно, германците - са запазили собствения си език, макар и в него да са навлезли немалко думи от латински произход.

Църковната централизация на западния свят се е оказала толкова силна, че никой от тамошните народи в продължение на хилядолетие и половина не е могъл да постигне не само църковна, но дори и езикова независимост от Рим. За това не е помогнала дори появата на университетите, защото и там работният език от самото начало бил латински; а и те самите, подобно на монашеските ордени, не се подчинявали на някой местен епископ или светски владетел, а направо на папата.

Реформацията, която е отчасти и движение за езикова свобода (за правото да се изразяваш публично на родния си език), е довела не до реформа, а до разцепление на западната църква; и не е чудно, че верни на Рим останали главно онези страни, чийто говорим език е романски (основан на латинския). Защото те го чувствали като свой.

Така обществата в западния свят се оказали двуезични. Народът знаел само говоримия език, чието развитие обаче се е възпрепятствало от това, че образованието – и богословско, и друго – трябвало да е на латински.

Духовенството и покрай него цялата образована част от обществото разбирало някои от говоримите езици (наречия, диалекти), но „официалният“ език на тези прослойки все пак бил латинският. Той е бил единственият цялостно развит, „пълноценен“ език; докато останалите били изтласкани към областта на частното, битовото и баналното, и оставени за много векове в състояние на примитивност (варварство).

Затова владеещите латински се чувствали не само над, но и някак „извън“ народа – тъй като той не е можел да говори като тях, а те се „понижавали“, когато е трябвало да се обръщат към него.

Дали заради това или просто „наред с това“, западното духовенство е останало завинаги целибатно - духовниците, за разлика от свещенството на Изток, не се женели, което подчертавало тяхната отделеност от народа: той се възпроизвежда телесно, а те – само духовно. 

Ето защо - в съгласие с тези вековни принципи на отделеност - западните „елити“ и до днес са много по-свързани помежду си и същевременно много по-отдалечени  от „простолюдието“, отколкото аналогичните им прослойки в православните страни.

 

...

 

Всичко това не се е случило на Изток, и в частност – в България. Българският език със самото присъединяване на народа и държавата към Църквата е станал пълноценен: както се е говорело у дома, така се е говорело и в двореца, и в храма – със същите думи, макар и с много неологизми. Но тези неологизми, макар и изработени въз основа на гръцките думи, били славянизми и поради това бързо били почувствани като свои и традиционни.

Затова, когато някой средновековен, възрожденски или съвременен български автор пише текст на родния си език, той не се чувства ограничен от него; а знае, че казва всичко, което иска да каже - тъй като езикът му е цялостен и достатъчен. Пишейки на български, той говори първо на сънародниците си, а после и на всеки, който има достъп до този език – било направо, било чрез превод. А ако пише на друг език, то е само защото го адресира към „чужденци“.

Но западният автор, пишейки на латински, не се обръща към чужденци, а точно към „свои“ – към тези от елита. Нещо подобно сега се опитва и чрез английския.

 

...

 

Ето защо в България (да не се забравя първенството й в Европа, а и личната заслуга на царете Борис, Симеон и Петър), както и другаде в православния свят, е трудно или по-скоро невъзможно да се постигне разделение на „елит“ и „простолюдие“. Обществото тук не може да се „разцепи“ на по-висши и по-низши. На Запад това отдавна е нормално и затова там има расизъм и фашизъм. При нас обаче то е чуждо и затова ние такива явления нямаме.

Българският народ не може да бъде унищожен набързо чрез интернационализиране (откъсване) на образованата му прослойка, тъй като тя никога не е била отделяна от него с такива тежки прегради, каквито са езикът и целибатът.

С други думи – в България човек може да достигне най-висока образованост, без поради това да стане чужд на сънародниците си. А този, който се старае преди всичко да изглежда чужд, никога няма да стигне до образованост, тъй като просто не се е интересувал от нея, а от съвсем друго.

Така че онези, които се стараят да говорят усложнено (с англо-латино-грецизми) и да охулват народа си (на прост български), за да изглеждат учени и „елитни“, се заблуждават. Те са далеч от учеността и нищо не знаят за елита. 

 

 

 

 

 

Още от категорията

34 коментар/a

Васик на 19.10.2015 в 02:52
Това, за което се говори в статията, двуезичие ли е, или диглосия? Не мисля, че употребата на термина диглосия в този случай ще е също и проява на явлението диглосия. В действителност политическата класа има свой собствен език, но той не служи на политическата класа, за да каже нещо на простолюдието (понякога наричано също и избирателите), а за да се представи като родствена пред брюкселската политическа класа.
Допълнение на 19.10.2015 в 03:08
Един от пътищата за оздравяването на душата е да се придаде смисъл на историята, в която човек тъй или иначе чувства, че участва. Един приятел, който чете тези неща, каза, че според него това е "историософия". Това е уместна дума. Та когато се придава такъв смисъл, не може да се ползват наготово неща, които са казани другаде или отдавна, дори да звучат добре и да са като цяло верни. Но те не се отнасят точно до "тук и сега". А хората имат въпроси относно живота си точно "тук и сега". Понякога човек си мисли, че общите възгледи (религия примерно) за нещата стигат, за да живее разумно и добре. Но ако той се откаже да размишлява по конкретни (исторически и дори злободневни) неща, има опасност да стигне до равнодушие или дори до враждебност спрямо околните. Защото и те не са какви да е хора (от другаде или от друго време), а точно от тук и от това време. Странно е примерно, как мнозина, които са уверени, че са християни, сякаш не забелязват, че Новият завет съдържа разкази за исторически лица от определено време и място с всякакви подробности относно конкретната обстановка (Н.Г.)
Гочев, остави тези въпроси за по-компетентните на 19.10.2015 в 05:41
от теб. Това което пишеш са празни и неверни неща, от които нямаш ни най-малка представа, защото си зле образован както в историческото езикознание, така и в богословско отношение. Може би е време да проумееш, че да четеш древните извори на собствените им езици не означава нищо без да познаваш добре контекста, в който те добиват своя смисъл. А обзорния поглед и мащабните заключения са по силите само на учени с широка образованост и дълбока мисъл, каквито на теб ти липсват. Иначе рискуваш да се превъреш ако не в Божидар Димитров, то поне в Стефан Цанев.
До еееееееееееееее на 19.10.2015 в 05:46
Щом искаш обосновка, ето. "Ето защо - в съгласие с тези вековни принципи на отделеност - западните „елити“ и до ДНЕС са много по-свързани помежду си и същевременно много по-отдалечени от „простолюдието“, отколкото аналогичните им прослойки в православните страни." Първо. Кои са православните страни? Гърция, България, Сърбия, Румъния и Русия. Как може елитите на тези страни да се сравняват с елитите на Западна Европа, които са са се развивали векове без прекъсване? Първите четири православни страни са били четири-пет века под турско робство. Какви елити са имали през това време? Второ. В България, Румъния и Сърбия елитите, доколкото са се обособили след освобождението, са били унищожени от комунистите. Сегашните елити нямат нищо общо с тях. Също е положението в Русия след 1917г. Авторът иска да ни убеди, че руските елити по време на крепостното право, когато до 1861 г руските селяни са ги продавали като животни, са били по - близки до простолюдието от тези във Франция или Англия. Това ми се струва абсолютно невярно! За езика има още по-големи, как да се изразя по-меко, неистини!
Ако това босоного историческо умотворение на 19.10.2015 в 06:07
бъде представено като курсова работа пред сериозен академичен преподавател, то би могло да получи дори 3 (тройка) като насърчение за това, че въпреки неграмотността е направен (похвален) опит за самостоятелно мислене, а то винаги трябва да бъде насърчавано. Иначе то би могло да предизвика възторг единствено у "блестящите лаици" на клуба "Борисова градина". Предполагам, че то е било четено от автора за първи път именно там.
еееееееееееееее на 19.10.2015 в 06:23
Какви елити са имали през това време? Второ. В България, Румъния и Сърбия елитите, доколкото са се обособили след освобождението, са били унищожени от комунистите. Сегашните елити нямат нищо общо с тях. Също е положението в Русия след 1917г. Авторът иска да ни убеди, че руските елити по време на крепостното право, когато до 1861 г руските селяни са ги продавали като животни, са били по - близки до простолюдието от тези във Франция или Англия. Това ми се струва абсолютно невярно! За езика има още по-големи, как да се изразя по-меко, неистини! МА ТИ ВЕРНО СИ МНОООГО ЗЛЕ.
еееееееееееееее на 19.10.2015 в 06:24
То че г-н Гочев допуска все още много грешки, това е ясно. Само че съвсем не такива, каквито оплювателите си мислят.
Все още на 19.10.2015 в 06:32
Все още допуска много грешки, така ли? Ами какво ще стане с тези нещастници, на които е преподавател? И те ще ли ще станат глупаци като него? И докога ще допуска много грешки? Сега разбирам колко е вярна поговорката "Човек се учи докато е жив"!
До еееееееееееееее на 19.10.2015 в 06:37
Освен МА ТИ ВЕРНО СИ МНОООГО ЗЛЕ нищо ли друго не можеш да измислиш? Да не си бивш студент на Гочев?
еееееееееееееее на 19.10.2015 в 07:16
Сметаш да си говориме с тебе ли, аде нема нужда. Много здраве на Жоро каприев!
До еееееееееееееее на 19.10.2015 в 13:51
Ти не си можел и да говориш, не само да мислиш!
И този на 19.10.2015 в 18:50
тип преподава в СУ?! УЖАС!!
Валентина на 19.10.2015 в 23:37
Доц. Гочев, продължавайте да пишете! Вашите публикации са прекрасни!
Поморийски на 20.10.2015 в 03:57
Полезно четиво на Гочев
Дачков, Дачков, на 20.10.2015 в 04:58
не те ли е срам да публикуваш подобни дивотии!?

Напиши коментар